-
1 visage
m. (de l'a. fr. vis, du lat. visus "aspect, apparence", proprem. "vue") 1. лице; образ; visage allongé издължено лице; visage joufflu бузесто лице; 2. вид, физиономия; изглед; visage mignon сладка, приятна физиономия; avoir bon visage имам добър вид на лицето; faire bon visage имам доволен вид тогава, когато това е неуместно; 3. прен. лице, вид; les deux visages de la justice двете лица на правосъдието; urbanisme а visage humain урбанизъм с човешко лице. Ќ а visage découvert с открито лице; trouver (le) visage de bois хлопам на затворена врата; plis du visage бръчки; les Visages pâles белите хора ( бледоликите за индианците). -
2 nez
m. (lat. nasus) 1. нос; nez aquilin орлов нос; nez droit прав нос; nez retroussé вирнат нос; 2. лице; nez а nez лице с лице; 3. ост. обоняние; нюх; 4. усет, инстинкт; нюх; чувство; avoir le nez fin имам тънък усет; 5. геогр. нос (в море); 6. муцуна, зурла (на животно); 7. изпъкнала част (на кораб, самолет и др.). Ќ faire un nez цупя се; mener qqn. par le nez (или par le bout du nez) водя някого за носа, правя с някого каквото си искам; mettre, fourrer son nez quelque part меся се, вра си носа, където не ми е работа; rire au nez de qqn. открито се подигравам на някого; nez en pied de marmite сплеснат кръгъл нос; nez de betterave голям червен лъскав нос; nez а boire au baril сплеснат нос; nez de pompettes пиянски зачервен нос; avoir un pied de nez срамувам се от нещо; а plein nez много силно; а vue de nez приблизително; le nez au vent шляейки се; avoir du nez (creux) имам нюх; avoir qqn. dans le nez не понасям някого; avoir un verre (coup) dans le nez леко съм пийнал; se casser le nez претърпявам неуспех. -
3 personnage
m. (de personne) 1. важна личност; персона, видно лице; 2. личност, особа, лице; 3. театр. действащо лице, герой; personnage principal главен герой. -
4 subdélégué
m. (de subdéléguer) преупълномощено лице (лице, на което се предават пълномощия от друго упълномощено лице). -
5 bille1
f. (p.-к. frq. °bikkil "dé") 1. стъклено топче; 2. билярдна топка; 3. pl. разг. очи; rouler des bille1s гледам учудено; 4. разг. лице, глава; bille1 de clown смешно лице; bille1 de billard плешив череп; 5. ост. глупак, тъпак. Ќ roulement а bille1 техн. сачмен лагер; bille1 en tête дръзко, смело; toucher sa bille1 компетентен съм; reprendre ses billes оттеглям се от нещо, в което участвам; stylo а bille1, stylo-bille химикалка. -
6 chiffonné,
e adj. (de chiffonner) 1. смачкан, омачкан, измачкан; 2. обезпокоен. Ќ mine chiffonné,e лице с приятни, но неправилни черти; изморено лице. Ќ Ant. repassé; reposé, régulier. -
7 confit,
e adj. (de confire) 1. сварен в захар, захаросан; fruits confit,s захаросани плодове; 2. маринован; 3. m. месо, консервирано в собствен сос. Ќ être confit, en ост. затънал съм в нещо; être confit, en dévotion много съм набожен; mine confit,e застинало лице; лице с неискрен вид. -
8 délégant,
e m., f. (lat. delegans) юр. лице, което изпраща, делегира друго лице. -
9 façade
f. (it. facciata, de faccia "face") 1. фасада, лицева страна на сграда, лице; 2. прен. външност; 3. разг. лице; se refaire la façade гримирам се. -
10 figure
f. (lat. figura "forme") 1. външен вид, образ, облик; figure d'homme човешки образ; 2. лице; figure ossease кокалесто лице; 3. личност; les grandes figures de l'histoire великите исторически личности; 4. рисунка, изображение; илюстрация; 5. pl. фигури; figures de style стилни фигури; figures de rhétorique риторични фигури; figures géométriques геометрични фигури; 6. изражение ( на лицето). Ќ faire (bonne) figure dans le monde играя роля в обществото; център съм на внимание; faire triste figure имам печален израз на лицето; играя жалка роля; le chevalier а la triste figure лит. рицарят на печалния образ ( Дон Кихот). -
11 interposé,
e adj. (de interposer) рядко намесващ се, служещ като посредник. Ќ personne interposé,e юр. лице, което фигурира в официален документ на мястото на заинтересованото лице; par personnes interposé,es чрез посредничеството на други лица. -
12 paille
