-
1 messe
f. (lat. chrét. missa "messe") богослужение, служба, литургия; messe haute тържествена служба; messe de requiem, messe de sépulture заупокойна молитва; messe basse служба без пеене; messe noire осквернителна пародия на светото причастие. -
2 messe
Mésse f, -n 1. Wirtsch панаир; 2. Rel литургия; 3. Mar офицерски стол на кораб; die Leipziger Messe Лайпцигският панаир.* * *die,-n F 1. богослужение, литургия; 2. панаир; 3. мор офицерска трапезария на кораб. -
3 Messe f
изложение {ср} -
4 Messe f [Ausstellung]
панаир {м} -
5 grand-messe
f. (de grand et messe) (pl. grands-messes) 1. църк. тържествена литургия (съпроводена с хор); 2. прен. тържествено събрание или манифестация. -
6 beschicken
beschícken sw.V. hb tr.V. 1. Tech зареждам; насипвам, пълня, напълвам (доменна пещ, ядрен реактор); 2. пращам (експонати на изложба; делегати на конференция); den Reaktor mit Plutonium beschicken зареждам реактор с плутоний; die Messe war gut beschickt за панаира бяха изпратени много експонати.* * *tr e-e Ausstellung, Messe, Konferenz = изпращам експонати, делегати за;арх das Haus = уреждам домашните си работи; das Vieh = подреждам добитъка; тех den Hochofen пълня висока пещ; e-e Batterie = зареждам батерия. -
7 Patronat
Patronát n, -e geh патронаж; die Messe ist unter dem Patronat des Bundeskanzlers панаирът е под патронажа на федералния канцлер. -
8 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
9 célébrer
v.tr. (lat. celebrare) 1. славя, прославям, чествам; отпразнувам, ознаменувам; célébrer un mariage отпразнувам сватба; 2. рел. служа, отслужвам; célébrer une messe служа литургия. Ќ Ant. décrier, déprécier, fustiger, ravaler. -
10 chanter
v. (lat. cantare, fréquent. de canere) I. v.intr. 1. пея; chanter faux пея фалшиво; chanter en play-back пея на плейбек; le coq chante петелът пее; 2. усмихвам се, нравя се, приятно мие е; si cela vous chante ако това ви е приятно; si ça vous chante ако това ви допада; II. v.tr. 1. пея, изпявам; chanter une chanson изпявам песен; 2. поет. възпявам, възхвалявам, превъзнасям; chanterune victoire възпявам победа; chanter victoire обявявам победа. Ќ chanter la messe отслужвам литургия; faire chanter qqn. шантажирам някого, изтръгвам признание чрез насилие; faire chanter qqn. sur un autre ton накарвам някого да запее друга песен. -
11 contrepèterie
f. (de l'a. fr. contrepéter "rendre un son pour un autre") разместване на срички или букви на съчетание от думи, така че да се образуват нови съчетания от думи (напр. femme folle а la messe, което идва от femme molle а la fesse)(Rabelais). -
12 dimanche
m. (lat. ecclés. dies dominicus "jour du seigneur") неделя; école du dimanche неделно училище; habits du dimanche, des dimanches неделни (празнични) дрехи. Ќ dimanche après la grand'messe на куковден, на куково лято; dimanche des Rameaux Връбница; dimanche de Pâques Великден; dimanche de Quasimodo Томина неделя; se mettre en dimanche обличам се грижливо за специален случай; chauffeur du dimanche лош шофьор; faire des dimanches de qqn., qqch. желая да се възползвам от нещо; ce n'est pas tous les jours dimanche всеки ден не е бабинден; животът не е винаги приятен. -
13 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
14 kermesse
f. (flam. kermisse "messe d'église") 1. храмов празник; 2. народен събор (в Северна Франция, Белгия, Холандия). -
15 Quasimodo
f. (des mots lat. quasi modo par lesquels commence l'introït de la messe de ce dimanche) Томина неделя, първата неделя след Великден. Ќ ост. faire Quasimodo avant Pâques преобръщам нормалния ход на нещата; renvoyer а la Quasimodo изпращам на куково лято. -
16 servir
v. (lat. servire "être esclave, être soumis, dévoué а") I. v.tr.dir. 1. служа; servir Dieu служа на Господ; 2. продавам, снабдявам (със стока, с продукти); 3. поднасям, сервирам (на маса); 4. слугувам, прислужвам, обслужвам; servir un client обслужвам клиент; 5. услужвам, помагам, подпомагам; servir qqn. помагам на някого; 6. оплождам; servir la femelle оплождам женската (на даден вид животно); II. v.tr.ind. servir а 1. служа, годен съм за; cela sert а lire това служи за четене; а quoi ça sert за какво служи това; cela peut encore servir това още може да се ползва; 2. замествам, служа вместо; la chambre qui me sert de cabinet стаята, която ми служи за кабинет; III. v.intr. 1. прен. представям, излагам; 2. спорт. играя с?рвис; 3. сервирам; servez chaud! сервирайте го горещо! se servir 1. употребявам, служа си с, ползвам се от; 2. обслужвам се сам; on n'est jamais si bien servi que par soi-même който сам си върши работата най-добре си я свършва; 3. сервирам си сам, вземам си (от ястие и др.). Ќ cela ne sert а (de) rien няма никаква полза от това; servir la messe помагам на свещеника в служене на литургия. Ќ Ant. commander; desservir; gêner; nuire. -
17 valoir
