-
1 genre
m. (lat. genus, generis "origine, naissance") 1. род; le genre humain човешкия род; 2. начин; genre de vie начин на живот; 3. лит. жанр, литературен род; стил; genres en vers стихотворни жанрове; genre dramatique драматичен жанр; 4. мода, вкус; ce n'est pas mon genre това не е по моя вкус; costume d'après le dernier genre костюм според последната мода; 5. бот., зоол., лог. род; 6. грам. род; le genre masculin мъжки род; le genre féminin женски род; genre marqué женски род; 7. живоп. бит, битова сцена; 8. вид, тип, стил; du même genre от същия вид; avoir bon genre имам изискан стил; le genre bohème човек от бохемски тип; c'est dans son genre това е в негов стил. -
2 féminin,
e adj. (lat. femininus) 1. женски; женствен; 2. грам. женски (за род); nom féminin, съществително от женски род; 3. m. грам. женски род. Ќ Ant. masculin. -
3 masculin,
e adj. (lat. masculinus) 1. мъжки; sexe masculin, мъжки пол; 2. грам. който е от мъжки род; mot masculin, дума от мъжки род; 3. m. грам. мъжки род. Ќ Ant. féminin. -
4 commun1,
e adj. (lat. communis) 1. общ; intérêts commun1,s общи интереси; le Marché commun1, общият пазар; mettre en commun1, qqch. правя общо нещо; 2. съвместен; travail commun1, съвместна работа; 3. еднакъв; 4. обществен; des biens commun1,s обществени блага, имоти; salle commun1,e обществена зала; transport en commun1, обществен транспорт; 5. обикновен; тривиален; attitude commun1,e обикновено, обичайно поведение; 6. loc. adv. en commun1, заедно; vivre en commun1, живеем заедно. Ќ d'un commun1, accord по взаимно съгласие, d'une voix commun1,e с обикновен, груб глас; faire bourse commun1,e живеем на обща сметка; faire cause commun1,e водим борба с общи усилия; genre commun1, общ род; nom commun1, съществително нарицателно; съществително, което има една и съща форма за мъжки и женски род; maison commun1,e кметство; le commun1, des hommes по-голямата част от хората. Ќ Ant. rare, exceptionnel, distingué; singulier, original, particulier, différent. -
5 épicène
adj. (lat. epicњnus, gr. epikoinos "commun") 1. който означава и мъжкия и женската от даден вид; nom épicène masculin съществително в мъжки род, което се използва и за означаване на женската (напр. le rat плъх); 2. който не се променя по род (напр. enfant). -
6 espèce
f. (lat. species "aspect, apparence") 1. вид; de la même espèce подобен, приличен на; de toute espèce от всякакъв вид, разнообразни, различни; 2. род, порода; l'espèce humaine човешки род; 3. юр. даден случай; cet argument n'est pas valable en l'espèce аргументът не е валиден в дадения случай; cas d'espèce случай, в който се изисква тълкуване на закона (който трябва да се разгледа специално); 4. разг. тип, долен човек; une espèce d'imbécile глупак, тъпак; 5. в съчет. une espèce de някакъв си, нещо като, нещо подобно на, един вид; une espèce de jaquette нещо като жакет; 6. pl. налични пари; payer en espèces плащам с налични пари; espèces sonnantes звонкови монети (сребро, злато). Ќ les saintes espèces светите дарове ( причастие). -
7 famille
f. (lat. familia, de familis "serviteur") 1. семейство; chef de famille глава на семейство; 2. домочадие; élever sa famille отглеждам домочадието си; 3. род; la famille royale кралският род; 4. група, гнездо; famille de mots думи от един и същ корен; 5. loc.adv. en famille семейно. Ќ les deux cents familles фамилиите, които са икономически силни. -
8 lignage1
m. (de ligne) ост. род, произхождение, потекло; être de haut lignage1 от знатен род съм. -
9 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
10 neutre
adj. (lat. neuter "ni l'un ni l'autre") 1. неутрален; pays neutre неутрална страна; 2. безпристрастен, обективен; 3. хим. неутрален; milieu neutre неутрална среда; 4. грам. среден (за род и залог); непреходен (за глагол); 5. биол. безполов; 6. m. грам. среден род; 7. m. безполово същество; 8. pl. неутрални държави. Ќ Ant. belligérant, hostile; cru, vif. -
11 race
