-
1 manquer
v. (it. mancare, lat. mancus "manchot, défectueux") I. v.intr. 1. сгрешавам, сбърквам, изпадам в забуда; 2. не хващам, правя засечка; 3. не сполучвам; manquer sa vie не сполучвам в живота си; 4. свличам се, смъквам се, огъвам се; 5. подхлъзвам се; 6. липсвам, не достигам; le temps nous manque липсва ни време; 7. отслабвам, умалявам, изневерявам; la voix lui manqua тя загуби гласа си; 8. прен. manquer а qqch. не изпълнявам задълженията си; 9. умирам, изчезвам; 10. в съчет. manquer а отнасям се неучтиво; 11. изпускам, пропускам; manquer le train изпускам влака; manquer une occasion пропускам случай; 12. бягам, отсъствам; manquer un cours бягам от час; 13. пропадам; l'expérience manqua опитът пропадна; 14. в съчет. manquer de лишен съм от нещо; il ne manque de rien нищо не му липсва; il s'en manque de peu без малко, за малко, насмалко; 15. loc. adv. sans manquer непременно, без друго; II. v. tr. 1. не сполучвам ( в нещо), лошо извършвам (нещо); 2. пропускам, не улучвам (при удар); 3. не сварвам, изпускам; manquer qqn. не сварвам някого; пропускам; 4. se manquer изтървавам се, не се улучвам (с някого); не успявам да се самоубия. Ќ il ne manquait plus que ça! само това липсваше; това е върхът; manquer sa vie пропилявам живота си; il ne manque pas d'air разг. не му липсва смелост; manquer de bras липсва ми работна ръка, не са ми достатъчни работниците; manquer (louper, rater) le coche разг. изпускам удобен, благоприятен случай; manquer de poigne управлявам слабо, липсва ми властност; ne pas manquer de souffle смел съм. -
2 jouir
v.tr.ind. (lat. pop. °gaudire, de gaudere "se réjouir") jouir de 1. ползвам се; jouir d'un privilège ползвам се от привилегия; jouir d'un droit юр. ползвам право, титуляр съм на някакво право; 2. използвам, възползвам се; jouir de sa victoire възползвам се от победата си; jouir de l'instant използвам момента; 3. радвам се; jouir d'une bonne santé радвам се на добро здраве; 4. изпитвам голямо удоволствие, наслаждавам се; jouir de qqn. наслаждавам се от присъствието на някого; ça le fait jouir de nous voir dans cette situation изпитва голямо удоволствие да ни види в това положение; 5. изпитвам оргазъм. Ќ appartement qui jouit d'une belle vue апартамент, който има хубав изглед. Ќ Ant. partir, souffrir; manquer de. -
3 rater
v. (de "prendre un rat", en parlant d'une arme а feu qui ne part pas, et fig. "manquer son coup") I. v.intr. 1. правя засечка (за оръжие); 2. прен. не успявам; пропускам, пропадам; II. v.tr. 1. не попадам, не сполучвам (за цел); 2. прен. пропускам случай, изтървавам; претърпявам неуспех; rater son train изпускам влака си; rater le début du spectacle изпускам началото на спектакъла; écrivain raté неуспял писател; se rater 1. разг. не успявам в опит за самоубийство; 2. не успяваме да се срещнем. Ќ il n'en rate pas une разг. той не спира да прави глупости. Ќ Ant. atteindre, obtenir, réussir. -
4 acquitter
v.tr. (de a- et quitte) 1. изплащам, издължавам (дълг, дължими такси); acquitter ses impôts плащам си данъците; 2. оправдавам обвиняем; 3. s'acquitter v. pron. освобождавам се от дълг, издължавам се, разплащам се; s'acquitter d'un devoir освобождавам се от задължение; s'acquitter d'une dette плащам дълг. Ќ Ant. condamner, manquer (а). -
5 faute
f. (lat. pop. °fallita, p. p. de fallere "action de faillir, de manquer") 1. грешка, недостатък; commettre, faire une faute допускам грешка; 2. вина; avouer sa faute признавам вината си; c'est sa faute негова е вината; 3. липса, нужда; avoir faute de tout всичко ми липсва; 4. прегрешение, грях; lourde faute grossière тежко прегрешение; 5. loc. adv. sans faute на всяка цена, непременно, сигурно; 6. loc. prép. faute de по липса на; faute d'argent поради недостиг, липса на пари; aller а la faute изневерявам; faute avouée est а demi pardonnée признат грях е наполовина грях. Ќ en faute сгрешил, нарушил; faute de quoi в противен случай; tomber en faute изпадам в грешка. -
6 parole
f. (lat. pop. °paraula, lat. ecclés. parabola "comparaison") 1. реч, говор; 2. дума; приказка; traîner ses paroles провлачам думите си, говоря провлачено; 3. слово, мисъл; parole mémorable забележителна мисъл; 4. обещание, уверение, дума; tenir sa paroleудържам думата си; manquer а sa parole не удържам дадената дума; belles paroles голи обещания; 5. красноречие, език, слово; bien manier la parole имам богат речник, богати изразни средства; 6. дума, слово, право на изказване; avoir la parole имам думата; 7. pl. думи, текст (на песен и др.); 8. loc.adj. sur parole въз основа на устна декларация, уверение, показание. Ќ parole d'Evangile неоспорима истина; parole d'honneur честна дума; paroles verbales празни обещания; en paroles устно; без да е сигурно (обещание и др.); n'avoir qu'une parole държа на думата си; boire les paroles а qqn. слушам въодушевено някого; couper la parole прекъсвам някого; passer la parole а qqn. давам думата на някого; prendre la parole вземам думата; tenir parole изпълнявам обещанията си; la parole est d'argent, mais le silence est d'or думата е сребро, мълчанието е злато. Ќ Ant. action, écrit, silence. -
