-
1 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
2 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
3 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
4 étrier
m. (frq. °streup "courroie qui servant d'étrier") 1. стреме; 2. желязна скоба на гинекологична маса за поддържане на краката. Ќ avoir toujours le pied а l'étrier винаги съм на път; avoir le pied а l'étrier на път съм да успея; être ferme sur ses étriers твърд съм в убежденията си; le coup de l'étrier пия чаша преди тръгване; tenir l'étrier а qqn. подпомагам някого; perdre, quitter, vider ses étriers изгубвам доверие, благоразположение към себе си.
См. также в других словарях:
PIED — Le pied, ou extrémité libre du membre inférieur, présente chez l’homme une disposition unique. Certes, une analyse superficielle risquerait de le considérer comme une structure en régression. Le pied est, en effet, un assemblage d’éléments osseux … Encyclopédie Universelle
tenir — [ t(ə)nir ] v. <conjug. : 22> • Xe; lat. pop. °tenire, class. tenere I ♦ V. tr. 1 ♦ Avoir (un objet) avec soi en le serrant afin qu il ne tombe pas, ne s échappe pas. Tenir son chapeau à la main. « Il tenait un luth d une main, De l autre… … Encyclopédie Universelle
pied — PIED. s. m. Partie du corps de l animal, qui est jointe à l extremité de la jambe, & qui luy sert à se soustenir & à marcher. Pied droit. pied gauche. les doigts du pied. les ongles du pied. le cou du pied. la cheville du pied. la plante des… … Dictionnaire de l'Académie française
tenir — à fable, Pro fabula ac nugis habere. Herberay au prologue de Josephe, Dont plusieurs Romans parlent et escrivent si loing de la verité, que toute personne de bon esprit le doit tenir plus à fable qu autrement. Tenir, Tenere. Tenir à perdu, c est… … Thresor de la langue françoyse
pied — (pié. Le d ne se lie guère que dans : mettre pied à terre, dites pié ta terre ; tenir pied à boule, dites pié ta boule ; armé de pied en cap, dites piétan kap ; mais, du temps de Chifflet, Gramm. p. 213, la prescription de ne jamais prononcer le… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
PIED — s. m. La partie du corps de l homme, qui est jointe à l extrémité de la jambe, et qui lui sert à se soutenir et à marcher. Pied droit. Pied gauche. Les doigts du pied. Les ongles du pied. Le cou de pied. La cheville du pied. La plante des pieds.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
tenir — (te nir), je tiens, tu tiens, il tient, nous tenons, vous tenez, ils tiennent ; je tenais ; je tins, nous tînmes ; je tiendrai ; je tiendrais ; tiens, qu il tienne, tenons ; que je tienne, que nous tenions, que vous teniez, qu ils tiennent ; que… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
PIED — n. m. La partie du corps de l’homme qui est à l’extrémité de la jambe et qui lui sert à se soutenir et à marcher. Pied droit. Pied gauche. Les doigts du pied. Les ongles du pied. Le cou de pied. La cheville du pied. La plante des pieds. Marcher… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
TENIR — v. a. ( Je tiens, tu tiens, il tient ; nous tenons, vous tenez, ils tiennent. Je tenais. Je tins. J ai tenu. Je tiendrai. Je tiendrais. Tiens, tenez. Que je tienne. Que je tinsse. Tenant. Tenu. ) Avoir à la main, avoir entre les mains. Tenir un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
tenir — I. TENIR. v. act. Avoir à la main, avoir entre les mains. Tenir un livre. tenir une espée. tenez bien cela. tenez le ferme. je le tiens bien, il ne m eschapera pas. tenir quelqu un par le bras, par le corps. se tenir les costez de rire. tenir les … Dictionnaire de l'Académie française
sur — 1. sur [ syr ] prép. • 1080; sovre Xe; sore 980; la forme sur vient d un crois. avec sus; lat. super ou supra I ♦ Marquant la position « en haut » ou « en dehors » … Encyclopédie Universelle
