-
1 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
2 accolade
f. (de accoler, ou prov. accolada) 1. прегръщане, целуване (при връчване на награда, при официална среща); 2. ист. аколада, допиране на широката част на сабята до рамото и целуване (церемония при посвещаване в рицарство и по-късно при връчване на награди от краля); 3. голяма скоба ({); 4. муз. скоба, която съединява няколко петолиния и показва съвместно изпълнение; 5. готически свод във вид на голяма скоба (над врата, прозорец и др.). -
3 vue
f. (du p. p. de voir) 1. зрение; organe de la vue орган на зрението; troubles de la vue нарушения на зрението; 2. око, поглед; se fatiguer la vue изморявам си очите; 3. гледка, изглед; de ma chambre la vue était belle гледката от стоята ми беше хубава; je vous envoie une vue de Sofia изпращам ви изглед от София; avoir vue sur гледам към (за прозорец и др.); 4. възглед, мнение; échange de vues обмяна на мнения; vue pessimiste песимистично мнение; 5. предявяване; представяне; titre payable а vue ценна книга платима при предявяване; 6. худ. пейзаж; картина, изобразяваща град и др.; 7. отвор; цепнатина за виждане на рицарски шлем; 8. намерение, цел; dans la vue de с намерение да; en vue de с цел да; avoir des vues sur son héritage имам някои скрити намерения спрямо наследството му. Ќ а la vue de при появяването на; при вида на; а perte de vue докъдето погледът стига; tirer а vue стрелям по видима цел; en appréciant par vue оценявайки на око; changement а vue смяна на театрален декор пред очите на зрителите, прен. внезапна и пълна промяна; а vue d'њil видимо; au point de vue de от гледна точка на; avoir des vues sur имам намерения спрямо, avoir en vue имам предвид; mettre en vue поставям налице; en vue видим, забележим; chercher а se mettre en vue опитвам се да привличам вниманието; а vue de pays единствено при вида на местността; а courte vue с ограничено мислене, непроницателно, недалновидно; ne pas perdre de vue не изпускам от поглед; perdre qqn. de vue изгубвам някого от погледа си; не знам какво е станало с някого; seconde vue (double vue) ясновидство, проницателност; perdre la vue ослепявам; vue courte, basse късогледство; а première vue на пръв поглед; je le connais de vue познавам го по лице. -
4 accent
m. (lat. accentus) 1. грам. ударение; accent tonique тонично, силово ударение; 2. писмен знак върху някоя буква; accent aigu остро ударение ('); accent grave тежко ударение (`); accent circonflexe сложно ударение (^); 3. начин на произношение, акцент, интонация; 4. наблягане; mettre l'accent sur наблягам на, акцентувам на; les accents guerriers du clairon бойният зов на тръбата; 5. прен. индивидуален характер (на стил); 6. муз. знак за изпълнение на една музикална фраза; 7. тон; d'un accent autoritaire с властен тон; 8. акцент, особеност при произношение на местен говор или при говорене на чужд език; avoir de l'accent имам акцент ( при говор). -
5 avoirdupoids
m. (de avoir du poids) вид англосаксонска система за измерване на тегло, при която ливрата тежи 453, 59 грама и се прилага при всички стоки освен при ценните метали и лекарствата. -
6 chicane
f. (de chicaner) 1. юр. изкуствена процедура; пречка при съдебен процес, дело, която има за цел да ги забави; 2. причина, предлог за скарване; chercher la chicane търся причина за скарване; 3. шикан - поредица от завои при автомобилизма; поредица от 3-4 слаломни врати в ските; 4. увъртане, контестация с користна цел; 5. в бриджа - липса на карти от една боя при раздаването. Ќ Ant. droiture, loyauté; accord, conciliation, entente. -
7 crépuscule
m. (lat. crepusculum, de creperus "douteux") 1. здрач, дрезгавина (при залеза на слънцето); au crépuscule при залез слънце; при падането на нощта; 2. прен. залез; le crépuscule d'un empire залезът, упадъкът на империя; 3. ост. дрезгава светлина, която предшества изгрева на слънцето; светлина на зората. -
