-
1 midi
m. (lat. diem) 1. обяд, пладне, обедно време; en plein midi точно на обяд; 2. юг; au midi на юг; 3. юг, южни страни. Ќ chercher midi а quatorze heures търся теле под вола; marquer midi в ерекция съм; voir midi а sa porte съдя според собствените си критерии; c'est midi (sonné) не е възможно, няма начин, нищо не може да се направи. -
2 après-midi
m. et f.inv. (de après et midi) следобед. -
3 avant-midi
m. et f.inv. (de avant et midi) диал. (в Белгия m.; в Канада f.) предиобед, сутрин. -
4 carabin
m. (p.-к. de escarrabin, mot du Midi, de la famille de escarbot "nécrophore", par métaph.) разг., ост. студент-медик. -
5 chercher
v.tr. (bas lat. circare "aller autour", de circum) 1. търся; chercher l'occasion търся случай; chercher qqn. du regard търся някого с поглед; chercher un mot dans le dictionnaire търся дума в речника; chercher une solution търся решение; 2. стремя се, отправям се; chercher la paix стремя се към мир; 3. chercher а (+ inf.) старая се да; стремя се да; chercher а plaire старая се да се харесам; chercher а deviner стремя се да отгатна; chercher а ce que (+ subj.) опитвам се да направя така, че; 4. в инфинитив след глагол идвам да взема, минавам да взема; aller chercher l'enfant а l'école отивам да взема детето от училище; venez me chercher ce soir елате да ме вземете тази вечер; 5. провокирам някого; si tu me cherches, tu vas me trouver ако ме провокираш, ще видиш какво ще стане. Ќ chercher une aiguille dans une botte de foin търся игла в купа сено; chercher le péril излагам се на опасност; chercher midi а quatorze heures търся под вола теле; chercher qqn. par monts et par vaux посл. търся някого под дърво и камък; ça va chercher dans les mille francs разг.това ще струва около 1000 франка; il l'a cherché той си го търсеше. Ќ Ant. trouver. -
6 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
7 démon
m. (lat. dњmonium) 1. демон, зъл дух, дявол; 2. злобен човек. Ќ démon de midi изкушение на плътта (у хората на средна възраст); comme un démon крайно, в крайна степен; réveiller les vieux démons извиквам в паметта си стари, мъчни спомени. -
8 étoile
f. (lat. pop. °stela, class. stella) 1. звезда; l'étoile polaire полярната звезда; étoile du berger (du soir, du matin) вечерница, зорница, Венера (планетата); étoile filante падаща звезда; 2. предмет, подобен на звезда; 3. кръстопът (на няколко улици, алеи); 4. звездичка (на пагон или маншети); 5. прен. съдба; être né sous une bonne (mauvaise) étoile роден съм (не съм роден) под щастлива звезда; 6. звезда (много прочут, известен човек, обикновено на изкуството); son étoile pâlit, blanchit популярността му спада. Ќ voir les étoiles en plein midi виждам звезди посред бял ден (при силен удар); а la belle étoile под открито небе през нощта; étoile de mer зоол. морска звезда. -
9 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
10 lune
f. (de luna) 1. луна, месечина; nouvelle lune новолуние; pleine lune пълнолуние; clair de lune лунна светлина; 2. астр., ост. лунен месец; месец; 3. лунна светлина; 4. ост. естествен спътник на планета; les lunes de Saturne спътниците на Сатурн; 5. кръгло бузесто лице. Ќ avoir la lune, avoir un quart de lune dans la tête разг. хлопа ми едната дъска; demander la lune искам невъзможното; faire voir monter la lune en plein midi свалям звездите от небето; il est dans sa mauvaise lune разг. хванали са го дяволите; lune d'eau бот. водна роза, Nymphaea; lune de miel меден месец; lune rousse мартенско време, баба Марта; vieilles lunes поет. минало време, забравено време; vous demandez la lune искате невъзможни неща. -
