-
1 mourir
v. intr. (lat. class. mori, lat. pop. morire) 1. умирам, загивам; изсъхвам (за растение); 2. прен. измъчвам се, страдам много; 3. постепенно отслабвам, замирам; se mourir лит. умирам, угасвам. Ќ mourir d'envie страстно желая; tirer un pet d'un âne mort постигам нещо невъзможно; mourir sur son coffre чакам безкрайно дълго; mourir debout умирам напълно активен, в добра форма; mourir de faim умирам от глад; mourir idiot не научавам, оставам без опит и познания; mourir au lit d'honneur убит съм на война; mourir dans son lit умирам у дома си по естествен път. Ќ Ant. vivre, naître; continuer, durer; renaître. -
2 autant
adv. (du lat. alterum) 1. толкова; autant d'hommes, autant d'avis колкото хора, толкова и мнения; 2. така, същото; tâchez d'en faire autant опитайте се да направите същото; 3. loc. adv. d'autant също толкова; d'autant mieux толкова по-добре; d'autant moins толкова по-малко; d'autant plus толкова повече; tout autant точно толкова (не по-малко); 4. loc. conj. autant... que толкова..., колкото (при сравнение); autant que докато; дотолкова, доколкото; d'autant que тъй като, като при това; pour autant que доколкото. Ќ autant dire все едно (кажи-речи); autant vaut mourir по-добре (все едно) смърт; autant comme autant в голямо количество. -
3 debout
adv. (de de- et bout) 1. прав, право, изправено (на краката си); 2. на крака, станал; 3. в добро състояние съм (за хора, сгради и др.); 4. interj. debout! ставай! стани! станете! Ќ le vent debout мор. вятър, противен на посоката на плаване; mettre debout организирам, ръководя добре; mourir debout умирам в пълна активност; tenir debout имам стойност, струвам си (за художествено произведение); устоявам на умората; ne pas (plus) tenir debout изморен, изтощен съм; задрямвам, заспивам; ça ne tient pas debout абсурдно е; debout les morts! ставайте, мързеливци (поспаланковци)! être debout разг. на крака съм, готов съм за отбрана. Ќ Ant. couché, assis, malade; détruit. -
4 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
5 disposer
v. (lat. disponere) I. v.tr.dir. 1. редя, нареждам, подреждам; disposer en ligne подреждам в линия; 2. приспособявам; 3. предразполагам; настройвам; склонявам; 4. подготвям, приготвям; disposer un malade а mourir подготвям болен за смърт; II. v.intr. предписвам, разпореждам; III. v.tr.indir. ползвам се от, разпореждам се с, разполагам с; постановявам; se disposer нареждам се, подреждам се; готвя се да. -
6 durer
v.intr. (lat. durare) 1. трая, продължавам; le spectacle a duré deux heures спектакълът продължи два часа; 2. ост. живея, съществувам; 3. чакам с нетърпение; 4. трая, запазвам качествата си. Ќ faire feu qui dure пазя средствата си, здравето си; ça ne peut plus durer това не може повече да продължи; ça durera (ça ne durera pas) aussi longdemps que les impôts винаги (не винаги); il est bien neuf, il durera longtemps той е глупав, нищо не знае. Ќ Ant. arrêter (s'), cesser, passer, terminer (se); disparaître, mourir. -
7 ennui
m. (de ennuyer) 1. скука, досада, отегчение, притеснение; mourir d'ennui прен. умирам от скука; 2. pl. неприятности; затруднения; avoir des ennuis d'argent имам парични затруднения; 3. pl. поет. скърби, мъки. Ќ Ant. amusement, plaisir, divertissement. -
8 fleur
f. (lat. flol, floris) 1. цвят; la calice, la corolle d'une fleur чашката, венчето на цвят; pollinisation, fécondation d'une fleur опрашване на цвят; 2. цвете; marché aux fleurs пазар на цветя; 3. разш. рисунка или предмет, представляващ цветя; 4. бял прашец, мъх по повърхността на някои плодове; 5. прен., поет. младо, хубаво и деликатно същество; 6. най-хубавата част, цветът на нещо; 7. елит, цвят; la fine fleur de la société най-отбраната част на обществото; украшение (за език, стил и под.); 8. разцвет; mourir а la fleur de l'âge умирам в разцвета на годините си; 9. pl. плесен по повърхността на вино, бира и под.; fleur bleu adj. сантиментален; 10. loc. prép. а fleur de на едно равнище с, на едно ниво с, на самата повърхност на. Ќ couvrir de fleurs обсипвам с хвалби; combler de fleurs обсипвам с ласки; en fleurs във време на цъфтене; цъфнал; fleur d'argent хим., минер. калциев карбонат на прах; fleur de soufre хим. серен цвят; jeter (semer, répandre) des fleurs sur la tombe de qqn. възхвалявам някого след смъртта му; la fleur de lis емблема на монархията във Франция; comme une fleur много лесно; une vie semée de fleurs безгрижен щастлив живот; les fleurs de rhétorique поетични украси. -
