-
1 ficher
v.tr. (lat. pop. °figicare, puis °ficcare, de figere "attacher, fixer") 1. забивам, забучвам; пъхам, завирам; 2. разг. правя, върша; je n'ai rien fichu aujourd'hui нищо не съм правил днес; 3. нанасям; ficher des coups нанасям удари; 4. хвърлям, захвърлям, изхвърлям; ficher qqn. dehors изхвърлям някого; 5. вписвам, регистрирам (в списък); se ficher забивам се, забождам се; подигравам се, присмивам се. Ќ fiche-moi le camp! разг. махни се оттука! fichez-moi la paix! разг. оставете ме на мира! ficher qqn. а la porte изгонвам, изпъждам някого; ficher dedans разг. излъгвам, измамвам; je m'en fiche разг. не искам и да знам, пет пари не давам. -
2 contreficher
(se) v. pr. (de contre- et se ficher "ficher") разг. подигравам се. -
3 moquer
(se) v. pr. (o. i., p.-к. onomat.) 1. надсмивам се, подигравам се на някого; 2. не обръщам внимание на нещо, някого; 3. ост. не говоря, не работя сериозно; 4. излъгвам или се опитвам да излъжа някого; s'en moquer, s'en ficher comme de l'an quarante изцяло се подигравам на нещо; s'en moquer (ficher, foutre) comme de sa première chemise не се интересувам от нещо, все ми е едно; l'hôpital qui se moque de la charité присмял се хърбел на щърбел; se moquer du monde не се интересувам от хорските приказки; se moquer du tiers comme du quart подигравам се с всичко ( всички). Ќ Ant. admirer, flatter; intéresser. -
4 afficher
v.tr. (de а et ficher) 1. разлепвам обяви; обявявам; afficher une vente aux enchères разлепвам обяви за търг; défense d'afficher забранено лепенето на обяви; 2. прен. афиширам, изтъквам, показвам; afficher le mépris показвам ненавист; разгласявам, показвам публично; afficher un amant показвам любовник (на публично място); s'afficher показвам се. Ќ Ant. cacher. -
5 an
m. (lat. annus) година; l'an dernier, prochain миналата, следващата година; tout les ans всяка година; par an на година, годишно; dans un an след една година. Ќ le jour de l'an, le Nouvel an Нова година; pendant sept cent ans много дълго време; s'en moquer, s'en ficher comme de l'an quarante не се интересувам от нещо, не ме засяга. -
6 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
7 datte
f. (lat. dactylus) фурма ( плод). Ќ ne pas en ficher une datte нищо не правя. -
8 dedans
adv. (de de et dans) 1. вътре, във вътрешността; 2. loc. adv. au dedans, en dedans, par dedans отвътре, извътре, навътре; là dedans там вътре, на това място; 3. m. вътрешна страна, вътрешност. Ќ avoir l'esprit dedans затворен човеk съм; être dedans лежа в затвора; mettre (ficher, fourrer, foutre) dedans излъгвам; rentrer dedans нападам някого грубо ( за бой). Ќ Ant. dehors; extérieur. -
9 étiquette
f. (de l'a. v. estiquer "attacher, ficher", frq. °stikkan) 1. етикет; mettre, attacher une étiquette поставям етикет; 2. етикет, церемониал. Ќ juger sur l'étiquette съдя по външния вид. -
10 fichaise
f. (de ficher) нар. 1. дреболия, предмет без никаква стойност; 2. прен. глупости, безсмислици. -
11 fichant,
e adj. (de ficher) 1. воен. който улучва целта почти отвесно; tir fichant, отвесна стрела; 2. разг., ост. неприятен, досаден. -
12 fiche
f. (de ficher) 1. дървено или желязно колче, клечка; 2. фиш, формуляр (за регистриране, класиране); 3. жетон (при игра на карти); 4. fiches d'alimentation (или наричани още broches) железните части на щепсел, които влизат в контакта. -
13 fichoir
m. (de ficher) щипка (за пране и др.). -
14 fichtre!
