-
1 sécher
v. (lat. siccare, de siccus "sec") I. v.tr. 1. суша; изсушавам; 2. пресушавам (за река, езеро); 3. sécher un cours, la classe уч. арго отсъствам от клас, избягвам от часовете; II. v.intr. 1. съхна, изсъхвам, пресъхвам; 2. прен. чезна (от мъка, скръб); 3. разг. не мога да отговоря, затруднен съм; se sécher суша се, изсушавам се. Ќ sécher sur pied изпитвам отчаяние, тормозя се. Ќ Ant. arroser, détromper, humecter, imbiber, inonder, mouiller. -
2 antisèche
f. (de anti- et sécher) уч. арго пищов за преписване на изпит. -
3 arroser
v.tr. (bas lat. arrorare, de ros "rosée") 1. поя, напоявам, поливам; 2. напръсквам, опръсквам; навлажнявам; 3. намазвам; arroser un poulet de beurre намазвам пиле с масло (за пържене и др.); 4. почерпвам, подкупвам; залъгвам; 5. arroser son repas d'in bon vin придружавам яденето си с вино; 6. в. арго бомбардирам; 7. заливам, покривам с информация от масмедиите. Ќ arroser ses galons пия по случай повишение; arroser qqn. разг. давам пари на някого; s'arroser поливам се, напоявам се. Ќ Ant. sécher, assécher, dessécher, drainer. -
4 assécher
v.tr. (de a- et sècher) изсушавам, пресушавам; assécher une citerne пресушавам цистерна; s'assécher изсъхвам, пресъхвам. -
5 dessécher
v.tr. (de dés- et sécher) 1. пресушавам, изсушавам; 2. изтънявам; правя по-тънък; 3. прен. закоравявам; se dessécher съхна, вехна, линея, чезна. Ќ Ant. mouiller, humidifier; attendrir, émouvoir. -
6 imbiber
v.tr. (lat. imbibere) напоявам, намокрям, наквасвам; imbiber une éponge напоявам гъба; s'imbiber v. pr. 1. напоявам се; 2. разг. напивам се здраво. Ќ Ant. assécher, essuyer, sécher. -
7 inonder
v.tr. (lat. inundare) 1. наводнявам, заливам; 2. прен. потопявам, окъпвам; inonder un pays de sang потопявам страна в кръв; 3. прен. нахълтвам, нахлувам; s'inonder мокря се много; s'inonder de parfum напръсквам се с много парфюм. Ќ Ant. assécher, sécher. -
8 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
9 séchage
m. (de sécher) сушене, изсушаване. -
10 sèche-cheveux
m.inv. (de sécher et cheveu) сешоар. -
11 sèche-linge
m.inv. (de sécher et linge) машина за сушене на дрехи. -
12 sécherie
f. (de sécher) сушилня. -
13 sécheur
m. (de sécher) съоръжение за сушене. -
14 sécheuse
f. (de sécher) машина, уред за сушене. -
15 séchoir
m. (de sécher) 1. сушилник, сушилня; séchoir а tabac сушилня за тютюн; 2. сешоар; séchoir électrique електрически сешоар. -
16 siccatif,
ve adj. (bas lat. siccativus, de siccare "sécher") 1. който предизвиква бързо съхнене, сикативен; 2. m. сикатив. -
17 tarir
v. (frq. °tharrjan "sécher") I. v.tr. 1. изсушавам, пресушавам; tarir un puits пресушавам кладенец; 2. прен. прекратявам; II. v.intr. 1. пресъхвам, изчезвам; source qui tarit извор, който пресъхва; 2. прен. спирам, преставам; se tarir изчерпвам се. Ќ tarir les larmes а qqn. успокоявам някого.
См. также в других словарях:
sécher — [ seʃe ] v. <conjug. : 6> • XIIe; sechier 1170; lat. siccare, de siccus « sec » I ♦ V. tr. 1 ♦ Rendre sec. ⇒ déshydrater, dessécher. « Comme tombe une fleur que la bise a séchée » (Malherbe). ⇒ 1. flétrir; faner. Le froid sèche la peau.… … Encyclopédie Universelle
secher — Secher. v. a. Rendre sec. Le soleil seche les prairies. le grand hasle seche les fleurs. le vent seche les chemins. On dit, Secher des raisins, secher du linge, pour dire, Faire secher des raisins, faire secher du linge. Et on dit absolument en… … Dictionnaire de l'Académie française
Secher — (spr. ßecker), Vilhelm Adolf, dän. Rechtshistoriker, geb. 17. Aug. 1851 bei Aalborg, wurde 1885 in Kopenhagen zum juristischen Doktor promoviert, 1875 Archivassistent daselbst, 1892 Chef des seeländischen Provinzialarchivs, 1897 Hardesvogt auf… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Sécher les larmes de quelqu'un — ● Sécher les larmes de quelqu un apaiser son chagrin … Encyclopédie Universelle
Sécher sur pied — ● Sécher sur pied s ennuyer, se morfondre … Encyclopédie Universelle
Sécher sur quelque chose — ● Sécher sur quelque chose en Suisse, travailler, réfléchir sur ; plancher sur quelque chose … Encyclopédie Universelle
şecher — şechér s.n. (reg.) zahăr. Trimis de blaurb, 06.02.2007. Sursa: DAR … Dicționar Român
secher — Secher, voyez Seicher … Thresor de la langue françoyse
sécher — (sè ché ; la syllabe sé prend un accent grave, quand la syllabe qui suit est muette : je sèche, excepté au futur et au conditionnel : je sécherai, je sécherais) v. a. 1° Rendre sec. Sécher ses vêtements mouillés par la pluie. Le grand hâle… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SÉCHER — v. a. Rendre sec. Le soleil sèche les prairies. Le grand hâle sèche les fleurs. Le vent sèche les chemins. On l emploie quelquefois avec le pronom personnel. Ils se mirent au soleil, ils se mirent devant le fou, pour se sécher. Il signifie… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SÉCHER — v. tr. Rendre sec. Le soleil sèche les prairies. Le vent sèche les chemins. Ils se mirent devant le feu pour se sécher. Fig., Sécher les larmes, les pleurs, Faire cesser l’affliction. Elle eut bientôt séché ses larmes. Le temps séchera vos pleurs … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
