(най-стар)

{'ma:stə}
I. 1. господар. собственик. притежател
to be-of господар съм на владея
to make oneself MASTER of овладявам, усвоявам. изучавам
to be-MASTER of one's own self владея се
to be one's own MASTER господар съм на съдбата си, сам съм си господар
2. работодател
3. глава на семейство, стопанин, домакин (и MASTER of the house)
4. майстор, експерт, маестро
5. майстор, занаятчия
6. капитан (нa търговски кораб)
7. учител. преподавател
mathematics MASTER учител по математика
8. MASTER магистър (научна степен)
MASTER of Arts магистър на хуманитарните науки
9. голям художник, майстор
old MASTER (картина от) художник от периода XIII-XVII в.
little MASTERs последователи на Дюрер (XVI-XVII в.)
10. глава на колеж, директор на училище/пансион
11. господин (обръщение към момче)
12. ам. юр. длъжностно лице в помощ на съдията
13. тех. еталонен калибър
14. аttr главен, водещ, тех. образцов, еталонен, контролен, главен
the MASTER учителят (Христос)
MASTER of foxhounds/beagles/harriers ръководител на лов
MASTER of the Horse висш дворцов служител
MASTER of the Revels ист. дворцов чиновник, който се грижи за увеселения и пр
II. 1. преодолявам, надделявам над, побеждавам, надвивам, подчинявам, укротявам
2. овладявам, усвоявам, изучавам

* * *

{'ma:stъ} n 1. господар. собственик. притежател; to be-of госп(2) {'ma:stъ} v 1. преодолявам, надделявам над, побеждавам, на

* * *

учител; чорбаджия; собственик; стопанин; укротявам; усвоявам; ръководител; овладявам; преподавател; притежател; владея; главен; глава; водещ; работодател; господар; господар; господин; занаятчия; експерт; капитан; магистър; надвивам; надмогвам; надделявам;

* * *

* * *

master[´ma:stə] I. n 1. господар, собственик, притежател; \master of the situation господар на положението; \master of a large fortune човек, който притежава голямо състояние; to be \master of разполагам, разпореждам се с, на разположение ми е; to be \master of o.s. владея се; to be o.'s own \master господар съм на съдбата си, сам съм си господар, свободен и независим съм; 2. работодател, "чорбаджия"; 3. глава на семейство, стопанин, домакин (и \master of the house); 4. майстор, експерт; маестро; he is a \master at chess той е отличен играч на шах (шахмайстор); 5. майстор, занаятчия; 6. капитан (на търговски кораб); 7. учител, преподавател; dancing-\master учител по танци; chorus \master хормайстор; mathematics \master учител по математика; \masters and boys учители и ученици; 8. (M.) магистър (научна степен); M. of Arts магистър по хуманитарните науки; 9. художник, стар майстор; old \master художник от периода (ХIII - ХVII в.), картина от стар майстор; 10. ръководител на колеж; 11. директор на ученически пансион (и house \master); 12. господин (обръщение към младеж); 13. шотл. титла на най-големия син на виконт или барон; 14. attr главен, водещ; \master passion най-голяма страст; • the M. Учителя (Христос); M. of Ceremonies церемониалмайстор; ам. конферансие, разпоредител; M. of foxhounds ( beagles, harriers) ръководител на лов; M. of the Horse дворцов чиновник, който отговаря за кралските конюшни; M. of the Revels ист. дворцов чиновник, който се грижи за увеселения и пр.; to make o.s. \master of овладявам, усвоявам, изучавам; II. v 1. надделявам, надмогвам, побеждавам, надвивам, справям се с, подчинявам, укротявам; to \master o.'s temper овладявам се; to \master a horse укротявам кон; 2. овладявам, усвоявам, изучавам; изпраксвам; 3. ръководя, управлявам.

