-
101 време1
ср 1. филос temps m; heure f; 2. période f, temps m; лятно, нощно време1 en été, pendant la nuit; 3. (епоха) époque f; а до едно време1 jusqu'а un moment donné; имало едно време1 il était une fois; имам, нямам време1 j'ai le temps, je n'ai pas le temps; печеля време1 gagner du temps; вървя в крак с време1то си marcher (aller) au pas du temps (de son temps); всичко е до време1 chaque chose en son temps; в старо време1 anciennement; в скоро време1 bientôt; в сегашно време1 а présent; това иска време1 cela demande (prendra) du temps; за известно време1 pour un (certain) temps; преди известно време1 il y a quelque temps; в късо време1 en peu de temps; в разни време1на а diverses époques; в днешно време1 par le temps qui court; време1 е (на нещо) c'est le moment, c'est l'époque; от скоро време1 récem-ment; во време1 оно старин autrefois; jadis, au temps jadis; от край време1 de mémoire d'homme; петляно време1 après minuit, quand les coqs se mettent а chanter; ни в туй, ни в онуй време1 а une heure indue; без време1 avant terme; по никакво време1 а un moment indu; от време1 на време1 de temps en temps; de temps а autre; в същото време1 en même temps; във всяко време1 de tout temps; на време1то си de mon (ton, son) temps; на (за) вечни време1на pour toujours; през цялото време1 tout le temps; крайно време1 е il est grand temps; на време1 а temps; повечето време1 la plupart du temps през време1на pendant, lors de, durant, au cours de; с течение на време1то peu а peu; 4. грам temps; сегашно време1 temps présent; минало време1 temps passé; бъдеще време1 temps futur. -
102 гайда
ж cornemuse f а вървя по гайдата на някого suivre les conseils (la volonté) de qn; se laisser mener par qn; не ми е по гайда ça ne me chante pas; надувам гайдата commencer а pleurnicher (а pleurer). -
103 до
предл 1. jusqu'а, jusqu'au, jusqu'aux, jusqu'en; пълня до горе remplir jusqu'au bord; следвам до края suivre jusqu'au bout; до облаците jusqu'aux nues; до дън душа jusqu'au fond de l'âme; до пояса jusqu'а la ceinture изчервявам се до ушите rougir jusqu'aux oreilles; разчуствам се до сълзи s'attendrir jusqu'aux larmes; проникнал до мозъка на костите imprégné jusqu'aux moelles; потънал съм до гуша в учение, в работа, в дългове être plongé jusqu'au cou dans les études, dans les affaires, dans les dettes; до вечерта jusqu'au soir, ново нареждане jusqu'а nouvel ordre; от горе до долу du haut jusqu'en bas; екипиран от краката до главата équipé depuis les pieds jusqu'а la tête; до кога? jusqu'а quand? 2. près de; сядам до някого s'asseoir près de qn; 3. auprès de; имам достъп до някого avoir accès auprès de qn; 4. côte а côte, а côté, du côté; вървим един друг (рамо до рамо) marcher côte а côte; заставам до прозореца se placer du côté de la fenêtre; заставам, вървя до някого se placer, marcher а côté de qn; 5. contre; притискам някого до гърдите си, сърцето си presser qn contre sa poitrine, contre son cњur; 6. en, от горе до долу de haut en bas; от долу до горе de fond en comble; въоръжен от краката до главата armé de pied en cap; 7. а; до утре а demain; довеждам до просия réduire а la mendacité; сведен до нула réduit а zero; от избата до тавана de la cave au grenier; ям до насита manger а sa faim (а satiété) работим един до друг travailler coude а coude (côte а côte, contre а contre); 8. au point de; подигравам някого до plaisanter (se moquer de) qn au point de le faire pleurer; 9. без предлог; до Министъра на просветата Monsieur le Ministre de l'Education nationale; до ректора на Софийския университет Monsieur le Recteur de l'Université de Sofia; що се отнася до мене quant а moi; то е до човека cela dépend de l'homme. -
