-
1 longueur
f. (de long) 1. дължина; longueur d'ondes физ. дължината на вълните; 2. дължина, продължителност; 3. прен. бавност, бавене, протакане. Ќ а longueur de непрекъснато; longueur de la journée през целия ден. Ќ Ant. brièveté. -
2 demi-longueur
f. (de demi- et longueur) спорт. полудължина ( при надбягвания с коне или регати). -
3 corrélation
f. (bas lat. correlatio) 1. съотношение, взаимна връзка, корелация; 2. loc. adv. en corrélation avec във връзка с. Ќ longueur de corrélation физ. максимално разстояние, от което един атом може да повлияе на друг. Ќ Ant. autonomie, indépendance. -
4 cotice
f. (probabl. de °bande costice "rubun"; de coste "côte; pièce en longueur") тясна лента, пресичаща диагонално полето на герб. -
5 mesure
f. (lat. mensura, rac. metiri "mesurer") 1. мярка, размер; mesures de longueur мерки за дължина; 2. муз. такт; battre la mesure тактувам; marquer la mesure отбелязвам такта; 3. прен. чувство на мярка, на сдържаност; граница, мярка; passer la mesure нямам мярка, не съм тактичен; ne garder aucune mesure надминавам всякаква граница; combler la mesure достигам до крайност, прекалявам; mesure de contrainte мярка за принуждение; принудителна мярка; mesures de relance мерки за преодоляване на кризата; 4. размер, стъпка (на стих); 5. loc. adv. а mesure, au fur et а mesure постепенно, съразмерно; en mesure ритмично; умерено; 6. loc. conj. а mesure que постепенно, докато. Ќ dans la mesure de в кръга на; en quelque mesure в някаква степен; vêtement sur mesure дреха по поръчка; outre mesure извънмерно; faire bonne mesure щедър съм. Ќ Ant. démesure, excès. -
6 onde
f. (lat. unda "eau courante") 1. вълнЂ; 2. лит. море; вода; voguer sur l'onde пътувам, плавам по море; 3. архит. вълнообразно украшение; 4. физ. вълнЂ; longueur d'onde дължина на вълнЂта; ondes courtes къси вълни; ondes moyennes средни вълни; ondes longues, grandes ondes дълги вълни; ondes électromagnétiques електромагнитни вълни; 5. прен., лит. вълнЂ; ondes de colère вълни от гняв. Ќ les ondes разг. радио. -
7 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
8 traîner
v. (lat. pop. °traginare, de °tragere) I. v.tr. 1. влача, влека, тегля (след себе си); traîner les pieds влача си краката; elle traîna son enfant jusqu'а l'hôpital тя влачи детето си чак до болницата; 2. прен. протакам, продължавам; traîner les choses en longueur протакам много нещата; 3. карам, водя някого някъде насила; II. v.intr. 1. влача се, нося се, мъкна се; вися; sa robe traînait jusqu'aux pieds роклята Ј висеше до земята; 2. в безпорядък съм; des vêtements traînaient sur les fauteuils дрехи бяха пръснати по фотьойлите; 3. разстилам се; des nuées transparentes traînent sur le ciel прозрачни облаци се разстилат по небето; 4. протакам се, продължавам дълго време; 5. говоря бавно, провлачвам думите си; 6. изоставам най-назад (в колона, в редица); 7. бавя се, вървя бавно; 8. действам бавно; 9. неодобр. бродя, скитам се безцелно; traîner par les rues скитам се по улиците; se traîner 1. влача се; 2. пълзя; 3. продължавам дълго време, точа се; напредвам бавно. Ќ traîner la savate живея в немотия; traîner qqn. dans la boue опозорявам някого. -
9 unité
f. (lat. unitas, de unus "un") 1. единица; unité et pluralité единичност и множественост; unité administrative административна единица; prix d'un produit а l'unité цена на единица продукция; unité de production производствена единица, цех за производство; 2. воен. единица, подразделение, част; 3. единство; l'unité indivisible d'un pays неделимото единство на страна; rompre l'unité разрушавам единството; l'unité européenne европейското единство; les trois unités; unité d'action, de temps et de lieu трите единства; единство на действие, на време и място (в класическия театър); 4. военен кораб (като част от флота); 5. разг., ост. един милион стари франка; 6. мат. единица (в число, което има десетици, стотици и др.); 7. мед. определено количесто от лекарство, мерна единица; unité de vues общност на възгледите; l'unité d'une њuvre вътрешна хармония на творба; unité de mesure мерна единица; unité de longueur мерна единица за разстояние; unité de valeur университетско ниво, което се получава при определено обучение; unité centrale комп. част от компютър, която включва паметта и процесора. Ќ Ant. dualité, pluralité; diversité; discordance, incohérence.
См. также в других словарях:
longueur — [ lɔ̃gɶr ] n. f. • 1120; de long I ♦ 1 ♦ Dimension (d une chose) dans le sens de sa plus grande étendue; la plus grande dimension horizontale d un volume orienté (opposé à largeur, hauteur, profondeur). La longueur d une route; d un lit, d une… … Encyclopédie Universelle
longueur — Longueur. s. f. Estenduë de ce qui est long. Grande longueur. bonne longueur, juste longueur. cela est de bonne longueur. cela a tant de longueur sur tant de largeur. cette coste de vignoble, cette coste de mer a tant de longueur. la longueur d… … Dictionnaire de l'Académie française
longueur — Longueur, Proceritas, Longitudo. La longueur des deux bras estendus, Vlna … Thresor de la langue françoyse
longueur — [lôŋ gʉr′; ] Fr [ lōn gër′] n. [Fr] a long, boring section, as in a novel, musical work, etc … English World dictionary
longueur — (lon gheur) s. f. 1° L étendue d un objet considéré d une extrémité à l autre, par opposition à ce qui est court. La longueur d un bâton, d une lance, d une allée, d une route. • Les petites longueurs se mesurent avec des pieds, des pouces,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
LONGUEUR — s. f. Dans le sens où Long est opposé à Court, L étendue d un objet considéré d un bout, d une extrémité à l autre. La longueur d un bâton, d une lance, d une allée, d une route. Cette perche est d une juste longueur, d une bonne longueur. Épée … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Longueur — La longueur d’un objet est la distance entre ses deux extrémités les plus éloignées. Lorsque l’objet est filiforme ou en forme de lacet, sa longueur est celle de l’objet complètement développé. La longueur d un objet est perpendiculaire à sa… … Wikipédia en Français
LONGUEUR — n. f. étendue d’un objet considéré, d’une de ses extrémités à l’autre, par opposition à l’idée de COURT. La longueur d’un bâton, d’une lance, d’une allée, d’une route. Cette perche est d’une juste longueur, d’une bonne longueur. épée de longueur … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
longueur — nf. : lanjeu (Villards Thônes), lanzhyeû (Saxel.002), longò / eu (Albanais.001), longueur (Billième), lonsdyeû (Megève), lonzeû (Notre Dame Be.). E. : Long. Fra. Dix mètres de longueur : di mètro d lon (001). A1) unité de mesure de longueur… … Dictionnaire Français-Savoyard
longueur — (долгота | longueur) Этот термин употребляется либо для обозначения долгого количества (longueur | Länge | length | lunghezza), либо в качестве синонима длительности (longueur | Dauer | duration | durata) – см. длительность … Пятиязычный словарь лингвистических терминов
longueur — UK [lɒŋˈɡɜː(r)] / US [lɔŋˈɡɜr] noun [countable] Word forms longueur : singular longueur plural longueurs literary a boring period of time, or a boring part of a book, play, film etc … English dictionary