{'vintidʒ}
I. 1. гроздобер, прен. реколта
2. вино от дадена реколта (обик. VINTAGE-wine)
3. поет. вино
4. прен, нещо, направено/създадено в дадена година/период
II. 1. от добра реколта, качествен, изключителен
VINTAGE year година с добра реколта на грозде, изключително плодородна година
2. от най-добрите, от висока класа (особ. за произведение, постижение от минала епоха)
VINTAGE car стар модел кола (особ. от периода 1917-1930 г.)
спортна кола отпреди повече от 30 години

* * *

{'vintij} n 1. гроздобер; прен. реколта; 2. вино от дадена(2) а 1. от добра реколта; качествен; изключителен; vintage year

* * *

реколта; отличен; гроздобер; качествен;

* * *

* * *

vintage[´vintidʒ] n 1. гроздобер; прен. реколта; 2. вино от дадена реколта (обикн. \vintage wine); 3. поет. вино; 4. attr от добра реколта; прен. качествен, отличен, превъзходен, изключителен, чудесен, прекрасен, екстра, от класа; \vintage year година, когато вината са били особено добри; плодородна година.

{'hɔ:ri}
1. побелял, посивял, остарял
2. стар, древен, почтен
3. бот. покрит с белезникави влакънца

* * *

{'hъ:ri} а 1. побелял, посивял; остарял; 2. стар, древен; почте

* * *

остарял; посивял; древен;

* * *

* * *

hoary[´hɔ:ri] adj 1. побелял, посивял; остарял; 2. стар, древен; почтен; \hoary antiquity (най-)дълбока древност; 3. стар, всеизвестен, добре познат; FONT face=Times_Deutsch◊ adv hoarily; 4. бот. покрит с бели влакънца.

{bʌk}
I. 1. мъжки елен, самец, мъжкото на антилопа/заек/козел и пр.
BUCK fever ам. нервна възбуда у неопитен ловец
2. прен. ост. конте. франт
II. n кошница за ловене на змиорки
III. 1. aм. магаре (за рязане на дърва)
2. сп. коза (гимнастически уред)
IV. n sl. покер предмет, поставян пред играч, чийто ред е да раздава картите, знак за припомняне
to pass the BUCK прен. разг. прехвърлям отговорността върху друг
the BUCK stops here прен. отговорността не може повече да бъде прехвърляна
V. 1. разговор
2. хвалби, самохвалство
VI. n ам. долар
a fast BUCK лесно спечелени пари
big BUCKs sl. луди пари
VII. 1. sl. мъжки
2. най-низш по ранг в дадена военна категория
VIII. 1. подскачам вертикално, за да изхвърля ездача си (за кон)
2. ам. разг. опъвам се, запъвам се, отказвам
3. хваля се, перча се, говоря на едро
buck off хвърлям ездача/товара си (за кон), buck up разг. раздвижвам се, забързвам, ободрявам (се), развеселявам (се)
окуражавам (се) (особ. в imp), BUCK up! хайде! побързай! кураж! съвземи се! BUCKed up ободрен, оживен, въодушевен, ликуващ
IX. adv ам. съвсем
BUCK naked съвсем гол, гол-голеничък

* * *

{b^k} n 1. мъжки елен, самец:, мъжкото на антилопа/заек/козел и (2) n кошница за ловене на змиорки.{3} n 1. aм. магаре (за рязане на дьрва); 2. сп. коза (гимнас{4} n sl. покер предмет, поставян пред играч, чийто ред е да {5} n 1. разговор; 2. хвалби, самохвалство.{6} n ам. долар; a fast buck лесно спечелени пари; big bucks sl. лу{7} а 1. sl. мъжки; 2. най-низш по ранг в дадена военна катег{8} v 1. подскачам вертикално, за да изхвърля ездача си {9} adv ам. съвсем; buck naked съвсем гол, гол-голеничък.

