-
21 splenic
{'spli:nik}
a aнат. далачен, разположен в далака* * *{'spli:nik} а aнат. далачен; разположен в далака.* * *жлъчен;* * *a aнат. далачен, разположен в далака* * *splenic[´spli:nik, ´sple-] adj анат. далачен; разположен близо до далака. -
22 tunic
{'tju:nik}
1. туника
2. блуза, рубашка
3. куртка, кител
4. биол. обвивка, покривка* * *{'tju:nik} n 1. туника; 2. блуза, рубашка; 3. куртка, кител; 4.* * *туника; куртка; обвивка;* * *1. биол. обвивка, покривка 2. блуза, рубашка 3. куртка, кител 4. туника* * *tunic[´tju:nik] n 1. туника; 2. рубашка, блуза; 3. воен. кител, куртка; мундир; 4. биол. обвивка, обшивка, покривка, було. -
23 Britannic
{bri'tænik}
a британски* * *{bri'tanik} а британски.* * *a британски* * * -
24 Germanic
{dʒə:'mænik}
I. a германски
II. n прагермански език* * *{jъ:'manik} I. а германски; II. n прагермански език.* * *1. i. a германски 2. ii. n прагермански език* * * -
25 Ionic
{ai'ɔnik}
a арх., проз. йонийски* * *{ai'ъnik} а арх., проз. йонийски.* * *йонийски;* * *a арх., проз. йонийски* * *Ionic[ai´ɔnik] adj архит. и проз. йонийски; \Ionic order йонийски стил (ордер). -
26 Platonic
{plə'tɔnik}
1. платоничен, платонически
2. платоновски
3. теоретичен, словесен, духовен, нематериален* * *{plъ'tъnik} а 1. платоничен, платонически; 2. платоновски; З* * *теоретичен; словесен; платонически; платоничен; духовен; нематериален;* * *1. платоничен, платонически 2. платоновски 3. теоретичен, словесен, духовен, нематериален* * * -
27 Romanic
{rɔ'mænik}
a романски* * *{rъ'manik} а романски.* * *a романски* * * -
28 Slavonic
{slə'vɔnik}
a славянски* * *{slъ'vъnik} а славянски.* * *a славянски* * * -
29 Teutonic
{tju:'tɔnik}
1. a тевтонски, германски
2. n прагермански език* * *{tju:'tъnik} 1. а тевтонски, германски; 2. n прагермански ез* * *тевтонски;* * *1. a тевтонски, германски 2. n прагермански език* * * -
30 air-mechanic
{'εəmi.kænik}
n бордов механик* * *{'Ёъmi.kanik} n бордов механик.* * *n бордов механик* * *air-mechanic[´ɛəmi¸kænik] n ав. бордов механик. -
31 architectonic
{,a:kitek'tɔnik}
1. архитектурен
2. градивен, конструктивен
3. систематичен, архитектоничен* * *{,a:kitek'tъnik} а 1. архитектурен; 2. градивен, констр* * *архитектурен; архитектура; архитектоника; конструктивен;* * *1. архитектурен 2. градивен, конструктивен 3. систематичен, архитектоничен* * *architectonic[¸a:ki:tek´tɔnik] adj 1. архитектурен; 2. прен. градивен, конструктивен; системен, систематичен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv architectonically. -
32 arnica
{'a:nikə}
n бот., фарм. арника* * *{'a:nikъ} n бот., фарм. арника.* * *арника;* * *n бот., фарм. арника* * *arnica[´a:nikə] n бот., фарм. арника. -
33 atonic
{ə'tɔnik}
1. неударен, без ударение
2. мед. с понижен тонус, атоничен* * *{ъ'tъnik} а 1. неударен, без ударение; 2. мед. с понижен тонус* * *неударен;* * *1. мед. с понижен тонус, атоничен 2. неударен, без ударение* * * -
34 carbonic
{ka:'bɔnik}
a въглероден, въгленов
CARBONIC add въглена киселина
CARBONIC oxide въглероден окис* * *{ka:'bъnik} а въглероден, въгленов; carbonic add въглена киселина;* * *въгленов; въглероден;* * *1. a въглероден, въгленов 2. carbonic add въглена киселина 3. carbonic oxide въглероден окис* * * -
35 communicable
{kə'mju:nikəbl}
1. който може да се предава/съобщава/споделя
2. заразен, прихватлив
3. ам. общителен, разговорлив* * *{kъ'mju:nikъbl} а 1. който може да се предава/съобщава/с* * *предаваем; приветлив;* * *1. ам. общителен, разговорлив 2. заразен, прихватлив 3. който може да се предава/съобщава/споделя* * *communicable[kə´mju:nikəbl] adj 1. който може да се предава (съобщава); мед. зара́зен; an infection \communicable from one person to another зараза, която се предава при физически контакт; 2. приветлив, любезен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv communicably. -