f. (it. razza "sorte, espèce", lat. ratio) 1. раса, порода, вид; race pure чиста раса; race jaune жълта раса; 2. род, поколение; être de race noble от благороден род съм; 3. неодобр., разг. пасмина, племе; 4. народ, нация. Ќ de race породист; la race humaine човечеството. -
12 souche
f. (gaul. °tsukka) 1. дънер, пън, коренище; brûler de vieilles souches горя стари дънери; 2. чукан (на лоза); 3. прен. родоначалник; род, потекло; начало, извор; de vieille souche от стар род; 4. част от комин (над покрива); 5. талон, бележка, билет ( от кочан). -
13 tige
f. (du lat. tibia "tige" en lat. populaire) 1. стъбло; стрък (на растение); tige qui se ramifie стъбло, което се разклонява; arbre de haute (basse) tige дърво с високо (ниско) стъбло; 2. дръжка (на перо, на чадър); 3. тех. дръжка, лост; tige d'une pompe лост на помпа; 4. строит. греда; 5. tige d'une botte горна част на ботуш; 6. прен.род, коляно; родоначалник; le marquis de L. a une haute tige маркиз дьо Л. е от стар род. -
14 appartenir
(а) v.intr. (bas lat. adpertinere "être attenant") 1. принадлежа; част от нещо съм, съставлявам; appartenir а une vieille famille принадлежа на, част съм от стар род; 2. отнасям се до, във връзка съм с; 3. impers. il appartient пада се, подобава, подхожда; 4. ост. под властта съм на (за роби и др.); 5. s'appartenir принадлежа на себе си, не съм подвластен на никого. -
15 chasseur,
euse m., f. (de chasser) (женски род се използва само в първо значение) 1. ловец, ловджия; 2. слуга в ливрея, който застава зад колата на господаря си; 3. хоп (в хотел, кафене или ресторант); 4. воен. войник стрелец; chasseur,s а cheval конни стрелци; chasseur,s alpins алпийски стрелци; 5. мор. малък кораб, който преследва подводници; 6. малък кораб за лов на китове; 7. самолет-изтребител. Ќ chasseur, d'images фотограф, който търси оригинални моменти; chasseur, de primes ловец на престъпници заради наградата (в Дивия Запад); lapin chasseur, заек, приготвен със сос от гъби, лук и бяло вино; pas de chasseur, ситни бързи крачки. -
16 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
17 congénère
adj. et n. (lat. congener, rac. genus "genre") 1. който е от един и същ род, вид, еднороден; сроден; plantes congénères растения от един и същ вид; 2. m., f. pl. негат. подобни нему (хора); lui et ses congénères той и подобните нему. Ќ muscles congénères анат. мускули, които спомагат за извършването на едно и също движение (ant. muscles antagonistes). -
18 de,
du, de la, des art.part. (de la prép. de) 1. пред нарицателно съществително: boire du vin пия вино; 2. пред бройно съществително, което приема ролята на цял вид, род: manger du lapin ям заешко месо; 3. пред относително съществително: éprouver de la répulsion изпитвам отвращение. -
19 descendre
v. (lat. descendere) I. v.intr. 1. слизам; descendre lentement слизам бавно; 2. спускам се; descendre au fond du puits скускам се на дъното на кладенеца; 3. прен. впускам се; descendre dans le détail впускам се в детайли; 4. отсядам; descendre chez des parents отсядам при роднини; 5. достигам; стигам; descendre jusqu'а la familiarité стигам до фамилиарност; 6. понижавам; спадам; 7. напускам, свален съм; 8. произлизам, произхождам; descendre d'une ancienne famille произхождам от стар род; 9. завземам, завладявам; les Lombards descendirent en Italie ломбардите завзели Италия; 10. обискирам, правя обиск; la police est descendue dans cet hôtel полицията обискира този хотел; II. v.tr. 1. слизам; descendre un escalier слизам по стълбата; 2. спускам, смъквам, свалям; descendre des meubles d'un camion свалям мебели от камиона; 3. стоварвам; 4. разг. повалям, убивам; descendre dans la rue отивам на митинг; descendre au tombeau умирам; descendre en ville отивам в града; descendre а une bassesse унижавам се; les prix descendent цените спадат. Ќ Ant. monter, grimper; dresser (se), s'élever, hausser. -
20 didactique
(gr. didaktikos) 1. поучителен, дидактичен; 2. m. genre didactique дидактичен род; 3. f. дидактика.