7 réussir
v. (it. riuscire "ressortir", de uscire "sortir") I. v.tr. успявам, имам успех, сполучвам; réussir une entreprise успявам в начинание; réussir un concours спечелвам конкурс; réussir un but сполучвам да отбележа гол; II. v.intr. 1. удава ми се, жъна успех, преуспявам, върви ми; projet qui réussit проект, който успява; ce film a reussi този филм пожъна успех; tout lui réussit всичко му се удава; réussir а son examen успявам на изпит; il n'a pas réussi а me convaincre той не успя да ме убеди; 2. благоприятен съм; 3. вирея; давам обилен плод; аклиматизирам се ( за растение). Ќ Ant. échouer, manquer, rater. -
8 usage
m. (du lat. usus "us") 1. обичай; c'est un usage ancien това е стар обичай; c'est l'usage обичаят е такъв; usages locaux местни обичаи; 2. употребяване; ползване; употреба; l'usage immodéré de l'alcool неумерената употреба на алкохол; le bon usage des richesses доброто използване на богатствата; l'usage de la force използването на сила; faire usage de служа си със; avoir l'usage de мога да си служа с; mot en usage dans la langue дума, която се употребява в езика; 3. език, говор; l'usage courant говоримият език; l'usage littéraire литературният език; 4. прието нещо, навик, привичка; les usages d'une famille навиците на семейство; c'est contraire aux usages това е противно на общоприетото; comme il est d'usage както е прието; il avait l'usage de ост. той имаше навик да; 5. добри маниери, възпитание; manquer d'usage липсва ми възпитание; 6. юр. използване на имот, който е собственост на друг; avoir l'usage d'un bien използвам имот, който не ми принадлежи; 7. loc. prép. а l'usage de предназначен, определен за. Ќ Ant. désuétude, non-usage.
См. также в других словарях:
Manquer une marche — ● Manquer une marche ne pas poser le pied dessus, glisser … Encyclopédie Universelle
Ne pas en manquer une — ● Ne pas en manquer une faire toujours la bévue, la gaffe, l erreur qu il ne fallait pas faire … Encyclopédie Universelle
manquer — [ mɑ̃ke ] v. <conjug. : 1> • 1398; it. mancare, lat. mancus « manchot, défectueux » I ♦ V. intr. 1 ♦ Ne pas être, lorsqu il le faudrait; être absent, faire défaut. Ce produit manque en magasin. « Des denrées qui manquaient sur le marché »… … Encyclopédie Universelle
MANQUER — v. n. Faillir, tomber en faute. Tous les hommes peuvent manquer, sont sujets à manquer. N avez vous jamais manqué ? Il se dit, à peu près dans le même sens, en parlant Des armes à feu, lorsqu on veut tirer et que le coup ne part pas. Ses deux… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MANQUER — v. intr. Faillir, tomber en faute. Tous les hommes peuvent manquer, sont sujets à manquer. N’avez vous jamais manqué? Il a vieilli dans ce sens, mais on dit encore en parlant des Armes à feu, lorsqu’on veut tirer et que le coup ne part pas, Son… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
manquer — vi. /vt. msf., louper, rater, ne pas attraper (un train...), ne pas atteindre (une cible...), ne pas réussir ; faire défaut : MANKÂ (Aillon J., Aix, Albanais.001, Annecy.003, Arvillard.228b, Billième, Chambéry, Cohennoz, Compôte Bauges, Cordon,… … Dictionnaire Français-Savoyard
manquer — MANQUER. v. n. Faillir, tomber en faute. Tous les hommes peuvent manquer, sont sujets à manquer. n avez vous jamais manqué? On dit, qu Une arme à feu manque, pour dire, qu Elle ne prend pas feu, ou qu elle manque à tirer. Ses deux pistolets… … Dictionnaire de l'Académie française
Manquer de respect à une femme — ● Manquer de respect à une femme se permettre avec elle des libertés … Encyclopédie Universelle
Manquer, rater, louper le coche — ● Manquer, rater, louper le coche perdre une occasion favorable … Encyclopédie Universelle
Une journee chez ma mere — Une journée chez ma mère Une journée chez ma mère est un film humoristique réalisé en 1992 par Dominique Cheminal et sorti en 1993. Synopsis Pour apprendre son prochain rôle, Charlotte, comédienne, se réfugie chez sa mère, Béatrice, une… … Wikipédia en Français
Une vie de chien (les simpson) — Une vie de chien Saison 2 Épisode n°29 Titre original Bart s Dog Gets An F Titre québecois Chien fou Code de production 7F14 1e diffusion aux … Wikipédia en Français
