-
1 quand
adv. et conj. (lat. quando) 1. adv. кога; quand est-ce que?... кога?...; quand est-il arrivé? кога пристигна той? depuis quand payez-vous vos dettes? от кога плащате дълговете си? а quand le mariage? кога ще е сватбата? jusqu'а quand докога? 2. conj. въвежда подчинено обстоятелствено изречение: когато; quand тогава, когато; ако, ако и да, макар, въпреки; quand vous aurez fini, vous pourrez partir когато свършите, ще можете да тръгнете; quand je vous disais que когато ви казвах, че; 3. loc. conj. quand même ако и да, макар че, дори и ако; 4. loc. adv. quand même въпреки всичко; все пак; 5. ост., диал. по същото време с, заедно с; il est arrivé quand moi той пристигна по същото време като мен. Ќ quand et quand ост., диал. по едно и също време. Ќ Hom. camp, khan, quant. -
2 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
3 jusque
ou jusques (ост., поет.) prép. et conj. (lat. de usque ou inde usque) 1. до, чак до; aller jusqu'а Marseille отивам до Марсилия; jusqu'а un certain point до известна степен; se gratter jusqu'au sang чеша се до кръв; du matin jusqu'au soir от сутринта до вечерта; jusqu'а la fin до края; jusqu'au moment où до момента, в който; jusques et y compris la page vingt до страница 20 включително; jusqu'au 17 décembre inclus до 17 декември включително; il l'a accompagnée jusque chez lui той я придружи чак до дома Ј; je suis là jusque vers onze heures аз съм там до около 11 часа; jusqu'alors дотогава; jusqu'а présent досега; jusques а quand ост. или лит. докога; jusqu'а quand докога; jusque-là дотук; досега; jusqu'ici дотук; jusqu'où peut-on aller докъде може да се отиде; jusqu'а la mort до смъртта; jusqu'au bout докрай; jusque sur le toit чак на покрива; 2. emploi adv. дори, даже; ils voulaient jusqu'а l'argent de sa mère те искаха дори парите на майка си; il y a des noms et jusqu'а des personnes que j'ai oubliés има имена и дори хора, които съм забравил; 3. conj. jusqu'а ce que докато, до момента, в който; jusqu'а ce qu'il revienne докато той се върне; jusqu'а tant que докато. -
4 même
adj. (lat. pop. °metipsimus, superlat. de metipse, lat. egomet ipse "moi-même en personne") 1. пред същ. предшества се от члена le, la, les, un, une, des: същ, еднакъв; la même chose същото нещо; 2. след същ. или местоим.: сам, самият; l'homme même самият човек; lui-même той самият; 3. pron. et n. само членувано: le même, la même, du même, au même и пр.; същият, същата, същото и пр.; също нещо; cela revient au même това е същото нещо; 4. adv. даже, дори; je ne me rappelle même plus дори не си спомням вече; 5. loc. adv. de même същото, по същия начин; tout de même въпреки това, все пак; същото, по същия начин; quand même, quand bien même все пак, при все това; въпреки всичко! 6. loc. conj. de même que както и, тъй както; 7. loc. prép. а même de в състояние да; être а même de faire qqch. в състояние съм да направя нещо. Ќ en même temps едновременно; а même директно, право; manger а même le plat ям направо от чинията си; même que още повече че; on prend les mêmes (et on recommence) все едно и също. -
5 bâtiment
m. (de bâtir) 1. сграда, постройка, здание; bâtiments communs обществени постройки; bâtiment particulier частна сграда; aile d'un bâtiment крило на сграда; 2. ост. строене, изграждане; строеж; 3. кораб с голям или среден тонаж; bâtiment de mer морски кораб; bâtiment de rivière речен кораб; bâtiment de guerre военен кораб; bâtiment de charge товарен кораб. Ќ il est du bâtiment нар. той е от същия занаят; наш човек е; quand le bâtiment va, tout va погов. като тръгне на добре, всичко върви. -
6 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
7 fer
m. (lat. ferrum) 1. желязо; fer natif самородно желязо; fer doux ковко, меко желязо; fer battu ковано желязо; fer en barres желязо на пръчки; fer fondu лято желязо, чугун; paille de fer железни стружки, отпадъци; 2. поет. меч, сабя, кама; croiser le fer дуелирам се със сабя; 3. техн. желязна част на сечиво; le fer de la charrue лемежа на плуга; le fer d'une flèche желязната част, острието на стрела; 4. pl. окови, вериги, белезници; 5. поет. затвор; плен, робство; porter des fers роб съм; 6. pl. форцепс; accouchement avec les fers раждане с форцепс; 7. fer а repasser ютия; coup de fer бързо гладене; 8. разш. sels de fer железни соли; les épinards contiennent du fer спанакът съдържа желязо. Ќ battre le fer quand il est chaud погов. желязото се кове, докато е горещо; chemin de fer железница; discipline de fer желязна, строга дисциплина; fer а cheval подкова; fer а friser маша за къдрене на коси; tête de fer твърдоглав, упорит човек; une volonté de fer желязна, твърда воля; un homme de fer твърд, непоколебим човек; rideau de fer желязната завеса. -
