-
1 смърт
ж mort f, trépas m, адм décès m а борба на живот и на смърт une lutte а vie et а mort; верен до смърт fidèle jusqu'au tombeau (а la mort); в ноктите на смъртта dans les bras de la mort; война до смърт guerre а outrance (а mort); в случай на смърт en cas de décès; гладна смърт mort par inanition; до самата си смърт jusqu'а la fin de ses jours; jusqu'а sa mort; на живот и на смърт а la vie (et) а la mort (pour toujours); ненавиждам до смърт haïr а (la) mort; осъждам на смърт condamner а mort; пред прага на смърта съм être а l'article de la mort, être а deux doigts de la mort, être а l'agonie; скучно ми е до смърт s'ennuyer а mourir; умирам от естествена смърт mourir de sa belle mort; умирам от насилствена смърт mourir de mort violente. -
2 безславен
прил 1. inglorieux, euse; sans gloire; 2. (позорен) infâme; ignominieux, euse; безславна смърт mort déshonorante (sans gloire). -
3 бял
прил 1. blanc, blanche; 2. (за хартия) blanc, blanche; vierge; (пре)давам бял лист (на изпит) remettre copie blanche; 3. остар белогвардеец garde-blanc m; белогвардейска армия armée blanche; 4. като съществително бял (човек) Blanc m, Blanche f, Blancs mpl а бели кахъри c'est le moindre de mes soucis, c'est le cadet de mes soucis; бяла (полярна) нощ nuit polaire; бели пари за черни дни garder une poire pour la soif; бели стихове лит des vers blancs; бяло поле (на лист, книга) marge f; бял лук de l'ail m; бяла смърт mort de froid; вдигам бяло знаме hisser le drapeau blanc, capituler; излизам на бял свят разг а) (за печатно издание) paraître, voir le jour; б) (ставам достояние на обществото) paraître au grand jour а посред бял ден en plein jour; съшит с бели конци cousu de fil blanc; черно на бяло écrit (mis) noir sur blanc; ставам бял като платно devenir blanc comme un linge; бяло месо от пиле blanc de poulet; бялото на очите le blanc de l'њil; боядисвам (варосвам) стена с бяло badigeonner de blanc un mur. -
4 война
ж 1. guerre f; по време на en temps de guerre; обявявам война déclarer la guerre; отивам на война partir (s'en aller) en guerre; aller а la guerre; война до смърт, докрай guerre а mort (а outrance). Първата световна война la grande (première) guerre mondiale; Втората светов-на война la seconde guerre mondiale; Троянската война la guerre de Troie; агресивна война guerre d'agression (de conquête, d'hégémonie); атомна война guerre atomique; бактериологична война guerre bactériologique; въздушна война guerre aérienne; въздушно-морска война guerre aéronavale; гражданска (междуособна) война guerre civile, guerre intestine; колониална война guerre coloniale; (не)справедлива война guerre (in)juste; освободителна война guerre de libération; отбранителна война guerre de défense; партизанска война guérilla f, guerre de partisans (d'escarmouches, de harcèlement); подводна война guerre sousmarine; позиционна война guerre de positions (de tranchées, de siège); предпазна война guerre préventive; религиозна война guerre de religion а на нерви, студена война guerre de nerfs, guerre froide. -
5 въпрос
м 1. question f, interrogation f, demande f, colle f; 2. (тема, проблема) question f, problème m; решавам въпроса résoudre le problème; décider la question; национален въпрос question nationale; разяснявам въпроса éclaircir la question; въпрос на време, на пари c'est une question de temps, d'argent; болен въпрос question douloureuse (épineuse, difficile); правен въпрос question de droit; на глупав въпрос няма отговор а sotte demande, point de réponse; въпрос по същество, правен въпрос question de fait, question de droit; Източен въпрос question d'Orient; въпрос на живот и смърт quetion de vie ou de mort; жизнени въпроси problèmes vitaux; на въпроса за au sujet de; задавам мъчен (деликатен) въпрос poser une colle; задавам нескромен въпрос poser une question indiscrète. -
6 дуел
м ист duel m; предизвиквам някого на дуел provoquer qn en duel; дуел с пистолети, със саби duel au pistolet, а l'épée; дуел до смърт duel а mort; бия се на дуел se batte en duel; викам на дуел inviter en duel. -
7 естествен
прил 1. (природен) naturel, elle; de (la) nature; 2. (който е по природа такъв) simple, naturel, elle; естествен цвят teint naturel; 3. (закономерен) naturel, elle; естествен подбор sélection naturelle; естествена смърт mort naturelle; 4. (прям, искрен, непринуден) simple, naturel, elle, franc, franche; естествено държане attitude naturelle, franche а естествена история histoire naturelle; естествени науки sciences naturelles. -
8 загуба
ж 1. perte f, dommage m; продавам със загуба vendre а (avec) perte; вреди и загуби dommages et intérêts; загуба на кръв perte de sang; понасям (претърпявам) тежки загуби éprouver (essuyer) de lourdes pertes; нанасям загуби на неприятеля infliger des pertes а l'ennemi; 2. (смърт) perte f (mort f). -
9 кол
м pieu m, piquet m, pilot m; (на който се набива осъден на смърт) pal m а хора от кол и въже gens de sac et de corde; ще побия кол je me rangerai, je me marierai, je ferai une fin. -
10 насилствен
