-
1 cadastre
m. (mot provenç., it. catastico, bas gr. katastikhon "liste", de kata "de haut en bas" et stikhos "rang, ligne") 1. кадастър; 2. администрация, която поддържа кадастъра. -
2 déranger
v.tr. (de dé- et rang) 1. премествам; размествам; 2. разхвърлям, разбърквам; déranger des papiers разхвърлям книжа; 3. развалям, повреждам; 4. прен. разстройвам; безпокоя, смущавам; se déranger 1. премествам се, размествам се; 2. разстройвам се, безпокоя се. Ќ Ant. ranger, arranger, classer, ordonner, ajuster. -
3 déroger
v.tr.ind. (lat. derogare) 1. нарушавам, не спазвам; déroger а une loi нарушавам, не спазвам закон; 2. лит. déroger а son rang не се държа съобразно ранга си. -
4 inférieur,
e adj. (lat. inferior, compar. de inferus "placé en dessous") 1. поставен по-долу, долен; la machoire inférieur,e долна челюст; cours inférieur, d'un fleuve долно течение на река; membres inférieur,s долни крайници, крака; 2. прен. низш; rang inférieur, низш чин; animal inférieur, низшо животно; 3. лошокачествен; 4. по-низкостоящ; 5. m., f. подчинен; 6. по-малък; 6 est inférieur, а 8 шест е по-малко число от осем. Ќ planètes inférieur,es планети, които са по-близо до Слънцето от Земята ( Меркурий и Венера). Ќ Ant. supérieur. -
5 ranger1
v.tr. (de rang) 1. редя, подреждам, привеждам в порядък; ranger1 ses affaires подреждам нещата си; mots rangés par ordre alphabétique думи, подредени по азбучен ред; 2. причислявам, отнасям към; ranger1 un livre parmi les ouvrages sérieux причислявам книга към сериозните трудове; 3. прен. подчинявам със сила; подчинявам някого, поставям в зависимост; ranger1 sous le joug поробвам; 4. воен. построявам войници; ranger1 bataille построявам в боен ред; 5. минавам покрай; se ranger1 1. разполагам се в редове (за войници); 2. отмествам се; 3. присъединявам се към; 4. ставам по-разумен, започвам да водя порядъчен живот; 5. подреждам се ( за предмет). Ќ ranger1 sa voiture паркирам колата си. Ќ Ant. déranger, dérégler, mélanger. -
6 secondaire
adj. (lat. secundarius "de second rang") 1. второстепенен; който е на второ място; enseignement secondaire средно образование; 2. геол. вторичен (за ера); 3. биол. вторичен; effet secondaire вторичен ефект. Ќ Ant. capital, dominant, essentiel, fondamental, primordial, principal; primaire, primitif. -
7 sorte
f. (du lat. sors, sortis, "rang, condition, catégorie") 1. вид, род; choses de même sorte неща от един и същ вид; 2. начин, маниер; de la sorte по този начин; 3. loc.adv. en quelque sorte тъй да се каже; 4. loc. conj. en sorte que, de sorte que по начин, че. Ќ de la bonne sorte основателно; строго, сериозно; une sorte de нещо подобно на; en aucune sorte по никакъв начин, в никакъв случай. -
8 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит.
См. также в других словарях:
rang — rang … Dictionnaire des rimes
rang — [ rɑ̃ ] n. m. • renc « ligne de guerriers » 1080; frq. °hring « cercle, anneau »; all. Ring I ♦ 1 ♦ (XIVe) Suite (de personnes, de choses) disposée de front sur une même ligne (opposé à file) ou simplement formant une ligne. « Chaque nef est… … Encyclopédie Universelle
rang — RANG. s. m. Ordre, disposition de plusieurs choses ou de plusieurs personnes sur une mesme ligne. Un rang d hommes. un rang d arbres. un rang d ormes, de tilleuls, &c. un rang de colomnes. un rang de sieges. un rang de perles. un rang de dents.… … Dictionnaire de l'Académie française
Rang — (von französisch rang „Reihe, Ordnung“) steht für: das Ergebnis einer Sortierung von mehreren vergleichbaren Objekten, die mit einer vergleichenden Bewertung einhergeht, siehe Rangordnung die soziale Hierarchie in Tierpopulationen, siehe… … Deutsch Wikipedia
rang — RANG, ranguri s.n. 1. Loc ocupat de cineva sau de ceva într o ierarhie administrativă, bisericească, militară sau diplomatică după criteriul importanţei, funcţiei etc.; treaptă într o ierarhie. ♢ expr. De prim rang sau de rangul întâi (sau al… … Dicționar Român
Rang — Sm std. (17. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. rang, das ursprünglich den Kreis der zu Gericht Geladenen bezeichnet, dann die Zuschauerreihen bei Kampfspielen. Es ist entlehnt aus einer Entsprechung zu unserem Ring. Zu einem den Rang ablaufen s … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
rang — rȁng m DEFINICIJA 1. općenito, stupanj, razred 2. relativan položaj u nekoj skupini, skupu i sl. 3. a. položaj i status u društvu [osoba visokoga ranga] b. položaj u nekoj hijerarhiji [njegovo je mjesto u rangu ministra] 4. mat. pojam različitog… … Hrvatski jezični portal
Rang — »berufliche oder gesellschaftliche Stellung; Reihenfolge, Stufe; Stockwerk im Zuschauerraum eines Theaters; Gewinnklasse (Toto, Lotto)«: Das Substantiv wurde im Verlauf des Dreißigjährigen Krieges aus frz. rang »Reihe, Ordnung« (< afrz. renc… … Das Herkunftswörterbuch
Rang — Saltar a navegación, búsqueda Rang País … Wikipedia Español
rang|y — «RAYN jee», adjective, rang|i|er, rang|i|est. 1. fitted for ranging or moving about: »The ponies…used for circle riding in the morning have need to be strong and rangy (Theodore Roosevelt) … Useful english dictionary
Rang — (r[a^]ng), imp. of {Ring}, v. t. & i. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
