-
1 laine
f. (lat. lana) 1. вілна; 2. влакна на някои растения. Ќ se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме ограбят; bas de laine вълнени чорапи. -
2 tire-laine
m.inv. (de tirer la laine "voler les vêtements") ост. скитник, крадец. -
3 bourre1
f. (lat. bourra "laine grossière") 1. косми от козина; 2. дреб; 3. бот. мъх по пъпка (на дърво); 4. част от заряда на пушка. Ќ de première bourre1 разг. екстра качество; bourre1 de coton памучна вата; bourre1 lanice, bourre1 de laine вълнена дреб. Ќ Hom. bourg. -
4 sofi
m. (de l'arabe s- uf "laine", les premiers sofis étant des ascètes qui portaient un vêtement de laine grossière) 1. персийски свещеник; 2. ост. название на персийски шах. -
5 arçonner
v.tr. (de arçon) ост. дрънкам, раздрънквам; arçonner la laine дрънкам вълна. -
6 bas4
m. (ellipse de bas-de-chausses) чорап; bas4 de soie копринен чорап; bas4 de nylon найлонови дамски чорапи. Ќ bas4 de laine разг., прен. икономисани, спестени пари; скривалище за спестени пари. -
7 battage
m. (de battre) 1. вършеене, вършитба; грухане, очукване (на жито); 2. биене; battage du beurre биене на масло; battage de l'or коване на злато (за да стане на тънки листове); 3. дрънкане; battage de la laine, du coton дрънкане на вълна, памук; 4. прен. лъжлива реклама, рекламен шум около нещо, което не заслужава. -
8 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
9 blousse
f. (p.-к. du provenç. lano blouso "laine dépouillée") дреб. -
10 bouclette
f. (de boucle) 1. малка тока; 2. халкичка; 3. къдричка; 4. adj. laine bouclette вілна за прежда, която при плетене образува грапавини и възелчета. -
11 briser
v. (lat. pop. °brisiare, o. i., p.-к. mot gaul.) I. v.tr. 1. лит. чупя, счупвам, троша, разтрошавам; briser des pierres троша камъни; 2. разбивам; 3. техн. влача; briser de la laine влача вълна; 4. прен. съсипвам, разбивам, сломявам, смазвам, омаломощавам, съкрушавам; briser la révolte смазвам бунта; briser qqn. омаломощавам някого; brisé de fatigue смазан от умора; briser le cњur de qqn. разбивам сърцето на някого; 5. премахвам, унищожавам; briser un monopole премахвам монопол; briser la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. прекъсвам, прекратявам; briser un entretien прекъсвам разговор; briser le silence нарушявам мълчанието; briser la monotonie разчупвам монотонността, еднообразието; briser une correspondance прекратявам кореспонденция; II. v.intr. 1. разбивам се (за морски вълни в брега); 2. лов. отбелязвам пътя на дивеч с пречупени клонки; se briser строшавам се (си), счупвам се (си); разбивам се (за морски вълни в брега); les vagues se brisent contre les roches вълните се разбиват в скалите; пречупвам се. Ќ briser ses fers (ses chaînes) разбивам веригите, освобождавам се; brisons là! ост. стига толкова! да престанем да спорим! briser des chaussures neuves разтъпквам нови обувки. -
12 cardé,
e adj. (de carder) в съчет. laine cardé,e кардирана вълна; m. плат от кардирана вълна. -
13 délainer
v.tr. (de dé- et laine) стрижа, скубя вълната от одрана овча кожа. -
14 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
15 étoffe
f. (de estoffer) 1. плат, тъкан, материя; étoffes de laine, de coton, de soie вълнени, памучни, копринени платове; étoffe double face плат с две лица; étoffe infroissable плат, който не се мачка; 2. прен. материя, предмет, данни, заложби; avoir l'étoffe de имам способността да; avoir de l'étoffe способен, талантлив съм; 3. потекло, същност; 4. техн. сплав от желязо и стомана, употребявана в ножарството; 5. m. сплав от калай и олово ( употребявана за производство на тръбите на орган). -
