-
1 manger1
v. (lat. manducare "mâcher") I. v.tr. 1. ям, изяждам; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето; manger1 un bifteck ям бифтек; 2. изяждам, прояждам; étoffe mangée par les mites плат, прояден от молци; 3. прен. разпилявам, прахосвам, изяждам; разорявам; 4. не произнасям ясно; manger1 ses mots en parlant изяждам думите си, като говоря; 5. поглъщам, консумирам (за печка, пещ); 6. покривам, закривам, поглъщам; visage mangé de barbe лице, покрито изцяло от брада; II. v.intr. ям, храня се; manger1 au restaurant храня се в ресторант; se manger1 1. ям, храня се, изяждам се; 2. прен. ядем се един други. Ќ les loups ne se mangent pas entre eux гарван гарвану око не вади; les yeux lui mangent la figure много е слаб; manger1 а tous les râteliers смуча от много майки; manger1 а qqn. le blanc des yeux изкълвавам очите на някого, изяждам някого с парцалите; manger1 qqn. des yeux поглъщам някого с очи; salle а manger1 столова, трапезария; manger1 а sa faim ям до насита; manger1 sur le pouce ям набързо; on en mangerait! чисто, апетитно е, точно е! on pourrait manger1 par terre много е чисто; on ne te mangera pas няма страшно, няма да ти сторят зло; il y a а boire et а manger има и лошо, и добро; manger1 son blé en herbe изхарчвам, разпилявам, пропилявам парите си; manger1 de la vache enragée живея с оскъдни средства, водя мизерен живот; manger1 son pain blanc le premier започвам някаква работа откъм забавната, по-лесната страна; je ne mange pas de ce pain-là отказвам да участвам в нещо; manger1 le morceau признавам; manger1 la soupe sur la tête de (а) qqn. надвишавам някого по ръст; se manger1 le nez карам се с някого; ça ne mange pas de pain евтино е, нищо не струва. -
2 fermer
v. (lat. firmare "rendre ferme", de firmus) I. v.tr. 1. затварям; fermer а clef заключвам; 2. заграждам, преграждам; barrière qui ferme l'entrée d'un champ бариера, която прегражда достъпа до нивата; fermer la voie жп. затварям железопътна линия; 3. запечатвам; fermer une lettre запечатвам писмо; 4. заздравявам, затварям (за рана); 5. прен. затварям, забранявам; fermer sa porte а qqn. затварям вратата на някого (не го приемам); 6. преустановявам, прекратявам, приключвам; fermer une discussion прекратявам спор, дискусия; 7. свивам, стискам (юмрук и др.); 8. сгъвам, прибирам (чадър, книга); 9. изключвам (радио и др.); 10. затварям, приключвам (списък, скоба и др.); II. v.intr. затварям се; magasin qui ferme un jour par semaine магазин, който е затворен само един ден в седмицата; cette porte ferme mal вратата се затваря лошо (трудно); se fermer затварям се. Ќ fermer boutique преставам да търгувам; fermer la bouche а qqn. запушвам, затварям някому устата; fermer la porte au nez de qqn. затварям някому вратата под носа; fermer l'oreille правя се, че не чувам; отказвам да слушам какво се говори за мен, за други; fermer les yeux заспивам; склопвам очи (умирам); fermer les yeux sur qqch. затварям си очите пред нещо; правя се, че не виждам; ne pas fermer l'њil de la nuit не съм мигнал цяла нощ; signer les yeux fermés подписвам се със затворени очи ( с пълно доверие). Ќ Ant. ouvrir, rouvrir; dégager. -
3 ouvrir
v. (lat. class. aperire) I. v.tr. 1. отварям; ouvrir la porte отварям вратата; 2. разтварям; ouvrir les lèvres разтварям устни; 3. построявам; прокопавам; ouvrir un passage прокопавам проход; 4. разрязвам; chirurgien qui ouvre un abcès хирург, който разрязва абсцес; 5. започвам, водя, стоя начело на; ouvrir les hostilités започвам нападение срещу; 6. прен. откривам; ouvrir une session откривам заседание; ouvrir le score спорт. откривам резултата; ouvrir le feu откривам огъня, стрелбата; ouvrir la chasse откривам лова; ouvrir un compte а qqn. откривам текуща сметка на някого; 7. основавам; 8. правя, изказвам; II. v.intr. 1. отварям, отворен съм (за магазин, учреждение); отварям се; 2. водя; започвам; les cours ouvrent la semaine prochaine лекциите започват следващата седмица; s'ouvrir 1. отварям се, разтварям се; la fleur s'ouvre цветето се разтваря; 2. започвам; l'exposition qui allait s'ouvrir изложбата, която