-
1 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût.
См. также в других словарях:
Sur le cou-de-pied — (сюр ле ку де пьé, франц. – на щиколотке), положение вытянутой ступни работающей ноги на щиколотке опорной ноги (спереди или сзади). Г. К. Кузнецова … Балет. Энциклопедия
Battements sur le cou-de-pied ou frappés — ● Battements sur le cou de pied ou frappés mouvements simples qui amènent le talon de la jambe libre pliée sur le cou de pied, puis qui l en éloigne pour y revenir … Encyclopédie Universelle
Petits battements sur le cou-de-pied — ● Petits battements sur le cou de pied mouvements simples très rapides qui font passer alternativement le talon du pied libre devant et derrière la cheville de la jambe d appui … Encyclopédie Universelle
cou-de-pied — (kou de pié) s. m. 1° Terme d anatomie. Articulation de la jambe avec le pied. 2° Dans le langage ordinaire, partie antérieure et supérieure du pied, sur laquelle se noue ordinairement la chaussure. Au plur. Des cous de pied. REMARQUE L … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Cou-de-pied — Cheville (anatomie) Pour les articles homonymes, voir Cheville. Les ligaments de la partie interne de la cheville. La cheville ou cou de pied est l articulation qui relie la … Wikipédia en Français
PIED — Le pied, ou extrémité libre du membre inférieur, présente chez l’homme une disposition unique. Certes, une analyse superficielle risquerait de le considérer comme une structure en régression. Le pied est, en effet, un assemblage d’éléments osseux … Encyclopédie Universelle
cou — [ ku ] n. m. • col XIe; lat. collum 1 ♦ Partie du corps (de certains vertébrés) qui unit la tête au tronc. ⇒vx col. Le cou de la girafe. Prendre un chat par la peau du cou. « Le héron au long bec emmanché d un long cou » (La Fontaine). ♢… … Encyclopédie Universelle
cou — ou col (kou ou COL) s. m. 1° La partie du corps qui unit la tête au tronc. • Le héron au long bec emmanché d un long cou, LA FONT. Fabl. VII, 4. • Voyez un peu ce cou d ivoire s arrondir sur ces belles épaules, MARMONT. Contes moraux,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
pied — PIED. s. m. Partie du corps de l animal, qui est jointe à l extremité de la jambe, & qui luy sert à se soustenir & à marcher. Pied droit. pied gauche. les doigts du pied. les ongles du pied. le cou du pied. la cheville du pied. la plante des… … Dictionnaire de l'Académie française
Sur les pointes — Pointes Pour les articles homonymes, voir Pointe. Une paire de pointes aujourd hui. Le travail sur les pointes ou en pointe (pour respecter la te … Wikipédia en Français
PIED — s. m. La partie du corps de l homme, qui est jointe à l extrémité de la jambe, et qui lui sert à se soutenir et à marcher. Pied droit. Pied gauche. Les doigts du pied. Les ongles du pied. Le cou de pied. La cheville du pied. La plante des pieds.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