8 en2
adv. (lat. inde) 1. оттам; Aller chez lui? Mais j'en2 viens! Да отида при него? Но аз се връщам оттам!; 2. loc. adv. de mal en2 pis от лошо на по-лошо; en2-haut горе; en2-bas долу; en2-dessus отгоре; en2-dessous отдолу; en2-avant напред; en2-arrière назад; en2-travers напреки; en2 face насреща; en2 réalité в действителност; en2 cachette скришом; en2 sectet тайно; en2 apparence на вид; en2 définitive (en2 fin de compte) най-после, в края на краищата; en2 toute occasion (en2 toute circonstance) при всеки случай (при всяко обстоятелство); 3. loc. conj. en2 tant que доколкото; в качеството на. -
9 loisir
m. (du lat. lucere "permettre") 1. свободно (от работа) време; aux heures de loisir през свободното време; avoir des loisirs разполагам със свободно време; 2. loc. adv. а loisir по желание, охолно; колкото ми се иска; а mon premier loisir при първото ми свободно време, при пръв удобен случай; 3. pl. занимания през свободното време; 4. ост. положение, при което е позволено да се направи нещо; laisser а qqn. le loisir de faire qqch. позволявам на някого да направи нещо. -
10 passe
f. (de passer) 1. прелитане; 2. спорт. подаване, пас (при игра на футбол); 3. фехт. крачка към противника, нападение; 4. печ. проба, макулатура; 5. залог (при всяко завъртване на рулетката, при всяко хвърляне на заровете); 6. преминаване на друга служба; 7. обиколка (на кабел върху макара); 8. ръб на дамска шапка; 9. движение, жест на хипнотизатор; 10. мор. плавателен ръкав, естествен канал, пролив (между подводни скали, подводни пясъци); 11. в съчет. être en passe de (+ inf.) в положение съм да. Ќ mauvaise (bonne) passe затруднено (изгодно) положение; maison de passe ост. къща, дом, хотел, в който проститутките отвеждат клиентите си; mot de passe воен. парола; passe d'armes размяна на аргументи, на реплики. -
11 piquet1
m. (de piquer) 1. колче, прът; 2. ост. команда войници, готови да се притекат на помощ при някакво бедствие; 3. наказание, наложено на ученик да стои прав и неподвижен до стената. Ќ droit comme un piquet1 прав като кол; être planté comme un piquet1 стоя прав и неподвижен като кол; planter le piquet1 настанявам се при някого; piquet1 de grève група стачници, които пазят при входа на фабрика да не се промъкват изменници; стачен пост. -
12 rénitent,
e adj. (lat. renitens, de reniti "résister") мед. твърд и еластичен (при пипане, при напипване); tumeur rénitent,e тумор, който е твърд и еластичен при пипане. -
13 sous
prép. (lat. subtus) 1. под; sous main под ръка; 2. при, под; sous prétexte под претекст да; 3. под, при, пред; sous les yeux (le regard) de tout le monde пред очите на всички; 4. по време на, в срок от; sous le régime socialiste по време на социалистическия строй; sous peu скоро, в кратко време. Ќ sous ce rapport в това отношение; sous la main (sous main) под ръка; sous la signature при наличие на подпис; sous peine de mort под страх от смъртна присъда; sous le prétexte de под претекст да. Ќ Ant. sur. -
14 vidure
f. (de vider) 1. това, което се премахва при чистене, при кормене и др. (вътрешности); 2. pl. боклук, който се събира при чистене. -
15 amiable
adj. (bas lat. amicabilis) 1. приятелски, дружески; 2. loc.adv. а l'amiable по приятелски, миролюбиво; Ќ constat amiable констативен протокол при пътно произшествие, при което не се налага намеса на държавни органи. -
16 approche
