-
1 crier
v. (lat. pop. °critare, contract. de quiritare "appeler les citoyens au secours") I. v.intr. 1. викам, крещя; пискам; crier au secours викам на помощ; crier а tue-tête викам с цяло гърло; 2. оплаквам се, протестирам; 3. викам силно, карам се; 4. скърцам, издавам неприятен звук; II. v.tr. 1. разгласявам, обявявам високо; crier une nouvelle разгласявам новина; 2. крещя, извиквам, изкрещявам; crier un ordre изкрещявам заповед; crier а qqn. de se taire извиквам на някого да млъкне; 3. рекламирам стока, като викам по улиците ( за амбулантен търговец). Ќ sans crier gare разг. без предупреждение; crier des meubles юр. продавам мебели на публичен търг; crier famine оплаквам се от глада; crier misère оплаквам се от мизерията. Ќ Ant. chuchoter. -
2 voler1
v. (lat. volare) I. v.intr. 1. летя, хвърча, хвръквам; voler1 а haute altitude летя на голяма височина; la balle vole vite куршумът лети бързо; 2. прен. движа се много бързо, тичам, летя; son cheval volait vite конят му се движеше много бързо; voler1 au secours de qqn. притичвам се на помощ на някого; 3. разпространявам се бързо, voler1 de bouche en bouche разпространявам се от уста на уста; 4. лит. минавам бързо, летя; le temps vole vite времето лети бързо; II. v.tr. ост. гоня, преследвам ( за граблива птица). Ќ voler1 de ses propres ailes действам самостоятелно; vouloir voler1 avant d'avoir des ailes искам да правя нещо преди да имам средствата за това; voler1 en éclats пръсвам се на парчета; разбивам се; voler1 au secours de la victoire действам само тогава, когато съм сигурен, че ще има успех, постигнат от другите. -
3 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
4 appeler
v. (lat. appellare) I. v.tr. 1. наричам, назовавам, именувам, кръщавам (с име новородено); 2. викам, повиквам; зова; appeler au secours викам за помощ; 3. удостоявам с назначение; 4. призовавам, апелирам за нещо; 5. желая, стремя се към; 6. изисквам; ce sujet appelle toute votre attention темата изисква цялото ви внимание; 7. водя след себе си, предизвиквам; le mensonge apelle le mensonge лъжата води след себе си друга лъжа; II. v. pron. s'appeler 1. наричам се, казвам се, именувам се; comment vous appelez-vous? как се казвате? 2. викам се, призовавам се. Ќ appeler en justice давам под съд; appeler qqn. en témoignage (а témoin) призовавам някого за свидетел; appeler sous les drapeaux воен. свиквам в армията. Ќ Ant. chasser, congédier, expulser, renvoyer. -
5 boîte
f. (lat. pop. °buxida, class. pyxis) 1. кутия; ковчеже; boîte aux lettres кутия за писма, пощенска кутия; boîte de secours кутия с лекарства за първа помощ; boîte de vitesses скоростна кутия; boîte en carton картонена кутия, кашон; boîte а outils купа за инструменти; boîte а ordures кошче за боклук; boîte d'allumettes кутия кибрит; boîte а musique музикална кутия; boîte crânienne черепна кутия; 2. магазин на филмова камера; 3. арго гимназия; 4. разг. място, където се работи (фирма, предприятие); 5. увеселително заведение; boîte de nuit нощно увеселително заведение. Ќ mettre qqn. en boîte разг., прен. подигравам се с някого, пращам го за зелен хайвер; boîte postale пощенска кутия на частно лице или предприятие, която се намира в сградата на пощата (съкращение в кореспонденцията В.Р.); boîte noire черна кутия на самолет; boîte de dérivation разпределителна кутия (в електрическа верига); c'est dans la boîte това е заснето на лента. -
6 délaissement
m. (de délaisser) 1. изоставяне, напускане; 2. изоставеност, занемареност, напуснатост; 3. безпомощност. Ќ Ant. aide, appui, soutien, secours. -
7 inespéré,
e adj. (de in- et espéré) неочакван, ненадеен; secours inespéré, неочаквана помощ. -
8 invoquer
v.tr. (lat. invocare) 1. викам на помощ; призовавам; invoquer le secours de qqn. искам помощта на някого; 2. прен. прибягвам към нещо; призовавам; invoquer une loi призовавам закон. -
9 non-assistance
f. (de non et assistance) юр. престъпление, простъпка, състояща се в нежелание за помощ; non-assistance а personne en danger нежелание за помощ при опасност. Ќ Ant. assistance, secours. -
10 poste2
m. (it. posto, de posta) 1. пост, стража, пункт; poste2 avancé преден пост; poste2 de commandement команден пункт; poste2 d'observation наблюдателен пункт; poste2 médical, poste2 de secours санитарен пост (пункт); poste2 de police полицейски участък; poste2 frontier граничен пост; poste2 de distribution диспечерски пункт; 2. пост, страж, часовой; relever un poste2 сменям часовой; 3. станция, пункт; poste2 d'essence бензинова станция; 4. пост, длъжност; poste2 de direction ръководен пост; 5. всяка една от операциите, вписани в счетоводна книга; 6. икон. разпределение на бюджета. Ќ poste2 de T. S. F. радиоапарат, радиоприемник; poste2 téléphonique телефонен апарат, телефон. -
11 réclamer
v. (lat. reclamare "clamer") I. v.tr. 1. настойчиво искам; 2. настоятелно моля; réclamer le secours настойчиво моля за помощ; 3. искам, изисквам; il réclame que vous veniez той иска вие да дойдете; réclamer sa part изисквам своя дял; ce travail réclame beaucoup de soin тази работа изисква много грижи; II. v.intr. 1. възразявам, протестирам; réclamer contre la servitude протестирам срещу робството; 2. застъпвам се за; réclamer en faveur de qqn. застъпвам се в полза на някого; se réclamer осланям се на някого, позовавам се на. -
