-
101 galànte
agg галантен, изтънчен, изискан. -
102 raffinàto
agg 1) изтънчен, изискан; 2) рафиниран: olio raffinàto рафинирано олио. -
103 squisìto
agg 1) изискан; 2) вкусен, много хубав: la cena и stata squisita вечерята беше прекрасна. -
104 forma
f 1) форма; 2) външност, изглед; 3) образец; 4) формат (за книга); 5) свойство, способност; 6) формула; 7) начин на действие, възможност за постигане на нещо; no hay forma de няма начин да; 8) рел. нафора; 9) ритуална фраза; 10) pl женски форми; 11) норма, правило; no cuida las formas не се съобразява с нормите; 12) геометрична фигура; dar forma а) оформям, подреждам; б) изпълнявам; в) прен. придавам форма, давам израз на нещо неопределено; de forma que така че; de todas formas във всеки случай; de una forma o de otra по един или друг начин; en debida forma по съответния начин, по установения ред; en forma а) както трябва; б) официално, формално; en toda forma напълно, добре; estar en forma в добро състояние, във форма съм; guardar la forma del ayuno пазя, спазвам постите; guardar las formas прен. спазвам приличие; ponerse en forma подготвям се за нещо; de esta forma по такъв начин; pro forma привидно, про форма; hombre de forma изискан човек. -
105 gusto
m 1) вкус; 2) удоволствие; con mucho gusto с голямо удоволствие; 3) предпочитание; 4) желание, охота; избор; a su gusto по свое усмотрение, желание; 5) преценка, мнение за нещата; 6) начин на изживяване, приемане или сътворяване; 7) личен вкус; 8) каприз, прищявка; por gusto разг. ей така, от каприз; buen (mal) gusto добър (лош) вкус; al gusto на вкус, по вкуса на; de buen gusto изискан, изтънчен; de mal gusto а) с лош вкус; б) грубиянски, нецензурен (за израз, виц); despacharse uno a su gusto разг. правя или казвам направо това, което искам; estar (sentirse) a gusto разг. чувствам се добре, удобно; relamerse de gusto облизвам се, много ми е вкусно, намирам голямо удоволствие; sobre gustos no hay nada escrito за вкусовете няма предписания; tomar (coger) el gusto a una cosa прен. пристрастявам се към нещо. -
106 refino,
a 1. adj 1) изтънчен, изискан; 2) висококачествен, рафиниран; 2. m вж. refinación. -
107 óleo
m 1) зехтин; 2) pl мирҐ; 3) жив. картина с маслени бои; al óleo с маслени бои; andar (estar) al óleo прен., разг. много украсен, изискан. -
108 bien2
adv. et adj. (lat. bene) 1. adv. добре, хубаво; c'est bien2 добре; très bien2 много добре; se conduire bien2 държа се добре; bien2 faire постъпвам добре; bien2 faire et laisser dire погов. постъпвам както трябва, без да се интересувам от хорските приказки; 2. много, твърде, доста; il est bien2 grand той е доста голям; bien2 а propos твърде на място; bien2 sale доста мръсен; c'est bien2 dommage това е много жалко; 3. почти, поне, около; il y a bien2 une heure има поне час; 4. за усилване (обикновено не се превежда): je le vois bien2 аз го виждам; 5. adj. разг. добър; добре; être bien2 avec qqn. в добри отношения съм с някого; faire bien2 предизвиквам добър ефект; un monsieur très bien2 добре изглеждащ, изискан господин; 6. loc.prép. bien2 que (+ subj.) макар че, при все че, ако и да; si bien2 que (+ subj.) така че; тъй че. Ќ bien2 s'en faut още много трябва; tant bien2 que mal горе-долу; tout est bien2 qui finit bien2 погов. всичко е хубаво, което има добър край; bien2 sûr разбира се; bien2 entendu ясно, разбрано; merci bien2 благодаря много; bien2 de много; eh bien2! и какво? е, добре!; добре де!; il n'est pas bien2 той не е добре; той е луд; elle est encore très bien2 тя е още много красива. Ќ Ant. mal. -
109 branche