прил forcé, e; violent, e; насилствен смях rire forcé; насилствено действие acte violent; насилствена смърт mort violente. -
11 неочакван
прил inattendu, e, inopiné, e, imprévu, e, subite; неочаквана смърт mort subite. -
12 обречен
прил 1. promis, e; един на друг обречени promis l'un а l'autre; 2. voué, e, aux(а); condamné, e (а); обречен на неуспех voué а l'échec; обречен на смърт condamné а mort. -
13 посрещам
гл rencontrer (qn); aller а la rencontre; (за гости и пр.) recevoir, accueillir; посрещам добре някого faire bon accueil а qn; recevoir (accueillir) bien qn; посрещам разходи couvrir les dépenses; посрещам Нова година réveillonner, faire la veillée (le réveillon) de la Saint-Sylvestre; prendre part au réveillon du Jour de l'an; посрещам топло (враждебно) recevoir qn chaleureucement (avec hostilité); faire а qn un accueil chaleureux; посрещам смърт, мъчнотия affronter (faire face) а la mort, а une difficulté; посрещам гости recevoir des visites (des hôtes, des invités). -
14 предавам
гл donner, rendre, passer; (връчвам) remettre; юр (връчвам) livrer, délivrer; (на следващите поколения) transmettre; (за престъпник) livrer, dénoncer; предавам на друга държава extrader; предавам на съхранение déposer, mettre en dépôt; предавам на съд mettre (faire passer) qn au jugement; traduire en justice; предавам на огън и меч mettre (un pays) а feu et а sang; предавам от ръка на ръка passer de main en main; предавам се по наследство (se) transmettre (être transmis) par hérédité; предавам опита си échanger son expérience; предавам богу дух rendre l'âme; предавам на забвение ensevelir dans l'oubli, mettre en oubli; предавам на смърт mettre а mort, exécuter, tuer; 2. (издавам) trahir; 3. (съобщавам) informer, communiquer, transmettre; предавам по радиото (по телевизията) radiodiffuser, transmettre, diffuser; предавам по телефона communiquer (transmettre, informer) par le téléphone; поръчение délivrer un message; faire une commission; 4. enseigner; предавам се se rendre, se livrer; воен mettre bas les armes, rendre les armes; прен предавам се на se vouer (se consacrer) а, se livrer (se dévouer, s'adonner) (а sa patrie, а la science, а des rêveries, au plaisir); предавам се в плен se rendre prisonnier; предавам се на милостта на se rendre (être, tomber) а la merci de qn. -
15 предивременен
прил prématuré, e; предивременна смърт mort prématurée. -
16 скоропостижен
прил (за смърт) soudain, e, subit, e.
См. также в других словарях:
смърт — същ. умиране, кончина, гибел, свършек, край, мор, последен дъх, последен час, вечен сън, вечен покой, небитие, гроб същ. разорение, декрет, статут … Български синонимен речник
обречен на смърт — словосъч. изгубен, загинал, пропаднал, умиращ, отслабнал … Български синонимен речник
двер адова — смърт … Църковнославянски речник
унищожавам — гл. разрушавам, съсипвам, разсипвам, опустошавам, разнебитвам, подлагам на унищожение, развалям, събарям, руша, срутвам, хабя, похабявам гл. убивам, уморявам, причинявам смърт, погубвам, сея смърт, затривам, заличавам, премахвам, изтребвам,… … Български синонимен речник
смерть — ж., род. п. и, укр. смерть, блр. смерць, др. русск. съмьрть, ст. слав. съмрьть θάνατος (Остром., Клоц., Супр.), болг. смърт, сербохорв. смр̏т, род. п. смр̏ти, словен. smr̀t, род. п. smȓti, чеш. smrt, слвц. smrt᾽, польск. smierc, в. луж. smjerc,… … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
Gotse Delchev — Infobox revolution biography name=Georgi Nikolov Gotse Delchev Гоце Делчев lived= January 23, 1872–May 4, 1903 dateofbirth= January 23, 1872 placeofbirth= Kilkis, Ottoman Empire (now Greece) dateofdeath= death date and age|1903|5|4|1872|1|23… … Wikipedia
Stefan Danailov — (born December 9, 1942) is a Bulgarian actor and current Minister of Culture of Bulgaria.The first film Danailov has taken part was The Traces Remain ( Sledite ostavat ) being a child. At that time he did not want to be an actor. However, later… … Wikipedia
Nevena Kokanova — Невена Коканова Nevena Kokanova Born December 12, 1938 Dupnitsa, Bulgaria Died June 3, 2000 Sofia, Bulgaria Nevena Kokanova (Bulgarian: Невена Коканова) (December 12, 1938 – June 3, 2000) was a Bulgari … Wikipedia
Rayna Knyaginya — Rayna Popgeorgieva Futekova ( bg. Райна Попгеоргиева Футекова), better known as Rayna Knyaginya (Райна Княгиня) (1856 1917) was a Bulgarian teacher and revolutionary born in Panagyurishte who is famous for having sewn the flag of the April… … Wikipedia
Georgi Kaloyanchev — Infobox Person name = Georgi Kaloyanchev caption = Bulgarian theater and movie actor birth date = Birth date and age|1925|1|13|mf=y birth place = Burgas, BulgariaGeorgi Todorov Kaloyanchev is a Bulgarian actor. He was born in the city of Burgas… … Wikipedia
Kosta Tsonev — Infobox Person name = Kosta Tsonev caption = Bulgarian theater and movie actor birth date = 10 June 1929 birth place = Sofia, BulgariaKosta Tsonev, is a Bulgarian actor starring in theatre, TV and cinema He was born on 10 June 1929 in the capital … Wikipedia
