-
1 verdict
{'və:dikt}
1. решение
присъда (на жури), sealed VERDICT писмено решение на жури, предадено на секретаря на съда
special VERDICT решение, в което са изложени фактите и доказателствата и се предоставя на съда да се произнесе
to bring in/return a VERDICT of guilty/not guilty юр. признавам за виновен/невиновен
2. мнение, преценка, решение, присъда
to pass a VERDICT on изказвам мнение по, съдя
the VERDICT of the people думата на народа
the popular VERDICT общото мнение
the doctor has not yet given his VERDICT докторът не се e произнесъл още
my VERDICT differs from yours аз не мисля като вас, на друго мнение съм* * *{'vъ:dikt} n 1. решение; присъда (на жури), sealed verdict писмено* * *съждение; решение; присъда;* * *1. my verdict differs from yours аз не мисля като вас, на друго мнение съм 2. special verdict решение, в което са изложени фактите и доказателствата и се предоставя на съда да се произнесе 3. the doctor has not yet given his verdict докторът не се e произнесъл още 4. the popular verdict общото мнение 5. the verdict of the people думата на народа 6. to bring in/return a verdict of guilty/not guilty юр. признавам за виновен/невиновен 7. to pass a verdict on изказвам мнение по, съдя 8. мнение, преценка, решение, присъда 9. присъда (на жури), sealed verdict писмено решение на жури, предадено на секретаря на съда 10. решение* * *verdict[´və:dikt] n 1. юрид. решение на съд, присъда, вердикт; open \verdict решение, при което не се посочва престъпникът; partial \verdict решение, при което подсъдимият се счита за виновен само отчасти; privy ( sealed) \verdict писмено решение, предадено на секретаря на съда (когато съдът се е оттеглил по време на съвещанието на съдебните заседатели); special \verdict решение, в което се излагат доказани факти, по които съдът прави заключение; to bring in ( return) a \verdict of guilty ( not guilty) признавам за виновен (невинен); 2. мнение, съждение, решение, присъда; to pass a \verdict on изказвам мнение по, съдя; the \verdict of the people думата на народа; the popular \verdict общото мнение.
См. также в других словарях:
special verdict — see verdict Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. special verdict … Law dictionary
Special verdict — Special Spe cial, a. [L. specialis, fr. species a particular sort, kind, or quality: cf. F. sp[ e]cial. See {Species}, and cf. {Especial}.] 1. Of or pertaining to a species; constituting a species or sort. [1913 Webster] A special is called by… … The Collaborative International Dictionary of English
Special verdict (England and Wales) — In English law, a special verdict is a verdict by a jury that pronounces on the facts of the case but does not draw the ultimate inference of whether the accused is guilty or not. It is then for the judge to apply the law and to convict or acquit … Wikipedia
special verdict — noun a verdict rendered on certain specific factual issues posed by the court without finding for one party or the other • Ant: ↑general verdict • Topics: ↑law, ↑jurisprudence • Hypernyms: ↑verdict, ↑finding of fact … Useful english dictionary
special verdict — A verdict finding the facts, in response to interrogatories submitted to it, without a conclusion as to the party prevailing in the case, such being left to the determination by the court upon the application of the law to the facts as found by… … Ballentine's law dictionary
verdict — ver·dict / vər dikt/ n [alteration (partly conformed to Medieval Latin veredictum ) of Anglo French veirdit statement, finding, verdict, from Old French veir true (from Latin verus ) + dit saying, from Latin dictum] 1: the usu. unanimous finding… … Law dictionary
special interrogatory — n: an interrogatory addressed to a jury seeking a determination of a specific issue or issues of ultimate fact for the purpose of testing the deliberations and conclusions of the jury for consistency with the general verdict or when the court… … Law dictionary
Special — Spe cial, a. [L. specialis, fr. species a particular sort, kind, or quality: cf. F. sp[ e]cial. See {Species}, and cf. {Especial}.] 1. Of or pertaining to a species; constituting a species or sort. [1913 Webster] A special is called by the… … The Collaborative International Dictionary of English
Special administration — Special Spe cial, a. [L. specialis, fr. species a particular sort, kind, or quality: cf. F. sp[ e]cial. See {Species}, and cf. {Especial}.] 1. Of or pertaining to a species; constituting a species or sort. [1913 Webster] A special is called by… … The Collaborative International Dictionary of English
Special agency — Special Spe cial, a. [L. specialis, fr. species a particular sort, kind, or quality: cf. F. sp[ e]cial. See {Species}, and cf. {Especial}.] 1. Of or pertaining to a species; constituting a species or sort. [1913 Webster] A special is called by… … The Collaborative International Dictionary of English
Special bail — Special Spe cial, a. [L. specialis, fr. species a particular sort, kind, or quality: cf. F. sp[ e]cial. See {Species}, and cf. {Especial}.] 1. Of or pertaining to a species; constituting a species or sort. [1913 Webster] A special is called by… … The Collaborative International Dictionary of English