12 roue
f. (lat. rota) 1. колело; véhicule а deux roues превозно средство на две колела; roue dentée зъбчато колело; 2. гимн. колело, премятане; 3. ист. колело за измъчване, за разчекване; 4. сплеснат цилиндричен предмет, приличащ на колело; en roue libre спокойно, без да се назорвам. Ќ la cinquième roue d'un carosse деветата дупка на кавала; se graisser les roues пия (алкохол); être au plus haut de la roue намирам се в най-изгодно положение; être sur la roue изпитвам силно страдание, болка, безпокойство; la roue de la fortune превратностите на съдбата; sur les chapeaux de roues с най-голяма скорост; roue de secours резервна гума на автомобил; pousser а la roue помагам на някого да успее; подпомагам развитието на процес; roue hydraulique d'un moulin а eau водно колело на воденица; roue de loterie колело за изтегляне на лотариен номер; faire la roue правя премятане, колело (за гимнастик); разтварям и повдигам опашката си (за паун); пъча се, искам да съблазня ( за мъжкар). Ќ Hom. roux. -
13 secourisme
m. (de secours) първа помощ; спасителна служба. -
14 secouriste
m., f. (de secours) член на спасителна служба. -
15 sortie
f. (de sortir) 1. излизане, тръгване; sortie d'un personnage излизане на героя на сцена; la sortie des ouvriers тръгването от работа на работниците; 2. появяване; показване, поникване; 3. изход; врата за изход; sortie de secours авариен изход; 4. износ; droit de sortie експортно право; 5. нападка; faire une sortie contre qqn. нападам някого с думи; 6. воен. нападение; avion qui fait une sortie самолет, който извършва нападение; 7. разходка; une sortie pour prendre l'air разходка за чист въздух; être de sortie разг. имам намерение да излизам (из нощни заведения); 8. публикуване, излизане на публикация; la sortie d'un livre излизането на книга; 9. изпускане, изтичане; sortie des gaz изтичане на газове; 10. техн. операция, при която се изпълнява желаната команда (от компютър, сметачна машина и др.); 11. топла дреха; sortie de bain халат за след баня; 12. loc.prép. а la sortie de на излизане от. -
16 subvenir
v.tr.ind. (lat. subvenire "venir au secours de") помагам, идвам на помощ; задоволявам. -
17 succursale
f. (du lat. médiév. succursus "secours", de succurrere "aider, secourir") филиал, клон.
См. также в других словарях:
secours — [ s(ə)kur ] n. m. • XIIIe; succors 1080; lat. succursum, de succurrere → secourir, succursale 1 ♦ Tout ce qui sert à qqn pour sortir d une situation difficile, pressante (danger, besoin) et qui vient d un concours extérieur. ⇒ 1. aide, appui,… … Encyclopédie Universelle
secours — Secours. s. m. v. Aide, assistance dans le besoin. Grand secours. petit secours. secours considerable. foible secours. puissant secours. prompt secours. secours lent, tardif. secours necessaire. secours divin. secours humain. secours d argent.… … Dictionnaire de l'Académie française
secours — Secours, Auxilium, Subsidium, Suppetiae. Le secours d Espagne, Serum auxilium. B. Secours estranger, Auxiliares copiae. Appeler à son secours, Inuocare. Requerir aucun à son secours, Quiritare, vel Quiritari, Subsidium inuocare. Demander secours … Thresor de la langue françoyse
Secours — Porté au Québec, c est une déformation de Saucourt, nom de famille présent en Champagne Ardenne et en Lorraine, désignant celui qui est originaire d une localité ainsi appelée. On pensera notamment au village de Saucourt (commune de Doulaincourt… … Noms de famille
Secours — Premiers secours Symbole des secours médicaux pré hospitaliers … Wikipédia en Français
SECOURS — s. m. Aide, assistance dans le besoin. Grand secours. Secours considérable. Faible secours. Puissant secours. Prompt secours. Secours lent, tardif. Secours nécessaire. Secours divin. Secours humain. Secours d argent, d hommes, de vivres. Aller au … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
secours — (se kour ; l s ne se lie pas ; cependant quelques uns la lient : des se kour z habiles) s. m. 1° Ce qui sert dans un cas pressant pour en sortir. • Il ne faut pas tant d art pour conserver ses jours ; Et, grâce aux dons de la nature, La main… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SECOURS — n. m. Aide, assistance dans le danger, dans le besoin. Prompt secours. Secours lent, tardif. Secours divin. Secours d’argent, d’hommes, de vivres. Aller, courir, accourir au secours. Il est venu à mon secours. Prêter secours. Refuser, accorder,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
secours — nm. sèkor (Beaufort, Chambéry.025, Montendry, Saxel, Thônes.004), skor (004, Arvillard.228), skò (Albanais.001.BEA., Annecy.003), skour (Giettaz), seukòrt (St Martin Porte), R. l. succursu. A1) secours, appui : épanda nf. (Taninges). E. : Lit.… … Dictionnaire Français-Savoyard
secours — səˈku̇(ə)r noun (plural secours “) Etymology: Middle French, from Old French secors, sucors more at succor : aid, assistance, succor … Useful english dictionary
Secours Populaire — français Pour les articles homonymes, voir SPF. Logo de Secours populaire français Contexte général Champs d action … Wikipédia en Français