* * *

самец; бича; долар;

* * *

* * *

buck[bʌk] I. n 1. мъжки елен, самец; мъжкото на антилопа, заек, козел; ам. овен; 2. ам. разг. конте, префинен, денди; глупак; old \buck стар мераклия, коцкар; 3. sl презр. индианец, негър; 4. ам. разг. долар; to get more bang for the \buck ам. разумно харча парите си; получавам повече от парите си; to make a fast ( quick) \buck правя удар, печеля големи пари (без много труд); to try to make a \buck опитвам се да спечеля някой лев; 5. знак в покера, който показва кой е на ред да раздава картите; 6. буен, избухлив; невъздържан човек; • to pass the \buck to s.o. ам. прехвърлям отговорност или вина върху друг; измамвам, изигравам, подвеждам; the \buck stops here, the \buck stops with you отговорността е у теб, ти отговаряш; нещата са в твои ръце; II. adj attr sl мъжки; • \buck naked чисто гол. III v 1. подскачам (с извит гръб и изпънати крака - за кон); разг. опъвам се, противя се, запъвам се, отказвам да (at); 2. упорствам, инатя се, противя се; 3. ав., разг. изкачвам се право нагоре; 4. разг. подскачам, друсам се (за кола); 5. ам. разг. удрям с глава; 6. сп. ам. нападам с топка (в ръгби); 7. прен. перча се, фукам се, придавам си важност, хваля се; to \buck the system противопоставям се на системата; 8. стремя се към ( for); IV n кошница за ловене на змиорки. V n 1. магаре за рязане на дърва; 2. коза (гимнастически уред); 3. каса (рамка) на врата; VI. v 1. бича ( трупи); 2. троша, разтрошавам, раздробявам ( руда); 3.: \bucks (\buck loads) of куп, купища, голямо количество;

{lɔŋ}
I. 1. дълъг, продълговат, длъгнест
at LONG range отдалеч, на/от голямо разстояние
2. продължителен, дълъг
an hour LONG дълъг един час/цял час
a LONG time ago много отдавив
it will be a LONG time before this is forgotten това няма скоро да се забрави
3. бавен, муден, скучен
4. многоцифрен, многочислен
LONG family многодетно семейство
5. главно юр. далечен, отдавнашен, дългосрочен
6. проз., фон. дълъг
7. разг. висок (за човек)
8. случаен, несигурен
LONG guess догадка наслуки
LONG shot залагане/начинание с малки изгледи за успех, догадка наслуки
LONG price висока цена
LONG finger средният пръст
LONG johns разг. дълги долни гащи
LONG face мрачна/нацупена физиономия
to draw/pull a LONG face добивам сериозен/мрачен вид
not by a LONG shot в никакъв случай, при никакви обстоятелства
LONG on разг. добре снабден с
to go LONG on борс. купувам много акции от (с надежда, че ще им се повиши цената)
II. 1. дълъг период от време
before LONG не след дълго, скоро
at the LONGest най-много
to take LONG трая дълго време, вземам много време
2. муз. дълга нота
3. фон. дълга гласна
4. the LONG разг. лятната ваканция (в университета)
the LONG and short of it накъсо казано, с две думи
III. 1. дълго
he is very LONG in coming много се бави
don't be LONG! не се бави! not to be LONG for this world малко време ми остава да живея, няма да ме бъде
how LONG? (от) колко време? откога? докога? he is no LONGer there той не е вече там
I can't wait any LONGer не мога да чакам повече
LONG before дълго преди, отдавна
LONG after много по-късно, дълго след това
LONG since отдавна
I've LONG wanted to meet her отдавна искам да се запозная с нея
2. за усилване след същ., означаващо време
all day LONG през целия ден, цял ден
LONG live...! да живее...! as/so LONG as докато, колкото, стига да, ако
so LONG! довиждане!
IV. v копнея, бленувам (for) (и с to, с inj)

* * *

{lъn} I. a 1. дълъг; продълговат; длъгнест; at long range отдалеч, (2) {lъn} adv 1. дълго; he is very long in coming много се бави; do{3} {lъn} v копнея, бленувам (for) (и с to, с inj).