трябваше да започне. Ќ ne pas ouvrir la bouche дума не продумвам; ouvrir de grands yeux опулвам се, гледам с изненада, с любопитство; ouvrir les yeux de qqn. отварям очите на някого, давам му възможност по-добре да разбере; ouvrir l'њil разг. нащрек съм; ouvrir l'appétit отварям, възбуждам апетита; ouvrir sa bourse а qqn. предлагам някому пари; ouvrir sa maison а qqn. приемам някого като добре дошъл в къщата си; ouvrir son cњur а qqn. разкривам някому сърцето си; ouvrir une parenthèse (les guillemets) отварям скоба (кавички); s'ouvrir а qqn. разкривам се някому, споделям мислите си с някого; s'ouvrir un passage пробивам си път. Ќ Ant. fermer; boucher, clore; barrer, finir, terminer. -
4 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
5 trouver
v.tr. (lat. pop. °tropare "composer") 1. намирам; trouver son chemin намирам пътя си; trouver du travail намирам работа; aller trouver qqn. отивам да намеря някого (за да се срещна с него); 2. заварвам, сварвам, намирам; trouver la porte fermée намирам вратата заключена; trouver qqn. au lit сварвам някого в леглото; 3. прен. измислям, изнамирам, изобретявам, откривам; trouver la clef d'une énigme откривам ключа към дадена загадка; trouver un plan измислям план; 4. изпитвам, почувствам; trouver du plaisir а parler avec qqn. изпитвам удоволствие да разговарям с някого; 5. смятам, считам, намирам; trouver qqn. gentil намирам някого за мил; trouver bon, mauvais que... одобрявам, не одобрявам; trouver que считам, че; se trouver 1. намирам се, срещам се; les personnes qui se trouvaient là хората, които се намираха там; se trouver tête а tête avec qqn. срещам се очи в очи с някого; 2. смятам се; чувствам се; se trouver embarrassé чувствам се объркан; 3. фигурирам; son nom ne se trouve pas sur la liste името му не фигурира в списъка. Ќ il se trouve que излиза, че; оказа се, че; trouver son maître намирам си майстора; trouver grâce aux yeux (devant les yeux) de qqn. удостоявам се с благоволението на някого; trouver qqn. en chemin изпречва ми се някой на пътя; cela ne se trouve pas dans le pas d'un cheval разг. това не се намира на улицата; trouver la mort умирам. -
6 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
7 lever1
v. (lat. levare) I. v.tr. 1. вдигам; lever1 les bras вдигам ръцете си; lever1 un verre вдигам чаша (за тост); levez les mains! горе ръцете!; 2. повдигам, за да отворя; 3. изправям; 4. махам, свалям; lever1 son voile повдигам покривалото си; 5. прен. премахвам, отстранявам, отдалечавам, вдигам; lever1 un siège вдигам обсада; lever1 le gibier вдигам дивеч; 6. отрязвам част от нещо цяло; 7. прибирам, събирам, изпразвам; lever1 des impôts събирам данъци; lever1 une boîte aux lettres изпразвам кутия за писма; 8. свиквам под знамената; 9. геом. чертая; II. v.intr. 1. пониквам, покарвам; 2. за тесто - шупва, бухва, ферментира; se lever1 1. вдигам се; 2. ставам; 3. изгрявам; вдигам се; le vent de lève вятърът започна да духа; le brouillard se lève мъглата се вдига; Le soleil se lève слънцето изгрява. Ќ lever1 la main заклевам се; lever1 la main sur qqn. вдигам ръка срещу някого, удрям; lever1 les épaules вдигам рамена (в знак на съмнение); lever1 les yeux вдигам поглед, поглеждам; lever1 la lettre печ. набирам; lever1 la séance прекратявам заседание; lever1 les cartes събирам на купчина взетите карти при игра пред себе си. -
8 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
9 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
10 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
11 poche
f. (frq. °pokka) 1. джоб; argent de poche джобни пари; 2. чувал; торба; найлонова торбичка; 3. подкоремна торба (при двуутробните животни); 4. гуша (у птиците); 5. мрежа във вид на джоб (за риболов и лов); 6. гънка (върху дреха); 7. (Швейцария) черпак; 8. воен. чувал, клин; 9. синьо (от удар); 10. мед. дупка, отвърстие на абцес; 11. икон. сектор, област. Ќ acheter chat en poche погов. купувам слепешката (без да съм видял стоката); avoir les mains dans ses poches безделнича; avoir les yeux dans la poche не доглеждам, не забелязвам; faire les poches разг. обирам, ограбвам (за джебчия); connaître comme sa poche познавам добре; faire les poches de qqn. пребърквам дрехите на някого; обирам някого; poche de sang банка с кръв. -
