-
1 échapper
v. (lat. pop. °excapare "sortir de la chape", bas lat. cappa "capuchon") I. v.intr. 1. избягвам, изплъзвам се, избавям се, спасявам се; échapper а la mort спасявам се от смърт; 2. падам, изпадам, изплъзвам се; objet qui échappe des mains изпускам предмет; 3. разпарям се, разшивам се; 4. излизам навън, показвам се; 5. промъквам се; провирам се; 6. не се виждам, не се забелязвам, не се долавям; 7. оставам неоткрит, изплъзвам се; rien ne lui échappe нищо не му се изплъзва; 8. не съм забелязан, схванат, разбран, доловен; изплъзвам се; le sens m'échappe не долавям смисъла; 9. изчезвам, изплъзвам се; не си спомням, забравям; son nom m'échappe не си спомням името му; 10. изпускам се неволно, по невнимание, необмислено, изтървавам се; 11. ост. изплъзвам се, изчезвам, загубвам се, изпарявам се; II. v.tr. 1. изпускам; 2. отбягвам, избягвам; échapper un danger избягвам опасност; 3. в съчет. laisser échapper изпускам, изтървавам, пропускам; s'échapper избягвам, изплъзвам се; отървавам се, спасявам се, изчезвам; падам; промъквам се, провирам се; l'échapper belle изплъзвам се от неприятности. Ќ Ant. entrer, rester. -
2 ombre1
f. (lat. umbra) 1. сянка; jeter, faire de l'ombre1 хвърлям, правя сянка; 30 degrés а l'ombre1 тридесет градуса на сянка; dans l'ombre1 d'une forêt в сянката, в дълбините на гората; 2. мрак, тъма, тъмнина; les ombre1s de la nuit мракът на нощта; 3. привидение, призрак, дух; 4. худ. тъмно петно, сянка; 5. прен. следа, сянка; il n'y a pas l'ombre1 d'un doute няма и сянка от съмнение; 6. loc. adv. а l'ombre1 на сянка; 7. loc. prép. а l'ombre1 de под сянката на; прен. под закрилата на; sous (l') ombre1 de под предлог че; 8. неведение, тайна, неяснота; vivre dans l'ombre1 живея в неяснота; 9. забрава; sortir de l'ombre1 излизам от забрава; 10. сенки за гримиране на очи. Ќ lâcher la proie pour l'ombre1 оставям питомното, за да гоня дивото; laisser qqn. dans l'ombre1 държа, оставям някого в сянка; dans l'ombre1 de под сянката (на някого); avoir peur de son ombre1 страхлив съм; être comme l'ombre1 et le corps неразделни (за двама души); être l'ombre1 de qqn. следвам някого като сянка; être (n'être plus que) l'ombre1 de soi-même много съм слаб, отслабнал. -
3 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам.
См. также в других словарях:
sortir — 1. sortir [ sɔrtir ] v. <conjug. : 16> • XIIe; a remplacé issir; p. ê. de 3. sortir, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de surgere « jaillir » I ♦ V. intr. SORTIR DE; SORTIR. A ♦ Aller hors d un lieu, du dedans au dehors. 1 ♦ Aller … Encyclopédie Universelle
laisser — [ lese ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIIe; laszier fin IXe; lat. laxare « relâcher » I ♦ Ne pas intervenir. 1 ♦ (Suivi d un inf.) Ne pas empêcher de (⇒ consentir, permettre). Laisser partir qqn. Laisse moi rire. « Il ouvre un large bec, laisse… … Encyclopédie Universelle
sortir — 1. (sor tir), je sors, tu sors, il sort, nous sortons, vous sortez, ils sortent ; je sortais ; je sortis, nous sortîmes ; je sortirai ; je sortirais ; sors, qu il sorte, sortons, sortez, qu ils sortent ; que je sorte, que nous sortions, que vous… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
LAISSER — v. a. Quitter ; se séparer d une personne ou d une chose qui reste dans l endroit dont on s éloigne. Il a laissé son fils à Paris. Il a laissé ses gens à la porte de la ville. Il avait laissé sa voiture à Lyon. J ai laissé votre ami à la campagne … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
LAISSER — v. tr. Quitter, se séparer d’une personne ou d’une chose qui reste dans l’endroit dont on s’éloigne. Il a laissé son fils à Paris. Je l’ai laissé seul chez lui. J’ai laissé votre père en bonne santé. Laisser sa maison sous bonne garde. Laisser… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
laisser — (lê sé) v. a. Ce verbe, qui, comme on peut le voir à l étymologie, vient de laxare, et signifie proprement lâcher, a deux significations principales qui dérivent de cette étymologie : par l une, il veut dire se séparer de ; par l autre, ne pas … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sortir — vi. /vt. ; surgir ; extraire, tirer ; être sortir issu // originaire // natif sortir de (nv.) : seûrtre (Albanais 001c), sorti (001b FON, 025a, Aillon Jeune 234, Aillon Vieux 273, Aix 017, Albertville 021, Arvillard 228, Chaucisse, Gets 227,… … Dictionnaire Français-Savoyard
Sans laisser de trace — FBI : Portés disparus FBI : Portés disparus Titre original Without a Trace Autres titres francophones Sans laisser de trace (Québec) Genre Série policière Créateur(s) Hank Steinberg Production Jerry Bruckheimer Pays d’origine … Wikipédia en Français
vomir — [ vɔmir ] v. tr. <conjug. : 2> • fin XIIe; lat. pop. °vomire, class. vomere 1 ♦ Rejeter par la bouche de manière spasmodique. ⇒ régurgiter, rendre (cf. fam. Aller au renard). « Malade, il vomit dans l évier tripes, bile, boyaux, mais… … Encyclopédie Universelle
vent — (van) s. m. 1° Courants d air plus ou moins rapides occasionnés par les changements qui surviennent dans la pesanteur spécifique et le ressort du fluide atmosphérique. • On entendit devant le Seigneur un vent violent et impétueux, capable de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
éclore — [ eklɔr ] v. intr. <conjug. : 45; rare sauf au prés., inf. et p. p.> • v. 1170; lat. pop. °exclaudere, class. excludere « faire sortir » 1 ♦ Sortir de l œuf. Les poussins sont éclos. « Quelques uns, comme les serins, éclosent au bout de… … Encyclopédie Universelle
