-
1 veine
f. (lat. vena, anat. et fig. "inspiration") 1. анат. вена; veines coronaires коронарни вени; s'ouvrir les veines срязвам си вените (за да се самоубия); 2. бот. жилка (на лист); 3. мин. рудна жила; 4. дълга и тясна ивица по твърд камък или дърво, жилка; 5. прен., ост. случай за използване; случайност; разг. щастие, късмет; avoir de la veine au jeu имам късмет в игра; être en veine върви ми; une veine de cocu, de pendu голям, неочакван късмет; 6. в съчет. en veine de в настроение да; 7. вдъхновение; être en veine вдъхновен съм (за човек на изкуството); se saigner aux quatre veines харча много пари и се лишавам от всичко, за да постигна нещо; avoir du sang dans les veines имам смелост, енергия; n'avoir pas de sans dans les veines страхлив съм, малодушен съм; c'est bien ma veine нямам късмет. -
2 veiné,
e adj. (de veine) 1. който е с жилки, жилест (за дъска, мрамор и др.); 2. който е с ивици; 3. който е с жилки (за листо); 4. който е на жили (за руда, минерал); 5. чиито вени се виждат под кожата. -
3 porte-veine
m.inv. разг., вж. porte-bonheur. -
4 déveine
f. (de dé- et veine) разг. постоянна несполука. Ќ Ant. veine. -
5 barrer
v.tr. (de barre) 1. ост. затварям с лост, залоствам; 2. преграждам, заприщвам; barrer une rivière заприщвам река; 3. задръствам; barrer la rue задръствам улицата; 4. прен. преча (на някого); 5. зачерквам, заличавам, задрасквам; 6. мор. управлявам (лодка); v.intr. il barre bien той управлява добре, държи добре руля (на лодка); 7. отбелязвам с чертичка; 8. поставям напречно на; se barrer нар. избягвам, изчезвам. Ќ barrer une veine хир. превързвам вена; barrer un chèque барирам чек; être mal barré започвам зле, очертавам се в лоша светлина. Ќ Ant. ouvrir. -
6 cave2
adj. (lat. cavus "creux") лит. вдлъбнат, хлътнал; joues cave2s хлътнали бузи. Ќ veine cave2 supérieure (inférieure) анат. горна (долна) куха вена. -
7 guigne2
f. (var. pop. de guignon) разг. неуспех, несполука, малшанс; avoir la guigne2 не ми върви. Ќ Ant. chance, veine. -
8 guignon
m. (de guigner "regarder de côte, ou de travers") неуспех, малшанс, липса на късмет; avoir du guignon нямам късмет. Ќ Ant. bonheur, chance, veine. -
9 madre
m. (bois madré "veiné, tacheté") дърво, нашарено на жилки. -
10 vain,
e adj. (lat. vanus) 1. празен, напразен, безплоден; пуст; un vain, espoir напразна надежда; une discussion vain,e безплодна дискусия; 2. суетен, тщеславен, горд, надменен; 3. loc. adv. en vain, безполезно, напразно; mourir en vain, умирам напразно, без полза; protester en vain, протестирам напразно; 4. ост. химеричен, нереален; празен; de vain,s tombeaux празни гробове (кенотафи); de vain,es images нереални образи; 5. ост., лит. незначителен, нищожен; лишен от смисъл. Ќ Ant. éfficace, utile; fondé. Ќ Hom. vin, vingt, veine. -
11 veinard,
e adj. et n. (de veine) разг. 1. щастлив, на когото много върви; 2. m., f. щастливец, късметлия. -
12 veiner
v.tr. (de veine) шаря, рисувам на жилки (като наподобявам мрамор, дърво и др.). -
13 veinette
f. (de veine) плоска бояджийска четка, използвана за рисуване на жилки по плоскост, която наподобява дърво. -
14 veineux,
se adj. (de veine) 1. венозен; sang veineux, венозна кръв; système veineux, венозна система; 2. на жилки, на резки. -
15 veinule
f. (de veine) 1. веничка; 2. бот. малка жилка ( на листо). -
16 veinure
f. (de veiné) рисунка на жилките на дърво, мрамор; самите жилки на повърхността на дърво или мрамор. -
17 venelle
f. (dimin. de veine) малка тясна уличка.
См. также в других словарях:
veiné — veiné … Dictionnaire des rimes
veine — [ vɛn ] n. f. • 1165; lat. vena anat. et fig. « inspiration » I ♦ 1 ♦ Vaisseau qui ramène le sang des capillaires au cœur. Les veines et les artères. Veines de la grande circulation. Veines de la petite circulation veines pulmonaires qui portent… … Encyclopédie Universelle
veiné — veine [ vɛn ] n. f. • 1165; lat. vena anat. et fig. « inspiration » I ♦ 1 ♦ Vaisseau qui ramène le sang des capillaires au cœur. Les veines et les artères. Veines de la grande circulation. Veines de la petite circulation veines pulmonaires qui… … Encyclopédie Universelle
veine — VEINE. s. f. Vaisseau ou espece de petit canal, qui contient le sang de l animal, & qui sert à le faire circuler dans toutes les parties. Veine cave. veine jugulaire. veine mediane, cephalique, basilique. veines roulantes. les veines luy enflent … Dictionnaire de l'Académie française
veiné — veiné, ée (vè né, née) part. passé de veiner. 1° Où l on a imité par la peinture les veines du marbre ou du bois. Muraille veinée par le peintre. 2° En parlant du bois, du marbre, etc. Qui a des veines naturelles. • Son tronc [du… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
veine — Veine, Vena. La veine cave ou du foye, Caua vena. Veine où il y a petits filamens, Vena staminea. Une veine de plomb ou d argent, Molybdaena. Veines entrelassées et pliées l une parmi l autre, Venae et arteriae toto corpore intextae. Veines d or… … Thresor de la langue françoyse
veiné — Veiné, [vein]ée. adj. Qui est plein de veines. Il ne se dit guere que du bois & du marbre. Bois veiné. marbre veiné. marbre veiné de blanc & noir … Dictionnaire de l'Académie française
Veine — Pour l’article homophone, voir Venn. Veine {{{Caption}}} Latin … Wikipédia en Français
veine — (vè n ) s. f. 1° Petit canal qui ramène au coeur le sang distribué par les artères dans toutes les parties et devenu noir en cette distribution. Veine cave. Veine jugulaire. Grosse veine Petite veine. Dégorger par des sangsues les veines… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
VEINE — s. f. Vaisseau, espèce de petit canal par lequel le sang, venant des artères, retourne au coeur. Il se dit quelquefois, au pluriel, de Tout le système des vaisseaux sanguins. Veine cave. Veine jugulaire. Veine médiane, céphalique, basilique. La… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VEINE — n. f. Vaisseau qui ramène le sang au coeur. Veine cave. Veine jugulaire. Veine porte. Il s’est rompu une veine. Ouvrir la veine, Saigner. On lui a ouvert la veine. VEINE se dit, par extension, surtout au pluriel, de Tout vaisseau sanguin. Le sang … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