v. (lat. valere) I. v.intr. 1. струвам, имам цена, представлявам ценност; cela ne vaut pas cher това не струва скъпо; cela vaut son pesant d'or това струва теглото си в злато; cet objet vaut 1000 francs този предмет струва 1000 франка; 2. имам смисъл; ce raisonnement ne vaut que si... това разсъждение има смисъл само ако...; 3. подхождам, влизам в работа; l'habit vous vaut mieux que le costume фракът ви подхожда повече от костюма; 4. заслужава, струва си; rien qui vaille нищо, което да си заслужава (усилията); ça vaut la peine това си заслужава; ne rien valoir нищо не струвам; cela vaut mieux que това струва повече от; II. v.tr. 1. доставям, давам; донасям; завоювам; la liberté que lui valait ma maladie свободата, която му даваше моето заболяване; 2. имам за последица, за следствие; III. v.impers. il vaut mieux заслужава си, струва си, за предпочитане е; se valoir струваме еднакво, една стока сме. Ќ а valoir по (срещу) сметка, като се приспада от сума, която се дължи; autant vaut (vaudrait) все едно; cela vaut mieux по-добре е; faire valoir qqch. изтъквам, хваля нещо; faire valoir ses droits отстоявам правата си; faire valoir son bien извличам полза от имота си, получавам доходи; mieux vaut peu que rien погов. по-добре малко, отколкото нищо; vaille que vaille каквото и да стане, каквото и да се случи; se faire valoir изтъквам се, хваля се, показвам достойнствата си; ça se vaut разг. това не е нито по-добро, нито по-лошо; tout ça ne vaut pas un clou това нищо не струва; rien ne vaut un bon vin нищо не може да се сравни (да замени) едно хубаво вино; l'inaction ne lui vaut rien бездействието е вредно за него; Paris vaut mieux une messe Париж си заслужава една литургия (думи на Анри IV); le jeu ne vaut pas la chandelle тази работа не си заслужава; ça vaut le coup заслужава си. -
18 vin
m. (du lat. vinum) 1. вино; mettre le vin en fûts, en tonneaux наливам виното в бъчви; vin rouge червено вино; vin rouge червено вино; vin blanc бяло вино; vin rosé вино розе; vin d'A.O.C. вино със запазено наименование за произход; vin sec сухо вино; vin d'orange червено вино, в което се накисват портокали; eau-de-vie de vin коняк; pichet de vin каничка с вино; vin mousseux пенливо, газирано вино; vin âpre стипчиво, тръпчиво вино; grand vin известно вино; vin de pays, du cru местно, обикновено вино; vin coupé (baptisé) разредено с вода вино; reposer le vin, laisser vieillir le vin оставям вино да отлежи; être pris de vin виното ме е хванало; 2. разш. ликьор, получен от ферментирането на различни растителни продукти; vin de pêches ликьор от праскови. Ќ avoir le vin bon (gai) ставам весел, когато пия; avoir le vin mauvais (triste) става тъжен, когато пия; chaque vin a sa lie погов. всяка роза си има и тръни (всяко нещо си има и лоши страни); entre deux vins в полупияно състояние; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; quand le vin est tiré il faut le boire погов. хванал ли си се на хорото, трябва да го играеш; tâche de vin червено петно по кожата; le bon vin réjouit le cњur de l'homme погов. хубавото вино радва човешкото сърце; sac а vin пияница; être entre deux vins леко съм пиян; vin de messe вино, използвано по време на литургия. Ќ Hom. vain, vingt.
См. также в других словарях:
Messe- — Messe … Deutsch Wörterbuch
messe — [ mɛs ] n. f. • Xe; lat. chrét. missa, p. p. subst. de mittere « envoyer », d apr. Ite (allez), missa est 1 ♦ Dans la religion catholique, Sacrifice du corps et du sang de Jésus Christ sous les espèces du pain et du vin, par le ministère du… … Encyclopédie Universelle
messe — MESSE. s. f. Sacrifice du corps & du sang de nostre Seigneur Jesus Christ qui se fait par le Prestre à l Autel, suivant la forme prescrite par l Eglise. Grand messe, ou messe haute. petite messe, ou basse messe. messe Paroissiale, ou messe de… … Dictionnaire de l'Académie française
Messe — steht für: Heilige Messe, Ritus in der römisch katholischen Kirche Deutsche Messe (Gottesdienst) oder evangelischen Messe, der lutherischen Abendmahlsgottesdienst Messe (Musik), die Vertonung der Messliturgie Messe (Wirtschaft), eine Warenschau… … Deutsch Wikipedia
messe — Messe, Missa, Sacrum, Res diuina, ab Hebraica dictione Missah, qui signifie selon aucuns autant que Oblatio. Messe solennelle, Solennis eucharistia. B. Res sacra peracta cum solenni apparatu, et ministerio primario et secundario, id est, Diacono… … Thresor de la langue françoyse
Messé — Messé … Wikipedia
Messe — may refer to: Messé, France Mass (music) or messe Trade fair or messe Messe (Nuremberg U Bahn) People with the surname Giovanni Messe This disambiguation page lists articles associated wi … Wikipedia
Messe — ¹Messe Andacht, Gottesdienst; (ev. Kirche): Abendmahlsfeier; (kath. Kirche): Amt, Eucharistie. ²Messe Exposition, Markt, [Verkaufs]ausstellung, [Verkaufs]schau. * * * Messe,die:1.〈großeAusstellungvonWarenmustern〉Mustermesse·Musterschau·Musterausst… … Das Wörterbuch der Synonyme
Messé — País … Wikipedia Español
Messe Nr. 1 — steht für Messe d Moll (Bruckner) Messe Nr. 1 F Dur (Schubert) Missa sancta Nr. 1, Carl Maria v. Weber Siehe auch: Liste der Messen (nach Komponist) Diese Seite … Deutsch Wikipedia
messé — messé, ée (mè sé, sée) adj. Terme familier qui se dit quelquefois dans cette locution : être messé, avoir entendu la messe … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
