-
1 vivré,
e adj. (de vivre, a. forme de guivre) нагънат вълнообразно като змия ( за орнамент). -
2 joie de vivre
joie de vivre[ʒwadə´vivrə] n жизнерадост; радост от това, че живеем. -
3 savoir-vivre
{,sævwa:'vi:vr}
n фр. добро възпитание, добър тон* * *{,savwa:'vi:vr} n фр. добро възпитание; добър тон.* * *n фр. добро възпитание, добър тон* * *savoir-vivre[´sævwa:´vi:vr] n фр. добър тон. -
4 savoir-vivre
m.inv. (de savoir et vivre) умение да се държим в обществото; добро държане, благовъзпитаност. Ќ Ant. impolitesse. -
5 joic de vivre
{,dʒɔadə'vi:vr}
n фр. жизнерадост* * *{,jъadъ'vi:vr} n фр. жизнерадост.* * *n фр. жизнерадост -
6 abondance
f. (du lat. abundantia "flot") 1. изобилие, богатство, охолство; en abondance в изобилие; vivre dans l'abondance живея охолно; 2. богатство на езика; parler avec abondance говоря с лекота; parler d'abondance говоря направо; без подготовка; parler d'abondance de cњur говоря откровено. Ќ abondance de biens ne nuit pas от много глава не боли. Ќ Ant. rareté; disette pénurie, indigence, dénuement, pauvtreté. -
7 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
8 aisance
f. (lat. adjacentia) 1. лекота, непринуденост; 2. охолство, удобство; vivre dans l'aisance живея в охолство. Ќ avoir de l'aisance държа се непринудено; cabinets (lieux) d'aisances тоалетна. Ќ Ant. gêne, difficulté, embarras. -
9 aise
f. (lat. pop. °adjacent) 1. лит. удоволствие, радост, задоволство; 2. удобство; vivre а son aise живея удобно; 3. pl. удобства, жизнени блага, комфорт. Ќ а votre aise ирон. не се стеснявайте, моля, както и когато ви е удобно; être а l'aise удобно съм настанен (седнал); être а son aise добре се чувствам; être partout а son aise разг. чувствам се навсякъде като у дома си; mettre qqn. а son aise одобрявам (окуражавам) някого; n'en prendre qu'а son aise разг. правя само това, което ми се харесва; respirer plus а l'aise дишам по-свободно; успокоявам се, олеква ми; se mettre а son aise разполагам се удобно (не се стеснявам); se sentir mal а l'aise не се чувствам добре. -
10 aisément
adv. (de aisé) 1. лесно, леко, с лекота; 2. удобно, охолно; vivre aisément живея охолно. Ќ Ant. malaisément. -
11 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
12 botte1
f. (o. i., p.-к. même rac. que bot) 1. ботуш; 2. уч. арго най-добрите ученици от завършващ випуск. Ќ а propos de botte1s за нищо и никакво; graisser ses botte1s приготвям се да тръгвам; cirer, lécher les botte1s de qqn. подмазвам се на някого, сервилнича; mettre, avoir du foin dans ses botte1s трупам, имам много пари; chier dans les botte1s de qqn. прекалявам, преминавам мярката; en avoir plein les botte1s изморен съм от много ходене; vivre sous la botte1 de qqn. живея под властта на някого; être а la botte1 de qqn. на разположение съм на някого; bruit de botte1s заплаха от война, от военен преврат. -
13 chasteté
f. (a remplacé chastée, dér. de chaste) целомъдрие, целомъдреност; девственост, чистота, непорочност; липса на еротизъм; faire vњu de chasteté давам обет за целомъдрие; vivre dans la chasteté живея целомъдрено. Ќ ceinture de chasteté колан за запазване на девствеността ( през Средновековието). Ќ Ant. concupiscence, impureté, débauche, dépravation, immodestie, impudeur, indécence; érotisme, lubricité, luxure. -
14 chaume
m. (lat. calamus "tige de roseau") 1. зем. стрък, стебло на житни растения, останало на стърнището след жътва; 2. стърнище; 3. дълга слама за покрив; 4. поет. колиба, покрита със слама; vivre, habiter sous le chaume живея в колиба; 5. сламен покрив; 6. бот. кухо стебло на житните растения. -
15 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
16 cloporte
m. (o. i.) 1. зоол. мокрица; 2. негат. отвратителен, сервилен човек. Ќ vivre comme un cloporte живея, без да излизам много от дома си. -
17 clos2,
e adj. (de clore) 1. затворен, закрит; а huis clos2, юр. при закрити врати (за заседание); 2. приключен, завършен; la séance est clos2,e заседанието е закрито. Ќ champ clos2, ист. заградено място за двубой или турнир през средните векове; trouver porte clos2,e не намирам никого; maison clos2,e публичен дом; vivre en vase clos2, живея затворено, уединено; а la nuit clos2,e посред нощ; yeux mi-clos полузатворени очи. Ќ Hom. clause. -
18 colle
