-
1 contre-haut
(en) loc. adv. (de contre- et haut) 1. отгоре, в горната част; 2. отдолу нагоре. Ќ Ant. en contrebas. -
2 en-haut
loc. adv. (de en et haut) нагоре. -
3 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
4 viser1
v. (lat. pop. °visare, class. visere, intensif de videre "voir", supin visum) I. v.tr. dir. 1. целя, меря, прицелвам се; viser1 qqn. avec un fusil прицелвам се към някого с пушка; 2. прен. стремя се към, домогвам се до, целя; viser1 la députation стремя се към депутатско място; 3. разг. гледам; 4. засягам, отнасям се до; cette remarque vise tout le monde тази забележка се отнася до всички; II. v.tr.ind. viser1 а 1. стремя се, насочвам се към; имам за цел; 2. целя се (с оръжие); il vise au cњur той се цели в сърцето; III. v. intr. 1. насочвам към цел, прицелвам се; viser1 bien avant de tirer прицелвам се добре преди да стрелям; 2. в съчет. viser1 moins haut, plus haut имам по-скромни, по-големи амбиции. -
5 vol1
m. (de voler1) 1. летене, хвърчене; полет; vol1 de durée, vol1 d'endurance продължително летене; vol1 d'altitude височинен полет; vol1 а (la) voile безмоторен полет, планеризъм; vol1 ramé полет с енергично махане на крила (за птица); vol1 de réception пробен полет за приемане на нов самолет; heures de vol1 летателни часове (на пилота на самолет); опит в дадена област; vol1 libre полет с делтапланер; vol1 d'essai пробен полет на прототип на летателно средство; vol1s domestiques вътрешни полети (на самолетна компания); vol1 charter чартърен полет; vol1 d'accrobatie акробатичен полет със самолет; vol1 en parachute скок с парашут; vol1 de reconnaissance разузнавателен полет; vol1 piqué пикиращ полет; vol1 sans escale полет без междинно кацане; prendre son vol1 излитам (за птица); au vol1 през време на полет; а vol1 plané плавно спускане (при спрян самолетен двигател); 2. ято, орляк; 3. разпереност на крилата на птица; 4. прелетяно разстояние (от птица или насекомо); 5. ост. лов с хищни птици; 6. хищните птици, използвани за лов; 7. изображение на две птичи крила (в герб); demi-vol изображение на едно крило ( в герб). Ќ oiseau de haut vol1 птица, която лети високо; prendre son vol1 подобрявам положението си; de haut vol1 с голям размах (за дейност); vol1 relatif спорт. образуване на фигури от няколко парашутисти, които скачат едновременно. Ќ Hom. vole. -
6 agace
ou agasse f. (anc. haut all. agaza) диал. сврака. -
7 allemand,
e adj. (du lat. Allama(n)ni) 1. немски, германски; 2. m. немски език; 3. m., f. германец. Ќ querelle d'allemand,s караница, спор без сериозен повод; c'est de l'allemand,, du haut allemand, неразбираемо е. -
8 altissime
adj. (du lat. altus "haut") 1. твърде висок; 2. прен. твърде силен, могъщ. -
9 alto
m. (mot it. "haut") муз. 1. алто (инструмент); 2. партия на алт в хор; 3. ост. f. алт (жена, която пее алт). -
10 anode
f. (du gr. anodos "chemin vers le haut") физ. анод. -
11 antrustion
m. (lat. antrustio, latinisation de l'a. haut all. Trost "fidélité") ист. васал, който се числи към свитата на франкския крал. -
12 arquebuse
f. (moy. haut all. hâkenbühse) старовременна пушка (аркебуза); arquebuse а la mèche старовременна пушка с фитил. -
13 autel
m. (lat. altare, de altus "haut") 1. жертвеник; 2. олтар; maître autel главен олтар; le trône et l'autel монархията и църквата; il en prendrait sur le grand autel алчен, безскрупулен човек. -
14 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
15 bas2
adv. (bas lat. basus) 1. ниско; 2. тихо; parler bas2 говоря тихо; 3. долу; bas2 les armes! долу оръжието! 4. loc. adv. а bas2 на земята, долу; en bas2 долу; d'en bas2, par en bas2 отдолу; du haut en bas2 от горе до долу; là-bas2 там долу; 5. loc. prép. au bas2 de от; se mettre au bas2 du cheval слизам от коня. Ќ mettre bas2 раждам (за животно); mettre les armes bas2 слагам оръжие; mettre bas2 qqn. събарям, повалям някого; ça vole bas2 прен. това е тъпо, глупаво; mettre qqn. plus bas2 que terre разг. сравнявам някого със земята; tomber bas2 разг. падам надолу; être bas2 в лошо състояние съм (за човек); bas2 les pattes! разг. долу лапите!; а bas2! долу! -
16 beffroi
m. (moy. haut. all. bergfrid "qui garde la paix") 1. градска кула; 2. камбанария на кула; 3. камбана на кула; 4. дъсчена кула за обсада на крепости. -
17 bluter
v.tr. (moy. haut all. biuteln) пресявам със сито (брашно и др.). -
18 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
19 brèche1
f. (a. haut all. brecha "fracture") 1. отвор, дупка; процеп; 2. воен. пробив; 3. вреда, щета; накърнение; 4. нащърбено място ( по острие). Ќ battre en brèche1 разбивам, правя пробив в крепост с оръдие; разбивам начинанието на някого; être toujours sur la brèche1 постоянно съм в борба, в усилена работа; изложен съм на опасност; brèche1 dans une forêt незалесена ивица в гора. Ќ Ant. fermeture. -
20 brelan
m. (a. haut all. bretling "tablette") 1. стара игра на карти; 2. сбор от три еднакви карти; 3. хвърляне на три еднакви зара.