f. (de approcher) 1. приближаване, доближаване, достъп; 2. pl. околности; 3. воен. вход, достъп; travaux d'approche земен изкоп, който води до обсаден град или крепост; une њuvre d'une approche difficile труднодостъпно (трудно разбираемо) произведение; 4. прен. разстояние между две букви; 5. знак за приближаване (или разделяне) на две букви или думи; 6. loc. prép. а l'approche de близо до, при настъпването на, при пристигането на; aux approches de в съседство с. Ќ lunette d'approche физ. далекоглед. -
17 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
18 autant
adv. (du lat. alterum) 1. толкова; autant d'hommes, autant d'avis колкото хора, толкова и мнения; 2. така, същото; tâchez d'en faire autant опитайте се да направите същото; 3. loc. adv. d'autant също толкова; d'autant mieux толкова по-добре; d'autant moins толкова по-малко; d'autant plus толкова повече; tout autant точно толкова (не по-малко); 4. loc. conj. autant... que толкова..., колкото (при сравнение); autant que докато; дотолкова, доколкото; d'autant que тъй като, като при това; pour autant que доколкото. Ќ autant dire все едно (кажи-речи); autant vaut mourir по-добре (все едно) смърт; autant comme autant в голямо количество. -
19 ban1
m. (frq. °ban) 1. оповестяване, разгласяване, обявяване; publier les ban1s de mariage оповестявам брак; 2. заточение, изгнание; 3. феод. свикване на събрание при феодала; 4. биене с барабан при обявяване на заповед; 5. овации, аплодисменти. Ќ le ban1 et l'arrière-ban всички хора; mettre un prince au ban1 de l'empire обявявам принц за лишен от своите права и привилегии; mettre qqn. au ban1 de la société обявявам някого за недостен; mettre а ban1 (Швейцария) забранявам чрез съдебно решение достъпа до. Ќ Hom. banc. -
20 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов.
См. также в других словарях:
при́уз — приуз … Русское словесное ударение
приём — приём, а … Русский орфографический словарь
приём — приём … Словарь употребления буквы Ё
приём — приём/ … Морфемно-орфографический словарь
ПРИ — [без удар., кроме тех случаев, когда ударение переносится с сущ. на предлог, напр. при смерти], предлог с предл. п. 1. Непосредственно около, возле, у чьего–н. При входе стоит часовой. || В непосредственной близости от чего–н., в местности,… … Толковый словарь Ушакова
ПРИ — [без удар., кроме тех случаев, когда ударение переносится с сущ. на предлог, напр. при смерти], предлог с предл. п. 1. Непосредственно около, возле, у чьего–н. При входе стоит часовой. || В непосредственной близости от чего–н., в местности,… … Толковый словарь Ушакова
приём — сущ., м., употр. часто Морфология: (нет) чего? приёма, чему? приёму, (вижу) что? приём, чем? приёмом, о чём? о приёме; мн. что? приёмы, (нет) чего? приёмов, чему? приёмам, (вижу) что? приёмы, чем? приёмами, о чём? о приёмах 1. Под приёмом чего… … Толковый словарь Дмитриева
при — предлог. ком чём. 1. Указывает на место, в непосредственной близости от которого что л. находится; около, возле, у, рядом с. Комната при кухне. Разбить сад при доме. Остановиться при входе в ущелье. Часовня стоит при дороге. * Ногою твёрдой стать … Энциклопедический словарь
ПРИ — предл. с пред. о месте, у, близь, около, возле. Город при реке, но, называя ее, говорят на. Владимир при реке, на Клязьме. При городе слобода, под городом, пригородье. | О людях, в бытность, в присутствии. Это бмло при мне и при многих свидетелях … Толковый словарь Даля
при — (1) Предлог с мест. пад. 1. При указании на явление, событие, во время которого что л. происходит. И абие нача здати стѣны въ Иерусалимѣ ... Аще же бы скончал при своем животѣ, не могли быша римляне никако же Иерусалима взяти. Флав. Полон. Иерус … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
Приём — многозначное слово Может означать: Действие по значению глагола принимать, взятие, получение какого либо передаваемого объекта Приём посуды Приём информации Приём почтовых отправлений Приём (введение) лекарственных средств Сублингвальный приём… … Википедия
