-
1 mis,
e adj. (p. p. de mettre) 1. сложен, подреден; couvert mis, готова, сложена маса; 2. облечен. -
2 mis(o)-
(съставна част на сложни думи) от гръцки misein "мразя". -
3 mis(o)-
(съставна част на сложни думи) от гръцки misein "мразя". -
4 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
5 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
6 boycotter
v.tr. (de Boycott, propriétaire irlandais mis en quarantaine) бойкотирам. -
7 ceci
pron.dém. (de ce2 et ci) това; това, тук; ceci mis (admis, posé) като предположим следното; ceci dit като се има предвид казаното. Ќ ceci, cela разг. ту това, ту онова. -
8 couvert2
m. (p. p. subst. de couvrir) 1. ост. жилище, подслон; 2. куверт (комплект прибори за хранене на едно лице); прибор; 3. предлог, форма, прикритие, маска; 4. loc. adv. а couvert2 на завет, на сигурно място; se mettre а couvert2 подслонявам се; 5. керемиди на покрив. Ќ avoir son couvert2 mis chez qqn. винаги съм добре дошъл на трапезата на някого; être а couvert2 търг. получавам гаранция за вземания; mettre le couvert2 слагам масата; le vivre et le couvert2 храна и подслон; sous le couvert2 de под гаранцията, под отговорността на; на адреса, на името на (за пратка); под претекст за. -
9 gond
m. (lat. gomphus "cheville" gr. gomphos) панта ( на врата). Ќ sortir (être mis, jeté hors) de ses gonds разг. излизам из търпение, кипвам. Ќ Hom. gon, gong. -
10 mets
m. (lat. pop. missum "ce qui est mis sur la table", de mittere "mettre") блюдо, ядене, ястие, гозба. -
11 peau
f. (lat. pellis "peau d'animal") 1. кожа (животинска, човешка); peau blanche, noire бяла, черна кожа; peau bronzée почерняла кожа; 2. кора, люспа; 3. кора, каймак; peau de lait кожица, каймак на млякото (когато престои известно време); 4. прен. външен вид, личност; je ne voudrais pas être dans sa peau не бих желал да съм на негово място. Ќ il ne faut jamais vendre la peau de l'ours qu'on ne l'ait mis par terre (avant de l'avoir tué) погов. рибата е още в морето, а той слага тигана на огъня; faire peau neuve сменям кожата си, събличам се (за влечуго); прен. променям своето мнение, поведение, ставам съвсем друг, сменям дрехите си, маскирам се; faire bon marché de sa peau не щадя живота си; glisser une peau de banane а qqn. поставям кора, динена кора, провалям, саботирам; le renard mourra dans sa peau погов. гърбавия само гробът ще го изправи; n'avoir que la peau sur les os кожа и кости съм; ne pas tenir dans sa peau разг. не се сдържам (от радост, нетърпение и др.); peau d'âne разг. диплома; risquer sa peau рискувам живота си; peau de balle нищо; peau d'hareng ругатня, обида; peau de chagrin нещо, което прогресивно намалява, изчезва; casquette en peau de fesses плешива глава; en peau с голямо деколте; vieille peau проститутка; жена с недобро име; avoir la peau de qqn. побеждавам, набивам някого, съдирам (свалям) му кожата; avoir qqn. dans la peau влюбен съм в някого; avoir la peau dure устойчив, здрав съм; changer de peau променям начина си на съществуване, поведение; entrer (se mettre) dans la peau de qqn. влизам под кожата на някого; être (se mettre) dans la peau du personnage играя убедително роля; être bien (mal) dans sa peau чувствам се добре (зле) в дадено положение; laisser sa peau умирам (някъде); se lever la peau pour qqn. отдавам се, жертвам се за някого; tenir а sa peau държа на живота си; se faire trouer la peau убиват ме на война. -
12 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм.
См. также в других словарях:
mis — mis·cel·la·ny; mis·chance; mis·chief; mis·conceit; mis·conduct; mis·content; mis·count; mis·creant; mis·create; mis·cue; mis·deal; mis·de·mean; mis·doubt; mis·er·a·ble; mis·esteem; mis·field; mis·fire; mis·fit; mis·like; mis·luck; mis·match;… … English syllables
MIS AG — is a German vendor of corporate performance management software. It was founded in Darmstadt in 1988. Originally started as a consulting company and reseller of the Applix products, MIS AG developed their own product similar to TM/1. In 1997, MIS … Wikipedia
mis — mis, mise (mî, mi z ) part. passé de mettre. 1° Colloqué en quelque lieu. Un livre mis dans une bibliothèque. Fig. • Les volontés ne sont pas seulement souffertes par sa patience [de Dieu], mais encore mises sous le joug de sa puissance… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
miš — mȉš m <N mn evi/ i reg. knjiš.> DEFINICIJA 1. zool. a. kućni glodavac (Mus musculus) iz porodice miševa b. (mn) Muridae, rasprostranjen mali glodavac šiljaste njuške i duga repa [šumski miš; klȃsni miš više vrsta štakora] c. naziv za… … Hrvatski jezični portal
mis — mis, mise [ mi, miz ] adj. • XVIIe; de mettre ♦ Littér. Habillé, vêtu. « Nénesse, mis comme un garçon de la ville » (Zola). Femme bien, mal mise (⇒ mise) . ⊗ HOM. Mi, mie, mye. ● mis Participe passé de mettre. ⇒MIS, MISE, part. passé et adj. I.… … Encyclopédie Universelle
mis- — Mis : ↑ miso , Miso . * * * mis , Mis : ↑miso , ↑Miso . mi|so , Mi|so , (vor Vokalen): mis , Mis [griech. mĩsos] >Best. in Zus. mit der Bed.<: Feindschaft, Hass, Verachtung (z. B. Misogyn, misanthropisch) … Universal-Lexikon
Mis- — Mis : ↑ miso , Miso . * * * mis , Mis : ↑miso , ↑Miso . mi|so , Mi|so , (vor Vokalen): mis , Mis [griech. mĩsos] >Best. in Zus. mit der Bed.<: Feindschaft, Hass, Verachtung (z. B. Misogyn, misanthropisch) … Universal-Lexikon
mis- — 1 [mis] [ME < OE & OFr: OE mis , akin to OHG missa , Goth missa (for IE base see MISS1); OFr mes < Frank * missi , akin to OHG missa ] prefix 1. wrong, wrongly, bad, badly [misdo, misdemeanor] 2. no, not [misfire] mis 2 [mis] … English World dictionary
Mis- — (m[i^]s ). [In words of Teutonic origin, fr. AS. mis ; akin to D. mis , G. miss , OHG. missa , missi , Icel. & Dan. mis , Sw. miss , Goth. missa ; orig., a p. p. from the root of G. meiden to shun, OHG. m[=i]dan, AS. m[=i][eth]an ([root]100. Cf.… … The Collaborative International Dictionary of English
mis- — mis(o) ♦ Élément, du gr. misein « haïr ». mis(o) élément, du gr. misein, haïr . ⇒MIS(O) , (MIS , MISO )élém. formant Élém. tiré du gr. (o) , de «haïr, détester», «haine», entrant da … Encyclopédie Universelle
mis- — 1 a prefix applied to various parts of speech, meaning ill, mistaken, wrong, wrongly, incorrectly, or simply negating: mistrial; misprint; mistrust. [ME; OE mis(se) ; c. G miss , Goth missa (see MISS1;); often r. ME mes < OF < WGmc *mis(s) ] mis… … Universalium
