-
1 jamais
adv. (de ja, lat. jam "déjà", et mais, lat. majis "plus") 1. никога (в отрицателно изречение); on ne sait jamais ce qui peut arriver човек никога не знае какво може да се случи; je n'accepterai jamais няма никога да приема; jamais plus! никога повече; mieux vaut tard que jamais по-добре късно, отколкото никога; 2. някога; la plus belle chose que l'aie jamais vu най-красивото нещо, което някога съм виждал; aujourd'hui, plus que jamais днес повече от всякога; si jamais ако някога; в случай, че; 3. loc. adv. au grand jamais никога; а (tout) jamais, pour jamais завинаги, навеки; plus que jamais повече откогато и да било; je l'aime plus que jamais обичам го повече откогато и да било; jamais de la vie никога, за нищо на света. Ќ Ant. constamment, toujours. -
2 autre
adj.indéf. (lat. alter) 1. друг; un autre jour друг ден; une autre fois друг път; 2. pr. indéf. друг; l'un après l'autre един след друг. Ќ autre part другаде; d'autre part от друга страна; de part et d'autre от двете страни; de temps а autre от време на време; entre autre между другото; l'autre jour онзи ден; l'autre printemps миналата пролет; nous autres, vous autres (за подсилване) ние, вие; parler de choses et d'autre говоря за едно, за друго; sans autre непременно, без друго; n'en faire jamais d'autres върша все едни и същи глупости; tu me prends pour un autre за глупак ли ме мислиш. -
3 bienfait
m. (p.p. de l'a. fr. bienfaire) 1. ост., лит. благодеяние, добро, добрина, услуга; 2. полза, облага; les bienfaits de la civilisation облагите на цивилизацията. Ќ un bienfait n'est jamais perdu погов. доброто винаги се възнаграждава. Ќ Ant. méfait, préjudice. -
4 constamment
adv. (de constant) постоянно, неизменно. Ќ Ant. jamais, quelquefois, rarement. -
5 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
6 écrit2,
e adj. (de écrire) 1. написан; mal, bien écrit2, лошо, добре написан; 2. писмен; examen écrit2, писмен изпит; 3. предначертан, предречен, писан; il est écrit2, qu'on n'y arrivera jamais писано е, че няма да пристигнем никога; 4. изписан, написан; une feuille écrit2,e des deux côtés лист, изписан от двете страни. Ќ Ant. oral, parlé; blanc. -
7 généralement
adv. (de général1) 1. общо; généralement parlant общо казано; 2. изобщо, най-вече, най-често, обикновено. Ќ Ant. particulièrement, spécialement; jamais, rarement. -
8 lendemain
m. (de demain) 1. утрешният, следващият, другият ден; remettre au lendemain отлагам за другия ден; il ne faut jamais remettre au lendemain ce qu'on peut faire le jour même не трябва да се отлага днешната работа за утре; 2. разш. бъдеще; penser au lendemain мисля за бъдещето. Ќ du jour au lendemain в кратък срок. Ќ Ant. veille. -
9 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
10 malheur
m. (de mal2 et heur) 1. нещастие, беда, злополука; porter malheur нося нещастие; s'attirer un malheur навличам си беда; un malheur ne vient jamais seul погов. едно нещастие никога не идва само; 2. пакост, нещо лошо; 3. loc. adv. par malheur за нещастие, за зла участ; 4. loc. prép. pour le malheur de за нещастието на. Ќ а qqch. malheur est bon всяко зло за добро; malheur а vous! interj. тежко ви! горко ви! par malheur за нещастие; de malheur злощастен; avoir le malheur de имам нещастието да; faire le malheur de qqn. правя нещастен някого, правя живота му мъчен; jouer de malheur постоянно не ми върви; parle (parlez) pas de malheur в никакъв случай, съвсем не; le grand malheur ирон. голяма работа! Ќ Ant. bonheur, béatitude, heur. -
11 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
12 mieux
adv. (lat. melius) 1. по-добре; tant mieux! толкова по-добре!; faute de mieux по липса на по-хубаво (и това е добре); mieux encore още по-добре; de mon mieux както най-добре мога; mieux vaut tard que jamais по-добре късно, отколкото никога; 2. m. най-хубавото; 3. loc. adv. au mieux колкото се може по-добре; on ne peut mieux чудесно, прекрасно; pour le mieux много добре; le mieux est l'ennemi du bien в равен път не си отбивай колата. а qui mieux, mieux в надпреварване кой най-добре. Ќ Ant. pire. -
13 ne