8 gamin,
e adj. et n. (o. i.) 1. дяволит, шеговит, закачлив; 2. m., f. улично дете, хлапак, тарикат; 3. момче, момиче, малчуган, дете; quand j'étais gamin, когато бях момче; 4. дяволито, хитро дете. Ќ Ant. adulte, sérieux. -
9 gendre
m. (lat. gener) зет. Ќ quand la fille est mariée, il y a assez de gendres погов. обърне ли се колата, пътища много. -
10 gosse
m., f. (o. i., p.-к. altér. de gonze) разг. момче, момиче; хлапе, дете; un sale gosse непоносимо дете; quand j'étais gosse когато бях малък; un beau (belle) gosse разг. красив (красиво) момче (момиче); faire un gosse а qqn. правя дете на някого. -
11 grondin
m. (de gronder, а cause du grondement du'il fait entendre quand il est pris) зоол. морска лястовица ( риба), Trigla. Ќ Syn. trigle. -
12 importer2
v.intr. et v.tr.ind. (lat. importare "porter dans") само в inf. и 3 л. ед. и мн. ч. il importe (ils importent) 1. важи, има значение, важно е; il lui importe beaucoup много е важно за него; il importe que (+ subj.) важно е; qu'importe какво значение има? peu importe! няма значение, не е важно; il importe de (+ inf.) важно е да; 2. нужно е, трябва, следва; 3. в съчет. n'importe безразлично е; няма значение; n'importe quand безразлично кога, когато и да е; n'importe pourquoi за каквото и да било; n'importe comment независимо как; как да е; s'habiller n'importe comment обличам се как да е. Ќ Ant. indifférer. -
13 poule
f. (lat. pulla) 1. кокошка; poule pondeuse кокошка, която мъти; 2. женската на някои птици; poule faisane женски фазан; 3. разг. галено обръщение към жена; 4. миза (при игра на карти); 5. нар. лека жена, уличница. Ќ avoir la chair de poule настръхнал съм, имам тръпки; la poule ne doit pas chanter devant le coq погов. жената трябва да се подчинява на мъжа; lait de poule питие от захарен сироп и жълтък; les poules pondent par le bec погов. кокошките снасят, като са хранени добре; poule mouillée страхливец; poule d'eau водна кокошка; poule des sables вид блатна птица (от Южна Франция); poule sauvage дива кокошка; tuer la poule pour avoir l'њuf заради бълхата изгарям юргана; quand les poules auront des dents никога. -
14 quant2
а loc. prép. (lat. quantum ad "autant que cela intéresse") що се отнася до, по отношение на; quant2 а son caractère колкото до характера му; quant2 а moi що се отнася до мен; quant2 au père de Jean що се отнася до бащата на Жан. Ќ Hom. camp, khan, quand. -
15 saint-pierre
m. (poisson Saint-Pierre, ce poisson porte sur chacun de ses côtés une tache ronde où la légende voit l'empreinte qu'y laissèrent les doigts de saint Pierre quand, sur l'ordre du Christ, il tira de la bouche du poisson le statère du cens) (pl. saint-pierre ou saint-pierres) зоол. светипетрова риба. -
16 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
17 vin
m. (du lat. vinum) 1. вино; mettre le vin en fûts, en tonneaux наливам виното в бъчви; vin rouge червено вино; vin rouge червено вино; vin blanc бяло вино; vin rosé вино розе; vin d'A.O.C. вино със запазено наименование за произход; vin sec сухо вино; vin d'orange червено вино, в което се накисват портокали; eau-de-vie de vin коняк; pichet de vin каничка с вино; vin mousseux пенливо, газирано вино; vin âpre стипчиво, тръпчиво вино; grand vin известно вино; vin de pays, du cru местно, обикновено вино; vin coupé (baptisé) разредено с вода вино; reposer le vin, laisser vieillir le vin оставям вино да отлежи; être pris de vin виното ме е хванало; 2. разш. ликьор, получен от ферментирането на различни растителни продукти; vin de pêches ликьор от праскови. Ќ avoir le vin bon (gai) ставам весел, когато пия; avoir le vin mauvais (triste) става тъжен, когато пия; chaque vin a sa lie погов. всяка роза си има и тръни (всяко нещо си има и лоши страни); entre deux vins в полупияно състояние; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; quand le vin est tiré il faut le boire погов. хванал ли си се на хорото, трябва да го играеш; tâche de vin червено петно по кожата; le bon vin réjouit le cњur de l'homme погов. хубавото вино радва човешкото сърце; sac а vin пияница; être entre deux vins леко съм пиян; vin de messe вино, използвано по време на литургия. Ќ Hom. vain, vingt.