12 boucher1
v.tr. (lat. pop. °bosca "broussailles", même rac. que bois) 1. запушвам; boucher1 son nez запушвам си носа (за да не усещам миризма); 2. преграждам, препречвам; boucher1 le passage преграждам пътя; 3. затъмнявам, покривам; les nuages bouchent l'horizon облаци затъмняват хоризонта; se boucher1 запушвам се, задръствам се. Ќ en boucher1 un coin а qqn. разг. карам някого да онемее от учудване; se boucher1 les yeux прен. отказвам да гледам; se boucher1 les oreilles прен. отказвам да слушам. Ќ Ant. déboucher, ouvrir. Ќ Hom. bouchée. -
13 brouillé,
e adj. (de brouiller) 1. бъркан; 2. разбъркан, объркан, бъркан, смесен; des њufs brouillé,s бъркани яйца; 3. скаран; 4. облачен, замъглен; мътен; ciel brouillé, облачно небе. Ќ avoir les yeux brouillé,s de sommeil очите ми са натежали (не мога да си отворя очите) от сън; être brouillé, avec les chiffres мъчно запаметявам цифри; être brouillé, avec l'orthographe скаран съм с правописа. -
14 croiser
v. (de croix) I. v.tr. 1. кръстосвам; пресичам; 2. срещам (за влак, движещ се в обратна посока); 3. биол. кръстосвам; II. v.intr. мор. 1. снова (за кораби-кръстосвачи); 2. мор. пресичам пътя на кораб; 3. застъпвам се един върху друг (за ревери на дреха); III. v. pron. se croiser 1. кръстосвам се, пресичам се; 2. ист. отивам на кръстоносен поход; 3. биол. кръстосвам се; 4. срещам се (за влакове, движещи се в различни посоки). Ќ croiser qqn. срещам някого (на улицата); изправям се срещу интересите на някого; se croiser les bras скръствам ръце, безделнича; croiser le fer кръстосвам саби; влизам в бой с някого; avoir les yeux qui se croisent страдам от кривогледство ( при което погледът се кръстосва). -
15 écarquiller
v.tr. (altér. de écartiller, de quart) 1. опулвам, облещвам; écarquiller les yeux опулвам очи; 2. ост. разкрачвам, разчеквам, разтварям широко; écarquiller les jambes разкрачвам широко крака. Ќ Ant. fermer. -
16 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм). -
17 arracher
v.tr. (lat. e(x)radicare, de radix, radicis "racine") 1. изскубвам, изтръгвам, изкоренявам, изваждам; издърпвам; arracher des arbres изкоренявам дървета; arracher une dent изваждам зъб; 2. прен. добивам с мъка; 3. прен. причинявам мъка, страдание; 4. спасявам, измъквам; arracher de la mort спасявам от смъртта; arracher qqn. de la misère спасявам от нищета; 5. arracher qqn. de изгонвам някого насила; s'arracher изскубвам се, изкоренявам се, изтръгвам се. Ќ s'arracher les yeux караме се. Ќ Ant. planter, fixer, implanter; attacher. -
18 bandeau
m. (de bande) (pl. bandeaux) 1. дълга ивица от плат, която се връзва като украшение на главата или челото; 2. превръзка за очи; 3. корниз; 4. добре вчесана на прав път коса; 5. прен. заслепяване, заблуждение; 6. обложка на книга с рекламен текст. Ќ bandeau royal диадема; avoir un bandeau sur les yeux отказвам да приема истината. -
19 bander
v.tr. (de bande) 1. връзвам, превързвам, завързвам; bander une plaie превързвам рана; 2. обтягам; bander la corde d'un arc обтягам тетивата на лък; 3. прен., ост. изпъвам, стягам; bander ses muscles изпъвам мускулите си; 4. слагам превръзка на очите; 5. v.intr. изпъвам се, обтягам се; разг. в ерекция съм; se bander превързвам се; обтягам се. Ќ se bander les yeux затварям си очите (правя се, че не виждам). Ќ Ant. détendre, relâcher. -
20 braquer
v.tr. (probabl. lat. pop. °brachitare, de bracchium "bras") 1. насочвам, отправям; втренчвам; braquer les yeux sur qqn. втренчвам поглед в някого; 2. насочвам ( оръжие), прицелвам се; braquer un révolver sur qqn. насочвам револвер към някого; 3. арго атакувам с оръжие; braquer une banque правя въоръжен обир на банка; 4. ост. обръщам, ориентирам, насочвам (нещо подвижно); завивам кормило на автомобил; v.intr. voiture qui braque mal кола, която завива трудно, с голям радиус на завоя; 5. прен. настройвам някого ( срещу нещо или някого). Ќ Ant. détourner.