9 front
m. (lat. frons) 1. чело; un front haut, large, bombé високо, широко, изпъкнало чело; 2. ост. външен вид; държание; 3. дързост, нахалство, безочливост; 4. предната част (страна) на фасада; 5. съюз, група, лига; front populaire народен фронт; 6. воен. фронт; боева линия; front de bataille бойна част на разгъната в боен ред войскова единица; mourir au front умирам на бойното поле; 7. метеор. фронт; front chaud, froid d'un cyclone топъл, студен фронт на циклон; 8. loc. adv. de front смело, направо; един до друг, редом; attaquer de front атакувам направо. Ќ faire front а противопоставям се; avoir le front d'airain зъл съм. -
10 intestat
adj. (lat. intestatus) 1. без завещание; mourir intestat умирам без да оставя завещание; 2. loc. prép. ab intestat юр. без завещание; hériter ab intestat наследявам без завещание, по закон. -
11 jeune
adj. et n. (lat. juvenis) 1. млад; jeunes gens младежи; le jeune âge младостта; jeune fille девойка; mourir jeune умирам млад; faire plus jeune que son âge изглеждам по-млад от възрастта си; 2. младежки, свеж; s'habiller jeune обличам се младежки; 3. неопитен, твърде млад, незрял; être jeune dans le métier неопитен съм, нов съм в занаята; 4. m., f. юноша, девойка, младеж; 5. недостатъчен; c'est un peu jeune това не е съвсем достатъчно; 6. рядко малкото на животно; jeunes mariés младоженци. Ќ Ant. vieux, vieillard; âgé, doyen; caduc; aîné; ancien. -
12 lit
m. (lat. lectus) 1. легло, креват; одър; постеля; lit de camp походно легло; lit de sangle сгъваемо брезентово легло; lit-cage желязно сгъваемо легло; lit de repos кушетка; lit de mort смъртен одър; lit de feuillage постеля от шума; lits jumeaux сдвоено легло; garder le lit лежа болен на легло, пазя леглото; se mettre au lit, aller au lit лягам си; 2. русло, речно корито; 3. ред, слой, пласт, залежи; lit d'argile глинен пласт. Ќ comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш; enfants du premier lit, du second lit деца от първи брак, от втори брак; faire lit а part спя отделно (за съпрузи); lit de justice ист. тържествено събрание на парламента, на което присъствал и кралят; lit d'un courant място в река, където течението е най-силно; lit du vent направление, посока на вятъра; au saut du lit рано сутрин; jusqu'а son lit de mort до края на живота си; mourir dans son lit умирам от естествена смърт; lit de parade легло, на което е поставен мъртвец преди тържествено погребение. Ќ Hom. li, lie: formes des v. lier, lire. -
13 malemort
f. (de mal2 et mort) ост. трагична, злочеста смърт; mourir de malemort загивам трагично. -
14 meurt-de-faim
m.inv. (de mourir et faim) голтак, бедняк, сиромах. -
15 mort
f. (lat. mors, mortis) 1. смърт; mort naturelle естествена смърт; 2. прен. завършек, край (на нещо); 3. агония, агонизиране; 4. loc. adv. а la mort до смърт, извънредно много; а la vie et а la mort завинаги; а mort смъртно. Ќ mort civile отнемане на гражданските права; souffrir mille morts понасям адски мъки; la petite mort оргазъм; la mort du petit cheval неизбежното, най-лошото, което може да се случи; triste jusqu'а la mort извънредно тъжен; а l'article de la mort в предсмъртна агония; а mort много; mourir de sa belle mort умирам от естествена смърт; penser а la mort de Louis XVI не мисля за нищо конкретно; souffrir mille morts понасям големи страдания; ce n'est pas la mort! няма страшно, не е нищо особено. Ќ Ant. naissance. -
16 mourant,
e adj. (de mourir) 1. който умира, гасне, слабее; умиращ; замиращ; 2. прен. блед (за цветове); 3. m., f. човек, който умира. Ќ voix mourant,e отслабващ глас. Ќ Ant. naissant. -
17 mouroir
m. (de mourir) 1. място, където приемат, приютяват умиращи; 2. разг. старчески дом. -
18 naître
