-
1 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
2 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
3 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
4 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
5 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
6 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
7 meilleur,
e adj. (lat. melior) 1. по-добър; le meilleur,, la meilleur,e най-добрият, най-добрата; 2. m. най-хубавото нещо. Ќ meilleur, marché по-евтино; du meilleur,de l'âme от дълбочината на душата; pour le meilleur, et pour le pire за добро и лошо; être de meilleur,e humeur в прекрасно настроение съм; de meilleur,e heure по-рано; les meilleur,s de l'humanité елита, върхушката; le meilleur, de най-доброто от; avoir, prendre le meilleur, sur спорт спечелвам в спортно състезание; tu sais, tu connais (...) la meilleur, e? ирон. това ли е най-интересното, най-доброто? -
8 gloire
f. (lat. gloria) 1. слава, знаменитост, чест; être avide de gloire жаден съм за слава; être au sommet de la gloire на върха на славата съм; 2. възхвала, хвала; faire la gloire de qqn. възхвалявам някого; poème а la gloire de qqn. поема във възхвала на някого; 3. сияние, ореол; 4. прочут човек, известна личност; 5. картина на небето с ангели и светци; 6. сноп от разделящи се лъчи от триъгълник, представляващ светата Троица. Ќ travailler pour la gloire ирон. работя на вятъра, за нищо; heure de gloire звезден час; ce n'est pas la gloire това е лошо; rendre gloire а une divinité отдавам почести на божество; la ville de gloire райските селения. Ќ Ant. déshonneur, infamie, honte, ignominie, flétrissure, humiliation, obscurité, opprobre, turpitude. -
9 lors
adv. (lat. illa hora, ablatif "а cette heure-là") 1. ост. тогава; 2. loc. adv. pour lors тогава, за тогава; разг. в такъв случай; dès lors оттогава; depuis lors от този момент, от тогава насам; 3. loc. prép. lors de през време на; lors de ses études през време на следването му; 4. loc. conj. dès lors que щом като; lors même que дори когато, дори и когато. Ќ Hom. laure, lord. -
10 or1
conj. (lat. pop. hora pour hac hora "а cette heure") 1. и тъй, не щеш ли? 2. впрочем, следователно; 3. в съчет. or1 ça! хайде, какво пък! 4. adv. ост. сега; d'ores et déjà от сега нататък. -
11 petit,
e adj. (bas lat. °pittittus) 1. малък, дребен; un homme petit, дребен човек; tu es encore trop petit, pour sortir seul още си малък, за да излизаш сам; petit, appartement малък апартамент; 2. ситен, дребен (за дъжд); 3. прен. дребен, незначителен, ограничен, глупав; дребнав; 4. мъничък, сладък, приятен; découvre-moi ton petit, cњur открий ми мъничкото си сърце; 5. m., f. дете, детенце, момченце, момиченце; малко (за животни); 6. m. pl. слаби, бедни, кротки, смирени хора; малки същества; 7. loc. adv. en petit, в умален вид; накъсо; petit, а petit, малко по малко, постепенно; un petit, peu мъничко; un tout petit, peu съвсем малко. Ќ au petit, jour (au petit, matin) на разсъмване; au petit, pied в малък мащаб (в карикатура); dans un petit, quart d'heure след малко, завчас; le petit, peuple (le petit, monde) простолюдие; petit, а petit, l'oiseau fait son nid погов. с постоянство човек постига целта си; se faire petit, devant qqn. унижавам се, раболепнича пред някого. -
12 zéro
m. (empr., pour remplacer l'a. fr. cifre "zéro", puis "chiffre", а l'it. zero, d'ab. zefiro, transcription de l'ar. sifr "vide") 1. нула; gagner par trois buts а zéro печеля с три на нула; zéro degré нула градуса (на термометър); zéro absolu абсолютна нула; zéro heure нула часът (полунощ); 2. прен. нула, нищожество; 3. оценка нула във френското училище, равна на абсолютна двойка в България. Ќ reduire а zéro разг. унищожавам, довеждам до нула; avoir la boule а zéro косите ми са късо подстригани; плешив съм; partir du zéro тръгвам от нула; remettre le compteur а zéro тъгвам от нула, от самото начало; les avoir а zéro нар. много ме е страх.
См. также в других словарях:
À l'heure qu'il est, à l'heure actuelle, pour l'heure, à cette heure — ● À l heure qu il est, à l heure actuelle, pour l heure, à cette heure actuellement, en ce moment précis, dans les circonstances actuelles … Encyclopédie Universelle
heure — [ ɶr ] n. f. • 1080 ore, eure; lat. hora 1 ♦ Espace de temps égal à la vingt quatrième partie du jour (pratiquement, aujourd hui, du jour solaire moyen). Heure sidérale, heure solaire vraie, heure solaire moyenne. L heure est subdivisée en 60… … Encyclopédie Universelle
heure — HEURE. s. f. Certain espace de temps, qui fait la vingt quatriesme partie du jour naturel. Une heure. une heure & demie. un quart d heure. trois quarts d heure. une demie heure. l heure a sonné. l heure est sonnée. l horloge a sonné deux heures.… … Dictionnaire de l'Académie française
heure — Heure, Hora, l Espagnol et l Italien disent aussi Hora. Demie heure, Dimidiata hora. Une heure et demie, Sesquihora. D une heure, Qui dure l espace d une heure, Horarius. L heure s est passée cependant qu il disoit ceci, Dum haec dicit, abiit… … Thresor de la langue françoyse
pour — [ pur ] prép. et n. m. inv. • por Xe; pro 842; lat. pop. por, class. pro « devant » I ♦ (Marquant l idée d échange, d équivalence, de correspondance, de réciprocité) 1 ♦ En échange de; à la place de. Acheter, acquérir, vendre qqch. pour telle… … Encyclopédie Universelle
heure — (eu r ) s. f. 1° La vingt quatrième partie du jour, c est à dire d une révolution complète de la terre sur elle même. L heure se divise en soixante minutes. Les vingt quatre heures du jour. Douze heures de jour et douze heures de nuit. • Il y … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
HEURE — s. f. Espace de temps qui fait la vingt quatrième partie du jour naturel. On divise ordinairement le jour en deux parties, de douze heures chacune, la première commençant à minuit, et la seconde à midi. Une heure. Une heure et demie. Un quart d… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
HEURE — n. f. Espace de temps qui fait la vingt quatrième partie du jour naturel. On divisait généralement le jour en deux parties, de douze heures chacune, la première commençant à minuit, et la seconde à midi. L’usage tend à s’introduire de numéroter… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Heure locale — Fuseau horaire Pour les articles homonymes, voir Fuseau et horaire. Fuseaux horaires usuels. Les données de cette carte peuvent ne pas être à jour (actu … Wikipédia en Français
Heure supplémentaire — Heures supplémentaires Pour les articles homonymes, voir Heures. Les heures supplémentaires sont des heures de travail effectif réalisées par un salarié à temps complet au delà de la durée légale du travail. Ce système permet de faire face à des… … Wikipédia en Français
Heure UNIX — Cet article est consacré à l heure Unix. Il introduit d abord la notion d heure Posix pour présenter les points qui sont communs à toutes les implémentations qui respectent la norme POSIX (la norme est unique), puis la notion d heure Unix c est à … Wikipédia en Français