f. (bas lat. branca "patte") 1. клон; branche mère главен клон, който расте направо върху дънера; branche а bouquet клон с множество плодни пъпки; secouer les branches d'un arbre тръскам клоните на дърво; dépouiller les branches d'un arbre окастрям клоните на дърво; 2. ръкав, разклонение (на река); 3. отдел, отрасъл, клон; 4. линия (за родство); 5. разклонение; les branches d'un nerf разклоненията на нерв; les branches d'une racine разклоненията на корен; chandelier а 3 branches свещник с три разклонения; 6. част на литературно произведение; 7. икономически сектор, област, бран. Ќ avoir de la branche нар. произхождам от видно семейство; être comme l'oiseau sur la branche нар. в несигурно положение се намирам; scier la branche sur laquelle on est assis режа клона, на който седя; cheval qui a de la branche кон с дълга шия и малка глава; avoir de la branche имам добър външен вид, изискан съм; расов съм (за животно); ma vieille branche разг. стари приятелю. Ќ Ant. tronc; souche. -
110 brillanter
v.tr. (de brillant) 1. дялам във вид на брилянт; 2. лит. правя блестящ; 3. техн. полирам. Ќ style brillanté прен. изискан стил. Ќ Ant. ternir. -
111 classe
f. (lat. classis) 1. съсловие; класа; classe ouvrière работническа класа; classe dominante господстваща класа; classe laborieuse обикновеният народ, трудовата класа; la lutte des classes класовата борба; 2. класа, разред, степен; качество; établissement de première classe първокласно заведение; wagon de première classe вагон първа класа; avoir de la classe изискан съм, имам висока класа; hôtel hors classe хотел от изключителна класа; elle est très classe тя е много шик; 3. зоол. раздел, клас; classe des vertébrés клас на гръбначните; classe des mammifères клас на бозайниците; 4. учебен клас, паралелка; classe préparatoire подготвителен клас; passer dans la classe supérieure преминавам в по-горен клас; la petite classe най-малките ученици; 5. класна стая; 6. воен. набор, випуск; la classe de 1998 набор 1998 година; 7. класификационна група в статистиката; classes d'âge разделяне населението на групи според възрастта. Ќ faire la classe преподавам; la rentrée des classes начало на учебната година; classe de neige зимно училище (с уроци и спортуване в планината); classes vertes зелено училище (сред природата); être bon pour la classe разг. годен съм за военна служба; vive la classe! уволнение! (за войници); faire ses classes получавам военно обучение (за набор); прен. придобивам опит. -
112 délicatesse
f. (de délicat) 1. нежност; изтънченост; délicatesse des traits d'un visage изтънченост на чертите на лицето; 2. слабост, крехкост, изнеженост, чувствителност; 3. приятен на вкус (за ядене); 4. изящество, изтънченост, лекота; изисканост; délicatesse de goût изискан вкус; 5. деликатност; любезност, учтивост; agir avec délicatesse постъпвам деликатно; 6. прекалена чувствителност, докачливост; недоверчивост; 7. порядъчност; 8. деликатност (на проблем, въпрос и др.). Ќ Ant. indélicatesse, grossièrete, robustesse; brutalité; vulgarité. -
113 élégance
f. (lat. elegantia) 1. елегантност, изящност, изящество; 2. неодобр. изискан, префинен израз; 3. добър вкус (за облекло, маниери). Ќ Ant. inélégance, vulgarité. -
114 élégant,
e adj. (lat. elegans) 1. елегантен; изящен; style élégant, елегантен, изискан стил; 2. m., f. елегантен човек. Ќ Ant. commun, grossier, inélégant. -
115 fin,
e adj. (lat. finis "fin", pris adject.) 1. тънък, изтънчен, нежен, фин; lingerie fin,e фино бельо; arôme fin, фин, нежен аромат; 2. дребен, ситен; pluie fin,e ситен дъжд; 3. чист, висококачествен; or fin, чисто злато; 4. прен. тънък, проницателен; avoir l'oreille fin,e имам проницателен слух; esprit fin, проницателен ум; 5. изискан, изтънчен; 6. остър, наострен (за острие и др.); 7. ост. краен; последен; le fin, mot d'une histoire последната дума на дадена история; 8. adv. разг. напълно; fin, prêt напълно готово. Ќ avoir le nez fin, прозорлив съм; c'est une fin,e lame той е добър фехтовач; la fin,e fleur de най-качественото, най-отбраното; le fin, fond de la province дълбоката провинция; une fin,e gueule разг. гастроном, чревоугодник. Ќ Ant. gros, épais; grossier; sot, stupide. -
116 galant,
