-
1 école
f. (lat. schola, gr. skholê) 1. училище, учебно заведение; aller а l'école отивам на училище, посещавам училище, ученик съм; école cellulaire килийно училище; école primaire основно училище; école secondaire (lycée, collège) средно училище; école de musique, de médecine музикално, медицинско училище; école commerciale търговско училище (гимназия); école d'adultes, du soir вечерно училище (за възрастни); école militaire военно училище; école professionnelle професионално училище (техникум); école d'apprentissage rurale селскостопанско училище (техникум); école en plein air училище на открито; école maternelle детска градина; Ecole d'arts et métiers Училище за приложни изкуства; Ecole centrale des arts et manufactures Инженерно-техническо училище (в Париж); 2. висше училище, университет, факултет; висша школа, институт; Ecole de droit Юридически, правен факултет; Ecole de médecine Медицински институт; Ecole normale Педагогически институт; Ecole normale supérieure Висш педагогически институт (в Париж); Ecole polytechnique Политехническо висше училище; Ecole spéciale militaire de Saint-Cyr Военно училище за артилеристи и пехотинци; Ecole supérieure de guerre Военна академия; Ecole supérieure de la Marine Военноморска академия; les hautes écoles висши учебни заведения; 3. школа, учение; école française френска школа; école de Socrate учението на Сократ. Ќ basse école обучение по езда; être а bonne école в добра среда съм; faire l'école buissonnière не ходя на училище, бягам от училище; sentir l'école имам вид на педант; la vieille école традицията; faire une école сбърквам, правя глупост; faire école имам последователи, привърженици. -
2 zonard,
e n. et adj. (de zone) 1. разг. жител на предградията около Париж; 2. хулиган, живеещ в предградие на Париж. -
3 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
4 atteindre
v. (lat. pop. °attangere) I. v.tr. 1. стигам, достигам; nous atteindrons Paris avant la nuit ще стигнем в Париж преди нощта; 2. застигам, настигам; 3. прен. постигам; atteindre un but постигам дадена цел; 4. сполетявам, засягам (за болест и др.); 5. достигам, изравнявам се с някого; 6. засягам, ранявам с оръжие; il l'a atteint au front уцели го в челото; 7. засягам, разтърсвам, развълнувам; cette révélation m'atteignit jusqu'au fond de l'être разкритието ме разтърси из дъно; II. v.intr. достигам до, постигам; atteindre а la perfection достигам до съвършенство. Ќ Ant. manquer. -
5 bastille
f. (altér. de bastide) 1. бастилия, крепост; затвор; 2. Бастилията ( в Париж). -
6 bateau
m. (du angl. bât et suff. -eau) (pl. bateaux) 1. мор. кораб; лодка; bateau а vapeur параход; bateau а voiles платноходка; être а bord d'un bateau намирам се на борда на кораб; bateau de plaisance яхта, увеселителен кораб; bateau-pilote лоцманско корабче; bateau-mouche корабче за разходки по Сена в Париж; 2. по-нисък тротоар (пред гараж или врата); 3. каране на яхта за удоволствие; il aime le bateau той обича да се вози с яхта; 4. adj.inv. разг. банален, безинтересен. Ќ monter un bateau а qqn. разг. изигравам някого; décolleté bateau право деколте, оставящо раменете открити. -
7 bleu2
m. (frq. °blao; cf. all. blau) 1. син цвят, синьо, синева, синевина; bleu2 clair светлосиньо; 2. синка, синило; 3. мед. синина, синьо петно (от удар); 4. вид краве сирене със синкава плесен от вътрешната страна; 5. в. арго новобранец; 6. разг. нов ученик; 7. начин на приготвяне; poisson au bleu2 пъстърва или шаран, сварени живи в бульон от вода, оцет, масло и подправки; 8. ост. карта-писмо в син цвят, което се изпращало в Париж по пневматични тръби; 9. лошо червено вино; 10. син работнически комбинезон. Ќ n'y voir que du bleu2 не разбирам нищо; passer au bleu2 избягвам или забравям да направя нещо; tu me prends pour un bleu2! смяташ ме за наивен; bleu2 de méthylène вид антисептично лекарство. -
8 censé,
e adj. (du lat. censere "estimer, juger") считан, смятан за; предположен; il est censé, être а Paris счита се, че той е в Париж. Ќ Hom. sensé. -
9 colonie
f. (lat. colonia, de colonus "colon") 1. колония (владение); 2. колония (група, общност, множество от хора, животни); 3. съвкупността от хора, които произхождат от една провинция, но живеят другаде; la colonie russe de Paris руската колония в Париж. Ќ une colonie de vacances летен лагер (летовище за деца); une colonie d'abeilles рой пчели; une colonie de bactéries колония от бактерии; colonie pénitentiaire затворнически лагер ( за непълнолетни престъпници). Ќ Ant. métropole; individu. -
10 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
11 conciergerie
f. (de concierge) 1. ост., лит. будка на пазач, на портиер; 2. ост. служба на портиер; 3. ист. затвор до Съдебната палата в Париж; 4. рецепция в голям хотел; 5. диал. (Канада) голям жилищен блок, апартаментите в който се дават под наем. -
12 cordelier,
ère m., f. (de cordelle "petite corde", de corde) ист. корделиер (монах от францисканския орден, носещ вместо колан въженце с три възела). Ќ Club des Cordeliers политически клуб, основан от Марат, Дантон и Демулен по време на Френската революция в манастира на корделиерите в Париж. -
