-
1 умора
(вот) умора! — c'e da crepar dal ridere; che spasso / ridere!; che sagoma! ( о человеке) -
2 ròtto
agg 1) счупен, разкъсан, разбит: televisore ròtto счупен телевизор; catena rotta разкъсана верига; scarpa rotta пробита обувка; 2) скъсан, изхабен: giacca rotta скъсано сако; 3) прекъснат, анулиран; 4) изморен, скапан от умора: dopo il lavoro si sentiva tutto ròtto след работата се чувстваше скапан от умора. -
3 divertimento
m.1) (svago) развлечение (n.); (diletto) забава (f.); (allegria) веселье (n.); (passatempo) времяпрепровождение (n.), отдых; (spasso) умора (f.), потеха (f.)che divertimento sentirlo cantare! — слушать, как он поёт, - умора!
bel divertimento quel film, più noioso di così non poteva essere! — ну и скучища этот фильм, нарочно не придумаешь!
sai che divertimento aspettare venti minuti l'autobus ogni mattnia! — попробовал бы ты двадцать минут торчать каждое утро на остановке автобуса!
-
4 scompisciarsi
-
5 scompisciare
scompisciare vt pop, volg обмочить( мочой) scompisciarsi обмочиться( roba) da scompisciarsi dalle risa -- умора; уписаться можно (прост) -
6 scompisciare
-
7 roba da scompisciarsi dalle risa
сущ.общ. умораИтальяно-русский универсальный словарь > roba da scompisciarsi dalle risa
-
8 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
9 stanchézza
f умора. -
10 visìbile
agg 1) видим: il mondo visìbile видимият свят; 2) явен, видим: stanchezza visìbile явна умора. -
11 -F811
конец света, светопреставление:Filuccio. — E che fa? Per un poco non è la fine del mondo. (E. De Filippo, «Bene mio e core mio»)
Филуччо. — Что за важность? Ведь еще не конец света.— Non sarà mica la fine del mondo! Nessuno muore se la bimba sta via un po'... E poi tornerà presto. (S. Magi Bonfanti, «Speranza»)
— Нечего поднимать тревогу! Никто не умрет от того, что девочка немного задержалась вне дома. Она скоро вернется.Bisognava assistere ai salamelecchi del padrone e dei lavoranti. Quando poi si delineava la figura del colonnello era la fine del mondo. (G. Germanetto, «Le memorie di un barbiere»)
Нужно было присутствовать при обмене любезностями между шефом и работниками. Когда же появлялась фигура полковника, начиналось светопреставление....una volta sbattè la testa contro il cameriere, gli rovesciò il piato, vino, salsa e fettuccine andarono a finire sul tavolo di Ludovico che stava con un'americana, successe la fine del mondo, non c'era più un vetro sano quando arrivò la polizia. (U. Moretti, «Natale in casa d'appuntamento»)
...однажды он наскочил на официанта, опрокинул поднос с вином, закусками и лапшой, и все это вывалилось на стол Людовико, ужинавшего с одной американкой. Что тут было! Когда явилась полиция, в баре не осталось ни одного целого стекла.— Nira era piegata in due e rideva, soffocandosi.
— No... — riusciva a dire — no, è troppo... è la fine del mondo.... (U. Moretti, «Natale in casa d'appuntamento»)— Согнувшись в три погибели, Нира захлебывалась от смеха:— Нет.., нет, это слишком... — с трудом повторяла она, — это просто умора...(Пример см. тж. - G1067). -
12 sgambato
-
13 stanchezza
stanchezza [staŋˈkettsa]
См. также в других словарях:
УМОРА — УМОРА, нескл., жен., в знач. сказуемого (разг. фам.). Крайне смешно, уморительно. С ним прямо умора разговаривать. Такие смешные ужимки у обезьян умора! Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
умора — См. смешной... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. умора смех, смешной; шапито, смех да и только, потеха, комедия, цирк, смеху подобно, цирк да и только, и смех и грех, и смех … Словарь синонимов
УМОРА — УМОРА, уморить и пр. см. умерщвлять. Толковый словарь Даля. В.И. Даль. 1863 1866 … Толковый словарь Даля
УМОРА — УМОРА, ы, жен. (разг.). Уморительный случай, нечто очень смешное. Вот у. то была! Слушать его у.! Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
умора — 1. умора, уморы, уморы, умор, уморе, уморам, умору, уморы, уморой, уморою, уморами, уморе, уморах 2. умора (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
Умора — I ж. местн. Крайнее утомление, изнеможение. II предик. разг. Оценочная характеристика чего либо как очень смешного, забавного, уморительного. Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
Умора — I ж. местн. Крайнее утомление, изнеможение. II предик. разг. Оценочная характеристика чего либо как очень смешного, забавного, уморительного. Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
умора — ум ора, ы … Русский орфографический словарь
умора — (1 ж) … Орфографический словарь русского языка
умора — ы; ж. О ком , чём л. крайне смешном, уморительном. Начать говорить всякую умору. Кто л. просто у. Рассказы Зощенко одна у … Энциклопедический словарь
умора — същ. изтощение, преумора, отпадналост, унилост, изнемощялост, изнуреност, слабост, безсилие, немощ същ. апатит … Български синонимен речник
