-
1 genus
{'dʒi:nəs}
1. биол. род
2. сорт, вид, класа, род* * *{'ji:nъs} n (pl genera {'jеnъrъ}) 1. биол. род; 2. сорт* * *сорт; род; вид;* * *1. биол. род 2. сорт, вид, класа, род* * * -
2 genus
• тип• вид, клас, разновидност -
3 Genus
Génus n, Genera Ling род (на имената). -
4 Genus n
род {м} -
5 genera
-
6 homo
{'houmou}
I. n (pl homos) зоол. човек
the genus HOMO човечеството
II. n sl. хомосексуалист
III. pref също като, подобен, от същия вид* * *{'houmou} n (pl homos) зоол. човек; the genus H. човечеството.(2) {'houmou} n sl. хомосексуалист.homo- {'houmou} pref също като, подобен, от същия вид.* * *човек; хомосексуалист;* * *1. i. n (pl homos) зоол. човек 2. ii. n sl. хомосексуалист 3. iii. pref също като, подобен, от същия вид 4. the genus homo човечеството -
7 congénère
adj. et n. (lat. congener, rac. genus "genre") 1. който е от един и същ род, вид, еднороден; сроден; plantes congénères растения от един и същ вид; 2. m., f. pl. негат. подобни нему (хора); lui et ses congénères той и подобните нему. Ќ muscles congénères анат. мускули, които спомагат за извършването на едно и също движение (ant. muscles antagonistes). -
8 congénial,
e, aux adj. (du lat. genus) ост. присъщ, свойствен. -
9 généreux,
se adj. (lat. generosus "de bonne race", de genus) 1. щедър; être généreux, envers qqn. щедър съм към някого; 2. благороден, великодушен; 3. храбър, самоотвержен; 4. прен. плодороден, богат, обилен; terre généreux,se богата земя; 5. m. щедър, великодушен човек; 6. ост. от благородна кръв, потекло. Ќ coursier généreux, породист кон; vin généreux, силно, доброкачествено вино; poitrine généreux,se обемен, голям бюст. Ќ Ant. avare, égoïste; vil, bas, lâche; aride, pauvre, stérile. -
10 générique
adj. et m. (de genus, eris "genre") 1. родов; nom générique родово име; 2. m. заглавие и списък на участниците в началото на филм. Ќ produit générique продукт, който е комерсиализиран без търговска марка. Ќ Ant. spécifique; spécial; individuel, particulier. -
11 genre
m. (lat. genus, generis "origine, naissance") 1. род; le genre humain човешкия род; 2. начин; genre de vie начин на живот; 3. лит. жанр, литературен род; стил; genres en vers стихотворни жанрове; genre dramatique драматичен жанр; 4. мода, вкус; ce n'est pas mon genre това не е по моя вкус; costume d'après le dernier genre костюм според последната мода; 5. бот., зоол., лог. род; 6. грам. род; le genre masculin мъжки род; le genre féminin женски род; genre marqué женски род; 7. живоп. бит, битова сцена; 8. вид, тип, стил; du même genre от същия вид; avoir bon genre имам изискан стил; le genre bohème човек от бохемски тип; c'est dans son genre това е в негов стил.
См. также в других словарях:
Genus — Ge nus (j[=e] n[u^]s), n.; pl. {Genera}. [L., birth, race, kind, sort; akin to Gr. ?. See {Gender}, and cf. {Benign}.] [1913 Webster] 1. (Logic) A class of objects divided into several subordinate species; a class more extensive than a species; a … The Collaborative International Dictionary of English
Genus — Sn Geschlecht, Art, Gattung per. Wortschatz fach. (17. Jh.) Entlehnung. Im Neuhochdeutschen entlehnt aus l. genus ( eris) Geschlecht, Art , einer Ableitung aus l. gignere hervorbringen . In der Bedeutung grammatisches Geschlecht Lehnbedeutung aus … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Genus — »Art, Gattung; grammatisches Geschlecht«: Das Fremdwort ist eine nhd. Entlehnung aus lat. genus »Geschlecht; Gesamtheit der Nachkommenschaft; Art, Gattung«, das identisch ist mit griech. génos. Beide sind Nominalbildungen zu dem idg. Verbalstamm… … Das Herkunftswörterbuch
genus — (pl. genera), 1550s as a term of logic, kind or class of things (biological sense dates from c.1600), from L. genus (gen. generis) race, stock, kind; family, birth, descent, origin, cognate with Gk. genos race, kind, and gonos birth, offspring,… … Etymology dictionary
genus — (izg. gȅnus) m DEFINICIJA lingv. nadređeni pojam, v. nadređen ETIMOLOGIJA lat … Hrvatski jezični portal
genus — [jē′nəs] n. pl. genera [jen′ər ə] or genuses [L, birth, origin, race, species, kind < IE base * ĝen , to beget, produce > L gignere, to beget, gens, clan, Gr genos, race, gignesthai, to be born, Ger kind, child, OE (ge)cynd, KIND, cennan,… … English World dictionary
Genus — (лат.) род. Философский энциклопедический словарь. М.: Советская энциклопедия. Гл. редакция: Л. Ф. Ильичёв, П. Н. Федосеев, С. М. Ковалёв, В. Г. Панов. 1983 … Философская энциклопедия
genus — См. Род (Источник: «Словарь терминов микробиологии») … Словарь микробиологии
genus — genus. См. род. (Источник: «Англо русский толковый словарь генетических терминов». Арефьев В.А., Лисовенко Л.А., Москва: Изд во ВНИРО, 1995 г.) … Молекулярная биология и генетика. Толковый словарь.
Genus — (lat.), 1) Geschlecht, Gattung; Art u. Weise; 2) (Grammat.), das theils durch die Bedeutung, theils durch die Endung bedingte Geschlecht ist dreifach: Masculinum, männliches, Femininum, weibliches, u. Neutrum. keines von beiden od. sächliches… … Pierer's Universal-Lexikon
Genus — (lat., Mehrzahl Genera), Geschlecht, in der Zoologie, Botanik und Mineralogie soviel wie Gattung (s.d.). – In der Grammatik ist das G. oder Geschlecht der Substantiva ein dreifaches: G. masculinum, männliches, G. femininum, weibliches, G. neutrum … Meyers Großes Konversations-Lexikon
