-
1 colonne
f. (du lat. colomna, d'apr. l'it. colonna) 1. колона, стълб; colonne dorique арх. дорийска колона; 2. паметник във форма на колона; la colonne Trajane колоната на император Траян; 3. колона, колонка (във вестник, списание и др.); colonne de chiffres колона от цифри; 4. воен. колона; colonne d'aussaut щурмова колона; colonne de chars танкова колона; 5. прен. стълб, опора; 6. цилиндрична опора. Ќ cinquième colonne пета колона (чужди агенти, шпиони в противниковия лагер); colonne atmosphérique въздушно налягане; colonne montante главна канализация в многоетажна постройка; colonne Morris цилиндрична колона за обяви и афиши; colonne de fumée стълб от дим; colonne vertébrale анат. гръбначен стълб. Ќ Ant. front, ligne (milit.). -
2 manchette
f. (dimin. de manche1) 1. маншета (на ръкав); manchette en dentelle дантелена маншета; 2. бележка на полето на книга, вестник и др.; 3. сензационно заглавие, напечатано с много едри букви във вестник. -
3 annonceur
m. (de annoncer) 1. говорител; конферансие; 2. мод. човек, който си плаща за обява във вестник; 3. ост. актьор, който е обявявал следващия спектакъл. -
4 article
m. (lat. articulus "articulation") 1. член; les alinéas d'un article алинеите в даден член; 2. анат., ост. става, учленение; 3. въпрос, точка; sur cet article, pour cet article по този въпрос; 4. грам. член, членна форма; article défini определителен член; article indéfini неопределителен член; 5. статия (във вестник, в речник и др.); article de fond уводна статия; 6. перо; article de dépense разходно перо; 7. стока, артикул, принадлежности; articles de toilette тоалетни принадлежности, артикули; article dépareillé нестандартно, разкомплектовано изделие; 8. прен. въпрос, работа; c'est un autre article това е друг въпрос. Ќ article de foi догма; а l'article de la mort в последния си час, на смъртно легло; faire l'article хваля стоката си; хваля някого, нещо. -
5 billet
m. (dimin. de bulle, d'apr. bille) 1. писъмце, записка, бележка; billet doux, billet galant любовно писъмце; billet de (faire) part известие, съобщение; 2. билет; billet de quai перонен билет; billet d'aller et retour билет за отиване и връщане; composter son billet перфорирам си билета; 3. полица; rembourser un billet изплащам полица; 4. бюлетина, бон; 5. разг. сума от 1000 стари франка или 10 нови; 6. малка дописка по актуална тема във вестник. Ќ billet de banque банкнота; billet а ordre запис на заповед, менителница; le billet vert американски долар; je vous donne mon billet que разг., ост. уверявам ви че, гарантирам ви че. -
6 billettiste
m., f. (de billet) 1. автор на къси актуални статии във вестник; 2. продавач на билети. -
7 brève
f. (de bref) 1. кратка гласна или сричка; 2. кратка информация ( във вестник). -
8 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
9 divers,
e adj. (lat. diversus) 1. ост. променлив, променчив; многообразен; 2. pl. различни, много, разни; а divers,es reprises много пъти, многократно; 3. pron. мнозина; 4. frais divers,, dépenses divers,es странични разходи. Ќ faits divers, рубрика за произшествия ( във вестник). Ќ Ant. homogène, identique, semblable, uniforme. -
10 encadré,
e adj. (de encadrer) 1. поставен в рамка (за текст); 2. m. текст в рамка ( във вестник). -
11 entrefilet
m. (de entre- et filet) антрефиле, кратко съобщение, малка статия във вестник. -
12 exclusivité
f. (de exclusif) 1. изключителност; 2. изключително право да се продаде или купи книга, да се прожектира филм и пр.; avoir l'exclusivité d'une marque притежавам изключителните права на определена марка (вид стока); 3. важна информация във вестник. -
13 fait
m. (lat. factum) 1. дело, деяние; 2. факт; c'est un fait accompli това е свършен факт; 3. произшествие, събитие, случай, случка; fait rapporté par un chroniqueur събитие отразено от хроникьор; faits divers незначителни новини във вестник; произшествия; 4. въпрос, предмет; ne pas s'éloigner du fait не се отдалечавам от предмета (на разговора); 5. loc.adv. au fait действително, в същност; dans le fait, en fait, par le fait в действителност; si fait как не, да; tout а fait съвсем, напълно; 6. loc. prép. du fait de поради това, че; en fait de по отношение на, колкото се отнася до. Ќ aller au fait идвам, стигам до същността (на въпроса); c'est un fait exprès това като че ли е нарочно направено; de fait наистина; fait d'arme военен подвиг; hauts faits подвизи; le fait est que истината е, че; prendre fait et cause pour qqn. юр. взимам страната, защитата на някого; prendre qqn. sur le fait хващам някого на местопрестъплението; voies de fait юр. насилствени, принудителни действия; dire son fait а qqn. казвам истината директно в очите на някого. -
14 feuilleton