interj. (crois. entre ficher et foutre) разг. дявол да го вземе! -
15 fichu2,
e adj. (de ficher, d'apr. foutu) 1. разг. лош; отвратителен; il a un fichu2, caractère той има отвратителен характер; 2. загубен; je suis fichu2, загубен съм, пропаднал съм; 3. в съчет. fichu2, de способен да. Ќ fichu2, comme quatre sous с лошо телосложение; лошо облечен; mal fichu2, леко неразположен, болен. -
16 monde
m. (lat. mundus) 1. свят, планета; система от планети; 2. свят; au monde на света; 3. разш. le monde d'art светът на изкуството; 4. континент; планета Земя; 5. светско общество, светски живот; vivre dans le monde живея в обществото; homme du monde човек от висшите кръгове на обществото; le petit monde обикновените среди на обществото; простолюдие; 6. човешки род; човешко общество; хора; 7. посетители, гости; avoir du monde посрещам, имам гости; 8. народ, тълпа; 9. ост. слуги; прислуга. Ќ aller (passer) dans l'autre monde умирам; mettre au monde раждам, давам живот; venir au monde раждам се; tout le monde всички; monsieur Tout-le-monde господин еди-кой си; le Nouveau monde Америка; le monde comme il va обикновеният ход на нещата; de l'autre monde, d'un autre monde невероятен, който не е за вярване; а face du monde открито, пред всички; de par le monde навсякъде, по цялата земя; depuis que le monde est monde откакто свят светува; pour rien au monde за нищо на света; ne plus être de ce monde умрял съм; faire (tout) un monde de qqch. преувеличавам трудностите около дадена дейност; se moquer (se ficher, se foutre) du monde действам без да се интересувам от общественото мнение; se prendre pour le nombril du monde мисля се за център на света; refaire le monde говоря претенциозно; ainsi va le monde! така стоят нещата, животът си тече; c'est le monde а l'envers (renversé) необичайно е, всичко е наопаки; c'est un monde! огромно е, преувеличено е! il y a du monde au balcon големи гърди на жена. -
17 pétard
m. (de pet) 1. фишек; 2. бомбичка; 3. разг. прен. лъжлив слух, сензационна новина; 4. револвер; 5. нар. задник. Ќ en pétard ядно, ядовито; être coiffé avec un pétard рошав съм; aller au pétard протестирам; ficher un pétard предизвиквам сензация; faire du pétard правя скандал. -
18 pétrin
m. (lat. pestrinum "moulin а blé, boulangerie") 1. нощви; 2. прен. затруднение, затруднено положение; стеснение; se tirer du pétrin измъквам се от затруднено положение; être, se mettre (ficher, fourrer) dans un beau (joli) pétrin забърквам се в неприятна история. -
19 poil
m. (lat. pilus) 1. косъм (по тялото на човек, животно); 2. цвят на косъма; 3. косъм, влакно; poils de graine влакна от семена; 4. мъх, мъхнатост (на плат); 5. влакънце, власинка ( на растение). Ќ а poil разг. гол; se faire le poil разг. бръсна се; poil de carotte рижав човек; un brave а trois poils смел войник; au poil точно, прецизно; de bon (mauvais) poil в добро (лошо) настроение; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir du poil aux yeux енергичен, решителен съм; avoir qqn. sur le poil принуден съм да търпя някого; ne pas (plus) avoir un poil sur le caillou напълно съм плешив; carder le poil а qqn. бия някого; changer de poil променям външния си вид; donner (flanquer, ficher) un poil а qqn. мъмря, порицавам някого; tomber sur le poil de qqn. атакувам, нападам някого. -
20 sac1
m. (lat. saccus, gr. sakkos, d'o. sémitique) 1. чувал; торба; sac1 de papier книжен чувал; sac1 en matière plastique; sac1 plastique найлонов чувал; sac1 de couchage спален чувал; 2. чанта; sac1 а main дамска ръчна чанта; sac1 de plage плажна чанта; sac1 а ouvrage чанта за шивашки принадлежности; 3. съдържанието на една чанта, на един чувал, на една торба; un sac1 de café цял чувал кафе; 4. кесия; 5. раница; sac1 d'alpiniste раница на алпинист; 6. дреха от чувал (която носят членовете на някои религиозни ордени); 7. анат. обвивка, ципа, торбичка; 8. ост. търбух, корем; 9. ученическа чанта; 10. ост. досие (в което се пазят документите от дадено дело); 11. ост. пари, богатство; avoir le gros sac1 богат съм. Ќ l'affaire est dans le sac1 разг. работата е в кърпа вързана, сигурна е; le fond du sac1 скътаните пари; prendre qqn. la main dans le sac1 залавям някого на местопрестъплението; sac1 а papier разг. по дяволите!; vider son sac1 казвам всичко, което ми тежи на сърцето; gros sac1 богат човек; богат наследник; sac1 а charbon свещеник, облечен в расо; sac1 а viande риза; sac1 а vin пияница; donner (ficher, foutre) son sac1 а qqn. уволнявам някого; en avoir son sac1 отвратен съм от нещо; до гуша ми е дошло; être ficelé (fagoté) comme un sac1 много лошо съм облечен; mettre dans le même sac1 обърквам нещата.
