-
1 prêt-à-porter
m. (de prêtàporter) конфекция ( на дрехи). -
2 atteinte
f. (de atteindre) 1. нараняване; 2. нападение, посегателство; 3. повреда; 4. мед. пристъп; une atteinte de la maladie пристъп на болестта. Ќ porter atteinte а l'honneur de qqn. накърнявам честта на някого; porter atteinte au crédit de qqn. излъгвам доверието на някого; porter atteinte aux droits de qqn. накърнявам правата на някого. -
3 chapeau
m. (lat. pop. capellus, de cappa "chape") (pl. chapeaux) 1. шапка; chapeau mou мека шапка; chapeau de paille сламена шапка; 2. бот. шапчица, гугла (на гъби); 3. похлупак; предпазител; 4. кардиналски сан; prendre le chapeau ставам кардинал ; 5. муз. chapeau chinois вид музикален инструмент със звънчета; 6. loc.adv. chapeau bas със свалена шапка; гологлав; chapeau bas! шапки долу!; 7. подзаглавие на вестникарска статия. Ќ coup de chapeau сваляне на шапки; поздрав със сваляне на шапка; mettre (porter) la main au chapeau докосвам шапката си с ръка за поздрав; mettre son chapeau de travers накривявам шапка; вземам заплашителен вид; porter le chapeau арго отговорен съм за някаква грешка; chapeau de chemineé капак на комин. -
4 charme2
m. (lat. carmen "chant magique") 1. ост. магия, чародейство; faire un charme2 правя магия; rompre le charme2 развалям магия; 2. предмет, чрез който се прави магия; 3. лек, балсам; 4. чар, прелест, очарование, пленителност. Ќ porter un charme2 sur soi нося си талисман; se porter comme un charme2 разг. в добро здраве съм; faire du charme2 а qqn. опитвам се да съблазня някого; photo de charme2 еротична снимка. Ќ Ant. malédiction; horreur, laideur, monstruosité. -
5 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
6 gestation
f. (lat. gestatio "action de porter", de gestare, de gerere "porter") 1. бременност; времетраене на бременността; 2. прен. зараждане, замисляне; la gestation d'une њuvre зараждане на творба. -
7 anaphorèse
f. (de ana- et gr. phorêsis "action de porter") физ. анафореза, привличане на частици към анода при електрофореза. -
8 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
9 bailler
v.tr. (lat. bajulare "porter") ост. давам, връчвам. Ќ vous me la baillez belle разг. добре ме нареждате. -
10 bailleur,
resse m., f. (lat. bajulare "porter") наемодател; арендатор; bailleur, de fonds човек, който дава средствата за нещо; командитист. Ќ Ant. concessionnaire, preneur. -
11 bandoulière
f. (catalan bandoler "hors-la-loi") ремък за пушка. Ќ porter, mettre une chose en bandoulière нося нещо през рамо. -
12 bâton
m. (bas lat. bastum, de °bastare "porter") 1. пръчка; donner des coups de bâton а qqn. бия с пръчка някого; 2. тояга, сопа; бастун; bâton de vieillese бастун на стар човек; щека за ски; 3. жезъл; bâton de maréchal маршалски жезъл; bâton pastoral владишки жезъл; 4. bâton de chaise пръчка на стол; ост. дръжка на носилка; 5. пръчка на барабан; 6. цилидричен предмет; bâton de craie парче тебешир; bâton de rouge а levres червило; 7. чертичка (при обучение на деца да пишат); 8. разг. сума от един милион сантима (или преди паричната реформа от 1960 г. - сума от един милион франка). Ќ а bâtons rompus с прекъсване; bâton de vieillesse разг. опора на стари години; batte l'eau avec un bâton разг. правя дупка в морето; mener une vie de bâton de chaise разг. водя разгулен живот; mettre (jeter) des bâtons dans la roue разг. спирам, попречвам нещо да стане (слагам прът в колелото); tour de bâton разг. незаконна печалба; retour de bâton неочаквана реакция, отговор; bâton de berger овчарска гега. -
13 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
14 botte2
f. (it. botta "coup") удар ( със сабя). Ќ porter une botte2 а qqn. задавам на някого внезапно бърз и труден въпрос (с което го поставям в затруднение); proposer la botte2 а qqn. предлагам секс на някого. -
15 boutonnière
f. (de bouton) 1. петлица, илик, бутониера; porter une fleur а la boutonnière нося цвете на бутониерата си; 2. мед. дълъг и тънък хирургически разрез; 3. геол. възвишение, което е заравнено от ерозията. -
16 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
17 brosse
f. (p.-к. lat. °bruscia, de bruscum "nњud de l'érable") 1. четка; brosse а dents четка за зъби; brosse de peintre четка за рисуване; brosse а chaussures четка за обувки; donner un coup de brosse а son pantalon brosse изчетквам панталона си; 2. зоол. косъмчета по крачетата на някои насекоми за събиране на прашец. Ќ cheveux en brosse ниско подстригани коси; passer la brosse подмазвам се; travail fait а la brosse работа, извършена набързо; se donner un coup de brosse оправям си косата; porter la brosse нося косите си ниско подстригани. -
18 bure2
f. (probabl. lat. pop. °bura, pour burra "bourre") 1. шаяк, аба; сукно; 2. дреха от шаяк. Ќ porter la bure2 монах съм. -
19 candidat,
e m., f. (lat. candidatus, de candidus "blanc", les candidats aux fonctions publiques а Rome s'habillant de blanc) 1. кандидат; претендент; être candidat, а un poste кандидат съм за пост; se porter candidat, а des élections кандидатирам се за избори; 2. пробен, опитен (за медикамент); des candidat,s vaccins опитни ваксини. Ќ je ne suis pas candidat, това не ме влече. -
20 canéphore
f. (gr. kanêphoros, de kaneon "corbeille" et pherein "porter") младо момиче, което е носило кошница на главата по време на празници в Древна Гърция.
