-
1 route
f. (lat. médiév. rupta, ellipse de via rupta, lat. class. rumpere viam "ouvrir un passage") 1. път; шосе; grande route главен път, главно шосе; route de montagne планински път; revêtement d'une route настилка на пътм 2. път, пътуване, ходене; perdre la route изгубвам пътя; faire route vers Paris пътувам към Париж; pendant la route по време на пътуването; 3. ход, обиколка, път, изминато разстояние. Ќ faire fausse route сбърквам пътя; мамя се, заблуждавам се; tailler la route отивам си, тръгвам; tenir la route върви (за проект); arriver а Genève par la route пристигам в Женева с автомобил; faire de la route пътувам много по пътищата; faire la route тръгвам на път без много средства (най-често на стоп); mettre en route пукскам в движение (машина, двигател); започвам (сделка, работа). -
2 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит.
См. также в других словарях:
Se faire pendant — ● Se faire pendant être en parfaite symétrie … Encyclopédie Universelle
faire — 1. (fê r) Au XVIe Siècle, d après Bèze, les Parisiens prononçaient à tort fesant au lieu de faisant ; c est cette prononciation des Parisiens, condamnée alors, qui a prévalu ; on prononce aujourd hui fe zan, fe zon, fe zê, fe zié), je fais, tu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
pendant — 1. pendant, ante [ pɑ̃dɑ̃, ɑ̃t ] adj. • 1138; de pendre 1 ♦ Qui pend. Les jambes pendantes, les bras pendants. ⇒ ballant. Les chiens halètent, la langue pendante. Oreilles pendantes d un animal. ⇒ tombant. Archit. Clef pendante : clef de voûte… … Encyclopédie Universelle
FAIRE — v. tr. Créer, produire. Dieu a fait le ciel et la terre. Dieu a fait l’homme à son image. La nature est admirable dans tout ce qu’elle fait. Fam., Tous les jours que Dieu fait, Chaque jour. Cet enfant fait ses dents, Les dents lui viennent. Il… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
pendant — prép., durant : pand(y)an (Cordon, Giettaz.215b, Megève, St Nicolas Cha. | 215a), pandi (Ballaison, Saxel.002), pêdan (Billième, Table.290), pêdê (Albanais.001b.PPA., Albertville, Annecy.003a, Bellecombe Bauges, Chambéry.025, Compôte Bauges,… … Dictionnaire Français-Savoyard
PENDANT — ANTE. adj. Qui pend. Des manches pendantes. Des joues pendantes. Ce chien a de belles oreilles bien pendantes. Marcher, aller les bras pendants. Avoir les bras pendants. En termes de Pratique, Les fruits pendants par les racines, ou simplement… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PENDANT, ANTE — adj. Qui pend. Des manches pendantes. Des joues pendantes. Ce chien a de belles oreilles bien pendantes. Marcher, aller les bras pendants. être assis les jambes pendantes. En termes de Jurisprudence, Les fruits pendants par les racines ou… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
pendant — pendant, ante 1. (pan dan, dan t ) adj. 1° Qui pend. • Là, s il est quelque lieu sans route et sans chemins, Un rocher, quelque mont pendant en précipices, LA FONT. Fabl. XII, 4. • Mais que font là tes bras pendants à ton côté ?, RAC. Plaid … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
faire — Faire, act. acut. Vient de l infinitif Latin Facere, ostant la lettre c. Facere, agere. L Italien syncope, et dit Fare. Faire de l argent à son creancier, Pecunias conquirere ad nomen eradendum ex tabulis creditoris. Faire argent, Conficere… … Thresor de la langue françoyse
Faire une cure de quelque chose — ● Faire une cure de quelque chose en user, en consommer abondamment pendant un certain temps pour son plaisir, sa santé, etc. : Faire une cure de cinéma … Encyclopédie Universelle
Faire la guerre — ● Faire la guerre participer à la lutte armée pendant la guerre ; adresser à quelqu un des reproches, s attaquer à lui sur un point particulier de sa conduite … Encyclopédie Universelle