v.intr. (lat. pop. °nascere) 1. раждам се; je suis né а Genève роден съм в Женева; 2. покълвам, никна; 3. прен. être né, e pour раждам се (със специални заложби); 4. прен. възниквам, произхождам; 5. появявам се. Ќ faire naître пораждам. Ќ Ant. mourir, finir. -
19 renaître
v.intr. (de re- et naître) 1. възраждам се, прераждам се, отново се раждам; la végétation renaît au printemps растителността се възражда напролет; 2. отново се появявам; l'espoir renaît надеждата отново се появява, възражда; 3. прен. поправям се, оздравявам, възстановявам се; renaître а la vie възстановявам се след болест. Ќ Ant. disparaître, s'effacer, mourir. -
20 revivre
v. (du lat. revivere) I. v.intr. 1. оживявам, връщам се към живота; 2. прен. възвръщам, възстановявам предишната сила, блясък; 3. прен., в съчет. faire revivre възкресявам, възкръсвам; обновявам; съживявам, вдъхвам нов живот; 4. прен. продължавам да живея (за литературен персонаж, картина), правя да оживее отново; faire revivre un personnage célèbre dans un roman правя да оживее отново прочута личност в роман; II. v.tr. преживявам, изживявам отново; je ne veux pas revivre ce que l'ai vécu не искам да изживея отново това, което съм преживял. Ќ Ant. mourir; s'éteindre.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
mourir — [ murir ] v. intr. <conjug. : 19> • morir 980; lat. pop. morire, class. mori I ♦ 1 ♦ Cesser de vivre, d exister, d être. ⇒ 1. mort; décéder, disparaître, s éteindre, expirer, 1. partir(fig.), passer, périr, succomber, trépasser; fam.… … Encyclopédie Universelle
mourir — MOURIR. v. n. Cesser de vivre. Tous les hommes doivent mourir. mourir d une mort naturelle. mourir de mort violente. mourir de vieillesse. mourir de maladie. mourir d un coup d espée. mourir subitement. dequoy est il mort? qu à t il eu à mourir?… … Dictionnaire de l'Académie française
mourir — Mourir, Abite e vita, Animam exhalare, A vita discedere, A vita recedere, vel Ab oculis recedere, Cadere, Cedere vita, Concedere fato, Decedere de vita, Demori, Diem morte extremum conficere, Ducere horas extremas, Edere vitam, Effundere extremum … Thresor de la langue françoyse
mourir — (mou rir), je meurs, tu meurs, il meurt, nous mourons, vous mourez, ils meurent ; je mourais ; je mourrai ; je mourrais ; je mourus ; meurs, qu il meure, mourons, mourez, qu ils meurent ; que je meure, que tu meures, qu il meure, que nous… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MOURIR — v. n. ( Je meurs, tu meurs, il meurt ; nous mourons, vous mourez, ils meurent. Je mourais. Je mourus. Je mourrai. Meurs. Que je meure. Je mourrais. Que je mourusse. Mourant. Mort. ) Cesser de vivre. Il se dit Des hommes et Des animaux. Mourir d… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MOURIR — v. intr. Cesser de vivre, en parlant des Hommes et des animaux. Mourir d’une mort naturelle, de mort violente, de vieillesse, de maladie. Mourir subitement. Mourir jeune. Mourir vieux. Mourir à la fleur de l’âge. De quoi est il mort? Il est mort… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
mourir — vi. , décéder, trépasser, expirer, rendre l âme, finir (ses jours) : meuri (StFrançais Savoyard 1130 Alban Hurtières), meûrir (Lanslevillard), MORI (Aix 017, Albanais 001, Annecy 003, Arvillard 228, Chambéry 025, Marthod 078, Thônes 004, Villards … Dictionnaire Français-Savoyard
Mourir — Mort Cet article concerne le sens commun du mot « mort » (fin de la vie). Pour les autres significations, voir Mort (homonymie). La Faucheuse, une allégorie de l … Wikipédia en Français
mourir — Arriver, par l’excès de la jouissance vénérienne, à un état de béatitude ou plutôt d’hébètement qui vous enlève aux choses de la terre et vous transporte dans le monde inconnu où l’on ne pense plus, où l’on ne parle plus, où l’on ne remue plus … Dictionnaire Érotique moderne
Mourir demain — Single by Natasha St Pier and Pascal Obispo from the album L Instant d après … Wikipedia
Mourir D'aimer — est un film franco italien réalisé par André Cayatte, sorti en 1971. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 … Wikipédia en Français
