-
1 perte
f. (lat. pop. °perdita, fém. du p. p. de perdere "perdre") 1. губене, загубване; perte de connaissance припадане; 2. вреда, загуба; 3. гибел, смърт; 4. loc. adv. vendre а perte продавам със загуба; а perte със загуба; а perte de vue докъдето стигне погледът; en pure perte напразно. Ќ perte sèche чиста загуба. Ќ Ant. gain, bénéfice, profit, avantage. -
2 accroissement
m. (de accroître) 1. нарастване, растеж; 2. увеличаване, уголемяване; accroissement des biens увеличаване на имотите; 3. ост. развитие, растеж ( на животни и растения). Ќ Ant. diminution, perte. -
3 acquisition
f. (lat. acquisitio) 1. придобивка, придобиване; acquisition de la propriété придобиване на собственост; покупка; faire l'acquisition d'un terrain купувам парцел; 2. инф. достъп (до данни); temps d'acquisition време за достъп ( до компютърни данни). Ќ Ant. cession, perte. -
4 amission
f. (du lat. amissia "perte") юр. загубване право ( върху нещо). -
5 bénéfice
m. (de bene "bien" et facere "faire") 1. печалба; bénéfice brut брутна печалба; bénéfice net чиста печалба; 2. полза, облага; quel bénéfice avez-vous а mentir? каква полза имате, ако излъжете?; au bénéfice de в полза на; 3. придобивка; 4. бенефис (театрално представление, доходът от което е в полза за честван артист); 5. ист. отстъпване на земи от страна на краля или феодала. Ќ bénéfice d'inventaire (за наследство) право на наследника да изплаща дълговете на наследодателя до сумата на полученото наследство; sous bénéfice d'inventaire прен. с възможност за проверка. Ќ Ant. désavantage, inconvénient, préjudice, déficit, perte. -
6 compenser
v.tr. (lat. compensare, de pensare "peser") 1. изравнявам, покривам; compenser une perte par un gain покривам загуба с печалба; 2. заменям; 3. обезщетявам, възнаграждавам, компенсирам; compenser un préjudice компенсирам, обезщетявам вреда; se compenser уравновесявам се; leurs caractères se compensent характерите им се уравновесяват. Ќ Ant. accentuer, aggraver, s'ajouter, déséquilibrer. -
7 conquête
f. (lat. pop. °conquæsita, même o. que conquérir) 1. завоюване, завладяване, завоевание; la conquête d'un pays завоюване на страна; la conquête de l'espace завладяването на космическото пространство; 2. вдъхване на любов, покоряване, пленяване; conquête amoureuse любовно завоевание; 3. разг. човек, който е бил завоюван с чар; c'est sa dernière conquête това е последното му (любовно) завоевание. Ќ pays de conquête завоювана страна. Ќ Ant. abandon, défaite, perte, soumission. -
8 conservation
f. (lat. conservatio) 1. пазене, запазване, опазване, съхранение, самосъхранение; instinct de conservation инстинкт за самосъхранение; conservation de la chaleur запазване на топлината; 2. консервиране; conservation des aliments консервиране на хранителни продукти. Ќ Ant. altération, détérioration, gaspillage, perte. -
9 cruel,
le adj. (lat. crudelis, de crudus, au fig. "qui aime le sang") жесток, свиреп, суров, ужасен, немилостив; père cruel, суров баща; sort cruel, жестока съдба; perte cruel,le жестока загуба. Ќ Ant. doux, clément, humain, bienveillant, bon, indulgent. -
10 détention
f. (lat. detentio) 1. задържане (в затвор); détention préventive предварително задържане в затвор; détention perpétuelle доживотен затвор; 2. обсебване, присвояване; 3. притежаване. Ќ Ant. abandon; perte; délivrance, libération. -
11 gain
m. (de gagner) 1. успех, сполука, полза, облага; le gain d'une bataille успех, спечелване на битка; 2. печалба; gain illicite незаконна печалба (подкуп и др.); gain de temps печалба на време; 3. сила на усилвател, измерена в децибели. Ќ avoir (obtenir) gain de cause спечелвам, успявам, вземам връх; soif du gain алчност за пари. Ќ Ant. perte; déperdition, désavantage, dommage, ruine. -
12 irrémédiable
adj. (lat. irremediabilis) неизлечим, непоправим, безвъзвратен; maladie irrémédiable неизлечима болест; perte irrémédiable непоправима загуба. Ќ Ant. remédiable; réparable, amendable. -
13 ouïe
f. (de ouïr) 1. физиол. слух; avoir l'ouïe fine имам силно развит слух; а perte d'ouïe докъдето може да се чуе; 2. pl. хриле (у рибите); 3. pl. прорези (върху капака на автомобилен мотор); 4. pl. есове ( на цигулка). -
14 profit
m. (lat. profectus) 1. печалба; 2. полза, изгода, облага, придобивка; faire son profit de qqch. извличам полза от нещо; 3. pl. ост. извънредни доходи; 4. loc. prép. au profit de в полза на. Ќ Ant. perte; préjudice. -
15 pur,
e adj. (lat. purus) 1. чист, без примес; 2. чист, незамърсен, бистър; 3. ясен, прозрачен, чист; 4. прен. точен, същински; 5. неопетнен, безупречен, непомрачен, непорочен, невинен; 6. m. разг. принципен, безупречен човек; 7. loc. adv. en pur,e perte без компенсации; en pur, don даром. -
16 vitesse