f. (lat. palea "balle de blé") 1. слама; chapeau de paille сламена шапка; paille hachée плява; 2. техн. петно, дефект, шупла (в метал); 3. adj. сламеножълт, ясножълт. Ќ sur la paille в голяма мизерия, нищета; feu de paille краткотрайно, временно увлечение, усърдие; homme de paille беден, нищожен човек (без средства); лице, чието име се използва като прикритие от друго лице с непочтена цел; rompre la paille avec qqn. скъсвам отношенията си с някого; tirer а la courte paille тегля жребий; vin de paille бяло, гъсто като ликьор вино; la paille humide затвор; avoir, tenir une paille пиян съм; emporter, lever la paille завоювам забележителен успех; hacher de la paille говоря недодялано; имам силен немски акцент. -
13 pataugeur,
euse m., f. (de patauger) 1. лице, което шляпа, цапа, гази; 2. прен. лице, което се заплита, уплита, обърква. -
14 personnalité
f. (lat. personalitas) 1. личност, индивидуалност; 2. човек, лице, особа; personnalité juridique, morale юридическо лице; 3. лично чувство, субективна гледна точка, субективизъм; 4. себелюбие, егоизъм; 5. ост. оскърбителен намек, забележка; 6. известна личност. -
15 personne1
f. (lat. persona "personnage, personne", mot d'o. étrusque "masque de théвtre") 1. човек, лице, личност, особа; personne1 de qualité (de condition) знатна особа; 2. грам. лице; 3. loc. adv. en personne1 лично. Ќ personne1 du sexe жена, момиче; payer de sa personne1 излагам се на опасност, рискувам. -
16 porte-fort
m.inv. (de se porter fort) юр. лице, което гарантира за друго лице, че то ще изпълни поетото задължение. -
17 raviné,
e adj. (de raviner) 1. пресечен, издълбан, изровен, набразден; 2. прен. набразден; прорязан от бръчки (за лице); visage raviné, прорязано от бръчки лице; 3. изнурен, измъчен. -
18 tête
f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм. -
19 vis-à-vis
loc. prép. et m. (de l'a. fr. vis "visage") 1. срещу, насреща; лице с лице; 2. vis-à-vis de по отношение на, към, спрямо; ma fortune est modeste vis-à-vis de la sienne моето състояние е скромно по отношение на неговото; 3. m. разг. човек, който седи срещу някого, събеседник; parler а son vis-à-vis говоря на човека срещу себе си; 4. m. вид двуместно канапе (във форма на S); 5. m. предмет, който се намира отсреща. -
20 abandonnataire
m.,f. (de abandon) юр. лице, на което се отстъпва имот.
См. также в других словарях:
лице́й — лицей, я … Русское словесное ударение
лице́нзия — лицензия, и … Русское словесное ударение
лице — іменник середнього роду * Але: два, три, чотири лиця … Орфографічний словник української мови
лице — (лицо) 1. твар, аблічча, выгляд; 2. наяўнасць чаго н.; 3. рэчавы доказ, украдзеная рэч; след злачынцы … Старабеларускі лексікон
лице — лице; вид; човек … Църковнославянски речник
лице — я/; мн. ли/ця, лиць; с. 1) Те саме, що обличчя 1). || Обличчя як ознака зовнішнього вигляду людини. •• В лице/ прямо, відверто (висловитися, сказати що небудь). Лице/м до чого звернувши всю увагу, зосередивши всі сили на чому небудь. [Не] до… … Український тлумачний словник
лице — @font face {font family: ChurchArial ; src: url( /fonts/ARIAL Church 02.ttf );} span {font size:17px;font weight:normal !important; font family: ChurchArial ,Arial,Serif;} сущ. лицо; ипостась.; в выражениях: предъ лицемъ и некоторых других… … Словарь церковнославянского языка
лице́й — я, м. 1. Привилегированное мужское среднее или высшее учебное заведение в дореволюционной России. Всему пора: уж двадцать пятый раз Мы празднуем лицея день заветный. Пушкин, Была пора: наш праздник молодой. 2. Среднее учебное заведение во Франции … Малый академический словарь
лице́йский — ая, ое. прил. к лицей. Лицейский период творчества Пушкина … Малый академический словарь
лице́нзия — и, ж. спец. 1. Разрешение, выдаваемое государственными органами на право ввоза или вывоза товаров, а также документ, удостоверяющий это право. Лицензия на вывоз автомобиля. 2. Разрешение на право льготного или бесплатного пользования чем л. Я… … Малый академический словарь
лицеј — (грч. Lykeion училиште во стара Атина во кое предавал Аристотел) 1. во Западна Европа: тип на средно училиште 2. во предреволуционерна Русија: привилегирано благородничко училиште што го соединувало средното училиште со вишите правни предавања … Macedonian dictionary
