-
1 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
2 garde1
f. (de garder) 1. охрана, охраняване, опазване, пазене; la garde1 des bagages пазенето на багажите; garde1 judiciaire отговорно съдебно пазене (на секвестирани вещи); la garde1 des détenus охраняване на задържаните; 2. закрила, надзор; prendre sous sa garde1 вземам под своя закрила; 3. караул, стража; garde1 d'honneur почетен караул; monter la garde1 стоя на стража, нося караул; разг. чакам дълго; sentinelle de garde1 караул за охрана; garde1 montante застъпващ караул; garde1 descendante отстъпващ от смяна караул; 4. гвардия, стража, охрана; garde1 nationale национална гвардия; garde1 du corps лична охрана; garde1 de nuit нощна стража; 5. празен лист, поставен между корицата и тялото на книга; 6. дръжка, предпазител (напречно поставен на дръжка на меч, кама и др.); 7. спорт. отбрана; отбранително положение; гард; 8. в съчет. corps de garde1 караул; караулно помещение; 9. езиче във вътрешността на ключалка, което пречи на друг ключ да влезе в нея; 10. корабна лебедка; 11. свободен ход на педал; la garde1 de la pédale de frein свободният ход на спирачния педал. Ќ garde1 а vous! за среща, мирно! être de garde1 дежурен съм; être sur ses garde1s нащрек съм; en garde1! защищавай се! prends garde1! prenez garde1! внимавай! внимавайте! prendre garde1 а ост. имам грижата за, обръщам внимание на; prendre garde1 de ост. избягвам да, имам грижата да не; se mettre sur ses garde1s нащрек съм; être de bonne garde1 запазвам се, консервирам се лесно (за хранителни продукти); garde1 а vue юр. арест, задържане (на заподозрян); chien de garde1 куче за охрана; être en garde1 contre qqn. не се доверявам на някого, наблюдавам с подозрение някого; mise en garde1 предупреждение, предупреждаване, алармиране; n'avoir garde1 de faire qqch. нямам никакво намерение да правя нещо; se donner garde1 de ост. избягвам да; plaisanterie de corps de garde1 груба, дебелашка шега; s'enferrer jusqu'а la garde1 оплитам се напълно в неясна ситуация. -
3 forme
f. (lat. forma) 1. форма, вид; външен вид, външност, изглед; forme du pluriel форма за множествено число; objets de même forme предмети с еднаква форма; changer de forme преобразувам се; sans forme безформен; prendre forme, acquérir une forme придобивам форма; poème en forme d'acrostiche поема в акростих; 2. установен порядък, ред; 3. pl. обноски; avoir des formes имам добри обноски; les formes de l'étiquette обноските на етикецията; 4. форма на управление; 5. юр. съдебни формалности; 6. калъп, форма; 7. печат. форма; 8. спорт. форма; être en forme, en pleine forme добре съм, в добра форма съм; 9. вдлъбнатата част на шапка; 10. мор. басейн; 11. пласт пясък, върху който се реди павето; 12. ост. леговище на заек, лисица и др.; 13. филос. форма, категория, идея; 14. loc. prép. en forme de, par forme de по начин че, във форма на; sous la forme de под формата на. Ќ en forme според закон, законно; en bonne et due forme според правилата; pour la forme само външно; prendre des formes разг. надебелявам. -
4 note
f. (lat. nota) 1. бележка; note а consulter бележка за справка; prendre des notes водя си записки (по време на лекция и др.); 2. коментар, тълкуване; бележка (върху текст, към текст); 3. сметка; note d'hôtel сметка от хотел; régler la note оправям, плащам сметката; 4. оценка, бележка, бал; carnet de notes бележник на ученик; 5. муз. нота; l'échelle des notes нотна стълбица. Ќ chanter toujours sur la même note говоря непрекъснато едно и също нещо; все едно и също си пея; forcer la note преувеличавам, прекалявам; être dans la note върша това, което трябва; fausse note липса на вкус; елемент, който разваля хармоничната цялост на нещо; donner la note давам пример за следване; prendre (bonne) note отбелязвам си, записвам си. -
5 conscience
f. (lat. conscientia "connaissance") 1. съвест; en conscience, en toute conscience по съвест; en bonne conscience с чиста съвест; avoir une faute sur la conscience тежи ми грешка на съвестта; mauvaise conscience нечиста съвест, чувство за вина; 2. добросъвестност, съвестност; conscience professionnelle добросъвестност в работата; 3. съзнание; avoir conscience de qqch. имам съзнание за нещо; perdre conscience губя съзнание (syn. perdre connaissance); 4. вероизповедание; liberté de conscience свобода на вероизповеданието; 5. нар. стомах. Ќ avoir qqch. sur la conscience виновен съм; prendre conscience давам си сметка за нещо; directeur de conscience изповедник; par acquit de conscience за свое успокоение; objecteur de conscience човек, който отказва да служи в армията по религиозни причини. Ќ Ant. inconscience; malhonnêteté. -
6 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
7 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
8 porte
f. (lat. porta) 1. вход, достъп; les portes de Paris входовете (входните врати) на Париж; 2. врата; porte cochère голяма врата ( за коли), вратник; porte а coulisse плъзгаща се врата; frapper (heurter) а la porte чукам на вратата; écouter aux portes подслушвам; 3. арка; la porte Saint-Denis арката Сен Дени; 4. pl. геогр. планински проход; 5. loc. adv. de porte en porte от врата на врата; porte а porte врата до врата; 6. loc. prép. а la porte de (aux portes de) много близо до. Ќ fermer а qqn. la porte au nez затварям някому врата под носа; forcer la porte de qqn. втурвам се, влизам насила у някого; mettre qqn. а la porte изпъждам, изгонвам някого; prendre la porte отивам си; sortir par la bonne porte излизам с чест от някаква неприятна работа; se présenter а la porte de qqn. явявам се, представям се пред някого; trouver la porte close не намирам никого в къщата; не съм желан гост, не ме приемат.