См. также в других словарях:
haut — haut, haute [ o, ot ] adj., n. m. et adv. • halt fin XIe; lat. altus, h dû à une infl. germ.; cf. angl. high, all. hoch I ♦ Adj. (définissant soit une dimension dans le sens vertical, soit une position sur la verticale) A ♦ (Dimension) … Encyclopédie Universelle
haut — haut, aute (hô, hô t ) adj. 1° Qui a une étendue considérable depuis un point inférieur jusqu à un point supérieur. 2° Qui est situé au dessus, en parlant de choses les unes par rapport aux autres. 3° Qui s élève haut. 4° Qui est à un… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
*haut — ● haut adverbe En un endroit, à un niveau élevé : L avion vole haut dans le ciel. À haute voix, sans baisser la voix (souvent précédé de l adverbe tout) : Il a dit tout haut ce que chacun pensait. Sur un ton haut, dans l aigu : Prendre un chant… … Encyclopédie Universelle
Haut — und Haar ist eine stabreimende Zwillingsformel, die in dieser Form ein hohes Alter hat und auf einen Rechtsbrauch zurückgeht: ›einem Haut und Haar abschlagen‹, ihn mit Rutenstreichen strafen, daß es über Haut und Haar geht (Jac. Grimm: ›Deutsche… … Das Wörterbuch der Idiome
haut — HAUT, [h]aute. adj. (L H s aspire.) Eslevé eu esgard à ce qui est plus bas. Hautes montagnes. haute tour. haut clocher. les lieux hauts. le plus haut estage d une maison. il est plus haut que moy de deux doigts. cette femme porte de hauts… … Dictionnaire de l'Académie française
Haut-fourneau — Un haut fourneau est un four à combustion interne, destiné à la fabrication de la fonte à partir du minerai de fer. Cette fonte est par la suite affinée par chauffage (décarburation) ce qui permet de produire de l acier et des dérivés ferreux.… … Wikipédia en Français
Haut Fourneau — Un haut fourneau est un four à combustion interne, destiné à la fabrication de la fonte à partir du minerai de fer. Cette fonte est par la suite affinée par chauffage (décarburation) ce qui permet de produire de l acier et des dérivés ferreux.… … Wikipédia en Français
haut-parleur — [ oparlɶr ] n. m. • 1902; trad. angl. loud speaker ♦ Transducteur transformant une énergie électrique d audiofréquence en énergie acoustique. Haut parleurs d une radio, d une télévision. Haut parleur de graves, d aigus, conçu pour reproduire… … Encyclopédie Universelle
Haut-Atlas — Carte de l Atlas montrant le Haut Atlas à l ouest. Géographie Altitude 4 167 m … Wikipédia en Français
Haut-Karabakh — Haut Karabagh Լեռնային Ղարաբաղի Հանրապետություն (hy) Dağlıq Qarabağ Respublikası (az) République du Haut Karabagh … Wikipédia en Français
Haut-Parleur — Un haut parleur est un transducteur électromécanique destiné à produire des sons à partir d un signal électrique. Il est en cela l inverse du microphone. Par extension, on emploie parfois aussi ce terme pour désigner un appareil complet destiné à … Wikipédia en Français