104 долу,
доле 1. нрч en bas, а bas, plus bas; au-dessous, en dessous; вървя с главата на долу, marcher la tête en bas; идвам от долу, venir d'en bas; гледам някого отгоре на долу, regarder qn du haut en bas; живея два етажа по-долу, habiter deux étages plus bas; виж(те) по-долу, voir plus bas, voir ci-dessous; conférer (se) plus bas; хвърлям, слагам долу, jeter, mettre bas; тази дреха се слага (облича) от долу, ce vêtement se met en dessous; 2. межд а) (за протест) а bas! долу, войната!а bas la guerrel (за заповед) bas! là-dessous! долу, ръцете! bas les mains! разг bas les pattes! n'y touchez pas! долу, оръжието! bas les armes! (за команда) en bas! поставете кошницата долу, ! déposez votre là-dessous! а горе-долу, tant bien que mal, а peu près; от горе до долу, du haut en bas; от долу, до горе de fond en comble; не падам (не съм) по-долу, от някого n'être pas inférieur а qn, être son égal (son pareil), l'égaler, ne pas être au-dessous de. -
105 кокили
ж мн. ч. échasses fpl; вървя с кокили marcher avec des échasses. -
106 назад
нрч 1. en arrière; връщам се назад revenir en arrière, retorner sur ses pas; оставам назад demeurer en arrière; 2. (израз на заповед) arrière! 3. а l'arrière; 4. разг в съчет връщам (повръщам) назад rendre, restituer; (за пари) rembourser а вземам си думите назад se dédire, se rétracter, retirer ce qu'on a dit; назад-напред (вървя, ходя) faire les cent pas; не оставам назад от някого ne pas se laisser dépasser; тръгнало ми е назад ne plus connaître que des déboires; получавам назад парите си (сумите) rentrer dans ses fonds. -
107 напосоки
нрч au hasard; вървя напосоки aller (marcher) au hasard (au petit bonheur). -
108 непосредствено
нрч directement, immédiatement; обръщам се непосредствено към s'adresser directement а; вървя непосредствено след marcher immédiatement après. -
109 несигурен
прил incertain, e, peu (non) sûr, e, mal assuré, e; несигурен съм ne pas être sûr (certain); вървя с несигурни стъпки marcher d'un pas mal assuré; с несигурен глас d'une voix mal assurée. -
110 обичай
м 1. coutume f, usage m, tradition f; народни обичаи coutumes populaires; вървя против обичая aller contre l'usage établi; 2. само ед. ч. habitude f, coutume f; имам обичай да avoir la coutume (l'habitude) de; нрави и обичаи us et coutumes. -
111 око
ср 1. (орган на зрението) њil m; имам големи очи avoir des yeux gros; имам малки очи avoir de petits yeux (avoir) des yeux de cochon); имам изпъкнали очи avoir des yeux saillants (avoir des yeux а fleur de tête); котешки очи yeux de chat; биволски очи yeux de bњuf; 2. прен (поглед) имам силни очи avoir de bons yeux; имам живи очи avoir l'њil vif (des yeux vifs); имам лукави (зли) очи avoir l'њil malin (méchant); вървя с очи в земята marcher les yeux а terre (les yeux fichés en terre) а бия на очи frapper les yeux, sauter aux yeux; бода в очите crever les yeux; вадя си очите (с нещо) se crever (s'échiner, se tuer) au travail; вадя си очите se manger le blanc des yeux; вземам го на око (на очи) prendre en grippe qn; взеха ми се очите donner dans l'њil; влизам в очи attirer les regards, donner l'éveil; вместо да изпише вежди, изважда очи jeter l'enfant avec l'eau sale; подигравам се в очите някому se moquer en face de qn, rire au nez de qn; гарван гарвану око не вади les loups ne se mangent pas entre eux; гледам някого в очите regarder dans les yeux qn; гледам с четири очи а) (желая много) regarder de tous ses yeux; б) (внимавам добре) être tout yeux, tout oreilles; говоря (казвам) право в очите някому dire les vérités а qn, planter qch au nez de qn, crâcher