-
1 aberrant,
e adj. (du lat. aberrare "s'éloigner, s'écarter") 1. който се отклонява от обикновения тип; 2. бот. espèce aberrant,e вид, който показва изменения вследствие на мутация; 3. особена или странна езикова форма. Ќ Ant. normal, régulier. -
2 appliquer
v.tr. (lat. applicare) 1. налагам, прилагам, поставям, полагам; 2. прен. прилагам; appliquer la loi прилагам закона; 3. определям, предназначавам; appliquer une somme а une telle dépense определям сума за даден разход; s'appliquer прилагам се, поставям се, залепвам се; отнасям се до, засягам; полагам усърдие за; работя усърдно. Ќ appliquer son attention насочвам вниманието си; appliquer des soins полагам грижи. Ќ Ant. écarter, enlever, ôter, séparer. -
3 approcher
v. (bas lat. appropiare, rac. prope "prés."; d'apr. proche) I. v.tr.dir. 1. приближавам, доближавам; approcher un fauteuil de la table приближавам фотьойл до масата; 2. имам достъп до, доближавам се до; II. v.tr.indir. et intr. 1. наближавам, приближавам; 2. докосвам; 3. достигам до (цел и др.); 4. доближавам се до, приличам си; approcher de la vérité доближавам се до истината; s'approcher de приближавам се, наближавам. Ќ Ant. éloigner, écarter, séparer, éviter, repousser. -
4 capter
v.tr. (de captare "essayer de prendre") 1. спечелвам, получавам, заграбвам, присвоявам с хитрости (имущество, дарение и под.); 2. каптирам, хващам; capter une source каптирам извор; 3. отвеждам с тръба (вода и под.); 4. улавям, приемам радиоизлъчване; capter une emission улавям радиопредаване. Ќ capter l'intérêt de qqn. стремя се да заинтересовам някого; capter le courant électrique свързвам се към електрическата мрежа, черпя електрически ток от мрежата ( за локомотив). Ќ Ant. disperser, repandre; écarter, perdre. -
5 coller
v. (de colle) I. v.tr. 1. лепя, залепвам; coller un timbre sur une enveloppe залепвам марка на плик; 2. coller qqch. а, contre прилепвам, притискам, допирам; coller son visage contre la vitre прилепвам лице в стъклото; 3. бистря, избистрям; coller du vin бистря вино; 4. напоявам, импрегнирам; 5. прен., разг. налагам наказание (на ученик); запушвам някому устата; 6. coller qqn. задавам труден въпрос, на който изпитваният не може да отговори; скъсвам някого на изпит; 7. давам, предавам; coller un rhume предавам хрема; il m'a collé son chien той ми даде кучето си (със задължението да се грижа за него); coller une baffe удрям плесница; 8. разг. coller qqn. мъкна се постоянно след някого; il me colle! той се мъкне постоянно след мене; 9. v.tr.ind. coller а залепвам, прилепвам за; le pneu colle а la route гумата прилепва към пътя; II. v.intr. 1. разг. прилепвам; le timbre colle марката залепва; 2. прилепвам (за дреха); 3. жумя по време на игра на криеница; se coller 1. se coller а, contre qqch. залепвам се за нещо; 2. разг. живея с партньор без брак. Ќ ça colle bien разг. работата върви добре, нещата си пасват; coller qqn. au mur разстрелвам някого; se faire coller разг. пропадам на изпит; coller aux fesses de qqn. разг. мъкна се постоянно след някого; coller а la peau de qqn. неразделен съм с някого. Ќ Ant. arracher; admettre; s'écarter. -
6 consulter
v. (lat. consultare) I. v.tr. 1. искам мнение, съвет; консултирам, допитвам се до; consulter un ami допитвам се до приятел; 2. разглеждам внимателно, правя справки; consulter un dictionnaire правя справки в речник; consulter sa montre гледам часовника си; 3. изпитвам, проверявам; consulter son esprit изпитвам ума си; 4. лит. водя се от, слушам гласа на; consulter sa raison слушам гласа на разума; II. v.intr. 1. ост. съвещавам се, обсъждам; 2. преглеждам болни; давам консултации; se consulter съветвам се, съвещавам се. Ќ Ant. conseiller, répondre; écarter, négliger. -
7 écartement
m. (de écarter) 1. отстраняване, отбиване; отклоняване, отклонение; 2. отделяне, слагане настрана; 3. разстояние; écartement de la voie разстояние между релси. Ќ Ant. rapprochement. -
8 évoquer
v.tr. (lat. evocare, de vocare "appeler") 1. призовавам; évoquer les esprits призовавам духове; 2. припомням, констатирам, отбелязвам, напомням; 3. юр. призовавам в съд, апелирам; évoquer une affaire апелирам дело. Ќ Ant. conjurer, chasser, écarter, éloigner, repousser. -
9 ramener
v.tr. (de re- et amener) 1. довеждам обратно, връщам; ramener un cheval а l'écurie връщам, довеждам кон в конюшнята; la pluie le ramenera а la maison дъждът ще го накара да се върне вкъщи; ramener un noyé а la vie връщам удавник към живота; 2. възвръщам, възстановявам; ramener les prix au niveau antérieur възстановявам цените на предишното им ниво; le soir ramenait mes inquiétudes вечерта събуждаше отново моите тревоги; 3. поставям на място или в ново положение предмет; 4. la ramener правя се на важен, придавам си демонстративен вид; 5. свеждам, довеждам нещо до по-просто състояние; ramener tout а свеждам всичко до; se ramener 1. връщам се обратно; 2. ramener а свеждам се до. Ќ ramener sa fraise разг. пристигам; ramener tout а soi егоцентричен съм. Ќ Ant. écarter. -
10 rebuter
v.tr. (de re- et but, proprem. "repousser, écarter du but") 1. ост., лит. отблъсквам грубо, рязко; 2. бракувам; 3. обезкуражавам; 4. не се харесвам, предизвиквам отвращение; 5. ост. отхвърлям, отблъсквам; se rebuter 1. разг. падам духом; 2. чувствам отвращение към някого. -
11 secret2,
ète adj. (lat. secretus "séparé, secret", de secernere "écarter") 1. таен; desseins secret2,s тайни замисли; renseignements secret2,s тайни сведения; 2. потаен, скрит; таен; pensées secret2,ètes потайни мисли; 3. прен. скрит, интимен; който пази тайна, дискретен; потаен, прикрит; vie secret2,ète таен, интимен живот. Ќ la secret2,ète; Police secret2,ète тайна полиция; services secret2,s тайни служби. Ќ Ant. apparent, public, visible, ouvert.