См. также в других словарях:
род — а ( у); м. 1. предл.: о роде, в роде и в роду, на роду; мн.: роды, ов. Основная общность людей первобытного общества, представляющая союз больших семей, находящихся в родственных отношениях. Старейшина рода. 2. предл.: о роде, в роде и в роду, на … Энциклопедический словарь
род — род, термин, употребляемый для обозначения разнообразных унилинейных родственных объединений (см. Унилинейность), члены которых ведут своё происхождение от единого предка и которые типичны для доиндустриальных обществ. Характерен для русско и… … Энциклопедия «Народы и религии мира»
РОД — РОД, рода, предл. о роде и на роду, в роду, мн. роды, родов, муж. (см. тж роды). 1. Основная общественная организация в первобытном обществе, представляющая собою союз больших семей, находящихся в родственных отношениях и ведущих общее хозяйство… … Толковый словарь Ушакова
род — сущ., м., употр. очень часто Морфология: (нет) чего? рода, чему? роду, (вижу) что? род, чем? родом, о чём? о роде и в роду; мн. что? роды, (нет) чего? родов, чему? родам, (вижу) что? роды, чем? родами, о чём? о родах разновидность, подобие 1.… … Толковый словарь Дмитриева
РОД — разовая очаговая доза мед. РОД Российское общенародное движение бывшее Движение «За возрождение казачества» РФ РОД рычаг останова двигателя авиа … Словарь сокращений и аббревиатур
Род — Род грамматическая категория, свойственная разным частям речи и состоящая в распределении слов или форм по двум или трём классам, традиционно соотносимым с признаками пола или их отсутствием; эти классы принято называть мужской, женский, средний … Лингвистический энциклопедический словарь
род — РОД, а ( у), пред. о (в) роде и в (на) роду, мн. ы, ов, муж. 1. Основная общественная организация первобытнообщинного строя, объединённая кровным родством. Старейшина рода. 2. Ряд поколений, происходящих от одного предка, а также вообще поколение … Толковый словарь Ожегова
Род — Эдуард (edouard Rod, 1857 1910) швейцарский романист, писавший на франц. яз. Учился в Берне, затем в Берлине. С 1887 по 1893 был профессором всеобщей литературы в Женеве, затем переселился в Париж. Первые его романы написаны в духе натурализма… … Литературная энциклопедия
Род — Род ♦ Genre Широкая совокупность, которую можно определить лишь относительно других совокупностей. Род шире вида (в род входит множество видов), но уже отряда (в биологическом смысле слова род Homo, единственным живущим представителем… … Философский словарь Спонвиля
Род. — Род. Родион имя Род. «Родина» журнал издание Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с. р. род. родился … Словарь сокращений и аббревиатур
род — Семейство, фамилия, происхождение. Вести свой род от кого, возводить свой род до отдаленного предка. Ср. . См. качество, племя, происхождение, разряд, семейство, способ, стиль быть из чьего л. рода, в каком л. роде, единственный в своем роде,… … Словарь синонимов