* * *

продълговат; продължителен; бленувам; дълъг; дълго; жадувам; копнея;

* * *

* * *

long[lɔʃ] I. adj 1. дълъг; продълговат; длъгнест; \long head продълговата глава; прен. далновидност, предвидливост; \long arm власт (простираща се надалече); to make a \long arm пресягам се, протягам се; at \long range отдалеч; 10 feet \long дълъг 10 фута; 2. продължителен, дълъг; a \long farewell сбогуване (за дълга раздяла); дълго прощаване; the \long vacation лятната ваканция (на съдилища и университети); to cut a \long story short накратко казано; an hour \long дълъг 1 час; цял час; a \long time ago много отдавна; 3. бавен, муден; скучен; 4. многоброен, многочислен; \long family семейство с голяма челяд, многодетно семейство; \long figure многоцифрено число; 5. юрид. който има давност, далечен, отдавнашен; 6. разг. висок, дълъг (за човек); 7. ударен (за сричка); • \long book голяма книга; \long dozen дяволска дузина; \long jump сп. дълъг скок; \long drink напитка във висока чаша; \long face мрачна физиономия; \long finger средният пръст;FONT face=Times_Deutsch \long haul 1) превозване на голямо разстояние; 2) дълга и трудна задача; \long home гроб; вечно жилище; \long johns ам. sl топло бельо; \long memory злопаметност; силна памет; \long odds голяма разлика, неравенство (при залагане); \long price висока цена; \long in the tooth стар, остарял, одъртял; \long primal robe съдийска роба (тога); gentlemen of the \long robe адвокати; in the \long run ( term) в края на краищата, в крайна сметка; \long service свръхсрочна военна служба; \long suit "дълга боя", много карти от един цвят; \long Tom sl 1) дългобойно оръдие; 2) дълга пура; \long tongue приказливост, бъбривост, дълъг език; \long waist ниска талия; to take \long views предвидлив съм, мисля за бъдещите последствия; to put s.th. on the \long finger диал. отлагам за по-късен период; of \long standing с дълга история; II. adv 1. дълго; to live ( last) \long живея дълго; \long live! да живее! as \long as докато; колкото; стига да, ако; how \long? колко време? откога? so \long! довиждане! he is no \longer there той не е вече там; I can't wait any \longer не мога да чакам повече; at the \longest най-много; 2. за подсилване; \long before дълго преди, отдавна; \long after много по-късно, дълго след; \long since отдавна; 3. за подсилване след същ., което означава време; all summer \long през цялото лято; all day \long целодневно, през целия ден, цял ден; III. n 1. дълго време; before \long не след дълго, скоро; the \long and the short of it накратко казано, с една дума; to take \long трая дълго време, продължителен съм, отнемам много време; don't be \long! не се бави! 2. муз. дълга нота; 3. ез. дълъг звук (сричка); 4. икон. дълга позиция; IV. long v 1. копнея, бленувам ( for); 2. (с inf) жадувам; to \long to be told умирам да знам.

Famílie [..liə ] f, -n семейство (auch Biol), род, фамилия; eine fünfköpfige Familie петчленно семейство; eine Familie gründen създавам семейство; Familie Müller семейство Мюлер; eine alte Familie стар род, стара фамилия; im engsten Kreis der Familie в най-тесен семеен кръг; die Heilige Familie Светото семейство; umg so etw. kommt in den besten Familieen vor случва се и в най-добрите семейства; umg das liegt bei uns in der Familie това ни е семейна черта.

* * *

die, -n F семейство;