m. (de feuillet) 1. фейлетон, подлистник; roman-feuilleton роман с продължение във вестник; 2. прен. невероятна, измислена история. -
15 insérer
v.tr. (lat. inserere) включвам, вмъквам, вмествам, помествам, поставям, публикувам (във вестник, списание); insérer une clause dans un traité вмъквам клауза в договор; s'insérer v. pron. имплантирам се, прикрепвам се; вмъквам се, съчетавам се; ça s'insère mal dans mon planing това се съчетава трудно с плана ми за деня; les muscles s'insèrent sur les os мускулите се прикрепват към костите. Ќ Ant. ôter, retirer, retrancher. -
16 insertion
f. (bas lat. insertio) 1. включване, вмъкване, поместване, поставяне; публикуване (във вестник, списание); 2. присъединяване, прибавяне; 3. интегриране на човек в общност; 4. свързване; insertion des muscles sur un os свързване на мускулите към костта. -
17 papier
m. (lat. papyrus, gr. papuros "raceau d'Egypte") 1. хартия; papier journal вестникарска хартия; papier buvard попивателна хартия; papier de soie фина хартия; papier d'emballage, papier kraft амбалажна хартия; papier ministre, papier а lettres хартия за писма; papier pelure фина, прозрачна хартия; 2. лист (хартия); papier timbré лист с таксова марка; papier libre лист без таксова марка; papier а en-tête фирмена бланка; 3. статия (във вестник); 4. фин. менителница, полица; 5. pl. книжа, документи; papiers d'identité документи за самоличност. Ќ avoir une mine de papier mâché разг. имам бледо, уморено лице; être réglé comme du papier а musique разг. точен съм като часовник, акуратен съм; être dans les petits papiers de qqn. ползвам се с благоразположението на някого; le papier souffre tout погов. човек може да пише каквото си иска на хартия. -
18 pavé
m. (de paver) 1. паве, каменно блокче; 2. паваж, настилка; 3. прен. улица; être sur le pavé без работа съм; 4. в съчет. le haut du pavé най-видното място, първенство, почетно място; 5. прен. дебела книга; дълга отегчителна статия във вестник. Ќ battre le pavé шляя се, скитам се безцелно; brûler le pavé галопирам, карам с всичка сила; les pavés le disent и децата го знаят, цял свят го знае; le pavé de l'ours мечешка услуга; avoir un pavé sur l'estomac тежко ми е на стомаха; c'est le pavé dans la mare необичайно събитие.
См. также в других словарях:
Болгария — У этого термина существуют и другие значения, см. Болгария (значения). Республика Болгария Република България … Википедия
Taga za Jug — Taga za Yug ( bg. Тъга за юг, mk. Т’га за југ, in English Grief for the south ) is the name of a famous poem of Bulgarian Това що зная за баща ми Димитър Миладинов и за стрико ми Константин Миладинов Публикувано във вестник Зора , 18, No 5270, 23 … Wikipedia
Религия в Болгарии — Вероисповедание в Болгарии свободно. Религиозные общности и учреждения отделены от государства, и не могут быть использованы в политических целях. Традиционная религия в Республике Болгария восточно православное вероисповедание.[1] По… … Википедия
Димитров, Иван Желев — Иван Желев Димитров Иван Желев Димитров Дата рождения: 9 сентября 1944(1944 09 09) (68 лет) Место рождения: г. Хасково, Болгария Гражданство … Википедия
Вазов, Иван Минчев — Иван Вазов Иван Вазов Имя при рождении: Иван Минчов Вазов Псевдонимы: Пейчин, Добринов, Ц в, Д. Н ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н чев и др. Дата рождения … Википедия
БОЛГАРИЯ — (България), Народная Республика Болгария, гос во, расположенное в вост. части Балканского п ова: граничит с Румынией (на С.), Югославией (на 3.), Грецией (на Ю.) и Турцией (на Ю. В.). Площ. 110,9 тыс. км2. Нас. 7 829 тыс. чел. (по оценке на конец … Советская историческая энциклопедия
БОЛГАРСКАЯ ФИЛОСОФСКАЯ И ОБЩЕСТВЕННАЯ МЫСЛЬ — Болг. филос. мысль зародилась в конце 9 нач. 10 вв. Ее начало связывается обычно с именем Иоанна Экзарха, к рый в своих соч. Шестоднев и др. обосновывал религ. тезис о сотворении мира богом, давал религ. интерпретацию сочинениям Аристотеля.… … Философская энциклопедия
Список памятников русским в Болгарии — В Болгарии есть свыше 400 памятников русским.[1] Многие улицы, города и сёла названы в честь русских общественных деятелей и полководцев, погибших в Русско турецкую войну 1877 1878, когда Болгария снова приобрела свою свободу, после пятивекового… … Википедия
Доросиев, Яко — Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев Дата рождения: 20 января 1890(1890 01 20) Место рождения: Копривштица (Болгария) Дата смерти: 26 марта 1925(1925 03 26) … Википедия
National Liberation War of Macedonia — For other uses of terms redirecting here, see Macedonian struggle. National Liberation War of Macedonia Part of the Yugoslav Front of World War II … Wikipedia
Burgas — (Бургас) … Deutsch Wikipedia
