-
1 force
f. (bas lat. fortia, pl. neutre substantivé de fortis) 1. сила; force physique физическа сила; être а bout de force нямам вече сили; ménager ses forces пестя силите си; aliment qui redonne des forces храна, която подхранва; 2. разш. сила, енергия; воля; force morale морална сила; force d'âme духовна сила; 3. физ., мех. сила; force d'attraction притегателна сила; force résultante равнодействаща сила; force motrice движеща сила, двигателна сила; force ascensionnelle, force portante подемна сила; force électromotrice електродвижеща сила; 4. сила, власт; force armée военна сила; force publique полиция; 5. якост, здравина; force d'une barre здравина на пръчка на решетка; 6. прен. разг. сила, значение, тежест; force du style силен стил; 7. разцвет; la force de l'âge цветуща възраст; 8. сила, насилие; 9. loc. adv. а force много, прекалено много; а toute force с каквото и да е средство; de force par force със сила, с насилие; de gré ou de force доброволно или с насилие; de vive force със сила, с насилие; 10. loc. prép. а force de с помощта на, благодарение на. Ќ camisole de force усмирителна риза; faire force de voiles мор. изпъвам всички платна; force est de нужно е да; force m'en est de принуден съм да; force majeure юр. форсмажор, непредвиден случай; maison de force затвор ( за каторжници). -
2 vigueur
f. (lat. vigor, de vigere "être plein de force") 1. яркост, здравина, сила, мощ; la vigueur d'un coup силата на удар; vigueur virile мъжка сила, мъжественост; 2. енергия, бодрост, изразителност, пъргавина; vigueur de l'esprit пъргавина на ума; vigueur du style изразителност на стила; 3. сила, ефикасност; entrer en vigueur влизам в сила (за закон); être en vigueur в сила съм, използвам се; la vigueur d'une loi ост. силата на закон. Ќ Ant. atonie, débilité, faiblesse, mollesse, mièvrerie; abandon, désuétude. -
3 puissance
f. (de puissant) 1. власт, сила, авторитет; 2. мощ, могъщество, сила, влияние; 3. суверенна държава, сила; 4. свойство, особеност, действие; 5. възможност, способност; 6. мат. степен; 7. физ. мощност, сила; 8. ост. способност, възможност; 9. ост. влиятелен човек. Ќ avoir en sa puissance имам нещо на свое разположение; être en puissance de под влияние съм на; puissance paternelle юр. законно право на бащата и майката да направляват децата си, да управляват имотите им и т.н.; traiter de puissance en puissance преговарям на равни начала. Ќ Ant. impuissance. -
4 effet
m. (lat. effectus) 1. следствие, последствие, последица; effets d'un jugement, d'un acte juridique последици от присъда, от юридически акт; 2. действие, влияние; faire son effet оказвам действието си; 3. сила; effet rétroactif d'une loi юр. обратна сила на закон; loi qui prend effet а telle date закон, който влиза в сила от; 4. впечатление, ефект; faire effet, faire de l'effet произвеждам впечатление, ефект; 5. дело, реализация, извършване; 6. техн. мощност; machine а simple, а double effet машина с единична, двойна мощност; 7. полица, чек, запис, менителница; payer un effet изплащам полица; souscrire un effet подписвам полица; 8. pl. бельо, долни дрехи; 9. pl. юр. имоти; 10. loc. adv. en effet действително, наистина. Ќ effets publics облигации, държавни бонове. -
5 violence
f. (lat. violentia) 1. сила, буйност; utiliser la violence използвам сила; répondre а la par la violence отговарям на силата със сила; la violence de tempête силата на бурята; la violence d'une passion силата на страст; 2. насилие, жестокост; film de violence филм, изпълнен с жестокост; commettre des violences sur qqn. малтретирам някого; 3. бруталност, грубост. Ќ faire violence а une femme изнасилвам жена; faire violence насилвам, принуждавам чрез насилие; se faire violence налагам си поведение, противно на това, което желая спонтанно; se faire une douce violence ирон. приемам с удоволствие, след като съм се престорил, че не искам. Ќ Ant. calme, douceur, mesure, paix. -
6 armé,
e adj. (de armer) 1. въоръжен, съоръжен; 2. снабден с. Ќ а main armé,e с оръжие в ръка, със сила, на сила; béton armé, железобетон. -
7 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
8 énergie