f. (de vite) бързина, скорост; en grande vitesse с голяма бързина; en petite vitesse с малка бързина; faire de la vitesse развивам скорост; vitesse vertigineuse главозамайваща скорост; en vitesse с възможно най-голяма бързина; vitesse accélérée увеличена скорост; vitesse retardée намалена скорост; vitesse de croisière d'un avion крейсерска скорост на самолет; а toute vitesse с пълна скорост; boîte de vitesses скоростна кутия (на автомобил); vitesse initiale начална скорост (на снаряд); changement de vitesses смяна на скорости; vitesse а l'heure скорост в час; la vitesse de la lumière скоростта на светлината. Ќ en perte de vitesse прен. развивайки се безуспешно, със забавено развитие; compteur de vitesse скоростомер; а la vitesse grand V много бързо. -
17 vue
f. (du p. p. de voir) 1. зрение; organe de la vue орган на зрението; troubles de la vue нарушения на зрението; 2. око, поглед; se fatiguer la vue изморявам си очите; 3. гледка, изглед; de ma chambre la vue était belle гледката от стоята ми беше хубава; je vous envoie une vue de Sofia изпращам ви изглед от София; avoir vue sur гледам към (за прозорец и др.); 4. възглед, мнение; échange de vues обмяна на мнения; vue pessimiste песимистично мнение; 5. предявяване; представяне; titre payable а vue ценна книга платима при предявяване; 6. худ. пейзаж; картина, изобразяваща град и др.; 7. отвор; цепнатина за виждане на рицарски шлем; 8. намерение, цел; dans la vue de с намерение да; en vue de с цел да; avoir des vues sur son héritage имам някои скрити намерения спрямо наследството му. Ќ а la vue de при появяването на; при вида на; а perte de vue докъдето погледът стига; tirer а vue стрелям по видима цел; en appréciant par vue оценявайки на око; changement а vue смяна на театрален декор пред очите на зрителите, прен. внезапна и пълна промяна; а vue d'њil видимо; au point de vue de от гледна точка на; avoir des vues sur имам намерения спрямо, avoir en vue имам предвид; mettre en vue поставям налице; en vue видим, забележим; chercher а se mettre en vue опитвам се да привличам вниманието; а vue de pays единствено при вида на местността; а courte vue с ограничено мислене, непроницателно, недалновидно; ne pas perdre de vue не изпускам от поглед; perdre qqn. de vue изгубвам някого от погледа си; не знам какво е станало с някого; seconde vue (double vue) ясновидство, проницателност; perdre la vue ослепявам; vue courte, basse късогледство; а première vue на пръв поглед; je le connais de vue познавам го по лице.
См. также в других словарях:
perte — [ pɛrt ] n. f. • 1050; lat. pop. °perdita, fém. du p. p. de perdere « perdre » I ♦ A ♦ Fait de perdre, de cesser d avoir. 1 ♦ Fait de perdre une personne, d en être séparé par l éloignement ou par la mort; la privation, le vide qui en résulte. La … Encyclopédie Universelle
perte — Perte. s. f. Privation d une chose qu on avoit. Grande perte. perte legere. perte de biens. la perte des biens. la perte de la vie. la perte de l honneur. la perte de ses proches, de ses amis. la perte de la parole. la perte de la veuë. la perte… … Dictionnaire de l'Académie française
Perte — Perte, in Frankreich eine Art hänfene Leinwand; die groben Sorten werden als Segeltuch benutzt … Pierer's Universal-Lexikon
Perte — (franz.), soviel wie Verlust; vgl. Damno und Agio, S. 172 … Meyers Großes Konversations-Lexikon
PERTE — s. f. Privation de quelque chose d avantageux, d agréable ou de commode, qu on avait. Grande perte. Perte légère. Perte de biens. La perte totale de ses biens. La perte de la vie. La perte de l honneur. La perte de la parole. La perte de la vue.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PERTE — n. f. Privation de quelque chose de précieux, d’agréable, de commode, qu’on avait. Grande perte. Perte légère. La perte totale de ses biens. La perte de la vie. La perte de l’honneur. La perte de la parole. La perte de la vue. Perte de mémoire.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
perte — (pèr t ) s. f. 1° Privation de quelque chose d avantageux, d agréable. • La perte de nos biens et de nos libertés, CORN. Cinna, I, 3. • Nous sommes très sensibles à la perte que vous allez faire de votre aimable Comtat, SÉV. 584. • Ô… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
perte — I. Perte, f. penac. Est par syncope de Perdita, antepenac. Italien, que l Espagnol dit Perdida, C est amission de quelque chose, comme, J ay fait perte de cent escus, Aureos centum perdidi, Et est plus que esgarement, Amissio, Damnum, Iactura,… … Thresor de la langue françoyse
Perte — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Perte », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) En psychologie, la perte est la conséquence de… … Wikipédia en Français
perte — nf. pérda (Saxel.2), pérta (Giettaz.215), pêrta (Albanais.001). A1) perte de temps, ce qui fait perdre du temps : pértan <perd temps> nm. (002). A2) perte, défaite, déconfiture : kakalya (Arvillard.228). B1) ladv., à perte de vue, immense … Dictionnaire Français-Savoyard
perte — experte perte … Dictionnaire des rimes
