-
1 verre
m. (lat. vitrum) 1. стъкло; verre double дебело стъкло; verre opalin, verre dépoli матово стъкло; verre fumé опушено стъкло; verre coloré оцветено стъкло; verre armé (grillagé) армирано стъкло; verre apyre (pyrex или verre d'Jéna (Jéna) огнеупорно стъкло; verre а vitre обикновено стъкло; verre au plomb оловен кристал; 2. стъклено изделие (чаша, шише и др.); verre а lunettes стъкло на очила; verre de vin чаша с вино; verre а vin винена чаша; verre а champagne чаша за шампанско; verre а dents чашка за изплакване на устата след миене на зъбите; 3. съдържанието на чаша с питие; boire un verre изпивам чаша алкохол. Ќ papier de verre шкурка; personne а metre sous verre разг. много изнежен човек; qui casse les verres les paie който чупи, купи; se briser comme du verre чупя се, троша се лесно; maison de verre къща, в която няма никакви тайни; laine de verre стъклена вата; verre organique плексиглас; verre de volcan обсидиан; verre de montre стъкло на часовник (предпазващо циферблата); porter des verres нося очила; verres de contact контактни лещи; une tempête dans un verre d'eau буря в чаша вода. Ќ Ant. vair, ver, vers, vert. -
2 verré,
e adj. (de verre) който е посипан със стъклен прах. Ќ papier verré, шкурка. Ќ Hom. vairé. -
3 sous-verre
m.inv. (de sous- et verre) (pl. sous-verres) рамка за снимки. -
4 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
5 absorber
v.tr. (lat. absorbere) 1. попивам, абсорбирам, всмуквам; 2. ям, пия; absorber un verre de whisky изпивам чаша уиски; 3. прен. поглъщам; absorber les économies изхарчвам спестяванията; entreprise qui absorbe une autre предприятие, което поглъща друго; ce travail l'absorbe totalement тази работа го поглъща изцяло; s'absorber v.pron. 1. поглъщам се, изчезвам, просмуквам се; 2. прен. задълбочавам се. Ќ Ant. dégorger, rejeter. -
6 amplifiant,
e adj. (de amplifier) увеличителен; verre amplifiant, физ. увеличително стъкло. -
7 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
8 bombé,
e adj. (de bomber) издут, изпъчен, изпъкнал; verre bombé, изпъкнало стъкло; route bombé, път с неравности, издатини. Ќ Ant. concave, creux. -
9 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
10 bullé,
e adj. (de bulle) с мехурчета (за твърдо тяло); verre bullé, стъкло с въздушни мехурчета. -
11 bulle1
f. (lat. bulla) 1. мехур; bulle1 de savon сапунен мехур; bulle1s de verre мехурчета въздух в стъкло; 2. балонче; bulle1 de chewing-gum балонче от дъвка; 3. bebé-bulle1 кувьоз за бебета; 4. мед. пришка; 5. балонче в комикс, което изобразява думите на герой от рисунката; 6. уч. арго най-слаба оценка в училище. Ќ chambre а bulle1s физ. инструмент за фотографиране и изучаване на траекторията на елементарни частици; coincer la bulle1 разг. нищо не върша, почивам си; niveau а bulle1 нивелир с въздушно мехурче. -
12 cathédrale
f. (de église cathédrale) катедрала, епископална църква. Ќ verre cathédrale полупрозрачно стъкло с неравна повърхност. -
13 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
14 cravate
f. ("bande de linge que les cavaliers croates portaient autour du cou"; forme francisée de Croate) 1. връзка, вратовръзка; 2. мор. дебело въже около мачта; 3. лента, която е знак за отличие; 4. хващане за врата ( в борба). Ќ cravate de chanvre разг. въже за бесене; s'en jeter un verre derrière la cravate разг. пийвам му по едно. -
15 cristal,
aux m. (lat. crystallis, gr. krustallos "glace") 1. минер. кристал; 2. изкуствен кристал; 3. прен., лит. прозрачност, бистрота; 4. кристален предмет. Ќ écran а cristal, aux liquides екран с течни кристали; verre en cristal,, de cristal, кристално стъкло (от оловен кристал); une voix de cristal, кристален, ясен, звънък глас. -
16 enfumé,
e adj. (de enfumer) одимен, опушен; verre enfumé, опушено стъкло. -
17 essuie-verres
m. inv. (de essuyer et verre) изтривалка за очила, стъкла. -
18 fêler
