-
1 censor
{'sensa}
I. 1. цензор (и ист.)
2. лице, цензуриращо кореспонденцията по време на война
3. служебно лице в някои университета, което се грижи за реда и дисциплината
II. v цензурирам* * *{'sensa} n 1. цензор (и ист.), 2. лице, цензуриращо кореспонде(2) v цензурирам.* * *цензор; цензура; преглеждам; проверявам; контрольор;* * *1. i. цензор (и ист.) 2. ii. v цензурирам 3. лице, цензуриращо кореспонденцията по време на война 4. служебно лице в някои университета, което се грижи за реда и дисциплината* * *censor[´sensə] I. n 1. цензор (и ист.); цензура; 2. контрольор; критикар; 3. служебно лице в Оксфордския университет, което следи за (контролира) дисциплината; II. v 1. цензурирам, преглеждам, проверявам; 2. отстранявам, зачерквам; забранявам. -
2 censorship
{'sensaJip}
1. цензура
2. длъжност на цензор
3. цензуриране* * *{'sensaJip} n 1. цензура: 2. длъжност на цензор; 3. цензур* * *цензура;* * *1. длъжност на цензор 2. цензура 3. цензуриране* * *censorship[´sensəʃip] n 1. цензура; 2. длъжност на цензор. -
3 licenser
{laisənsə}
n лице, коего издава разрешения (особ. за поставяне на пиеси, издаване на книги), цензор* * *{laisъnsъ} n лице, коего издава разрешения (особ. за поставя* * *n лице, коего издава разрешения (особ. за поставяне на пиеси, издаване на книги), цензор* * * -
4 licensor
{laisənsə}
n лице, коего издава разрешения (особ. за поставяне на пиеси, издаване на книги), цензор* * *{laisъnsъ} n лице, коего издава разрешения (особ. за поставя* * *цензор;* * *n лице, коего издава разрешения (особ. за поставяне на пиеси, издаване на книги), цензор -
5 Zensor
Zénsor m, Zensóren цензор. -
6 catón
m разг. суров съдник, цензор. -
7 censor
m 1) цензор; 2) рецензент; 3) критик; 4) критикар. -
8 censeur
m. (lat. censor au fig. "celui qui blâme") 1. рецензент, критик; цензор; 2. ост. отговорник за дисциплината, главен възпитател (във френски колеж); 3. ист. магистрат, натоварен с преброяването на жителите на Римската империя и надзираващ морала на поданиците. Ќ Ant. adulateur, apologiste. Ќ Hom. senseur.
См. также в других словарях:
цензор — а, м., ЦЕНСОР а, м. censeur m., нем. Zensor < лат. censor расценщик. Кому доверено от правительства цензировать сочиненья, одобрять или запрещать печатанье и продажу их. Даль. устар., загр. Должностное лицо, осуществляющее цензуру печатных… … Исторический словарь галлицизмов русского языка
ЦЕНЗОР — (лат. censor; этим. см. пред. слово) у римлян: чиновное лицо, которому поручалась оценка имущества граждан и наблюдение за их поведением, также судья, ценитель, хулитель. 2) У нас лицо, просматривающее сочинения, готовящаяся к печати. 3) В… … Словарь иностранных слов русского языка
ЦЕНЗОР — (лат. censor) 1)римский магистрат, избиравшийся, как правило, каждые пять лет на срок 18 месяцев из числа консуляров (бывших консулов). Основной задачей Ц. было проведение ценза и ревизия прежнего списка всадников и сенаторов. Кроме того, в… … Юридический словарь
ЦЕНЗОР — (лат. censor) ..1) в Древнем Риме должностное лицо, осуществлявшее проведение ценза, контроль над государственными финансами, надзор над нравами, общественным строительством и пр2)] Лицо, осуществляющее цензуру … Большой Энциклопедический словарь
ЦЕНЗОР — ЦЕНЗОР, цензора, мн. цензоры и (разг.) цензора, муж. (лат. censor). 1. В древнем Риме должностное лицо, руководившее оценкой имущества граждан, следившее за поступлением налогов и общественной нравственностью (ист.). 2. Должностное лицо,… … Толковый словарь Ушакова
ЦЕНЗОР — ЦЕНЗОР, а, муж. Лицо, осуществляющее цензуру. | прил. цензорский, ая, ое. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
цензор — (устарелое ценсор), мн. цензоры, род. цензоров и в просторечии цензора, цензоров … Словарь трудностей произношения и ударения в современном русском языке
Цензор — (лат., англ. censor) 1) гос ный орган, орган общественной организации (общественного объединения) или должностное лицо, осуществляющие цензуру; 2) в Др. Риме с 443 г. до н.э. магистрат, избиравшийся, как правило, каждые 5 лет на … Энциклопедия права
ЦЕНЗОР — (лат. censor) 1) в Древнем Риме магистрат, избиравшийся, как правило, каждые пять лет на срок 18 месяцев из числа консуляров (бывших консулов). Ц. хотя и не обладал империем, имел важное значение в период существования республики. Основной… … Юридическая энциклопедия
Цензор — (от лат. censor, от censere оценивать): В Викисловаре есть статья «цензор» Цензор (Древний Рим) должностное лицо в Древнем Риме. Цензор чиновник в государственном или церковном учреждении, осуществляющий цензуру … Википедия
цензор — лицо, просматривающее рукописи до разрешения напечатания их Цензура учреждение для просмотра запрещения или позволения к печати рукописей Ср. Ни родства, ни знакомства, ни дружбы Совесть цензора знать не должна, Долг во первых, обязанность… … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона