-
1 locution
f. (lat. loqui "parler") 1. израз (начин на говорене); locution vicieuse неправилен израз; 2. грам. израз; locution conjonctive съюзен израз; locution adverbiale израз, който изпълнява роля на наречие. -
2 adjectif,
ve adj. et m. (lat. gram. adjectivum, trad. gr. epithêton) 1. m. грам. прилагателно име; adjectif, qualificatif качествено прилагателно име; 2. adj. който е употребен като прилагателно; locution adjectif,ve израз, който изпълнява служба на прилагателно. -
3 adverbial,
e, aux adj. (bas lat. adverbialis) грам. адвербиален, наречиен; locution adverbial,e израз, употребен като наречие. -
4 conjonctif,
ve adj. (lat. conjunctivus) съединителен; tissu conjonctif, съединителна тъкан; locution conjonctif,ve грам. сложен съюз; membrane conjonctif,ve конюнктива на окото; tissu conjonctif, végétal бот. паренхимна тъкан. Ќ Ant. disjonctif. -
5 interjectif,
ve adj. (bas lat. interjectivus) възклицателен, удивителен; locution interjectif,ve възклицателен израз. -
6 proverbial,
e, aux adj. (de proverbe) 1. който има характер на пословица; locution proverbial,e израз с характер на пословица; 2. прен. пословичен, прочут. -
7 verbal,
e, aux adj. (lat. verbalis, de verbus "verbe") 1. устен, словесен; promesse verbal,e устно обещание; 2. грам. глаголен; forme verbal,e глаголна форма; locution verbal,e глаголен израз; syntagme verbal, глаголна синтагма; 3. формален, повърхностен; explication verbal,e формално обяснение. Ќ note verbal,e дипл. вербална нота; procès verbal, протокол, акт; des paroles verbal,es устни твърдения или обещания без стойност. -
8 vicieux,
se adj. (lat. vitiosus, de vitium) 1. ост., лит. порочен, с порок; с недостатък; 2. развратен, порочен; 3. грам. неправилен, погрешен; locution vicieux,se неправилен израз; 4. опърничав, инат (за кон); 5. m., f. човек с пороци; 6. разг. който има странни, порочни вкусове; 7. непредвидим и опасен ( за поведение). Ќ position vicieux,se du corps мед. неправилно положение на тялото; cercle vicieux, порочен кръг; coup vicieux, спорт. заблуждаващ удар. Ќ Ant. chaste, pur, vertueux; correct, bon, docile.
См. также в других словарях:
locution — [ lɔkysjɔ̃ ] n. f. • XIVe « paroles »; lat. locutio, de loqui « parler » 1 ♦ (1487) Vx Manière de s exprimer, de parler (⇒ élocution). 2 ♦ (1680) Mod. Groupe de mots (syntagme ou phrase) fixé par la tradition, dont le sens … Encyclopédie Universelle
Locution — Lo*cu tion (l[ o]*k[=u] sh[u^]n), n. [L. locutio, fr. loqui to speak: cf. F. locution. ] Speech or discourse; a phrase; a form or mode of expression. Stumbling locutions. G. Eliot. [1913 Webster] I hate these figures in locution, These about… … The Collaborative International Dictionary of English
locution — LOCUTION. s. f Phrase, façon de parler. Cette locution n est pas bonne, est mauvaise. une locution basse … Dictionnaire de l'Académie française
Locution — (v. lat.), Rede , Ausdrucksweise; Locutorium, Sprachzimmer in den Klöstern; L. forinsĕcus, Sprachzimmer für Fremde u. auswärtige Religiosen … Pierer's Universal-Lexikon
Locution — Locution, lat. deutsch, Rede , Ausdrucksweise … Herders Conversations-Lexikon
locution — index expression (comment), parlance, phraseology, speech, term (expression) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton … Law dictionary
locution — style of speech, early 15c., from L. locutionem (nom. locutio) a speaking, speech, discourse; way of speaking, noun of action from pp. stem of loqui to speak, from PIE root *tolk(w) (Cf. O.Ir. ad tluch to thank, to tluch to ask; O.C.S. tloko… … Etymology dictionary
locution — *phrase, idiom, expression … New Dictionary of Synonyms
locution — [n] phrasing accent, articulation, dialect, diction, expression, inflection, language, phraseology; concept 77 … New thesaurus
locution — Locution, Locutio … Thresor de la langue françoyse
locution — ► NOUN 1) a word or phrase. 2) a person s particular style of speech. DERIVATIVES locutionary adjective. ORIGIN Latin, from loqui speak … English terms dictionary
