-
1 sonner
v. (lat. sonare, de sonus) I. v.intr. 1. звъня, бия, звуча; le téléphone sonne телефонът звъни; on a sonné, va ouvrir звънна се, отиди да отвориш; 2. произнасям ясно; faire sonner le t de net произнасям ясно t в думата net; 3. вибрирам, отеквам; II. v.tr. 1. звъня ( със звънец), бия (камбана, звънец, аларма); 2. звъня, викам със звънец някого; 3. съобщавам със звънене (час и др.); 4. нар. удрям някого силно по главата, зашеметявам. Ќ sonner creux кух, празен съм; on ne vous a pas sonné! не се бъркайте там, където не ви е работата! -
2 alarme
f. (it. all'arme "aux armes") 1. тревога, аларма; 2. прен. безпокойство, тревога, уплаха. Ќ donner (sonner) l'alarme обявявам тревога; jeter, mettre l'alarme dans le camp съобщавам появата на врага. Ќ Ant. tranquillité. -
3 branle
m. (de branler) 1. ост. клатене, люлеене; 2. прен. раздвижване, подтикване, пулсиране; mettre qqn. en branle възбуждам, давам подтик на някого за нещо; подтик, тласък, замах; 3. ост. народен танц, хоро. Ќ sonner en branle бия с всичка сила камбана, камбани. -
4 branle-bas
m.inv. (ordre de mettre bas les branles "hamacs", qui étaient sur les entreponts, pour se disposer au combat) 1. воен., мор. подготовка за морска битка; sonner le branle-bas бия тревога за бой; branle-bas de matin подготовка за сутрешна морска битка; 2. прен. суматоха, разбъркване, бъркотия. -
5 chamade
f. (it. chiamare "appeler") ост. сигнал с барабан и тръба за предаване от страна на обсадените; battre (sonner) la chamade давам знак за предаване; отстъпвам; предавам се. Ќ battre la chamade бия силно (за сърце, което изживява емоция). -
6 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
7 cloche1
f. (bas lat. clocca, mot celt. d'Irlande) 1. камбана; 2. звънец; 3. стъклен похлупак; cloche1 а fromage похлупак за сирене; cloche1 de métal метален похлупак за запазване на ястие топло; 4. разг., ост. глава. Ќ déménager а la cloche1 de bois разг. изнасям се тихомълком, без да платя наема; qui n'entend qu'une cloche1 m'entend qu'un son погов. не трябва да се слуша само едната страна; sonner les cloche1s а qqn. мъмря строго някого; cloche1 а plongeur водолазен звънец; кесон под налягане; chapeau cloche1 дамска шапка с форма на камбана, без периферия; jupe cloche1 клош-пола; paletot cloche1 палто клош, което не е стеснено в талията; se taper la cloche1 ям добре. -
8 consoner
v.intr. (du lat. cum et sonare "sonner") 1. образувам съзвучие; 2. съчетавам се, хармонирам. -
9 curée
f. (de cuir "peau du cerf") 1. лов. части от дивеча, които се дават на ловджийските кучета; 2. прен. втурване към плячката, към мястото на някого, когато той падне от него. Ќ sonner la curée давам сигнал за кучетата, които ще ядат остатъците от дивеча. Ќ Hom. curé, curer. -
10 débuché
ou débucher m. (de débucher) моментът, в който дивечът излиза от гората; sonner le débuché съобщавам излизането, появата на дивеча. -
11 générale
f. (de général2) 1. генералша, жена на генерал; 2. жена, която оглавява (религиозен орден); 3. воен. обща тревога; sonner la générale свиря, бия тревога; 4. театр. генерална репетиция. -
12 picaillons
m. pl. (de l'a. fr. piquar "sonner, tinter", rad. lat. °pikkare) нар. пари, парички. -
13 sonnaille
f. (de sonner) 1. звънец (на шия на добитък); 2. разш. звън; звънтене ( от звънци). -
14 sonnailler2
v.intr. (de sonner) звъня. -
15 sonnant,
e adj. (de sonner) който звъни, бие; horloge sonnant,e часовник, който бие ( на кръгъл или половин час). Ќ espèces sonnant,es метални монети. -
