-
1 wipe
{waip}
I. 1. бърша, обърсвам, избърсвам, трия, изтривам
to WIPE clean избърсвам, почиствам
to WIPE dry избърсвам, подсушавам
to WIPEone's eyes изтривам сълзите си, преставам да плача
to WIPE the floor/the ground with someone сривам някого наравно със земята, правя го на нищо
to WIPE one's boots on someone отнасям се с презрение към някого, третирам го като парцал
2. прен. изтривам, изличавам (спомен и пр.)
wipe at замахвам да ударя
wipe away обърсвам, избърсвам, изтривам (сълзи и пр.)
wipe off избърсвам, изтривам
to WIPE off the map/off the face of the earth заличавам от картата/от лицето на земята
to WIPE a smile/grin off one's face преставам да се хиля самодоволно, усмивката ми бързо изчезва, изплащам напълно, ликвидирам (дълг и пр.)
to WIPE off old scores прен. оправям стари сметки
wipe out избърсвам, изтривам, изтривам, изличавам (спомен, позор и пр.), изплащам напълно, ликвидирам (дълг и пр.), унищожавам, премахвам, ликвидирам
ам. sl. убивам, очиствам
WIPEd out ам. sl. пиян-залян, къор-кютук пиян
wipe up избърсвам, изтривам, прен. оправям, изглаждам (бъркотия, каша и пр.), ам. унищожавам
II. 1. избърсване, изтриване
give the table a WIPE избърши масата
2. sl. удар, подигравка
3. sl. носна кърпа
4. ам. sl. бърсалка* * *{waip} v 1. бърша, обърсвам, избърсвам; трия, изтривам; to wipe cle(2) {waip} n 1. избърсване, изтриване; give the table a wipe избърш* * *трия; бърша;* * *1. give the table a wipe избърши масата 2. i. бърша, обърсвам, избърсвам, трия, изтривам 3. ii. избърсване, изтриване 4. sl. носна кърпа 5. sl. удар, подигравка 6. to wipe a smile/grin off one's face преставам да се хиля самодоволно, усмивката ми бързо изчезва, изплащам напълно, ликвидирам (дълг и пр.) 7. to wipe clean избърсвам, почиствам 8. to wipe dry избърсвам, подсушавам 9. to wipe off old scores прен. оправям стари сметки 10. to wipe off the map/off the face of the earth заличавам от картата/от лицето на земята 11. to wipe one's boots on someone отнасям се с презрение към някого, третирам го като парцал 12. to wipe the floor/the ground with someone сривам някого наравно със земята, правя го на нищо 13. to wipeone's eyes изтривам сълзите си, преставам да плача 14. wipe at замахвам да ударя 15. wipe away обърсвам, избърсвам, изтривам (сълзи и пр.) 16. wipe off избърсвам, изтривам 17. wipe out избърсвам, изтривам, изтривам, изличавам (спомен, позор и пр.), изплащам напълно, ликвидирам (дълг и пр.), унищожавам, премахвам, ликвидирам 18. wipe up избърсвам, изтривам, прен. оправям, изглаждам (бъркотия, каша и пр.), ам. унищожавам 19. wiped out ам. sl. пиян-залян, къор-кютук пиян 20. ам. sl. бърсалка 21. ам. sl. убивам, очиствам 22. прен. изтривам, изличавам (спомен и пр.)* * *wipe [waip] I. v бърша, обърсвам, избърсвам, трия, изтривам; to \wipe dry избърсвам (до сухо); • to \wipe the floor with s.o. разг. правя някого наравно със земята, правя някого на мат и маскара; to \wipe the smile off s.o.'s face смразявам усмивката на нечие лице; to \wipe a person's eye sl фрасвам някого в окото; смачквам някому фасона; II. n 1. избърсване, изтриване; give the chair a \wipe (по)избърши стола; 2. sl удар; подигравка; 3. sl носна кърпа. -
2 autoclave
m. (de auto- et lat. clavis "clé") автоклав. -
3 clavicorde
m. (lat. clavis "clé" et cordium "corde") муз. клавикорд (вид пиано от XVI в.). -
4 clef
f. вж. clé. -
5 contact
m. (de contactus, rac. tangere "toucher") контакт, допир, досег, съприкосновение, връзка; au contact de l'air при допир с въздуха; clé de contact контактен ключ (на автомобил); mettre le contact давам контакт (при пускане на двигател на автомобил); avoir contact avec qqn. имам добра връзка с някого. Ќ point de contact допирна точка; prendre contact влизам във връзка; au contact de qqn. под влиянието на някого; contact radio радиовръзка; avoir des contacts имам агенти (за полиция, разузнавачи); lentilles de contact контактни лещи. Ќ Ant. éloignement, séparation. -
6 couler
v. (lat. colare) I. v.intr. 1. тека, протичам; le nez lui coule носът му тече; les larmes coulent сълзите текат; 2. пропускам течност, тека; le sang coule dans les veines кръвта тече във вените; le stylo coule химикалката протича, изпуска мастило; 3. минавам, тека; le temps coule времето тече; 4. потъвам; le navire a coulé корабът потъна; 5. плъзгам се; 6. топя се, капя (за свещ); II. v.tr. 1. лея, отливам; couler du béton отливам бетон; 2. потопявам; couler un navire потопявам кораб; 3. провалям; couler une pièce de théвtre провалям театрална пиеса; 4. подавам тайно, пъхам; 5. заливам с топла вода (за пране); couler le linge заливам прането с топла вода; 6. плъзвам, вмъквам; couler la clé dans la serrure пъхам ключа в ключалката; 7. дискредитирам някого; III. v. pron. se couler 1. промъквам се, провирам се; 2. потопявам се. Ќ couler entre les doigts изплъзвам се, измъквам се незабелязано; couler qqn. а fond разорявам някого; se la couler douce разг. карам я полека, живея спокойно, без да си давам зор; le sang a coulé проля се кръв; имаше ранени и убити; couler de source идвам естествено, като нормално следствие на нещо; le régime politique coule политическият режим върви към края си; couler une vie heureuse имам щастлив живот. -