son fait а qn; догдето ти очи видят tant que la vue se peut étendre, а perte de vue; за очи pour sauver les apparences; замазвам очите някому donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue) de (а) qn, donner la berlue а qn; затварям си очите пред нещо fermer les yeux sur qch; затварят ми се очите avoir du sable dans les yeux; избождам (изваждам) си очите да чета (шия, бродирам и пр.) разг se brûler les yeux а lire (а coudre, а broder, etc.); издига ми се в очите faire grand cas de qn, avoir une haute idée de qn; имам дебели очи avoir du culot, être culotté; имам набито око avoir l'њil exercé; лоши очи mauvais њil; между (на четири) очи entre quatre yeux; премервам на око mesurer des yeux (avec les yeux); навирам някому нещо в очите reprocher continuellement qch а qn; напълвам очите си repaître ses yeux; не вярвам на очите си ne pas en croire ses yeux; не мога да гледам някого в очите ne pas oser regarder qn en face; обичам някого повече от очите си aimer qn mieux que ses yeux; обръщам очи (поглед) към някого или нещо tourner ses regards vers qn (qch); око за око, зъб за зъб њil pour њil, ent pour dent; око ми не мига s'en ficher, s'en foutre; око то му все натам гледа n'avoir de vues que pour; ocтанаха ми очите в (по) някого или нещо n'avoir d'yeux que pour qn ou qch; отваряй си очите ouvre l'њil; отваряй си хубаво очите! разг ouvre l'њil et le bon! (разг); отварям някому очите разг ouvrir (dessiller) les yeux а (de) qn; отвориха ми се очите mes yeux se dessillèrent, les écailles me tombèrent (de mes yeux); очите му (и) играят на четири jouer de la prunelle; пазя го като зеницата на очите си conserver qch comme la prunelle de ses yeux; плакна си очите se rincer l'њil; правя мили очи някому faire les yeux doux (les doux yeux); причерня ми пред очите а) (лошо ми стана) défaillir, tomber en faiblesse, avoir le vertige; б) (много съм ядосан) regarder noir; светвам и очите se désattrister, se réjouir; склопям очи fermer les yeux; tourner de l'њil; трън съм в очите на някого разг ne pouvoir flairer qn; умирам с отворени очи разг а mourir sans avoir réalisé ses désirs; хващам очи (пълня окото) donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue); хвърлям око на нещо avoir des vues sur qch; хвърлям прах в очите на някого jeter de la poudre aux yeux de qn; черно ми стана пред очите avoir le cњur gros, broyer du noir; разг être en humeur noire. -
112 оран
ж, оране ср 1. labour m; дълбока оран labour profond; плитка оран labour а plat; 2. (разорана земя) labour m; terres f labourées; вървя из оранта marcher dans les labours. -
113 отзад
нрч 1. derrière, en arrière, а l'arrière; оставам отзад rester (demeurer) derrière (en arrière); вървя отзад marcher (aller) derrière (en arrière); 2. de derrière; par-derrière; нападам (намушквам) някого отзад attaquer (poignarder) qn par-derrière. -
114 плавно
нрч d'une manière égale, d'un ton égal, d'un mouvement égal; говоря плавно parler d'un ton égal; вървя плавно marcher d'un pas égal. -
115 по
предл 1. а; по мое мнение а mon avis, а mon sens; двама по двама deux а deux; 2. (след) après; един по един l'un après l'autre; 3. de; по народност е il est de nationalité; учител по физика professeur de physique; 4. en; студент по право étudiant en droit; говори по български! parle en bulgare! 5. (прен, по време на) durant, pendant, au cours de; по време на войната pendant (durant, au cours de) la guerre; 6. par; тичам по улиците courir par les rues; ходя по дъжда marcher par la pluie; пътувам по суша, море и въздух voyager par terre, par mer et par air; (според) две по две прави четири deux multiplié par deux font quatre; по недоглеждане par inadvertance; по азбучен ред par ordre alphabétique; 7. pour; по болест être absent pour raison de maladie; 8. sur; удрям по главата някого frapper sur la tête qn; вървя по петите някому marcher sur les talons de qn; стрелям по tirer sur; по препоръка на sur les recommandations de; 9. а raison de, au prix de; скитам се по улиците (полето) errer dans les rues (dans la campagne). -
