-
1 éparpiller
v.tr. (lat. pop. °sparpiliare, crois. de spargere "répandre" et papilio "papillon") 1. пръскам, разпръсквам; papiers éparpillés разхвърляни книжа; 2. пилея, разпилявам, прахосвам; s'éparpiller v.pron. променям идеите, мнението, заниманието си често; пилея се, разпилявам се. Ќ Ant. concentrer, grouper, rassembler, réunir, ramasser. -
2 amasser
v.tr. (de masse) трупам, натрупвам, събирам на куп; s'amasser трупам се, стичам се, събирам се. Ќ Ant. disperser, éparpiller; dépenser, dissiper. -
3 canaliser
v.tr. (de canal) 1. прокопавам канал; canaliser une contrée прокопавам канал в местност; 2. правя плавателна, превръщам в канал ( река), канализирам; 3. прен. централизирам, съсредоточавам. Ќ Ant. disperser, éparpiller. -
4 concentrer
v.tr. (de con- et centrer) 1. сгъстявам, насищам, концентрирам; 2. съсредоточавам, трупам; concentrer des troues трупам войски; concentrer ses efforts съсредоточавам усилията си; 3. ост. сдържам; concentrer sa colère сдържам гнева си; 4. съсредоточавам в една точка; concentrer des rayons lumineux събирам светлинни лъчи в една точка; se concentrer съсредоточавам се, задълбочавам се, затварям се в себе си. Ќ Ant. disperser, disséminer, diluer, éparpiller, déconcentrer. -
5 conglomérer
v.tr. (lat. conglomerare, de glomus "pelote") натрупвам, струпвам; se conglomérer събирам се, струпвам се. Ќ Ant. désagréger, éparpiller, pulvériser, disséminer. -
6 entasser
v.tr. (de en- et tas) 1. претъпквам, претрупвам, сгъстявам; натъпквам; 2. събирам, натрупвам; entasser de l'argent трупам пари; s'entasser претъпквам се, претрупвам се, натрупвам се, сгъстявам се. Ќ Ant. disperser, éparpiller. -
7 éparpillement
m. (de éparpiller) 1. пръскане, разпръскване; разпиляване; 2. пилеене, разхвърляне; éparpillement des efforts пилеене на сили. Ќ Ant. concentration, réunion, cohésion. -
8 rancart
m. (altér. du normand. "mettre au récart", de récarter "éparpiller") в съчет. mettre (jeter) au rancart разг. бракувам, изхвърлям; изоставям. Ќ Hom. rancard. -
9 rassembler
v.tr. (de re- et assembler) 1. събирам отново (хора, които са били разделени); 2. обединявам; 3. събирам (предмети); rassembler ses affaires събирам нещата си; 4. сглобявам разглобен механизъм; 5. съсредоточавам войска; se rassembler 1. събирам се; 2. спорт. свивам се (преди скок); 3. обединявам се. Ќ Ant. disloquer, disperser, disséminer, éparpiller, fragmenter. -
10 recueillir
v.tr. (lat. recolligere) 1. събирам, прибирам; les abeilles recueillent le pollen пчелите събират прашеца; recueillir le lait dans un récipient събирам млякото в съд; 2. получавам; събирам; recueillir des dons събирам дарения; recueillir le bénéfice получавам печалба; 3. възприемам; recueillir un bruit възприемам шум; 4. приемам при себе си, давам приют, прибирам; 5. организирам, събирам, съсредоточавам; recueillir ses pensées съсредоточавам мислите си; 6. наследявам, получавам чрез наследство; 7. събирам гласове (на избори); se recueillir съсредоточавам се, събирам си мислите; концентрирам се, вглъбявам се. Ќ Ant. éparpiller; se dissiper. -
11 relier
v.tr. (de re- et lier) 1. отново свързвам; 2. подвързвам (книга); 3. свързвам, съединявам; la route relie les deux villes пътят свързва двата града; 4. прен. установявам връзка, съединявам, свързвам; relier deux faits свързвам два факта; 5. техн. набивам обръчи (на бъчва); se relier отново се свързвам. Ќ Ant. déconnecter, délier, éparpiller, séparer.
См. также в других словарях:
éparpiller — [ eparpije ] v. tr. <conjug. : 1> • esparpeiller 1120; probablt du lat. pop. disparpaliare, du crois. du lat. class. palea « paille » et de la loc. dispare palare « répandre çà et là » 1 ♦ Jeter, laisser tomber çà et là (plusieurs choses… … Encyclopédie Universelle
éparpiller — (é par pi llé, ll mouillées, et non é par pi yé) v. a. 1° Disperser çà et là. Éparpiller des papiers, des notes. Éparpiller ses troupes, les distribuer en petits corps. • En même temps que l encensoir Sur son visage sec et noir Était prêt,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
éparpiller — vt. , répandre // jeter éparpiller çà et là, disséminer (sur le sol), disperser (ce qui était entassé, du sable, du foin, du bois) ; étendre (du foin pour le faire sécher), épandre ; mettre en désordre ; défaire, désagréger : ébrûshî (Albanais… … Dictionnaire Français-Savoyard
ÉPARPILLER — v. a. Disperser çà et là. Il se dit en parlant Des choses légères, minces, etc., et qui sont en petite quantité. Éparpiller de la paille, du foin, de la cendre, de la braise, des papiers, etc. Un tourbillon a éparpillé ce foin, ces javelles. On l … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ÉPARPILLER — v. tr. Disperser çà et là. Il se dit en parlant des Choses légères, minces. éparpiller de la paille, du foin, de la cendre, de la braise, des papiers. Un tourbillon a éparpillé ces javelles. Des plumes qui s’envolent et s’éparpillent. Fig.,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
s'éparpiller — ● s éparpiller verbe pronominal être éparpillé verbe passif Être dispersé de tous côtés : La foule s éparpille à la sortie du cinéma. Être disposé en des endroits divers et assez distants les uns des autres : Village dont les maisons s… … Encyclopédie Universelle
éparpillement — [ eparpijmɑ̃ ] n. m. • 1636; esparpillement 1290; de éparpiller ♦ Action d éparpiller, fait de s éparpiller. Un éparpillement de plumes, de papiers. ⇒ désordre, dispersion, dissémination. « dans un éparpillement confus de paperasses… … Encyclopédie Universelle
disperser — [ dispɛrse ] v. tr. <conjug. : 1> • v. 1450; lat. dispersus, p. p. de dispergere « répandre çà et là » 1 ♦ Jeter, répandre çà et là. ⇒ disséminer, éparpiller, parsemer, répandre, semer. Disperser les débris de qqch. « Ce grand vent aura… … Encyclopédie Universelle
égailler — (s ) [ egaje; egeje ] v. pron. <conjug. : 1> • 1829; tr. « éparpiller » 1474; mot dial. de l Ouest; probablt lat. pop. °ægualiare, de æqualis « égal, uni » ♦ Se disperser, s éparpiller. « Ces deux officiers devaient prendre à propos les… … Encyclopédie Universelle
disséminer — [ disemine ] v. tr. <conjug. : 1> • 1503 , rare av. XVIIIe; lat. disseminare, de semen « semence » 1 ♦ Répandre en de nombreux points assez écartés. ⇒ disperser, éparpiller, répandre, semer. Le vent dissémine les graines de certains… … Encyclopédie Universelle
amasser — [ amase ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIe; de 1. masse 1 ♦ (Avec un compl. au plur. ou à sens collect.) Réunir en quantité considérable, par additions successives. ⇒ accumuler, amonceler, entasser, rassembler, recueillir. « Toutes les… … Encyclopédie Universelle