36 communicant
{kə'mju:nikənt}
I. 1. църк. лице, което (редовно) се причестява
2. доносник, информатор
II. a свързващ* * *{kъ'mju:nikъnt} n 1. цьрк. лице, което (редовно) се приче(2) {kъ'mju:nikъnt} а свързващ.* * *1. i. църк. лице, което (редовно) се причестява 2. ii. a свързващ 3. доносник, информатор* * *communicant[kə´mju:nikənt] I. adj съобщителен, комуникационен; анат. свързващ се, съобщителен ( with); II. n 1. рел. човек, който се причестява; 2. носител на сведения (новини), информатор. -
37 communicative
{kə'mju:nikətiv}
1. отворен, прям, общителен, разговорлив
2. съобщителен, свързващ, комуникационен* * *{kъ'mju:nikъtiv} а 1. отворен; прям; общителен, разгово* * *съобщителен; общителен; разговорлив; комуникативен;* * *1. отворен, прям, общителен, разговорлив 2. съобщителен, свързващ, комуникационен* * *communicative[kə´mju:nikətiv] adj 1. общителен, разговорлив, разговорчив, приказлив; 2. съобщителен; комуникативен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv communicatively. -
38 conic
{'kɔnik}
a кото се отнася до конус, коничен* * *{'kъnik} а кото се отнася до конус; коничен.* * *коничен;* * *a кото се отнася до конус, коничен* * * -
39 cyanic
{sai'ænik}
a хим. цианов* * *{sai'anik} а хим. цианов.* * *цианов;* * *a хим. цианов* * * -
40 daemonic
{di:'mɔnik}
a вдъхновен, гениален, демоничен* * *{di:'mъnik} а вдъхновен; гениален; демоничен.* * *гениален; демоничен;* * *a вдъхновен, гениален, демоничен* * *
См. также в других словарях:
Nik — Software (Logo seit 2006) Nik Multimedia (Logo … Deutsch Wikipedia
Nik P. — Nik P. (2010) Chartplatzierungen Erklärung der Daten Alben … Deutsch Wikipedia
Nik — may refer to: nik, an English suffix of Slavic origin. Nik, Cristian Dzwonik, Argentinean cartoonist, creator of Gaturro A derivative of the name Nicholas NIK, the shortened name of The Supreme Chamber of Control of Poland, Najwyższa Izba… … Wikipedia
-nik — (n[i^]k) suff. [Yiddish, fr. Slavik suffix nik indicating a person.] A suffix attached to other words indicating a person with certain characteristics or associated with a certain group or behavior; as, beatnik, kibbutznik; it is sometimes used… … The Collaborative International Dictionary of English
-nik — as in beatnik, etc., suffix used in word formation from c.1945, from Yiddish nik (Cf. nudnik a bore ), from Rus. nik, common personal suffix meaning person or thing associated with or involved in (Cf. NUDNIK (Cf. nudnik); kolkhoznik member of a… … Etymology dictionary
-nik — [nik] [< Yiddish (or) < Russ nik, equiv. to ER] suffix one who is or has to do with (the thing specified) [beatnik, refusenik] … English World dictionary
-nik — a suffix derived from Yiddish and Russian and added to words to denote a person or thing associated with that word, has made some headway since it was given an initial boost by the Russian sputniks in the 1950s. First there was beatnik (1958,… … Modern English usage
nik — sb., ket, nik, kene … Dansk ordbog
...nik — 〈in Zus.; zur Bildung von Subst.; m. 6; bes. ostdt.; umg.; häufig abwertend〉 = ...ler, z. B. FDJnik ● Kaputtnik heruntergekommene Person … Universal-Lexikon
nik — no good·nik; peace·nik; re·fuse·nik; ep·i·nik·i·an; ep·i·nik·i·on; kin·ni·kin·nik; nud·nik; pes·cha·nik; re·fus·nik; … English syllables
-nik — The English suffix nik is of Slavic origin. It approximately corresponds to the suffix er and nearly always denotes an agent noun (that is, it describes a person related to the thing, state, habit, or action described by the word to which the… … Wikipedia