См. также в других словарях:
ficher — 1. (fi ché) v. a. 1° Faire pénétrer et fixer par la pointe, par un bout. Ficher un pieu en terre. • Nos vainqueurs et nos législateurs [les Romains] ne savaient compter leurs années qu en fichant des clous dans une muraille par la main de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ficher — Ficher, Figere, Configere, Defigere, Suffigere, Pangere. Ficher à force, Refigere. Ficher dedans, Infigere. Ficher au devant, Praefigere. Ficher en terre, Depangere, Compingere. Ficher ferme et attacher, Offigere. Ficher le pied, Imprimere… … Thresor de la langue françoyse
ficher — FICHER. v. act. Faire entrer par la pointe. Ficher un clou. ficher un pieu. ficher dans terre. ficher à force. ficher bien avant … Dictionnaire de l'Académie française
ficher — Conjunto de datos o información que guarda alguna relación, almacenada como una unidad. Diccionario Mosby Medicina, Enfermería y Ciencias de la Salud, Ediciones Hancourt, S.A. 1999 … Diccionario médico
ficher — 1. ficher [ fiʃe ] v. tr. <conjug. : 1> • 1120; lat. pop. °figicare, puis °ficcare, de figere « attacher, fixer » REM. Aux sens du II, la conjug. est irrégulière : inf. et p. p. comme foutre, autres formes comme ficher I ♦ (Au p. p.FICHÉ).… … Encyclopédie Universelle
FICHER — v. tr. Faire entrer par la pointe. Ficher un clou. Ficher un pieu. Ficher en terre. Ficher bien avant. Fig., Avoir les yeux fichés en terre, les yeux fichés sur quelque chose, Avoir les yeux baissés vers la terre, les avoir fixement arrêtés sur… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
FICHER — v. a. Faire entrer par la pointe. Ficher un clou. Ficher un pieu. Ficher en terre. Ficher bien avant. FICHER, en termes de Maçonnerie, Mettre des cales entre les pierres, afin d introduire du mortier ou du plâtre dans les joints. FICHÉ, ÉE.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Ficher — Jacobo Ficher (* 15. Januar 1896 in Odessa; † 9. September 1978 in Buenos Aires) war ein argentinischer Komponist, Violinist und Dirigent russischer Herkunft. Ficher war Violinschüler von Piotr Stoliarsky und studierte ab 1912 am Konservatorium… … Deutsch Wikipedia
ficher — v.t. Mettre, jeter : Ficher ou fiche à la porte. / Donner : Ficher une gifle. □ se ficher ou se fiche v.pr. Se moquer, se foutre … Dictionnaire du Français argotique et populaire
ficher la colle gourdement — Être bon trucheur en perfection … Le nouveau dictionnaire complet du jargon de l'argot
ficher la colle — Mentir adroitement … Le nouveau dictionnaire complet du jargon de l'argot