{'nʌmbə}
I. 1. брой, число, количество, сума, сбор
a (great/large) NUMBER, (great/large) NUMBERs (of) голям брой, много
a small NUMBER/anall NUMBERs (of) малък брой, малко
in NUMBERs в голям брой/количество, масово
in great/small NUMBERs в голям/малък брой/количество
in round NUMBERs в кръгли цифри, приблизително
ten in NUMBER десет на брой
to exceed in NUMBER превъзхождам числено
to the NUMBER of на брой
out of/without NUMBER безброй, безчет
2. pl численост, числено превъзходство (и force of NUMBERs)
3. мат. цифра, число, сума, сбор
science of NUMBERs аритметика
broken NUMBER дроб
4. номер
NUMBER one номер първи
house/telephone NUMBER номер на къща/телефон
5. брой (на вестник), книжка (на списание)
in NUMBERs на части (свезки)
6. грам. число
7. pl аритметика
to be good at NUMBERs добър съм по смятане
8. pl муз. ноти
9. pl стихотворен размер, стъпка, ост. стихове
10. sl момиче, гадже, мацка
11. разг. номер (в естрадна програма), отделна ария и пр. (от опера, оратория)
12. търг. разг. артикул
one's NUMBER goes/is up лоша ми е работата, песента ми е изпята, лошо ми се пише, на умиране съм
to get/take someone's NUMBER ам. съставям си мнение за някого, разбирам колко (пари) струва някой
NUMBER one аз, моя милост
to look after/take care of NUMBER one грижа се за себе си/за собствените си интереси
he is of our NUMBER той е от нашите/нашата компания, to have someone's NUMBER sl. разбирам нечии подбуди/мотиви
II. 1. броя, преброявам
2. броя, наброявам, съм на брой, възлизам на
we NUMBERed 20 in all бяхме общо 20 души на брой
3. номерирам
4. смятам, включвам, причислявам, отнасям (among, in, with)
5. pass ограничавам по брой
his days are NUMBERed дните му са преброени
6. воен. преброяваме се
разчитаме се (off)

* * *

{'n^mbъ} n 1. брой, число, количество, сума, сбор; a (great/la(2) {'n^mbъ} v 1. броя, преброявам; 2. броя, наброявам, съм на

* * *

численост; число; чет; сума; ред; сбор; броя; брой; включвам; количествo; наброявам; номер;

* * *

* * *

number[´nʌmbə] I. n 1. брой, число, количество, сума, сбор; a ( great, large)
umber ( great, large
umbers) (of) голям брой, много; a small
umber (small
umbers) малък брой, малко; in
umbers в голям брой (количество), масово; in great ( small)
umbers в голям (малък) брой (количество); in round
umbers в кръгли цифри; приблизително; ten in
umber десет на брой; to exceed in
umber превъзхождам числено; the
umber of на брой; without ( beyond, out of)
umber без брой (чет); 2. pl численост, числено превъзходство (и force of
umbers); there's safety in
umbers неща, в които участват много хора не носят голям риск; 3. мат. цифра, число, сума, сбор; science of
umbers аритметика; broken
umber дроб; 4. номер; (No, pl Nos);
umber one номер първи; house ( telephone)
umber номер на къща (телефон); 5. брой (на вестник), книжка (на списание); in
umbers на части ( свезки); 6. ез. число; 7. pl аритметика; 8. pl муз. ноти; 9. pl стихотворен размер (стъпка); стихове; 10. sl цигара от канабис; 11. разг. група, банда, тайфа; he is not of our
umber той не е с нас; 12. predic разг. екземпляр "един", чешит; 13. номер, "парче" (за песен); big
umber ам. sl голяма клечка, важен човек; hot
umber ам. разг. 1) хит; 2) привлекателно момиче; opposite
umber човек, който заема същата длъжност в друго учреждение, равен по чин "колега"; a back
umber стар брой; прен. "стара песен" (кримка); o.'s
umber goes (is) up лоша работа, песента му е изпята, той мирише на пръст; to get ( take) somebody's
umber съставям си мнение за, разбирам какво представлява някой;
umber one 1) аз, моя милост; 2) първи, главен, най-важен; 3) първокласен; to look after ( take care) of
umber one грижа се за себе си, за своите интереси; to do a
umber on s.o. изигравам някому номер, "изпързалвам" някого; to lose the
umber of o.'s mess воен., разг. отивам на оня свят, умирам; II. v 1. броя, преброявам; 2. броя, наброявам, съм по брой, възлизам на; the population
umbers 8000 населението е 8000 души; 3. номерирам; 4. смятам, включвам, причислявам, отнасям ( among, in, with); 5. воен. преброяваме (разчитаме) се (и с off).