e adj. et m. (p. prés. de l'a. v. galer "s'amuser", frq. °walare, de °wala "bien") 1. галантен, учтив, любезен, вежлив, благовъзпитан; homme galant, благороден, благовъзпитан човек; 2. любовен; aventure galant,e любовна авантюра; conte galant, любовен разказ; 3. m. ост. любовник; Дон Жуан; влюбен човек; 4. un galant, homme ост. джентълмен, човек с рицарски обноски, галантен човек; 5. ост. грациозен, изискан, кокетен, елегантен; 6. m. ост. хитър и буден човек. Ќ femme galant,e кокетка; лека жена; vert galant, стар женкар; ост. бандит, който е правил засади в горите. Ќ Ant. froid, lourdaud; goujat, impoli, mufle; commun. -
117 genre
m. (lat. genus, generis "origine, naissance") 1. род; le genre humain човешкия род; 2. начин; genre de vie начин на живот; 3. лит. жанр, литературен род; стил; genres en vers стихотворни жанрове; genre dramatique драматичен жанр; 4. мода, вкус; ce n'est pas mon genre това не е по моя вкус; costume d'après le dernier genre костюм според последната мода; 5. бот., зоол., лог. род; 6. грам. род; le genre masculin мъжки род; le genre féminin женски род; genre marqué женски род; 7. живоп. бит, битова сцена; 8. вид, тип, стил; du même genre от същия вид; avoir bon genre имам изискан стил; le genre bohème човек от бохемски тип; c'est dans son genre това е в негов стил. -
118 marquis
m. (du rad. de marche1) 1. маркиз; 2. ист. комендант на погранична област; 3. прен. високомерен, изискан човек. -
119 peigné,
e adj. (de peigner) прен. прекалено добре изработен, направен; изискан. -
120 quintessencié,
e adj. (de quintessencier) изтънчен, изискан, префинен, остроумен; pensée quintessencié,e изтънчена мисъл.
См. также в других словарях:
изискан — прил. искан, търсен, молен, измолен, рекламиран, призован прил. префинен, изтънчен, изящен, с вкус, фин, деликатен, нежен, изнежен, елегантен, спретнат, рафиниран, издържан, съвършен прил. изправен, редовен, акуратен, порядъчен прил. любезен,… … Български синонимен речник
вежлив — прил. учтив, внимателен, любезен, мил, възпитан, услужлив, отзивчив, приятен, нежен, благ, благовъзпитан, приветлив, радушен, почтителен, ласкав, галантен, приличен, деликатен, коректен прил. благороден, знатен, дружески прил. тактичен, грижлив,… … Български синонимен речник
взискателен — прил. придирчив, строг, сериозен, претенциозен, изискващ, педант, формалист, прецизен, точен, акуратен, съвестен, внимателен прил. методичен, изискан прил. капризен прил. злояд … Български синонимен речник
галантен — прил. любезен, изискан, изтънчен, вежлив, услужлив, внимателен, мил, угодлив прил. щедър, ларж прил. рицарски, кавалерски, храбър … Български синонимен речник
деликатен — прил. нежен, изнежен, слаб, тънък, елегантен, фин, префинен, изтънчен, чувствителен, изящен, рафиниран прил. внимателен, галантен, вежлив, тактичен прил. неудобен, мъчен, труден, затруднителен, щекотлив, отговорен прил. благ, мек, кротък, хрисим… … Български синонимен речник
денди — същ. конте, джентълмен, кавалер, префинен, изтънчен, изискан, изконтен, наконтен, суинг … Български синонимен речник
джентълмен — същ. кавалер, благороден, великодушен, с жест, благовъзпитан, галант, изискан, коректен … Български синонимен речник
елегантен — прил. грациозен, кокетен, красив, хубав, изящен, изтънчен, изискан, строен, шик, шикозен, нагизден, спретнат, напет прил. биещ на очи, моден прил. стилен прил. ултрамодерен, контешки прил. екстравагантен прил. първокласен … Български синонимен речник
издържан — прил. образцов, примерен, съвършен, изискан, изправен, редовен, перфектен прил. изящен, изтънчен, фин, префинен прил. точен, педантичен, коректен … Български синонимен речник
изнежен — прил. деликатен, слаб, крехък, нежен, изтънчен, префинен прил. изящен, изискан, елегантен, женствен … Български синонимен речник
изряден — прил. образцов, примерен, безупречен, превъзходен, отличен, много добър, изискан, извънреден, пръв, първостепенен, първокласен прил. редовен, точен, прилежен, акуратен прил. безукорен, невинен … Български синонимен речник