См. также в других словарях:
écarter — ÉCARTER. v. act. Éloigner, séparer, disperser. Écarter les ennemis. Le vent a écarté les nuages. Écarter la foule. La tempête a écarté les vaisseaux. f♛/b] Il signifie aussi Détourner. Écarter quelqu un du droit chemin. Vous vous écarteriez trop … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
écarter — 1. écarter [ ekarte ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIIe « s éloigner de »; lat. pop. °exquartare, de quartus → 1. quart 1 ♦ (XVIe) Mettre (plusieurs choses ou plusieurs parties d une chose) à quelque distance les unes des autres. ⇒ disjoindre,… … Encyclopédie Universelle
écarter — (é kar té) v. a. 1° Terme de jeu. Mettre à part, rejeter des cartes dont on ne veut pas se servir. • Notre homme écarte et ses as et ses rois, LA FONT. Coupe.. • J en avais écarté la dame avec le roi, MOL. Fâcheux, II, 2. Absolument.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ÉCARTER — v. a. Séparer, éloigner. Écarter les jambes. Écarter les branches qui empêchent de passer. J écartai les cheveux qui lui couvraient le visage. Écarter le voile qui cache la vue d un objet. Écartez ce qui vous gêne, écartez le de vous. Cet enfant… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ÉCARTER — v. tr. Séparer, éloigner. écarter les jambes. écarter les branches qui empêchent de passer. J’écartai les cheveux qui lui couvraient le visage. écarter le voile qui cache la vue d’un objet. écartez ce qui vous gêne, écartez le de vous. écartez… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
écarter — vt. , éloigner ; écarter, ouvrir, (les jambes, ...) : ÉsKARTÂ (Albanais.001, Annecy.003b, Arvillard.228, Balme Si.020b, Leschaux.006, Megève, Table, Thônes.004b, Vaulx | 003a,004a,020a, Saxel.002), skartâ (Chambéry), ékwardâ (228), ékwâtrâ… … Dictionnaire Français-Savoyard
s'écarter — ● s écarter verbe pronominal S éloigner d une direction, d un lieu ou s en détourner : La fusée s est écartée de sa trajectoire. Être différent d une norme, d un repère, etc., y être moins conforme, s en éloigner : Plan qui s écarte du projet… … Encyclopédie Universelle
écart — 1. écart [ ekar ] n. m. • 1274; « entaille, incision » v. 1200; de 1. écarter 1 ♦ Distance qui sépare deux choses qu on écarte ou qui s écartent l une de l autre. ⇒ écartement, éloignement, intervalle. Écart des branches d un compas. L écart… … Encyclopédie Universelle
éloigner — [ elwaɲe ] v. tr. <conjug. : 1> • XI e; de é et loin I ♦ V. tr. 1 ♦ Mettre ou envoyer loin, à distance. ⇒ 1. écarter, reculer . Éloigner les enfants d un malade. Produit qui éloigne les moustiques. ⇒ chasser; répulsif. « éloignant vivement… … Encyclopédie Universelle
dévier — [ devje ] v. <conjug. : 7> • 1361, rare av. fin XVIIIe; lat. imp. deviare, de via « voie » A ♦ V. intr. 1 ♦ Se détourner, être détourné de sa direction, de sa voie. ⇒ 1. dériver. Le courant fit dévier le navire. ⇒ déporter, dérouter. La… … Encyclopédie Universelle
écartement — [ ekartəmɑ̃ ] n. m. • 1284; de 1. écarter 1 ♦ (1491) Action d écarter (une chose d une autre); fait de s écarter (l un de l autre). ⇒ séparation. Écartement des bras, des jambes. « Dans un écartement de nuages » (Hugo). 2 ♦ (1557) Espace qui… … Encyclopédie Universelle
