-
1 province
f. (lat. provincia) 1. област; 2. жителите на такава област; 3. провинция; 4. ост. държава, страна. -
2 biscaïen,
ne adj. et n. (de Biscaïe, nom de la province espagnole où fut d'abord employée cette arme) 1. бискайски; 2. m. бискайски език; 3. m. старинен голямокалибрен мускет; 4. m. pl. муниции за този мускет; картеч, оловни сачми; 5. m., f. бискаец. -
3 bisque1
f. (p.-к. de Biscaye, nom d'une province basque d'Espagne) супа от раци, дивеч или пилешко месо. -
4 brabant
m. (pour charrue de Brabant, de Brabant, n. d'une province belge) вид плуг с колесарка. -
5 brie
m. (pour fromage de la Brie, province de France) вид френско краве сирене ( от областта Бри). Ќ quart de brie разг. голям нос. Ќ Hom. bris. -
6 casimir
m. (altér. angl. cassimer de Cassimer nom angl. de la province indienne de Cachemire) кашмир ( тъкан). -
7 comté2
m. (de (Franche-) Comté, n. d'une province française) сирене, произвеждано във Франш Конте. -
8 éparchie
f. (gr. eparkhia "province") 1. епархия; 2. административна единица в съвременна Гърция. -
9 fin,
e adj. (lat. finis "fin", pris adject.) 1. тънък, изтънчен, нежен, фин; lingerie fin,e фино бельо; arôme fin, фин, нежен аромат; 2. дребен, ситен; pluie fin,e ситен дъжд; 3. чист, висококачествен; or fin, чисто злато; 4. прен. тънък, проницателен; avoir l'oreille fin,e имам проницателен слух; esprit fin, проницателен ум; 5. изискан, изтънчен; 6. остър, наострен (за острие и др.); 7. ост. краен; последен; le fin, mot d'une histoire последната дума на дадена история; 8. adv. разг. напълно; fin, prêt напълно готово. Ќ avoir le nez fin, прозорлив съм; c'est une fin,e lame той е добър фехтовач; la fin,e fleur de най-качественото, най-отбраното; le fin, fond de la province дълбоката провинция; une fin,e gueule разг. гастроном, чревоугодник. Ќ Ant. gros, épais; grossier; sot, stupide. -
10 frise
(cheval de) m. (néerl. friese ruiter, proprem. "cavalier de la Frise", province holl.) дървена преграда с железни бодли, използвана при военните укрепления. -
11 khan
m. (mot persan "gouverneur de province") хан, татарски владетел. -
12 pépinière
f. (de pépin) 1. младо дръвче, разсад; 2. разсадник; 3. прен. развъдник (на хора с дадена професия и др.); la province est une pépinière d'ambitieux провинцията е развъдник на кариеристи. -
13 shant(o)ung
ou chantoung m. (nom d'une province de Chine) шантунг ( плат). -
14 shant(o)ung
ou chantoung m. (nom d'une province de Chine) шантунг ( плат). -
15 valériane
f. (lat. médiév. valeriana, de Valeria, province romaine) бот. валериан, дилянка, Valeriana officinalis; gouttes de valériane валерианови капки.
См. также в других словарях:
province — [ prɔvɛ̃s ] n. f. • 1170 « province ecclésiastique, métropole »; lat. provincia, de vincere « vaincre » 1 ♦ (1213) Hist. rom. Territoire conquis hors de l Italie, assujetti aux lois romaines et administré par un gouverneur appelé proconsul ou… … Encyclopédie Universelle
province — PROVINCE. s. f. Estenduë considerable de pays qui fait partie d un grand Estat, & dans laquelle sont comprises plusieurs villes, bourgs, villages, &c. sous un mesme gouvernement. Les Provinces du Royaume. cet Estat est divisé en plusieurs… … Dictionnaire de l'Académie française
province — Province, tout pays loing hors d Italie, que les Romains avoyent vaincu à force d armes, ausquels ils envoyoyent apres des gouverneurs de leur ville, Prouincia. La quatriesme partie d une province, dont les quatre font le tout, Tetrarchia… … Thresor de la langue françoyse
province — I noun appointment, area, assigned task, assignment, business, canton, capacity, charge, circuit, colony, compass, county, demesne, department, district, division, domain, dominion, duty, field, function, job, jurisdiction, occupation, office,… … Law dictionary
Province — (Цесис,Латвия) Категория отеля: Адрес: Niniera iela 6, Цесис, LV 4100, Латвия Опис … Каталог отелей
Province — Prov ince, n. [F., fr. L. provincia; prob. fr. pro before, for + the root of vincere to conquer. See {Victor}.] 1. (Roman Hist.) A country or region, more or less remote from the city of Rome, brought under the Roman government; a conquered… … The Collaborative International Dictionary of English
province — ► NOUN 1) a principal administrative division of a country or empire. 2) (the provinces) the whole of a country outside the capital, especially when regarded as lacking in sophistication or culture. 3) (one s province) an area in which one has… … English terms dictionary
province — [präv′ins] n. [OFr < L provincia, province < ? IE * prowo (< base * pro ) > Gr prōira, PROW1, OE frea, lord] 1. any of the outside territories controlled and ruled by ancient Rome 2. an administrative division of a country; specif.,… … English World dictionary
province — early 14c., from O.Fr. province (13c.), from L. provincia territory under Roman domination, usually explained as pro before + vincere to conquer (see VICTOR (Cf. victor)); but this does not suit the earliest Latin usages … Etymology dictionary
province — 1 *field, domain, sphere, territory, bailiwick Analogous words: *limit, confine, bound, end 2 *function, office, duty Analogous words: *work, calling, pursuit, business: *task, duty, job … New Dictionary of Synonyms
province — [n] area of rule, responsibility arena, bailiwick, business, calling, canton, capacity, champaign, charge, colony, concern, county, demesne, department, dependency, district, division, domain, dominion, duty, employment, field, function,… … New thesaurus