f. (lat. pop. °colla, gr. kolla) 1. лепило, клей; кола; colle forte туткал; 2. уч. арго труден, заплетен въпрос; poser une colle а un candidat задавам труден въпрос на кандидат (на изпит); 3. подготвителни упражнения за изпит; 4. наказание на ученик, състоящо се в оставането му в училище след часовете. Ќ chier dans la colle преувеличавам; pot de colle човек, от който не можем да се отървем; vivre а la colle живея на съпружески начала без брак; c'est de la colle, ton riz твоят ориз се е разварил, слепнал се е; peinture а la colle темпера. Ќ Hom. col. -
19 commun1,
e adj. (lat. communis) 1. общ; intérêts commun1,s общи интереси; le Marché commun1, общият пазар; mettre en commun1, qqch. правя общо нещо; 2. съвместен; travail commun1, съвместна работа; 3. еднакъв; 4. обществен; des biens commun1,s обществени блага, имоти; salle commun1,e обществена зала; transport en commun1, обществен транспорт; 5. обикновен; тривиален; attitude commun1,e обикновено, обичайно поведение; 6. loc. adv. en commun1, заедно; vivre en commun1, живеем заедно. Ќ d'un commun1, accord по взаимно съгласие, d'une voix commun1,e с обикновен, груб глас; faire bourse commun1,e живеем на обща сметка; faire cause commun1,e водим борба с общи усилия; genre commun1, общ род; nom commun1, съществително нарицателно; съществително, което има една и съща форма за мъжки и женски род; maison commun1,e кметство; le commun1, des hommes по-голямата част от хората. Ќ Ant. rare, exceptionnel, distingué; singulier, original, particulier, différent. -
20 confiné,
e adj. (de confiner) 1. който не е проветрен, задІшен; air confiné, непроветрен въздух; 2. затворен; vivre confiné, chez soi живея затворен у дома си.
См. также в других словарях:
vivré — vivré … Dictionnaire des rimes
vivre — 1. (vi vr ), je vis, tu vis, il vit, nous vivons, vous vivez, ils vivent ; je vivais ; je vécus, nous vécûmes ; je vivrai ; je vivrais ; vis, qu il vive, vivons, vivez ; que je vive, que nous vivions, que vous viviez ; que je vécusse ; vivant,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Vivre FM — est une radio consacrée à l intégration sociale, culturelle et professionnelle des personnes handicapées. Histoire Elle diffuse ses programmes (depuis le 15 septembre 2004) tous les jours de 5h30 à 17h30 sur 93.9 Mhz (Paris, Île de France) et… … Wikipédia en Français
vivré — vivré, ée (vi vré, vrée) adj. Terme de blason. Se dit de pièces disposées comme la vivre, c est à dire, formant une ligne tortueuse. ÉTYMOLOGIE Vivre 3 … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Vivre — (English translation: Living ) was the French entry in the Eurovision Song Contest 1983, performed in French by Guy Bonnet.The song was performed first on the night (preceding Norway s Jahn Teigen with Do Re Mi ). At the close of voting, it had… … Wikipedia
vivre — 1. vivre [ vivr ] v. <conjug. : 46> • X e; lat. vivere I ♦ V. intr. 1 ♦ Être en vie; exister. La joie de vivre. « Un vivant dégoûté de vivre » (Musset). « Je ne sais plus bien ce qui me maintient encore en vie sinon l habitude de vivre » (A … Encyclopédie Universelle
vivré — 1. vivre [ vivr ] v. <conjug. : 46> • X e; lat. vivere I ♦ V. intr. 1 ♦ Être en vie; exister. La joie de vivre. « Un vivant dégoûté de vivre » (Musset). « Je ne sais plus bien ce qui me maintient encore en vie sinon l habitude de vivre » (A … Encyclopédie Universelle
VIVRE — v. n. (Je vis, tu vis, il vit ; nous vivons, vous vivez, ils vivent. Je vivais. Je vécus. J ai vécu. Je vivrai. Je vivrais. Vis, vivez. Que je vive. Que je vécusse. Vivant.) Être en vie. Tous les hommes et tous les animaux qui vivent sur la… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VIVRE — v. intr. être doué de vie, être en vie. Tous les hommes et tous les animaux qui vivent. Si nous vivons dans ce temps là. Saint Louis vivait au treizième siècle. Cesser de vivre. être las de vivre. Les poissons vivent dans l’eau. Les chênes vivent … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
vivre — I. Vivre. v. n. Estre en vie. Tous les hommes, & tous les animaux qui vivent sur la terre. Abraham vivoit en tel siecle. si vous vivez en ce temps là. il a vescu cent ans. s il vit en âge d homme. cesser de vivre. estre las de vivre. estre… … Dictionnaire de l'Académie française
vivre — I. Vivre, Viuere, Peruiuere, AEtatem agere, siue degere, Auras viþtales carpere, Vitam agere, agitare, colere, incolere, degere, ducere, tolerare, Animam trahere, Esse in vita, Inter homiþnes agere, Ducere spiritum, Frui, Vita frui, Communi… … Thresor de la langue françoyse