116 подир(е)
предл (след) après, derrière; вървя подир някого marcher derrière (après) qn; подир обед après dîner; подир малко peu de temps après. -
117 подир(е)
предл (след) après, derrière; вървя подир някого marcher derrière (après) qn; подир обед après dîner; подир малко peu de temps après. -
118 покрай
предл 1. а côté de, près de, tout près de, le long de; вървя покрай реката marcher le long de la rivière; 2. en même temps que, avec, parallèlement; 3. а cause de. -
119 пред
предл devant, par-devant, auprès de, en présence de, envers, sur, а; вървя пред някого marcher devant qn; имам предимство пред някого avoir priorité sur qn; пред нотариуса par-devant (le) notaire; действувам пред някого, за да получа нещо agir auprès de qn pour obtenir qch; съставям акт пред свидетели dresser un acte en présence de témoins; извинявам се пред някого s'excuser auprès de qn; пред вид на vu, en égard а; пред вид на мъчнотиите vu (en égard а) la difficulté; вземам предвид prendre en considération. -
120 преди
предл 1. avant; преди всичко avant tout, avant toute chose, en premier lieu; преди да avant de; преди това avant cela, auparavant; 2. il y a; преди много време il y a longtemps de cela; преди известно време il y a un certain temps (de cela); преди малко време naguère, il y a peu de temps; 3. остар devant; вървя преди някого marcher devant qn.
Страницы
См. также в других словарях:
вървя по гайдата — словосъч. подчинявам се, съгласявам се, уйдисвам на ума, угаждам, вървя по угодата … Български синонимен речник
вървя по петите — словосъч. вървя по следите, дебна, следя, сподирям, преследвам, гоня, търся … Български синонимен речник
вървя по следите — словосъч. дебна, следя, сподирям, вървя по петите, преследвам, гоня, търся … Български синонимен речник
вървя — гл. ходя, крача, тропкам гл. минавам, движа се, пристъпвам, придвижвам се, прекрачвам, отивам, следвам, напредвам, бия път, бъхтя път гл. протичам, отминавам, източвам се, изнизвам се, нижа се, преминавам, развивам се гл. отправям се, насочвам се … Български синонимен речник
вървя добре — словосъч. успявам, преуспявам, процъфтявам … Български синонимен речник
вървя напред — словосъч. стоя начело, водя, ръководя словосъч. напредвам, авансирам, прогресирам … Български синонимен речник
вървя по крив път — словосъч. отклонявам се, отделям се, отстранявам се словосъч. нарушавам, престъпвам словосъч. изпортвам се … Български синонимен речник
връва — вървя връва с клоняка, връвиш с клоняка вървя с клоните, смисълът е вървя грубо, не се оглеждам и се блъскам в хора или предмети … Речник на Северозападния диалект
връа — вървя я шси връа аз ще си вървя … Речник на Северозападния диалект
преследвам — гл. следя, вървя по петите, вървя по стъпките, вървя по дирите, диря, сподирям, задирям, търся, гоня, тичам подир, подгонвам гл. гнетя, угнетявам, мъча, тормозя, не оставям на мира, изтезавам, измъчвам, имам зъб, атакувам гл. наказвам, обявявам… … Български синонимен речник
преуспявам — гл. успявам, напредвам, вървя напред, процъфтявам, просперирам, прогресирам, имам успех, върви ми, прокопсвам гл. вървя, минавам, развивам се гл. цъфтя, съм в разцвета си, благоденствувам гл. вървя добре … Български синонимен речник