Страницы
См. также в других словарях:
Les Yeux Du Cœur — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Les Yeux du cœur est un film d Henri Desfontaines réalisé en 1914. Les Yeux du cœur est une chanson de Gerry Boulet écrite par Jean Hould. Ce document… … Wikipédia en Français
Les yeux du cœur — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Les Yeux du cœur est un film d Henri Desfontaines réalisé en 1914. Les Yeux du cœur est une chanson de Gerry Boulet écrite par Jean Hould. Ce document… … Wikipédia en Français
Les Yeux du cœur — Cette page d’homonymie répertorie les différentes œuvres portant le même titre. Les Yeux du cœur est un film d Henri Desfontaines réalisé en 1914. Les Yeux du cœur est une chanson de Gerry Boulet écrite par Jean Hould. Catégorie : Homonymie … Wikipédia en Français
Les Yeux noirs (Chanson) — Pour les articles homonymes, voir Les Yeux noirs. Les Yeux noirs (Очи чёрные, Otchi chornye) est une chanson traditionnelle russe, basée sur une mélodie tzigane. Les paroles furent écrites en 1843 par le poète ukrainien Yevgen Grebenka. La langue … Wikipédia en Français
Les yeux noirs (chanson) — Pour les articles homonymes, voir Les Yeux noirs. Les Yeux noirs (Очи чёрные, Otchi chornye) est une chanson traditionnelle russe, basée sur une mélodie tzigane. Les paroles furent écrites en 1843 par le poète ukrainien Yevgen Grebenka. La langue … Wikipédia en Français
Les yeux bleus de Zahra — Les yeux bleus de Zahra, aussi titré Pour vous, Palestine, est une série télévisée iranienne, qui a débuté en 2004 sur la chaîne Sahar 1. Elle a été crée par Ali Derakhshi, un ancien fonctionnaire du Ministère de l éducation. L intrigue se… … Wikipédia en Français
Les Yeux dans les Bleus — Les Yeux dans les Bleus[1] est un film documentaire français réalisé en 1998 par Stéphane Meunier et la chaîne de télévision Canal+, produit par Jérome Caza, société 2P2L (2P2L Télévision). Sommaire 1 Présentation … Wikipédia en Français
Les Yeux Fermés (album) — Les Yeux Fermés Double album, enregistrement public par Eiffel Sortie 30/03/2004 Enregistrement La Clef (Saint Germain en Laye), la Boule Noire (Paris), la Cigale (Paris), l Air Libre (Rennes) et à la Maroquinerie (Paris). Durée Durée… … Wikipédia en Français
Les Yeux d'Helene — Les Yeux d Hélène Les Yeux d Hélène Titre original Les Yeux d Hélène Genre Télésuite, saga familiale Pays d’origine France Chaîne d’origine TF1 Nombre d’épisodes 9 … Wikipédia en Français
Les Yeux fermes (album) — Les Yeux fermés (album) Les Yeux Fermés Double album, enregistrement public par Eiffel Sortie 30/03/2004 Enregistrement La Clef (Saint Germain en Laye), la Boule Noire (Paris), la Cigale (Paris), l Air Libre (Rennes) et à la Maroquinerie (Paris) … Wikipédia en Français
Les yeux fermés (album) — Les Yeux Fermés Double album, enregistrement public par Eiffel Sortie 30/03/2004 Enregistrement La Clef (Saint Germain en Laye), la Boule Noire (Paris), la Cigale (Paris), l Air Libre (Rennes) et à la Maroquinerie (Paris). Durée Durée… … Wikipédia en Français
