-
1 vieux
ou vieil (пред дума, започваща с гласна и нямо h), vieille adj. et n. (lat. vetulus, dimin. de vetus) 1. стар, възрастен; une vieille femme стара жена; un vieux mari съпруг, който е много по-възрастен от жена си; les vieilles gens старите хора; vieux crétin стар глупак; un vieux chêne стар дъб; s'habiller vieux обличам се така, че да изглеждам стар; il est plus vieux que той е по-възрастен от; 2. вехт, овехтял; стар; vieux meubles стари, овехтели мебели; vieille façade стара, олющена фасада; 3. излязъл от употреба, остарял; vieux mot стара дума (която не се употребява); 4. древен, старинен; le bon vieux temps доброто старо време; le vieil anglais староанглийски; 5. стар, отдавнашен; vieux loup de mer стар морски вълк; la vieille garde старата гвардия; vieux célibataire стар ерген; vieille fille стара мома; 6. m. възстар човек, старец; дядо; 7. m. воен., разг. ветеран; 8. f. стара жена, баба; 9. m.pl. разг. старите (за родителите); 10. mon vieux, ma vieille старче, приятелю (за обръщение към приятел); 11. f. зоол. зеленушка ( риба). Ќ Ant. jeune, juvénile ; frais, moderne, neuf, nouveau, récent; adolescent, enfant. Ќ vieux jeu позната шега; vieux comme Adam (comme Mathusalem, comme le monde, comme les rues, comme Hérode, comme les chemins) много стар; un vieux de la vieille воен. ветеран от войските на Наполеон; стар работник; sur ses vieux jours в старостта си; vin vieux отлежало вино; le vieux continent, le vieux monde Европа; vieille habitude стар, вкоренен навик; un coup de vieux внезапно състаряване. -
2 vieux-lille
m.inv. (de vieux et Lille, ville du nord de la France) вид сирене със силна миризма. -
3 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
4 birbe
m. (it. birbo "coquin", avec infl. de barbe) 1. ост., негат. старец; 2. разг., в съчет. vieux birbe досаден старец. -
5 briscard
m. (de brisque, "chevron d'un soldat rengage", o. i.) в. арго стар войник с нашивки на ръкава ( според прослужените години). Ќ vieux briscard разг. човек с голям опит. -
6 camarade
m., f. (du lat. camera "chambre") 1. другар, колега; camarade d'école съученик; camarade de classe съученик; 2. разг. приятел; un vieux camarade стар приятел; 3. другарю ( обръщение между членовете на социалистическите и комунистическите партии). Ќ Ant. inconnu, enuemi. -
7 crabe
m. (moy. néerl. krabbe ou de l'a. nord. krabbi, par le norm.) зоол. краб ( крив морски рак). Ќ un vieux crabe разг. стар инатлив човек; panier de crabes среда, в която всички се опитват да се очернят; marcher en crabe прен. вървя странично. -
8 démon
m. (lat. dњmonium) 1. демон, зъл дух, дявол; 2. злобен човек. Ќ démon de midi изкушение на плътта (у хората на средна възраст); comme un démon крайно, в крайна степен; réveiller les vieux démons извиквам в паметта си стари, мъчни спомени. -
9 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
10 gaga
adj. et n. (de gâteux) разг. вдетинен човек; un vieux gaga стар вдетинен човек. -
11 garçon
m. (probabl. frq. °wrakjo "vagabond, misérable") 1. момче; petit garçon момченце (от бебешка възраст до около дванадесетата си година); човек без опит и тежест; garçon manqué момиче, което се държи и облича като момче; grand garçon голямо момче; jeune garçon юноша; 2. момче, младеж, юноша, момък; lycée de garçons мъжки лицей; brave garçon момче на място; garçon remarquable забележителен младеж; 3. сервитьор, келнер, гарсон; 4. ост. чирак, помощник, служещ, момче прислужник; 5. ерген; rester garçon оставам ерген; ménage de garçon ергенска квартира; vieux garçon стар ерген; 6. в съчет. garçon d'honneur шафер. Ќ être bon garçon весел, приветлив съм; garçon d'ascenseur момче, обслужващо асансьор. -
12 jeton
m. (de jeter, au sens anc. de "calculer") 1. жетон, марка (за маркиране); 2. разг. удар. Ќ faux comme un jeton неискрен, двуличен човек; vieux jeton разг. старец, дъртак; jeton de présence жетон, срещу който членовете на управителен съвет на фирма получават възнаграждение за участието си в заседания; un faux jeton лицемер; avoir les jetons страхувам се; donner les jetons а qqn. предизвиквам страх у някого. -
13 jeune
adj. et n. (lat. juvenis) 1. млад; jeunes gens младежи; le jeune âge младостта; jeune fille девойка; mourir jeune умирам млад; faire plus jeune que son âge изглеждам по-млад от възрастта си; 2. младежки, свеж; s'habiller jeune обличам се младежки; 3. неопитен, твърде млад, незрял; être jeune dans le métier неопитен съм, нов съм в занаята; 4. m., f. юноша, девойка, младеж; 5. недостатъчен; c'est un peu jeune това не е съвсем достатъчно; 6. рядко малкото на животно; jeunes mariés младоженци. Ќ Ant. vieux, vieillard; âgé, doyen; caduc; aîné; ancien. -