См. также в других словарях:
porter — 1. (por té) v. a. 1° Soutenir comme on soutient une charge, un faix. 2° Porter, en termes de manége. 3° Avoir dans son sein, en parlant des femmes et des femelles ; produire ; porter intérêt. 4° Transporter d un lieu en un autre.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
porter — PORTER. v. a. Avoir un fardeau sur soy, estre chargé de quelque chose de lourd, de pesant. Porter un sac de bled. porter un balot de livres. porter du bois. porter de l eau. porter deux cens pesant. porter sur la teste. porter sur le dos. porter… … Dictionnaire de l'Académie française
porter — Porter, Portare, Ferre, Gerere, Supportare, Deferre, Gestare, Ingerere, et en fait de deviser armoiries, Il signifie avoir le blason ainsi ou ainsi composé, comme, Il porte de gueules à un lion passant d argent, c est à dire, Il a son blason, ou… … Thresor de la langue françoyse
Porter — Saltar a navegación, búsqueda Porter puede hacer referencia a: Porter, cráter del planeta Marte. Porter, cerveza Alemana Porter, banda mexicana de rock experimental originario de Guadalajara. Michael Porter, profesor en la Escuela de Negocios de… … Wikipedia Español
Porter — steht für: Porter (Bier), ein dunkles Bier (1636) Porter, Asteroid des Hauptgürtels Michael E. Porter, bedeutender Managementtheoretiker, Begründer des Fünf Kräfte Modells Porter (Mondkrater), Mondkrater Porter (Familienname) Im weiteren Sinn für … Deutsch Wikipedia
porter — PÓRTER s.n. Bere (englezească) de culoare neagră, tare şi amară. – Din engl., fr. porter. Trimis de oprocopiuc, 03.04.2004. Sursa: DEX 98 pórter (bere) s. n. Trimis de siveco, 10.08.2004. Sursa: Dicţionar ortografic PÓRTER n. Varietate de… … Dicționar Român
Porter — Porter, OK U.S. town in Oklahoma Population (2000): 574 Housing Units (2000): 253 Land area (2000): 0.713642 sq. miles (1.848324 sq. km) Water area (2000): 0.000000 sq. miles (0.000000 sq. km) Total area (2000): 0.713642 sq. miles (1.848324 sq.… … StarDict's U.S. Gazetteer Places
Porter — Por ter, n. [F. porteur, fr. porter to carry, L. portare. See {Port} to carry.] 1. A carrier; one who carries or conveys burdens, luggage, etc.; for hire. [1913 Webster] 2. (Forging) A bar of iron or steel at the end of which a forging is made;… … The Collaborative International Dictionary of English
porter — por‧ter [ˈpɔːtə ǁ ˈpɔːrtər] noun [countable] JOBS TRAVEL 1. someone whose job is to carry people s bags, for example at railway stations, airports etc 2. someone whose job is to help guests arriving at a hotel * * * porter UK US /ˈpɔːtər/ noun… … Financial and business terms
Porter, IN — U.S. town in Indiana Population (2000): 4972 Housing Units (2000): 1966 Land area (2000): 6.303586 sq. miles (16.326212 sq. km) Water area (2000): 0.304992 sq. miles (0.789925 sq. km) Total area (2000): 6.608578 sq. miles (17.116137 sq. km) FIPS… … StarDict's U.S. Gazetteer Places
Porter, MN — U.S. city in Minnesota Population (2000): 190 Housing Units (2000): 98 Land area (2000): 2.228835 sq. miles (5.772657 sq. km) Water area (2000): 0.007818 sq. miles (0.020249 sq. km) Total area (2000): 2.236653 sq. miles (5.792906 sq. km) FIPS… … StarDict's U.S. Gazetteer Places