adv. (de négation) не; 1. в съчет. с pas, point, guère, plus, rien, personne, jamais, aucunement, nullement и др.; je ne veux point не искам, въобще не искам; 2. преди глагола je ne veux rien не искам нищо. -
14 parfois
adv. (de par fois "par moments") понякога. Ќ Ant. jamais, toujours. -
15 peau
f. (lat. pellis "peau d'animal") 1. кожа (животинска, човешка); peau blanche, noire бяла, черна кожа; peau bronzée почерняла кожа; 2. кора, люспа; 3. кора, каймак; peau de lait кожица, каймак на млякото (когато престои известно време); 4. прен. външен вид, личност; je ne voudrais pas être dans sa peau не бих желал да съм на негово място. Ќ il ne faut jamais vendre la peau de l'ours qu'on ne l'ait mis par terre (avant de l'avoir tué) погов. рибата е още в морето, а той слага тигана на огъня; faire peau neuve сменям кожата си, събличам се (за влечуго); прен. променям своето мнение, поведение, ставам съвсем друг, сменям дрехите си, маскирам се; faire bon marché de sa peau не щадя живота си; glisser une peau de banane а qqn. поставям кора, динена кора, провалям, саботирам; le renard mourra dans sa peau погов. гърбавия само гробът ще го изправи; n'avoir que la peau sur les os кожа и кости съм; ne pas tenir dans sa peau разг. не се сдържам (от радост, нетърпение и др.); peau d'âne разг. диплома; risquer sa peau рискувам живота си; peau de balle нищо; peau d'hareng ругатня, обида; peau de chagrin нещо, което прогресивно намалява, изчезва; casquette en peau de fesses плешива глава; en peau с голямо деколте; vieille peau проститутка; жена с недобро име; avoir la peau de qqn. побеждавам, набивам някого, съдирам (свалям) му кожата; avoir qqn. dans la peau влюбен съм в някого; avoir la peau dure устойчив, здрав съм; changer de peau променям начина си на съществуване, поведение; entrer (se mettre) dans la peau de qqn. влизам под кожата на някого; être (se mettre) dans la peau du personnage играя убедително роля; être bien (mal) dans sa peau чувствам се добре (зле) в дадено положение; laisser sa peau умирам (някъде); se lever la peau pour qqn. отдавам се, жертвам се за някого; tenir а sa peau държа на живота си; se faire trouer la peau убиват ме на война. -
16 quiconque
pron. relat. et indéf. (de qui, qu'onques "qui... jamais", plus trad rapproché du lat. quicumque) 1. pron. relat. всеки който, който; quiconque n'a pas d'argent, ne peut pas voyager всеки, който няма пари, не може да пътува; 2. pron. indéf. който и да е, всеки, независимо кой; quiconque pourrait aller au bord de la mer всеки би могъл да иде на море. -
17 retrouver
v.tr. (de re- et trouver) 1. намирам отново; c'est une occasion que tu ne retrouveras jamais това е случай, какъвто няма да намериш никога повече; 2. намирам, откривам (нещо загубено); retrouver son chien намирам отново кучето си; 3. връщам се отново, отивам отново при някого; tu dois le retrouver ти трябва да идеш при него; 4. възвръщам си, възстановявам; retrouver le calme възстановявам си спокойствието; 5. прен. познавам отново; retrouver la joie познавам отново радостта; 6. откривам отново; retrouver un secret de fabrication откривам производствена тайна; 7. спомням си; je ne peux pas retrouver son nom не мога да си спомня името му; se retrouver 1. намирам се отново; 2. срещаме се, намираме се отново; se retrouver а Paris срещаме се в Париж; on se retrouvera! пак ще се срещнем! 3. ориентирам се; намирам пътя си след като съм се загубил; se retrouver dans ses comptes ориентирам се в сметките си; 4. познавам сам себе си, овладявам се; 5. успявам да изкарам печалба; 6. оказвам се; se retrouver sans travail оказвам се без работа. Ќ un(e) de perdu(e), dix de retrouvé(e)s всяко зло за добро; retrouver ses esprits осъзнавам се. Ќ Ant. égarer, oublier, perdre; dérouter. -
18 servir