14 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
15 juvénile
adj. (lat. juvenilis) младежки, юношески; ardeur juvénile младежки плам; la délinquance juvénile младежката престъпност. Ќ eau juvénile геол. вода от вулканичен или магматичен произход; hormone juvénile биол. хормон при насекомите, който контролира развитието им, снасянето на яйца и излизането от стадия на лаври. Ќ Ant. sénile, vieux. -
16 marcheur,
euse m., f. et adj. (de marcher) 1. пешеходец, бързоходец; 2. adj. който обича да върви. Ќ vieux marcheur, неодобр., ост., нар. стар вълк, ухажьор на жени. -
17 métier
m. (lat. ministerium, altéré en °misterium, par crois. avec mysterium) 1. занаят, професия; служба, специалност; avoir un bon métier имам добра професия; 2. изкуство, дарба; 3. стан; métier а tisser тъкачен стан; métier Jacquard жакардов стан; métier а tapisserie, а dentelle стан за тъкане на тапицерии, дантели. Ќ chacun son métier les vaches seront bien на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата; être du métier разбирам си от занаята; faire un vilain métier играя мръсна роля; faire métier de занимавам се с; faire son métier не се бъркам, дето не ми е работа; гледам си работата; homme de tout métier човек, който е готов на всичко, за да се отърве от нещо; le plus vieux métier du monde проституиране, проституция; sur le métier в действие; il n'y a pas de sot métier всяка професия е добра. -
18 neuf2,
ve adj. (lat. novus) 1. нов; неизтъркан; пресен; 2. прен. неопитен; être neuf2, dans le métier неопитен съм в професията си; 3. m. ново, новост; новак. Ќ Ant. vieux, ancien, usé; banal, éculé. -
19 nouveau,
nouvelle adj. (lat. novellus) (nouvel пред думи, които почват с гласна или нямо h; nouvel an, nouvel habitat); 1. нов; un nouveau, modèle нов модел; 2. друг; 3. непознат; нов, който се е появил отскоро; 4. неопитен; je suis encore fort nouveau, dans mes affaires все още съм съвсем неопитен в работата си; 5. m., f. новоприет; 6. adv. скорошно, откоро; 7. loc. adv. de nouveau, отново, пак; а nouveau, наново. Ќ le nouveau, monde Америка; le nouveau, Testament Новият завет; rien de nouveau, sous le soleil нищо особено, нищо ново; tout nouveau,, tout beau погов. всичко ново е хубаво. Ќ Ant. vieux, ancien, antique; banal, expérimenté. -
20 récent,
e adj. (lat. recens, entis) неотдавнашен, нов; photo récent,e снимка, правена неотдавна. Ќ passé récent, близко минало време. Ќ Ant. ancien, vieux.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
vieux — ● vieux nom masculin Ce qui est usagé, ancien : Ce n est pas avec du vieux qu on fait du neuf. ● vieux (expressions) nom masculin Familier. Coup de vieux, brusque et sensible vieillissement : Il a pris un sacré coup de vieux. ● vieux, vieille nom … Encyclopédie Universelle
vieux\ ou\ vieil — vieux [ vjø ] ou vieil [ vjɛj ] (plur. vieux ), vieille [ vjɛj ] adj. et n. • vieil 1080; vielz (XIe), vieux, anc. cas régime du plur.; lat. vetulus, dimin. de vetus … Encyclopédie Universelle
Vieux-Montreal — Vieux Montréal 45° 30′ 04″ N 73° 33′ 22″ W / 45.501095, 73.556026 … Wikipédia en Français
Vieux-montréal — 45° 30′ 04″ N 73° 33′ 22″ W / 45.501095, 73.556026 … Wikipédia en Français
Vieux — (franz. alt ) ist der Name mehrerer Gemeinden in Frankreich: Vieux (Calvados), Gemeinde im Département Calvados Vieux (Tarn), Gemeinde im Département Tarn mit Namenszusatz: Vieux Berquin, Gemeinde im Département Nord Vieux Boucau les Bains,… … Deutsch Wikipedia
Vieux-Nice — Vue d une partie du Vieux Nice Administration Pays … Wikipédia en Français
Vieux Anglais — (irlandais : Seanghaill) est le nom donné après coup aux descendants des colons qui arrivèrent en Irlande, après la conquête du pays au XIIe siècle, venant du Pays de Galles, de Normandie et d Angleterre. Ce nom fut créé à la fin du… … Wikipédia en Français
vieux, vieille ou vieil, vieille — ● vieux, vieille ou vieil, vieille adjectif (bas latin veclus, du latin classique vetulus, diminutif de vetus, vieux) Qui est très avancé en âge, dans la dernière période de sa vie : Un vieil homme. Un vieux cheval. Qui est marqué par la… … Encyclopédie Universelle
Vieux-Port (Marseille) — Vieux Port de Marseille Pour les articles homonymes, voir Vieux Port. Le Vieux Port (en occitan provençal lo Pòrt Vielh selon la norme classique ou lou Pouart Vièi selon la norme mistralienne) est un site de Marseille qui se trouve en bas de la… … Wikipédia en Français
Vieux-mareuil — La Belle dans le bourg de Vieux Mareuil Administration Pays France Région Aquitaine … Wikipédia en Français
Vieux-nice — Vue d une partie du Vieux Nice Administration Pays France … Wikipédia en Français