v.tr. (lat. flagellare "frapper") пуквам, спуквам; fêler un verre спуквам чаша; se fêler пуквам се, спуквам се. -
19 flacon
m. (bas lat. flasco, flasconis, du germ. flaska) 1. флаконче, шишенце; flacon en verre стъклено шишенце; 2. съдържанието на такова стъкло. -
20 fond
m. (lat. fundus "fond et fonds") 1. дъно, дълбочина, дълбоки води; le fond d'une poche дъното на джоб; garnir d'un fond поставям дъно; poissons des grands fonds дънни риби; 2. дъно, долна част на съд; le fond d'un verre дъното на чаша; 3. остатък, утайка (в съд); 4. най-затънтената част от местност; дъно; 5. поле, фон; fond noir тъмно поле; 6. фон, основа на цвят (за плат); 7. основа (на стена, колона и др.); 8. среда, вътрешност на минна галерия; 9. fond de teint фондютен (крем за подобряване тена на лицето); 10. fond de robe комбинезон (дамски); 11. прен. същина, същност; on touche au fond du problème засяга се същината на проблема; 12. съдържание, тема, идея (на даден вид произведение); 13. loc. adj. de fond основен, основополагащ; 14. loc. adv. а fond издъно, изтънко; основно, напълно; au fond, dans le fond в действителност, всъщност. Ќ au fin fond du monde на край света; couler qqn а fond напълно разорявам някого; de fond en comble от край до край, съвсем; ski de fond ски-бягане; toucher le fond прен. пропадам, губя; faire fond sur qqch. базирам се на нещо.
См. также в других словарях:
VERRE — Les verres constituent un ensemble extrêmement varié de produits dont les propriétés sont innombrables. Celles ci dépendent fortement des traitements subis, thermiques notamment. Leur mise au point résulte aujourd’hui des progrès des… … Encyclopédie Universelle
verre — VERRE. s. m. Certaine matiere qui estant fonduë par le feu, devient transparente, & facile à casser. Verre fait de fougere, de cailloux, de sable, &c. verre blanc. verre de Lorraine. verre espais. verre double. verre mince. verre clair. verre net … Dictionnaire de l'Académie française
verré — verré, ée (vè ré, rée) adj. À quoi on a donné l apparence du verre. • Papier verré, toiles verrées et émerisées, Almanach Didot Bottin, 1871 1872, p. 1187 … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Verre — (spr. wär ), belg. Flüssigkeitsmaß 1816–36 (Glas), = 0,1 Lit., früher für Bier 1/8 Pinte = 0,081 L. und für Milch etc. 1/3 Gemet = 0,301 L … Meyers Großes Konversations-Lexikon
verre — Verre, voyez Voirre … Thresor de la langue françoyse
Verre — Cet article concerne le verre (le matériau). Pour les autres significations, voir Verre (homonymie). Une bouteille de verre coloré. Le verre est un matériau ou un alliage dur … Wikipédia en Français
verre — (vê r ; au XVIe siècle, Bèze dit qu il faut prononcer voirre, c est à dire vouere, et que les Parisiens prononcent à tort voarre) s. m. 1° Corps solide, amorphe, transparent, dur et fragile, qu on obtient en fondant du sable siliceux avec de la … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
VERRE — s. m. Corps transparent et fragile, produit par la fusion d un mélange de sable et d alcali ou de chaux, ou d oxyde de plomb. Verre de fougère. Verre à base de potasse et de plomb, ou Flint glass. Verre de cristal. Verre blanc. Verre de Lorraine … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VERRE — n. m. Substance solide, amorphe, transparente, dure et fragile, qu’on obtient par la fusion du sable siliceux mêlé de soude ou de potasse. Verre à bouteille. Verre à vitres. Verre mince. Verre épais. Verre double. Verre clair. Verre à facettes.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
verre — nm., vitre ; verre (à boire, de lampe) : VAIRO (Aix, Albanais.001, Annecy.003b, Arvillard, Beaufort, Billième, Giettaz, Lully, Montagny Bozel, Saxel.002, Table, Thônes, Villard Doron), vêre (001a.TER.), vé e (St Pancrace), véro (Cordon, Morzine) … Dictionnaire Français-Savoyard
Verre — Medaillenspiegel Bogenschießen Belgien Olympische Sommerspiele Gold 1920 Antwerpen … Deutsch Wikipedia