f. (bas lat. energia) 1. физ. енергия; énergie nucléaire ядрена енергия; énergie mécanique potentielle механична потенциална енергия; énergie thermique термична енергия; 2. действие, ефикасност; 3. сила, мощ; 4. прен. сила, енергичност. Ќ Ant. faiblesse, mollesse, inertie. -
9 gorge
f. (lat. pop. °gurga, class. gurges "gouffre") 1. гърло; se protéger la gorge avec une écharpe предпазвам си гърлото с шал; avoir mal а la gorge боли ме гърлото; avoir un chat dans la gorge гърлото ми е прегракнало; rire а gorge déployeé смея се с пълно гърло; voix de gorge гърлен глас; 2. глътка; 3. горна част на гърдите; 4. гърди, бюст (на жена); 5. техн. изрез, легло; gorge d'un isolateur électrique легло на жица в електрическата изолация на кабел; 6. вход на укрепление; 7. тесен планински проход; каньон, клисура; 8. шийка на стъкленица, на шише, на бутилка; 9. жлеб, издълбана част, улей; 10. ост. месо, което се дава на хищна птица; gorge chaude прясно и още топло месо, което се дава на хищна птица. Ќ mettre а qqn. le couteau sur la gorge поставям някого натясно, накарвам някого да направи каквото искам; rendre gorge повръщам (за птица); възстановявам чрез сила това, което е било отнето незаконно; crier а pleine gorge викам с пълна сила; faire des gorges chaudes de qqch. шегувам се злонамерено с някого или нещо. -
10 moteur,
trice adj. (lat. motor, de movere "mouvoir") 1. двигателен, движещ; 2. анат. двигателен (за мускул); 3. m. движеща сила, източник на енергия; двигател, мотор; 4. прен. двигателна сила, подбуда, душа. Ќ moteur, de recherche инф. търсачка в Интернет. -
11 pouvoir2
m. (de pouvoir1) 1. власт; pouvoir2 suprême върховна власт; saisir le pouvoir2 завземам властта; abus de pouvoir2 злоупотреба с властта; 2. сила, възможност; pouvoir2d'achat покупателна възможност; 3. влияние, сила; tomber sous le pouvoir2 de qqn. попадам под властта на някого; 4. пълномощие; donner un pouvoir2 давам пълномощие; 5. ост. управление, ръководене. Ќ pouvoir2 exécutif изпълнителна власт; pouvoir2 judiciaire съдебна власт; pouvoir2 législatif законодателна власт. -
12 rétroactif,
ve adj. (du lat. retroactus, p. p. de retroagere "ramener en arrière", d'apr. actif) който има обратна сила; la loi n'a point d'effet rétroactif, законът няма обратна сила. -
13 subsister
v.intr. (lat. subsistere "s'arrêter; rester") 1. съществувам още, продължавам да съществувам; 2. прехранвам се, препитавам се, поддържам се; 3. важЂ, в сила съм още, продължавам да съм в сила; 4. живуркам си, живея си спокойно. -
14 vertu
f. (lat. virtus "mérite de l'homme (vir)") 1. добродетел; моралност; 2. благонравие, нравственост, целомъдрие (за жена); 3. доблест, мъжество; воинска смелост; 4. качество, свойство; parer qqn. de toutes les vertus приписвам на някого всички качества; vertu curative лечебно свойство (на лекарство); 5. pl. рел. ангели от втора йерархия; 6. ост. морална сила, душевна сила; 7. loc. prép. en vertu de въз основа на, по силата на, в името на. Ќ il a de la vertu разг. той има заслуги за това; femme de petite vertu жена с леко поведение; dragon de vertu прекалено добродетелна и целомъдрена жена. Ќ Ant. lâcheté; défaut, vice; immoralité, imperfection; débauche, libertinage. -
15 -crate
(съставна част на сложни думи) от гръцки kratos "сила, мощ". -
16 acinésie
f. ou akinésie f. (du gr. akinêsia "immobilité") мед. невъзможност да се извършват някои движения, без да е намаляла мускулната сила, парализа. -
17 acuité
f. (du lat. acutus "aigu") острота, рязкост; acuité de la douleur сила на болката; acuité visuelle зрителна острота; acuité auditive слухова острота. -
18 affinité
f. (lat. affinitas) 1. юр. сродство; 2. сходство, прилика; връзка; l'affinité entre les arts връзката между изкуствата; 3. хим., ост. афинитет (склонност към съединяване на две вещества); физ. сила, която държи атомите в химични съединения свързани; прен. affinité élective духовна връзка; 4. биол. прилика, сходство между видовете; 5. лингв. прилика между родствени езици. Ќ Ant. antipathie; opposition. -
19 agrétion
f. (de agréer) (Белгия) одобрение, признаване, влизане в сила на административен акт. -
20 aimant1
m. (lat. pop. °adimas) 1. магнит; pôles d'un aimant1 магнитни полюси; 2. прен. привлекателност. Ќ nourir un aimant1 увеличавам притегателната сила на магнит.