7 enclaver
v.tr. (lat. pop. °inclavare "fermer avec une clef", dér. de clavis "clé") 1. врязвам, включвам, затварям в чужда територия, землище, собственост; 2. техн. свързвам чрез врязване; 3. разш. обграждам, затварям. -
8 introduire
v.tr. (lat. introducere) 1. вкарвам, вмъквам; introduire la clé dans la serrure вкарвам ключа в ключалката; introduire des mots nouveaux dans un dictionnaire вкарвам нови думи в речник; 2. завеждам, въвеждам, представям; introduire qqn. а la cour въвеждам някого в двореца; introduire qqn. dans un club завеждам някого в клуб; 3. водя, вмъквам; 4. внасям, донасям от една страна в друга; 5. правя да се възприеме, въвеждам; introduire une coutume въвеждам обичай; 6. слагам между другите неща, вмъквам; s'introduire вмъквам се, влизам; намесвам се; s'introduire dans les affaires de qqn. намесвам се в работите на някого. Ќ introduire une instance започвам дело. Ќ Ant. expulser, chasser; arracher, enlever; renvoyer, exclure. -
9 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
10 reproduction
f. (de reproduire) 1. биол. разножение, размножаване; reproduction par insémination artificielle размножение чрез изкуствено осеменяване; 2. обновяване, възстановяване (на орган); 3. бот. размножаване, разплод; 4. икон. възпроизводство; 5. изк. възпроизвеждане, репродукция; reproduction de la nature par l'art възпроизвеждане на природата чрез изкуството; 6. печ. препечатване, ново издание; 7. копиране, възпроизвеждане; reproduction d'une clé правене на дубликат на ключ; reproduction des sons възпроизвеждане на звуци; reproduction en couleur копиране в цвят. -
11 universel,
le adj. (lat. universalis "relatif au tout") 1. универсален; clé universel,le универсален гаечен ключ; système universel, универсална система; 2. всеобщ; всемирен, всеобхватен; световен; exposition universel,le световно изложение; suffrage universel, всеобщи избори; guerre universel,le световна война; la gravitation universel,le всеобщата гравитация. Ќ moteur universel, електрически двигател, който може да работи с прав и променлив ток; héritier universel, юр. наследник, който получава цялото наследство. Ќ Ant. individuel, particulier, partiel.
См. также в других словарях:
clé — ou clef [ kle ] n. f. • v. 1121 , 1080; lat. clavis REM. On emploie indifféremment CLÉ ou CLEF, sauf dans CLEF DE VOÛTE. I ♦ Ce qui sert à ouvrir. 1 ♦ Instrument de métal servant à faire fonctionner le mécanisme d une serrure. Parties d une clé.… … Encyclopédie Universelle
cle — cle·chée; cle·oid; cle·o·me; cle·o·nus; cle·o·pat·ra; cle·ri·ci; cle·ro·den·dron; cle·ro·den·drum; cle·ro·man·cy; cle·ruch; cle·ru·chy; cle·rus; cle·thra; cle·thra·ce·ae; cle·ve s; col·li·cle; con·cep·ta·cle; con·i·cle; cor·a·cle; cor·ni·cle;… … English syllables
CLE — steht für: Carmina Latina epigraphica, der „zweite Teil“ der Anthologia Latina Centra Laborrondo Esperanto, „Zentraler Arbeitskreis Esperanto“ Vorläufer des Esperanto Verbands im Kulturbund der DDR Certified Linux Engineer; siehe Liste der IT… … Deutsch Wikipedia
CLE — abbrcontinuing legal education Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. CLE abbr … Law dictionary
CLE — may refer to: Current limiting element, a fuse designed to limit current in power systems Central Landing Establishment Chemical Langevin equation, a stochastic ordinary differential equation The stock symbol for Claire s, a retailer of… … Wikipedia
cle|o|me — «klee OH mee», noun. any plant of a group of chiefly tropical herbs and shrubs of the caper family, bearing showy flowers. ╂[< New Latin Cleome; origin uncertain] … Useful english dictionary
cle — cle, clea obs. ff. clee, claw … Useful english dictionary
Clé — Cet article possède un paronyme, voir : Chlef. Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia … Wikipédia en Français
clé — CLEF, nf. (de porte, de musique) : klyaa (Bellecombe Bauges), KLy (Chambéry, Cordon, Montagny Bozel, Gets, Peisey 187 | Albanais 001, Albertville, Annecy, Arvillard 228, Balme Sillingy, Cohennoz, Compôte Bauges, Cordon 083, Giettaz, Leschaux,… … Dictionnaire Français-Savoyard
-clé — clef ou (plus souvent) clé ❖ ♦ Élément de formation signifiant « qui est très important, dont le reste dépend ». || Position clé des troupes. || Les postes clés d une administration. || Un problème clé. || Les mots clés d un texte, d une époque.… … Encyclopédie Universelle
CLE 6 — Situation im heutigen Eingangsbereich Sarkophag des L. Cornelius Scipio Barbatus (A) in den Vatikanischen … Deutsch Wikipedia
