-
1 ruck
{rʌk}
I. 1. тълпа, маса, простолюдие, обикновени хора
to get out of the RUCK прен. отделям се от тълпата, изпъквам
2. изостанали/изоставащи състезатели
3. куп (чина)
II. n гънка, дипла, набор, бръчка
III. v нагъвам (се), надиплям (се), смачквам (се), набирам (се)* * *{r^k} n 1. тълпа, маса, простолюдие; обикновени хора; to get out(2) {r^k} n гънка, дипла; набор; бръчка.{3} {r^k} v нагъвам (се), надиплям (се); смачквам (се); набирам* * *I n множество, тълпа;II 1 n гънка, дипла, бръчка;2 v набръчквам се, смачквам се;ruck; n 1. тълпа, маса, простолюдие; обикновени хора; to get out of the ruck прен. отделям се от* * *1. i. тълпа, маса, простолюдие, обикновени хора 2. ii. n гънка, дипла, набор, бръчка 3. iii. v нагъвам (се), надиплям (се), смачквам (се), набирам (се) 4. to get out of the ruck прен. отделям се от тълпата, изпъквам 5. изостанали/изоставащи състезатели 6. куп (чина)* * * -
2 ruckle
{rʌkl}
I. вж. ruck
II. v шотл. хъхря, хриптя* * *{r^kl} ruck.(2) {r^kl} v шотл. хъхря, хриптя.* * *хриптя; хъхря; тревожа; безпокоя; гънка; набръчквам;* * *1. i. вж. ruck 2. ii. v шотл. хъхря, хриптя* * *ruckle[rʌkl] I. n гънка, дипла; бръчка; набор, набрано място; II. v 1. нагъвам (се), надиплям (се), сдиплям (се), набирам (се), набръчквам (се); 2. безпокоя, тревожа, дразня; III. ruckle n хъхрене, хрип (обикн. на умиращ); IV. v хъхря, хриптя.
См. также в других словарях:
Ruck — [rʊk], der; [e]s: plötzlicher heftiger Stoß; kurze kräftige Bewegung, die abrupt, stoßartig einsetzt oder aufhört: der Zug fuhr mit einem kräftigen Ruck an; mit einem Ruck hob er die Kiste hoch. * * * Rụck 〈m. 1〉 1. plötzl. Zug (am Zügel, Seil),… … Universal-Lexikon
Rück — ist der Familienname folgender Personen: Fritz Rück (1895−1959), deutscher Publizist, sozialistischer Politiker und Organisator der Württembergischen Novemberrevolution Peter Rück (1934–2004), deutscher Historiker Rosa Rück (1897–1969),… … Deutsch Wikipedia
Ruck — can refer to a contest for possession in different forms of football.Also defined as: the multitude or mass of undistinguished, ordinary people or things; common run. [Websters New World College Dictionary: Fourth Edition] * Ruck (rugby union)… … Wikipedia
Ruck — Ruck, n. [Cf. {Ruck}.] 1. A heap; a rick. [Prov Eng. & Scot.] [1913 Webster] 2. The common sort, whether persons or things; as, the ruck in a horse race. [Colloq.] [1913 Webster] The ruck in society as a whole. Lond. Sat. Rev. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
ruck — Ⅰ. ruck [1] ► NOUN 1) Rugby a loose scrum formed around a player with the ball on the ground. 2) Australian Rules a group of three players who follow the play without fixed positions. 3) a tightly packed crowd of people. ► VERB Rugby & Australian … English terms dictionary
ruck! — rụck! 〈Int.〉 (Ausruf zum Anfeuern, bes. beim Heben u. Transportieren schwerer Gegenstände) ● hau ruck!!, ho ruck!!; ruck! zuck! … Universal-Lexikon
ruck — ruck·sack; ruck·us; ruck; ruck·le; … English syllables
Ruck — Ruck, v. t. & i. [imp. & p. p. {Rucked}; p. pr. & vb. n. {Rucking}.] [Icel hrukkast to wrinkle, hrukka wrinkle, fold.] To draw into wrinkles or unsightly folds; to crease; as, to ruck up a carpet. Smart. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Ruck — Ruck, n. [Icel. hrukka. Cf. {Ruck}, v. t.] A wrinkle or crease in a piece of cloth, or in needlework. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Ruck — Sm std. (11. Jh.), mhd. ruc, ahd. ruc, mndd. ruck, mndl. ruc, rock Stammwort. Aus g. * rukki m. Ruck , auch in anord. rykkr. Eine Intensivbildung, die offenbar von dem Verbum rücken ausgeht (es ist aber auch das umgekehrte Ableitungsverhältnis… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Ruck — Ruck, n. A roc. [Obs. or prov. Eng.] Drayton. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
