-
1 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
2 valoir
v. (lat. valere) I. v.intr. 1. струвам, имам цена, представлявам ценност; cela ne vaut pas cher това не струва скъпо; cela vaut son pesant d'or това струва теглото си в злато; cet objet vaut 1000 francs този предмет струва 1000 франка; 2. имам смисъл; ce raisonnement ne vaut que si... това разсъждение има смисъл само ако...; 3. подхождам, влизам в работа; l'habit vous vaut mieux que le costume фракът ви подхожда повече от костюма; 4. заслужава, струва си; rien qui vaille нищо, което да си заслужава (усилията); ça vaut la peine това си заслужава; ne rien valoir нищо не струвам; cela vaut mieux que това струва повече от; II. v.tr. 1. доставям, давам; донасям; завоювам; la liberté que lui valait ma maladie свободата, която му даваше моето заболяване; 2. имам за последица, за следствие; III. v.impers. il vaut mieux заслужава си, струва си, за предпочитане е; se valoir струваме еднакво, една стока сме. Ќ а valoir по (срещу) сметка, като се приспада от сума, която се дължи; autant vaut (vaudrait) все едно; cela vaut mieux по-добре е; faire valoir qqch. изтъквам, хваля нещо; faire valoir ses droits отстоявам правата си; faire valoir son bien извличам полза от имота си, получавам доходи; mieux vaut peu que rien погов. по-добре малко, отколкото нищо; vaille que vaille каквото и да стане, каквото и да се случи; se faire valoir изтъквам се, хваля се, показвам достойнствата си; ça se vaut разг. това не е нито по-добро, нито по-лошо; tout ça ne vaut pas un clou това нищо не струва; rien ne vaut un bon vin нищо не може да се сравни (да замени) едно хубаво вино; l'inaction ne lui vaut rien бездействието е вредно за него; Paris vaut mieux une messe Париж си заслужава една литургия (думи на Анри IV); le jeu ne vaut pas la chandelle тази работа не си заслужава; ça vaut le coup заслужава си. -
3 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler.
См. также в других словарях:
mieux — [ mjø ] adv. • mielz Xe; lat. melius, de melior « meilleur » ♦ Compar. irrég. de BIEN (au lieu de plus bien). I ♦ MIEUX. 1 ♦ D une manière plus accomplie, meilleure. Cette lampe éclaire mieux. Je l estime davantage depuis que je le connais mieux … Encyclopédie Universelle
mieux — (mieû ; l x se lie : de mieû z en mieux) adv. 1° Comparatif de l adv. bien : d une manière plus accomplie, plus complète. • Je te connais, Léonce, et mieux que tu ne crois, CORN. Héracl. I, 4. • Usez en comme moi ; le ciel sait qui vit… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MIEUX — adv. Comparatif de Bien. D une manière plus accomplie, d une façon plus avantageuse. Personne n entend mieux les affaires que lui, n entend mieux la guerre que lui, n écrit mieux que lui, ne parle mieux que lui. Il chante mieux, beaucoup mieux qu … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MIEUX — adv. Comparatif de Bien. D’une manière plus accomplie, d’une façon plus avantageuse. Personne n’entend mieux les affaires que lui, n’écrit mieux que lui, ne parle mieux que lui. Il chante mieux, beaucoup mieux, bien mieux qu’il ne faisait. Vous… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
que — 1. (ke) pron. relatif, ou mieux conjonctif 1° Lequel, laquelle, lesquels, lesquelles. Il ne s emploie que comme régime ; il est des deux genres, et des deux nombres ; l e s élide devant une voyelle ou une h muette. Ces hommes que vous avez vus … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
que — 1. que [ kə ] conj. • Xe; lat. médiév. que, forme affaiblie de qui, simplification de quia, employé en bas lat. au sens de quod « le fait que; que » 1 ♦ Introd. une complétive (à l indic. ou au subj. suivant le v. de la principale, ou la nuance à … Encyclopédie Universelle
tout — [ tu ] ; toute [ tut ] ; tous [ tu ] (adj.), [ tus ] (pron.) ; toutes [ tut ] adj., pron., adv. et n. • Xe; bas lat. tottus, forme expressive de totus « tout entier, intégral » I ♦ Adj. A ♦ (fin … Encyclopédie Universelle
tout — tout, toute (tou, tou t ; le t se lie : tou t homme ; au pluriel, l s se lie : tou z animaux ; tou z y sont ; quelques uns font sentir l s du pluriel même devant une consonne : tous viendront ; ils y sont tous ; c est une mauvaise prononciation ; … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
cela — [ s(ə)la ] pron. dém. • XIIIe; de 2. ce, et là 1 ♦ (Opposé à ceci) Désigne ce qui est plus éloigné; ce qui précède; ce qu on oppose à ceci. 2 ♦ Cette chose. ⇒ 1. ça(plus cour.). Buvez cela. Ne parlez pas de cela. Remplace ce … Encyclopédie Universelle
mieux — MIEUX. adv. comparatif. Plus parfaitement, d une maniere plus accomplie, d une façon plus avantageuse. Personne n entend mieux les affaires que luy, n entend mieux la guerre que luy, n escrit mieux, ne parle mieux que luy. il chante mieux,… … Dictionnaire de l'Académie française
mieux — Mieux. Semble plus raisonnable d escrire mieus, Melius. Ces deux vocables sont composez de mesmes lettres. Il vaut mieux faire cela, Satius est illud facere. Au mieux faire, ou aller, Au mieux venir, Vt omnes dij adiuuent. B. ex Cic. A qui mieux … Thresor de la langue françoyse