16 fichu1
m. (probabl. de fichu2) шалче, кърпа; un fichu1 de laine вълнено шалче. -
17 flanelle
f. (gallois gwlalen, de gwlân "laine") 1. фланела (плат); 2. фланела ( дреха). -
18 floc2
m. (lat. floccus "flocon de laine") воен. висулка, пискюл; floc2 de drapeau вълнен пискюл на знаме. -
19 floconneux,
se adj. (de flocon) който е на купчинки, на къдели (за вълна, коприна); laine floconneux,se вълна на къдели. -
20 gerzeau
m. (p.-к. de l'a. fr. jard "poil dur de la laine") ост., диал. къклица, Agrostemma githago. Ќ Syn. nielle des blés.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
laine — [ lɛn ] n. f. • déb. XIIe; lat. lana 1 ♦ Matière souple provenant du poil de l épiderme des ovidés et de quelques autres mammifères, constituée par des fibres pouvant être utilisées comme textile. Bêtes à laine : agneaux, brebis, béliers, moutons … Encyclopédie Universelle
Laine — ist der Familienname folgender Personen: Aarne Laine (1916–1990), finnischer Schauspieler und Regisseur Antero Laine (* 1935), finnischer Redakteur und Gewerkschaftsführer Charlie Laine (* 1984), US amerikanische Pornodarstellerin Cleo Laine (*… … Deutsch Wikipedia
laine — LAINE. s. f. Ce qui couvre la peau des moutons, ce qui leur tient lieu de poil. Laine blanche. laine noire. laine grasse. laine fine. grosse laine. bonne laine. laine courte. grande laine. mouton bien couvert, bien fourni de laine. floccon de… … Dictionnaire de l'Académie française
Laine — is French for wool, and a surname in various languages, and may refer to: * Charlie Laine * Cleo Laine * Denny Laine * Edvin Laine * Emma Laine * Frankie Laine * Papa Jack Laine * Janet Laine Green * Jarkko Laine * Jo Jo Laine * Lari Laine *… … Wikipedia
Lainé — ist der Familienname folgender Personen: André Lainé (* 1948), stellvertretender Geschäftsführer bei Renault F1 Célestin Lainé (1908 1983), bretonischer Nationalist Joseph Henri Joachim Lainé (1767–1835), französischer Staatsmann sowie eine… … Deutsch Wikipedia
Laine — (Нарва Йыэсуу,Эстония) Категория отеля: Адрес: Rahu 7, 29023 Нарва Йыэсуу, Эстония … Каталог отелей
Lainé — Lainé, Laîné Surnom donné au fils aîné d une famille. On le rencontre surtout en Normandie (76). Variantes : Lainey, Laisné, Laisney (50), Lainez, Laisnez (59) … Noms de famille
Laîné — Lainé, Laîné Surnom donné au fils aîné d une famille. On le rencontre surtout en Normandie (76). Variantes : Lainey, Laisné, Laisney (50), Lainez, Laisnez (59) … Noms de famille
Lainé — (spr. Lähneh), Josephe Henri Joachim, Vicomte L., geb. 11. Nov. 1767 in Bordeaux; wurde Advocat, 1793 Districtsadministrator von Réole u. 1808 Deputirter für das Departement der Gironde in dem Gesetzgebenden Corps. 1813 zog er sich als… … Pierer's Universal-Lexikon
Lainé — (spr. läné), Joseph Henri Joachim, franz. Staatsmann, geb. 11. Nov. 1767 in Bordeaux, gest. 17. Dez. 1835, ward Rechtsanwalt, 1793 Distriktsadministrator von Réole und 1808 Deputierter im Gesetzgebenden Körper, wo er einen damals seltenen Freimut … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Lainé — (Läneh), Jos. Henri Joachim, geb. 1767 zu Bordeaux, franz. Staatsmann, opponirte 1813 als Mitglied des gesetzgebenden Körpers dem Kaiser, war 1815 Präsident der Deputirtenkammer, 1816–18 Minister des Innern, wurde Pair, eiferte gegen die… … Herders Conversations-Lexikon