11 marquer
v. (de l'a. norm. merki "marqué") I. v.tr. 1. поставям знак, белег, отбелязвам, маркирам; marquer d'une croix отбелязвам с кръстче; 2. дамгосвам, жигосвам, оставям белег; 3. посочвам, показвам; le thermomètre marquait dix degrés au-dessous de zéro термометърът показваше десет градуса под нулата; 4. оставям следа; 5. прен. означавам, знак съм (за нещо); засвидетелствам, проявявам; marquer а qqn. sa reconnaissance засвидетелствам на някого признателността си; marquer son estime засвидетелствам уважение; 6. ост. давам наставления, наставлявам; 7. определям, фиксирам; 8. спорт. отбелязвам; marquer un but отбелязвам гол; 9. преследвам, наблюдавам, наглеждам (враг и др.); II. v.intr. 1. отличавам се, изпъквам; 2. изглеждам, показвам. Ќ être marqué par l'âge нося следите на годините, остарял съм; marquer le pas воен. марширувам на място; marquer mal имам лош изглед вид; marquer un but спорт. забивам, отбелязвам гол; être marqué а l'A имам големи заслуги; être marqué au B едноок, куц, сляп, кривоглед съм; être marqué du bon coin отличен, превъзходен; marquer (l'advesaire) а la culotte следвам неотлъчно играч (във футбола); marquer midi арго в ерекция съм; marquer d'une pierre blanche отбелязвам нещо забележително, така че да не бъде забравено; marquer (écrire, mettre) sur ses tablettes отбелязвам нещо, което не трябва да забравя да направя. -
12 méridien,
ne adj. (de meridies "midi") 1. лит. южен; 2. меридианен; 3. m. меридиан. -
13 méridienne
f. (bas lat. meridiana (hora) "heure de midi") 1. линия на меридиан; 2. следобеден сън (в лежащ стол на следобедна почивка); 3. геол. триангулачна верига. -
14 midinette
f. (de midi et dînette) 1. ост. шивачка, шивашка работничка (в Париж); 2. младо фриволно, градско момиче. -
15 montrer
v.tr. (lat. monstrare) 1. показвам, соча, посочвам; montrer du doigt посочвам с пръст; montrer ses papiers показвам документите си; 2. проявявам; montrer son humeur проявявам характера си; montrer son courage проявявам смелостта си; 3. доказвам; montrer а qqn. qu'il a tort доказвам на някого, че греши; 4. предавам, уча, показвам; l'expérience nous montre que опитът ни учи, че...; 5. обяснявам, пояснявам; montrer comment обяснявам как; 6. представям, описвам, обрисувам; l'auteur montre dans ses livres... авторът описва в книгите си...; 7. изразявам; montrer а qqn. son affection изразявам обичта си към някого; se montrer правя добро или лошо впечатление при някакъв случай. Ќ montrer (faire voir) а qqn. son bec jaune убеждавам някого, като му посочвам грешките; montrer son béjaune а qqn. доказвам неопитността на някого; montrer ses cartes разкривам намеренията си; montrer les cornes ставам агресивен; montrer son cul победен съм; показвам се гол; montrer les dents ставам заплашителен; se montrer égal а soi-même лесно е да се предвиди какво ще сторя; montrer la lune en plein midi карам някого да повярва в неверни неща. -
16 nord
m. (angl. north) 1. север; au nord на север; 2. Nord Север, северни страни; dans le nord на север; 3. adj. северен; le pôle nord северен полюс. Ќ perdre le nord изгубвам ума и дума; l'étoile du nord полярна звезда. Ќ Ant. sud, midi. -
17 sieste
f. (lat. sexta (hora) "sixième (heure), midi") лек, следобед сън, почивка; faire la sieste поспивам си следобед. -
18 situation