1) част. отриц. не;

2) в нек-рых сочет. соотв. отриц. приставке не-;

3) нет;

4) в роли сущ. нужда; нехватка;

1) еге, так. [Дощ надворі? - Так, дощ]. Конечно да - еге-ж, авжеж, атож; да ведь - таж, та…ж, а(д)же-ж, та(д)же-ж. [Підеш зо мною? - Авже-ж. Та він же там і не був. Таже-ж сказала, що прийде напевно. А(д)же-ж ти сам бачив]. Ни да, ни нет - ні так, ні сяк. Да как - коли. [Коли подивляться, що вбитий, - з переполоху ну втікать (Шевч.)];

2) (сз.) та, і, й. [Сичі в гаю перекликались, та ясен раз-у-раз скрипів (Шевч.). Старі вже стали батько й мати]. Да и - та й, (= но и) ба; в начале предложения - а. [Чогось мені на серденьку та й не легко (Чуб.). Не дрімає цар московський, ба й ті не дрімають (Рудан.). Та й став він по- инакшому думати. А жаль-же мені літечка тепленького];

3) (но) але, та, дак, так, отже. [І хотіла-б, так не можу. Думалося одно, отже сталося инше. Не хочеш, дак мусиш]. Да… же - та нубо! но! [Та нубо-кажіть! или Кажіть-но! = да говорите же! Та нубо не пустуй!];

4) да будет - хай буде, най (нехай);

5) да и ну - та й давай, ну, нум. [Та збіг на грядки та й давай сонячники ламать. З переполоху ну втікать! (Шевч.)].

* * *

1) утверд. так; ага́, угу́, еге́, усилит. еге́ ж; ( кстати) до ре́чі; ( как же) ая́кже, авже́ж

2) вопросит. так; еге́, усилит. еге́ ж; (а) га; (неужели, разве) невже́, [так] хіба́; ( в самом деле) справді