См. также в других словарях:
сила́ч — силач, а, ом … Русское словесное ударение
СИЛА — жен. источник, начало, основная (неведомая) причина всякого действия, движенья, стремленья, понужденья, всякой вещественой перемены в пространстве, или: начало изменяемости мировых явлений, Хомяков. Тяготенье основная сила природы. Сила есть… … Толковый словарь Даля
СИЛА — силы, ж. 1. Способность живых существ производить физические действие, энергия, порождаемая способностью управлять движениями мышц. «Какой то муравей был силы непомерной…» Крылов. «Пригожеством, ростом и силой ты ровни в селе не имел.» Некрасов.… … Толковый словарь Ушакова
СИЛА — векторная величина мера механического воздействия на тело со стороны др. тел, а также интенсивности др. физ. процессов и полей. Силы бывают различными: (1) С. Ампёра сила, с которой (см.) действует на проводник с током; направление вектора силы… … Большая политехническая энциклопедия
сила — (2) 1. Войско, воинство: Бишася день, бишася другыи; третьяго дни къ полуднію падоша стязи Игоревы. ...Уже бо, братіе, невеселая година въстала, уже пустыни силу прикрыла. 18 19. Александръ же убоявся, большюю силу скуплѣваше: 10 тысящь оружникъ … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
Сила — ы, муж. Стар. редк.Отч.: Силич, Силична.Производные: Силка; Силаша.Происхождение: (Предположительно от лат. Sila Сила (лес в южной Италии))Именины: 17 янв., 8 апр., 12 авг. Словарь личных имён. Сила Вариант имени Силван. 17 (4) января – апостол… … Словарь личных имен
СИЛА — в физическом смысле способность изменять форму материальных масс, вызывать их движение, менять направление и скорость движения или приводить тело в состояние покоя. «Живая» сила (редко употребляемое теперь выражение), или действующая сила, – сила … Философская энциклопедия
СИЛА — (Force) причина, сообщающая телу ускорение, т. е. заставляющая тело выйти из состояния покоя или изменяющая скорость или направление его движения. Механика совершенно отвлекается от физической природы этой причины; сила притяжения земли, сила… … Морской словарь
сила — Крепость, мощь, держава, власть, вес. Поддерживайте дисциплину железной рукой. Прот. слабость Ср. . См. авторитет, власть, достоинство, значение, причина, суть быть в силах, взять силой, в силу, в силу того, что, выбиваться из сил, выбившийся из… … Словарь синонимов
Сила — Сила ♦ Force Способность в действии (скорее греческое energeia, чем dynamis). В особом значении применяется в механике, где силой называют то, что видоизменяет движение (или покой) тела, которое без этой силы, согласно принципу инерции,… … Философский словарь Спонвиля
сила — богатырская (Никитин); геркулесовская (Андреев); гордая (Кольцов); дюжая (Дрожжин); крепкая (Коринфский); могучая (Фруг); молодецкая (Коринфский, Розенгейм); мятежная (Фруг); непомерная (Крылов, Сологуб); сила моченька (Некрасов); сила удаль… … Словарь эпитетов