См. также в других словарях:
prendre — PRENDRE. v. a. Mettre en sa main, en son pouvoir sans violence, occuper quelque chose en la tenant. Prendre une espée. prendre un livre. prendre quelque chose avec la main, de la main. prendre un cheval par la bride. prendre un boeuf par les… … Dictionnaire de l'Académie française
prendre — (pren dr ), je prends, tu prends, il prend, nous prenons, vous prenez, ils prennent : je prenais ; je pris ; nous prîmes, vous prîtes, ils prirent ; je prendrai ; je prendrais ; prends, qu il prenne, prenons ; que je prenne, que nous prenions ;… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
PRENDRE — v. a. ( Je prends, tu prends, il prend ; nous prenons, vous prenez, ils prennent. Je prenais. Je pris. Je prendrai. Je prendrais. Prends. Prenez. Que je prenne. Que je prisse. Pris. ) Saisir, mettre en sa main. Prendre un livre. Prendre une épée … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PRENDRE — v. tr. Saisir, mettre en sa main. Prendre un livre. Prendre une épée. Prendre une pierre. Prendre une plume. Prendre un bâton. Prendre la main, le bras, l’oreille à quelqu’un. Prendre quelqu’un par la main. Prendre un cheval par la bride. Prendre … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
bonne — bon, bonne (bon, bo n . L n ne se lie pas quand bon n est pas devant son substantif : il est bon et brave, dites : bon et brave ; mais l n se lie quand bon est devant son substantif : un bon ami, dites : un bo n ami ; au pluriel l s se lie : de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
prendre — [ prɑ̃dr ] v. <conjug. : 58> • 980; lat. prehendere I ♦ V. tr. A ♦ Mettre avec soi ou faire sien. 1 ♦ Mettre dans sa main (pour avoir avec soi, pour faire passer d un lieu dans un autre, pour être en état d utiliser, pour tenir). Prendre un … Encyclopédie Universelle
bonne — [ bɔn ] n. f. • 1708 t. d affection; 1762 « gouvernante d enfants »; subst. fém. de 1. bon 1 ♦ Vieilli Bonne à tout faire : domestique s occupant du ménage, du linge, des courses, de la cuisine, etc. ⇒ domestique. Bonne d enfants. ⇒ gouvernante,… … Encyclopédie Universelle
prendre — Prendre, Accipere, Acceptare, Capere, Captare, Excipere, Prendere, Prehendere, Comprehendere, Percipere, Sumere, Desumere. Prendre et appliquer à soy, Asciscere. Prendre en sa main quelque chose, Inuolare. Prendre en cachette, Surripere. On n en… … Thresor de la langue françoyse
Bonne d'Armagnac — (19 février 1392 Lavardens † Castelnau de Montmiral entre 1430 et 1435[1]) est une fille de Bernard VII, comte d’Armagnac et connétable, et de Bonne de Berry, et par mariage une duchesse d’Orléans. Biographie Elle épouse à Riom le 15 août 1410… … Wikipédia en Français
Bonne vieille Terre — (titre original : Ecce and Old Earth), est un roman de science fiction écrit en par l auteur américain Jack Vance et paru en France en 1991. Ce roman est le troisième volume du Cycle des Chroniques de Cadwal et fait suite au second volume,… … Wikipédia en Français
Bonne Ville — Pour les articles homonymes, voir Bonne ville du Premier Empire et Bonne ville (principauté de Liège). Une bonne ville est dans la France du Moyen Âge une ville bénéficiant d’un statut particulier marqué par une relation privilégiée avec le roi,… … Wikipédia en Français