3) усилит. та

4) (в сочетании с глаг. 3-го лица наст., буд. вр.: пусть) хай, неха́й

1) ( соединительный и присоединительный) та, і, й

2) ( противительный) та, але́; ба ні

начать

1) починати, почати, розпочинати, розпочати, зачинати, зачати, (редко) начинати, начати, (редко, диал.) розчинати, розчати, започинати, започати що и що робити, (очень редко) вчинати, вчати що робити; (ставать) ставати, стати що робити, (приниматься) братися, взяти и (реже) взятися, піти що робити, заходжуватися и заходитися, (сов.) заходитися що робити и коло чого, (о мног.) поропочинати, позачинати, позаходжуватися. [Я знав кінець, іще й не починавши (Самійл.). Життя свого я не почну як діти (Грінч.). Гості почали прощатися (Коцюб.). Сонце почало повертати на вечірній пруг (Н.-Лев.). Киньмо жереб, хто резпочинати мусить (Куліш). Трохи оддихавши, знову розпочинає (Мирний). Тепер-би нам з ворогами бійку розпочати (Рудан.). Партія визнала за потрібне розпочати рішучу боротьбу з правим ухилом (Пр. Правда). Старий розпочав нову хату будувати (Мирний). Кардинал казання зачинає (Самійл.). Кашель зачинає душити його слабі груди (Франко). Зачинає із ним розмовляти (Рудан.). Добре зачав, лихо скінчив (Франко). Зачав був його соромити (Грінч.). Зачне кричати (Звин.). Як начнеш постить, то нічого буде хрестить (Номис). Співали гарні пісні, а далі й казки розчали (Біл.-Нос.). Розчали робити хату (Червоногр.). Заходитись коло тієї праці, що започали наші предки (Куліш). Прибіг до нас та й стає нам розказувати, що йому трапилося (Звин.). Став до мене ходити (М. Вовч.). Брався він голосити (Крим.). Взяв він лаятися (Звин.). Погладить по головці, а сам візьме ходить по садку (М. Вовч.). Учора взяла за щось суперечитися зо мною (Крим.). Взялися стреляти (Гол. I). Пішли старі про Кам'янець розпитуватись (Свидн.). Пообідав і робити заходився (Грінч.)]. -ть говорить - починати, почати говорити, здіймати (знімати), зняти мову, заговорити про (за) кого, про (за) що. Ребёнок -нает говорить (впервые) - дитина починає говорити (лепетіти), (диал.) дитина нарікає. [«А що малий, ще не говорить?» - «Та ні, потроху вже наріка» (Бердянщ.)]. -ть год, день - починати (розпочинати), почати (розпочати) рік, день. -ть дело - а) (судебное) починати (розпочинати, заводити), почати (розпочати, завести) справу (діло). [Я тобі й коні подарую і діла ніякого не заведу (Тобіл.)]; б) (исковое, тяжбу) закладати, закласти (реже заложити) позов; в) (предприятие) починати (розпочинати), почати (розпочати) діло; закладати, закласти підприємство, (зап.) підніматися, піднятися (якоїсь справи). -ть драку, ссору и т. п. с кем - починати, почати бійку, сварку и т. п. з ким, заводитися, завестися (битися, сваритися и т. п.) з ким. [Нащо ти з дітьми заводишся? знов почнуть плакати через тебе (Звин.). Завелися, як той казав: багатий за багатство, а вбогий - бо-зна й за віщо вже (Номис). Завелись князі поміж собою битись (Куліш)]. -ть жизнь - починати (розпочинати), почати (розпочати) життя. [Можна було нове життя по-кращому розпочати (Доман.)]. -ть от (с) Адама - починати, почати від Адама (від батькового батька). -ть переговоры - починати (розпочинати), почати (розпочати) перемови (пересправи). -ть (затягивать) песню - заводить, завести пісні и пісню. [Вночі заводив своїх чарівних пісень (Гр. Григор.). Без мене не знаєш, як і пісню завести (Стор.)]. -ть пирог, хлеб - починати, почати, (слегка) надпочинати, надпочати пиріг (пирога), хліб. -ть (заводить) разговор - починати (розпочинати), почати (розпочати) розмову, здіймати (знімати), зняти розмову (бесіду, балачку, мову, (диал.) річ, заводити, завести (мову), забалакувати, забалакати про (за) кого, про (за) що. [Ти даремно сам знов розпочинаєш ту розмову (Л. Укр.). Не здіймаймо журливих розмов! (Л. Укр.). Сама вона таких розмов не знімала, - все він починав (Грінч.). Коли-б не хотів, то-б і бесіди оцієї не здіймав (Кониськ.). «Братіки мої!» - здіймає річ один (Коцюб.). Не здіймала більше речи про свою думку (Кониськ.). Не хтів їй казати всього про себе одразу і завів про друге (Гр. Григор.)]. -ть сначала - починати, почати спочатку. [Почніть спочатку, а то я вас перебила (Л. Укр.)]. -чать поддакивать - почати притакувати (підтакувати), затакати. -ть разглагольствовать - починати, почати (зачати) просторік(ув)ати, запросторікати, розпускати, розпустити патяки. -ть танец - починати (заводити), почати (завести) танець (танок). -чать читать - почати читати, зачитати. [Письма принесли і всі тихенько зачитали (Шевч.)]. Как -чал, как -нёт читать! и т. п. - як почав (зачав), як (не) почне (зачне) читати! и т. п. Опять -чал своё - знову завів своєї. Не с чем -чать - нема з чим (ні з чим) почати (піднятися), (образно) нема за що рук зачепити. Не знаю, что и -чать - не знаю, що й почати (що його й робити). [Я не знаю, що мені робити, що мені почати (Сл. Гр.)]. Не торопись -нать, спеши кончать - не швидко починай, а швидко кінчай. -най, да о конце помышляй - починай, та про кінець дбай. Ни -чать, ни кончать пришло - ані сюди, ані туди, Микито! (Приказка);

2) безл. - починати, почати, (становиться) ставати, стати. [Починало ставати душно (Грінч.). Почало йому згадуватися все, що тоді було (Грінч.). Стало на світ займатися (Квітка)]. -нает идти дождь - починає йти дощ, зривається дощ (іти). [Зривається дощик іти (Звин.)]. -нает теплеть - починає тепліти, (больше прежнего: теплішати), забирається на тепло. Начиная -