16 sonné,
e adj. (de sonner) 1. оповестен чрез звънене; il est midi sonné, точно обяд е; 2. навършен; il a soixante ans bien sonné,s той има навършени точно шестдесет години; 3. разг. ударен, повален от удар; 4. прен., разг. луд, пернат; il est complètement sonné, той е напълно побъркан. -
17 sonnerie
f. (de sonner) 1. камбанен звън; 2. всички камбани на една църква; 3. звънец (на часовник, сигнална инсталация и др.); 4. воен. тръбене, сигнал на тръба; 5. алармена система. -
18 sonnette
f. (de sonner) 1. звънец, звънче; 2. звън, звънене. Ќ serpent а sonnettes гърмяща змия. -
19 sonneur
m. (de soner, puis sonner) 1. звънар, клисар; 2. ост. тръбач. Ќ dormir comme un sonneur спя като заклан. -
20 tocsin
m. (a. provenç. tocasenh, de toca "touche" et senh "cloche", du lat. signum) камбанен звън за тревога; sonner le tocsin бия тревога.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
sonner — [ sɔne ] v. <conjug. : 1> • suner 1080; lat. sonare, de sonus I ♦ V. intr. 1 ♦ Produire le son qui leur est propre, en parlant de certains instruments à vent (cuivres). Le cor, la trompette sonnent. Instrument qui sonne bien. Par anal. Les… … Encyclopédie Universelle
sonner — Sonner. v. n. Rendre un son. Les cloches sonnent. cet escu est faux, faites le sonner, vous verrez qu il ne vaut rien. l horloge vient de sonner. voilà midy qui sonne, cela sonne creux. j entends sonner la trompette. il son ne bien de la… … Dictionnaire de l'Académie française
Sonner — ist der Familienname folgender Personen: Danny Sonner (* 1972), nordirischer Fußballspieler Franz Sonner (1879–1946), deutscher Politiker (Zentrum) Siehe auch Sønner Diese Seite ist eine … Deutsch Wikipedia
sonner — Sonner, Sonare, Recinere. Sonner diversement, Discrepare. Faire sonner une corde, Elicere sonum neruorum. Quand l or, l argent, airain, fer, estain, et semblables sonnent, Tinnire. Sonner aucun, pour appeler. Airains sonnans, Tinnula aera … Thresor de la langue françoyse
Sønner — (Sons) est un film dramatique norvégien réalisé par Erik Richter Strand, sorti en 2006. Sommaire 1 Synopsis 2 Commentaire 3 Distribution 4 Lien externe … Wikipédia en Français
Sonner — Sonner, s. Soner … Pierer's Universal-Lexikon
sonner — obs. comp. of soon adv … Useful english dictionary
sonner — (so né) v. n. 1° Rendre un son. Les cloches sonnent. Ce tonneau sonne creux. • Il marchait d un pas relevé, Et faisait sonner sa sonnette, LA FONT. Fabl. I, 4. • Chères soeurs, n entendez vous pas Des cruels Tyriens la trompette qui sonne ? … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SONNER — v. n. Rendre un son. Les cloches sonnent. Cet écu est faux ; faites le sonner, vous verrez qu il ne vaut rien. Cela sonne creux. J entends sonner la trompette. Sonner de la trompette, de la trompe, du cor, ou absolument, Sonner, Faire rendre… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SONNER — v. intr. Rendre un son. Les cloches sonnent. J’entends sonner la trompette. La pendule sonne. Sonner de la trompette, de la trompe, du cor ou absolument Sonner, Faire rendre des sons à ces instruments. Il sonne bien du cor. Ces piqueurs sonnent… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
sonner — vt. /vi., tinter : san nâ (Cordon 083, Mésigny, Saxel 002, Thônes 004, Villards Thônes), senâ (Compôte Bauges 271b, Notre Dame Bellecombe) / eu (271a), SoNÂ (Albanais 001b, Annecy 003b, Bellecombe Bauges, Compôte Bauges, Montagny Bozel, Morzine… … Dictionnaire Français-Savoyard