v. (lat. servire "être esclave, être soumis, dévoué а") I. v.tr.dir. 1. служа; servir Dieu служа на Господ; 2. продавам, снабдявам (със стока, с продукти); 3. поднасям, сервирам (на маса); 4. слугувам, прислужвам, обслужвам; servir un client обслужвам клиент; 5. услужвам, помагам, подпомагам; servir qqn. помагам на някого; 6. оплождам; servir la femelle оплождам женската (на даден вид животно); II. v.tr.ind. servir а 1. служа, годен съм за; cela sert а lire това служи за четене; а quoi ça sert за какво служи това; cela peut encore servir това още може да се ползва; 2. замествам, служа вместо; la chambre qui me sert de cabinet стаята, която ми служи за кабинет; III. v.intr. 1. прен. представям, излагам; 2. спорт. играя с?рвис; 3. сервирам; servez chaud! сервирайте го горещо! se servir 1. употребявам, служа си с, ползвам се от; 2. обслужвам се сам; on n'est jamais si bien servi que par soi-même който сам си върши работата най-добре си я свършва; 3. сервирам си сам, вземам си (от ястие и др.). Ќ cela ne sert а (de) rien няма никаква полза от това; servir la messe помагам на свещеника в служене на литургия. Ќ Ant. commander; desservir; gêner; nuire. -
19 tard
adv. (lat. tarde "lentement", d'où "tardivement") 1. късно; se lever tard ставам късно; un peu tard, bien tard, trop tard твърде късно (след като вече е изпуснат подходящия момент); le plus tard най-късно; plus tard по-късно, след известно време, за в бъдеще; 2. m. късен час. Ќ mieux vaut tard que jamais погов. по-добре късно, отколкото никога; sur le tard на стари години; tôt ou tard рано или късно. Ќ Ant. tôt. -
20 thésauriser
v. (bas lat. thesaurizare, de thesaurus "trésor") 1. v.intr. трупам пари; le paysan a de l'argent, mais il n'achète jamais, il thésaurise селянинът има пари, но никога не купува, той трупа пари; 2. v.tr. икономисвам, събирам, трупам; il a trouvé le moyen de thésauriser vingt francs той намери начин да събере двадесет франка.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
jamais — [ ʒamɛ ] adv. de temps • XIe; de ja, lat. jam « déjà », et mais, lat. magis « plus » I ♦ Sens positif En un temps quelconque, un jour (passé ou futur). Ils désespéraient d en sortir jamais. A t on jamais vu cela ? ⇒ déjà. Sait on jamais ? « Je ne … Encyclopédie Universelle
Jamais Plus Jamais — Fichier:James Bond Domino.jpg Sean Connery et Kim Basinger Jamais plus jamais (Never Say Never Again) est un film britannique réalisé par Irvin Kershner et co produit par Taliafilms[1] et Warner Bros. Sorti en 1983[2], c est le remake « ho … Wikipédia en Français
Jamais plus jamais — (Never Say Never Again) est un film britannique réalisé par Irvin Kershner et co produit par Taliafilms[1] et Warner Bros. Sorti en 1983[2], c est le remake « hors série » d un James Bond précédent : Opération Tonnerre (1965).… … Wikipédia en Français
Jamais 2 sans toi — Jamais deux sans toi...t Jamais 2 sans toi...t Titre original Jamais 2 sans toi...t Genre Sitcom Créateur(s) Alexandre Denim Éric Assous Production Studios 107 Pays d’origine France … Wikipédia en Français
Jamais 2 sans toi...t — Jamais deux sans toi...t Jamais 2 sans toi...t Titre original Jamais 2 sans toi...t Genre Sitcom Créateur(s) Alexandre Denim Éric Assous Production Studios 107 Pays d’origine France … Wikipédia en Français
Jamais Deux Sans Toi...t — Jamais 2 sans toi...t Titre original Jamais 2 sans toi...t Genre Sitcom Créateur(s) Alexandre Denim Éric Assous Production Studios 107 Pays d’origine France … Wikipédia en Français
Jamais deux sans toi...t — Jamais 2 sans toi...t Titre original Jamais 2 sans toi...t Genre Sitcom Créateur(s) Alexandre Denim Éric Assous Production Studios 107 Pays d’origine … Wikipédia en Français
Jamais seul — Album par Johnny Hallyday Pays France Sortie 28 mars 2011 … Wikipédia en Français
jamais — Jamais, a iam et magis, Nunquam, l Espagnol dit aussi Jamas, et l Italien Giamai, pour ce mesmes. Jamais depuis je ne le vei, Nunquam post illa vidi. Jamais je ne fus nulle part, que, etc. Nunquam fui vsquam, quin, etc. Jamais je ne l avoye ouy… … Thresor de la langue françoyse
jamais — Jamais. adv. de temps. En aucun temps. Jamais cela ne fut, & jamais cela ne sera. je n y retourneray jamais. adieu pour jamais. Il est quelquefois substantif, & signifie, Un temps sans fin. C est pour un jamais. cela durera un jamais, à jamais.… … Dictionnaire de l'Académie française
Jamais Cascio — is a San Francisco Bay Area based writer and ethical futurist. In the 1990s, Cascio worked for the futurist and scenario planning firm Global Business Network. In 2003, he co founded the popular environmental website Worldchanging, where he was a … Wikipedia