13 couronne
f. (lat. corona, probabl. empr. au gr. korone "corneille", puis "objet courbe") 1. венец, награда; couronne de laurier лавров венец; 2. корона; 3. крона (монета); 4. корона на зъб; 5. кралска, царска власт; héritier de la couronne наследник на престола; 6. монархия; la couronne de France Френската монархия; 7. предмет с кръгообразна форма; 8. подстрижка на католически свещеник; 9. корона на диференциал в автомобил; 10. част от зъб, която се подава над венеца; 11. концентрична географска зона; 12. агломерацията на Париж; 13. ореол около светлинен източник. Ќ couronne d'épine трънен венец; la triple couronne папска тиара; en couronne в кръг, кръгообразно; couronne de lumière полилей в църква; couronne solaire слънчева корона. -
14 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
15 fédéré,
e adj. (lat. fњderatus) 1. федерален, съюзен, федериран (включен във федерация); 2. m. участник в Парижката комуна (1871). Ќ le mur des fédéré,s стена на гробищата Пер-Лашез в Париж, където са били разстреляни комунарите. -
16 fort2
m. (de fort1) 1. здравеняк; 2. les fort2s de la Halle, des Halles преносвач в халите в Париж; 3. влиятелен човек; 4. силен духом човек; 5. укрепление на град. -
17 fortifs
m. pl. (de fortification) разг. стари укрепления около Париж. -
18 grève1
f. (lat. pop. °grava, p.-к. d'o. gaul) 1. равен песъчлив бряг край море или край голяма река; 2. подвижен пясъчен нанос; 3. La Grève; la place de Grève старото име на площада пред кметството в Париж до брега на Сена, където са се извършвали екзекуциите и е ставало наемането на работници. -
19 invalide
adj. et n. (lat. invalidus "faible, débile") 1. нетрудоспособен, неработоспособен, инвалид; 2. юр., ост. невалиден, несъстоятелен, недействителен; 3. m., f. инвалид; Hôtel des Invalides Дом на инвалидите (в Париж); invalide du travail човек, останал инвалид след трудова злополука. -
20 joindre
v. (lat. jungere) I. v.tr. 1. съединявам, събирам, свързвам, прилепвам; isthme qui joint deux continents проток, който свързва два континента; pont qui joint une île au continent мост, който свързва остров с континент; joindre les efforts съединявам усилията; joindre qqn. влизам в контакт, във връзка с някого; joindre qqn. par téléphone свързвам се с някого по телефона; 2. прибавям; joindre un document а un dossier прибавям документ към досие; 3. настигам; il va nous joindre а Paris той ще ни настигне в Париж; II. v.intr. прилепвам; la porte joint bien вратата прилепва плътно; se joindre 1. съединявам се, свързвам се, събирам се в едно; 2. присъединявам се; se joindre а un parti присъединявам се към партия. Ќ joindre les deux bouts свързвам двата края; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ Ant. disjoindre, détacher, isoler, séparer; éloigner.
См. также в других словарях:
Париж — Париж … Словник лемківскої говірки
Париж — столица Франции. Известен уже в I в. до н. э. как селение Лютеция (Lutetia), название от галльск. lut болото , т. е. селение на болоте . Позже Lutetia Parisiorum от этнонима парисии, галльск. племени, жившего на берегах Сены. Затем Parisiorum, и… … Географическая энциклопедия
Париж — Париж. Остров Сите. Вид сверху. Париж. Остров Сите. Вид сверху. Париж столица (.) Франции. На месте исторического центра, острова Сите в I в. до н.э. находилось поселение кельтского племени паризиев Лютеция. С III IV вв. город получил название… … Энциклопедический словарь «Всемирная история»
Париж — Шарль де Голль … Википедия
Париж — Париж, фонтаны на площади Согласия. ПАРИЖ, столица (с конца 10 в.) Франции. 2,2 млн. жителей. Расположен на реке Сена, при впадении в нее рек Марна и Уаза. Международные аэропорты. Метрополитен (с 1900). Международный финансовый центр.… … Иллюстрированный энциклопедический словарь
Париж — столица Франции, самый красивый и элегантный город мира, символ любви и романтики, моды и изысканности. Нет такого человека, который не… … Города мира
Париж — столица (с конца 10 в.) Франции. На месте исторического центра, острова Сите в 1 в. до н.э. находилось поселение кельтского племени паризиев Лютеция. С 3 4 вв. город получил название Паризии. Подвергался нападениям варваров. В 451 г. городу… … Исторический словарь
Париж — (Paris), столица Франции. Расположен на р. Сена, у впадения в неё pp. Марна и Уаза. Париж вырос на месте галльского поселения Лютеция. В III IV вв. римская колония Паризии (сохранились руины амфитеатра и терм). С конца X в. столица… … Художественная энциклопедия
париж — (столица, мекка) (мировой) моды, город на берегах Сены Словарь русских синонимов. париж сущ., кол во синонимов: 9 • город (2765) • … Словарь синонимов
ПАРИЖ — ПАРИЖ, столица (с конца 10 в.) Франции. 2,2 млн. жителей. Расположен на реке Сена, при впадении в нее рек Марна и Уаза. Международные аэропорты. Метрополитен (с 1900). Международный финансовый центр. Машиностроение (авто и авиастроение,… … Современная энциклопедия
париж — ПАРИЖ, а, м. и в зн. сказ. Что л. хорошее, высококачественное … Словарь русского арго