См. также в других словарях:
quand — quand … Dictionnaire des rimes
quand — [ kɑ̃ ] conj. et adv. • Xe; lat. quando I ♦ Conj. [ kɑ̃t ] devant voyelle (Exprimant une relation temporelle de concordance, de simultanéité.) 1 ♦ Dans le même temps que. ⇒ lorsque (cf. Au moment où, que). Quand vous aurez fini vous pourrez… … Encyclopédie Universelle
quand — QUAND. adv. de Temps. Lorsque, dans le temps que, dans quel temps. Quand Dieu crea le monde. quand les armées furent en presence. quand sera ce que vous nous viendrez voir? ce sera quand je pourray. je ne sçay quand j y pourray aller. vous me… … Dictionnaire de l'Académie française
quand — adv. et conj. quand; lorsque; quand bien même. Quand e quand, quatecant : aussitôt; sur le champ. Quand plouguèsse, m empachariá pas de sortir : quand bien même il pleuvrait, ça ne m empêcherait pas de sortir … Diccionari Personau e Evolutiu
quand — sera ce? Quando istuc erit? Quand il me souvient, Quum recordor. Approche quand il te plaira, Vbi vis accede. Qu il vienne quand il voudra, Veniat quando volet … Thresor de la langue françoyse
quand — (kan ; le d se lie et se prononce t : quand on a, kan t on a) conj. 1° Dans le temps où. J irai vous trouver, mais je ne puis dire quand. • Mais quel autre intérêt Nous fait tous deux aînés quand et comme il vous plaît ?, CORN. Rodog. IV, 6.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
QUAND — adv. de temps Lorsque, dans le temps que. Quand je pense à la fragilité des choses humaines. Quand Dieu créa le monde. Quand les armées furent en présence. J irai vous voir quand je pourrai. Je ne sais quand j y pourrai aller. J irai vous trouver … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
QUAND — conj. Lorsque, dans le temps que. Quand je pense à la fragilité des choses humaines. Quand Dieu créa le monde. Quand les armées furent en présence. J’irai vous voir quand je pourrai. Il marque aussi une simple corrélation entre deux membres de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
quand — adv. / cj., lorsque, au moment où : KAN, KANT dv. pno. (Aillon Jeune, Aillon Vieux, Aix, Albanais 001, Albertville 021, Annecy 003, Attignat Oncin, Bellecombe Bauges, Bellevaux 136, Billième 173, Bogève, Bourget Huile, Chable, Chambéry 025,… … Dictionnaire Français-Savoyard
quand — Il est arrivé quand vous; dites, il est arrivé en même temps que vous. Le mot quand , pris en qualité d adverbe, signifie, en quel temps ; mais il ne veut jamais dire, en même temps … Dictionnaire grammatical du mauvais langage
Quand Harry rencontre Sally — Données clés Titre original When Harry Met Sally Réalisation Rob Reiner Scénario Nora Ephron Acteurs principaux Billy Crystal Meg Ryan Sociétés de pr … Wikipédia en Français