f. (de situer) 1. местоположение, разположение; situation d'une maison exposée au midi разположение на къща, която гледа на юг; 2. положение, стойка; situation assise в седнало положение; 3. прен. състояние, положение; ситуация, обстановка; situation politique политическо състояние; situation comique комично положение; 4. фин. финансово състояние (на предприятие, банка в даден момент). Ќ être en situation de (+ inf.) способен съм да, мога. -
19 soirée
f. (de soir) 1. вечер, вечерно време; les soirées d'hiver зимните вечери; 2. соаре, вечеринка; soirée mondaine светско соаре; tenue de soirée вечерно облекло; tenue de soirée de rigueur строго вечерно облекло; 3. вечерно представление (на филм, театрална постановка и др.); projeter un film en soirée правя вечерна прожекция на филм. Ќ Ant. matinée; après-midi. -
20 sonné,
e adj. (de sonner) 1. оповестен чрез звънене; il est midi sonné, точно обяд е; 2. навършен; il a soixante ans bien sonné,s той има навършени точно шестдесет години; 3. разг. ударен, повален от удар; 4. прен., разг. луд, пернат; il est complètement sonné, той е напълно побъркан.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
midi — midi … Dictionnaire des rimes
MIDI — [ˈmiːdiˑ] (engl.: musical instrument digital interface [ˈmjuːzɪkl̩ ˈɪnstɹəmənt ˈdɪdʒɪtl̩ ˈɪntɚfeɪs] = „Digitale Schnittstelle für Musikinstrumente“) ist ein Datenübertragungs Protokoll zum Zwecke der Übermittlung, Aufzeichnung und Wiedergabe von… … Deutsch Wikipedia
midi — [ midi ] n. m. • 1080; de mi et di « jour », lat. diem I ♦ 1 ♦ Milieu du jour, entre le matin et l après midi. Le soleil de midi est haut dans le ciel. « Midi, Roi des étés, épandu sur la plaine » (Leconte de Lisle). « Midi le juste » (Valéry).… … Encyclopédie Universelle
midi — MIDI. s. m. Le milieu du jour, le point qui partage également le jour entre le soleil levant & le soleil couchant. A l heure de midi. il est midi. midi est sonné. je me rendray là à midi, sur le midi. avant midi. entre onze heures & midi. entre… … Dictionnaire de l'Académie française
midi — MÍDI adj. invar., subst. 1. adj. invar. (Despre lungimea fustei) Care ajunge până la jumătatea gambei. 2. subst. Fustă, palton etc. midi (1). – Din fr., engl. midi. Trimis de LauraGellner, 30.05.2004. Sursa: DEX 98 … Dicționar Român
midi — Midi, m. acut. a Medius et dies. Hinc multi dicunt Mi jour, comme Minuict, Meridies. Le midi, Medius dies. A midi, Meridiano. Qui est ou se fait devant le midi, Antemeridianus. Qui se fait apres midi, Postmeridianus, vel Pomeridianus. Le vent de… … Thresor de la langue françoyse
Midi 20 — Studio album by Grand Corps Malade Released March 27, 2006 … Wikipedia
midi — [“midi] 1. n. a mid length woman’s garment. □ Shall I wear my midi, or is it too hot? □ The midi is okay. 2. mod. having to do with a mid length woman’s garment. □ This midi style is out, and the mini is back in … Dictionary of American slang and colloquial expressions
Midi — Midi, Maxi Efti Midi, Maxi Efti шведская музыкальная группа начала 90 х с африканским влиянием. Их наиболее знаменитые хиты «Bad Bad Boys» и «Ragga Steady». В состав группы входили сёстры близняшки Миди и Макси Берхану и их подруга Фрейвейни… … Википедия
MIDI-In — MIDI In, Anschlussbuchse, über die MIDI Daten in ein Computersystem oder ein MIDI Instrument oder Gerät hereinkommen (MIDI) … Universal-Lexikon
Midi — ist Name oder Teil des Namens von Le Midi, der französischsprachige geographische Fach und Allgemeinbegriff für Südfrankreich eine Rocklänge, zwischen Mini und Maxi, knielang. ein Sublabel der Atlantic Records eine Bauform für Computergehäuse… … Deutsch Wikipedia