1) починаючи, розпочинаючи и т. п.;

2) нрч. - починаючи, почавши з (від) кого, з (від) чого. -ная с этого времени - починаючи з цього часу, з цього часу почавши. -ная с этого места - починаючи від цього місця, від цього місця почавши. Начатый - початий, розпочатий, зачатий, начатий, розчатий, започатий, вчатий, порозпочинаний, позачинаний; заведений; надпочатий; знятий. [Початі в дев'ятнадцятому віці спроби (Крим.). Кінчали розпочату бесіду (Коцюб.). Надпочатий хліб (Франко)]. -ться -

1) (стр. з.) починатися, розпочинатися, бути починаним, розпочинаним, початим, розпочатим, порозпочинаним и т. п. [Працю тільки розпочато (Самійл.)]. -чат судебный процесс - почато (розпочато) судовий процес (судову справу);

2) (в пространстве) починатися, початися, (реже) зачинатися, зачатися. [Там, де гори вкриті туманами, мій рідний краю, - там, почався ти (Грінч.). Обидва яри зачинаються коло ліса (Звин.)];

3) (во времени) починатися, початися, розпочинатися, розпочатися, зачинатися, зачатися, (редко) начинатися, начатися, (редко, диал.) починати, почати, розчинатися, розчатися, зачинати, зачати; (наступать; появляться; возникать) заходити, зайти; (возникать, брать начало) ставати, стати, вставати, встати, по(в)ставати, по(в)стати, іти, піти з чого, від кого; (подниматься: о крике, шуме, ссорах и т. п.) зчинятися, зчинитися, учинятися, учинитися, зчинатися, зчатися, (также о разговоре) здійматися и зніматися, знятися. [Дія починається з того, що… (О. Пчілка). Незабаром почнеться діло (Рудан.). Коли воно (небо) почалось, того ми не знаєм (Рудан.). Коли розпочиналося на Україні яке добре діло, то завжди… (Рада). Розпочавшися р. 1901 боротьбою за український університет, ця тенденція невпинно йде вперед (Рада). Бенкет розпочавсь (Самійл.). Розпочалася нудьга за Україною (Крим.). Небавом розпочнеться наука в школі (Кониськ.). Нове життя зачалося (Мирний). Закінчити ту справу, що зачалась у березолі (Куліш). Рожа одцвілася, а калина началася (Метл.). На Чорному морі все недобре починає (Пісня). Як зачинає звада, не поможе й рада (Номис). Прийшли морози, випав сніг; зайшла инша робота (Васильч.). Сварка зайшла із-за якихось виплат (Франко). Стала слава, стали й поговори, ой на тую дівчиноньку, що чорнії брови (Метл.). Встає життя нове (Грінч.). Повстала боротьба національности за своє національне «я» (Грінч.). Все воно з сварки постало (Грінч.). Така дружба, таке товариство пішло між ними! (Мирний). Зав'язалася балачка, пішла обміна думками (Крим.). Зчиняється досить палка спірка (Грінч.). Вчинився нараз крик (Франко)]. - ется день - починається (настає) день. -ется жатва - починаються (заходять) жнива. -лось ненастье - почалася негода, занепогодилося. -ется ночь - починається (настає, заступає, западає) ніч. -ется осень - починається осінь, осеніє. -ется праздник - починається (заходить) свято. -лось с пустяков - почалося (зайшло) з дурниці. -ется, -чался разговор - починається (здіймається), почалася (знялася) розмова (бесіда). [Розмова на який час затнулася, а там знову знялась (Мирний). Знялася в нас бесіда про книжки (Кониськ.)]. -ется рассвет - починає світати (розвиднюватися, на світ благословлятися, дніти). Список - ется его именем - список починається його ім'ям (з його ім'я). Не нами -лось, не нами и окончится - не від нас повелося - не з нами й минеться; не від нас стало, не нами й скінчиться (Приказки).

* * *

несов.; сов. - нач`ать